Това е една статия, която отдавна искам да се появи в сайта ми, тъй като 80% от работата ми като терапевт е свързана не с говорене през ума, а с преживелищни през тялото психоемоционални процеси, които бъркат много надълбоко и вадят отдавна забравени спомени, чувства, травми, непреживени разтърсващи емоции, телесни преживявания и целта на целия този процес е една единствена – ИНТЕГРАЦИЯ. Да си спомниш, да видиш, да осъзнаеш, да преживееш отново, да реструктурираш по нов начин и да излекуваш стари травматични преживявания и да им намериш ново място и разбиране в себе си, без да ги изключваш и без да се опитваш да не мислиш за тях. Това се случва през регресия, през хипнотерапия, както и много силно през групите ни по интензивни дихателни практики (наше подробно интервю за тях гледай тук), които провеждаме по няколко пъти ежемесечно вече година и половина с моя колега и приятел Спасимир Иванов.

Споделям един текст, на който попаднах и който силно ми резонира. Текстът е на Шели Булард и разбира се, представя нейната гледна точка за връзките и взаимоотношенията. Не претендирам за изчерпателност, има още много, което може да бъде казано по всяка една точка, може да бъде допълнено, развито, разгърнато. Но нека се ограничим с текста на Шели Булард, защото той ни дава храна за размисъл.
А в Подкаст Автентичност записахме едно много добро и обширно интервю и взаимно-обогатяващ разговор с Георги Йорданов на тема връзки, взаимоотношения, ясна и директна комуникация, стилове на привързаност, его роли, които играем; също на какво се дължи огромният брой раздели в последните години и още и още. Мисля, че МНОГО неща бяха казани и обсъдени, заповядайте да го ГЛЕДАТЕ ТУК.

Справянето с негативните емоции може да бъде едно от най-големите предизвикателства в съвременния свръх-забързан и изключително стресиран свят, така че за много от нас това е тема номер 1 – какво да правим с негативните си емоции? Как да ги овладеем? Как да ги изкореним? Как да не заливаме близките си с тях? А как да им кажем, че нещо не ни е наред и от нещо не сме доволни? Няма ли да загубим любовта им, одобрението им, грижата им?
Масово хората предпочитат да игнорират негативните си емоции и да ги изтласкват дълбоко в несъзнаваното. В тази статия ще се опитам да разгледам защо отрицателните емоции са изключително важни и защо е важно да ги допуснем, видим, признаем и какво да правим тях. Умишлено не казвам „как да се справим“, защото очакването веднъж завинаги да се справим с негативните емоции и те повече да не се появяват е абсолютно нереалистично и много подвеждащо.

В терапията понякога и всъщност много често се налага да преминаваме през процес на ВРЪЩАНЕ. Този процес се случва чрез хипнотерапия, регресия, водена медитация или просто визуализация и е много изцелителен, много разтоварващ, много освобождаващ, носи огромна лекота след това – лекота, от която може да се роди нашата спонтанност, радост, безгрижност, смелост да живеем по-диво, по-„неразумно“, по-необременено. Лекота и освобождение, които се явяват един огромен вътрешен ресурс в нас, от който можем да черпим занапред.
Какво представлява това ВРЪЩАНЕ?

Това ще бъде една дълга статия, която подготвям от много време. В тази статия няма да откриете „10 бързи съвета как да преборим паник атаката“, защото просто няма такива, съжалявам ако ви разочаровам. Всяко едно състояние, всеки един симптом и всяко едно външно проявление, което ни причинява дискомфорт, имат своя дълбок дълбок корен в дебрите на несъзнаваното ни и далеч назад в миналото ни. Всеки един симптом или болестно състояние е като връхчето на една пирамида, ние виждаме и преживяваме връхчето и искаме да премахнем само него, но е нужно да влезем в дълбочина и да изследваме цялата пирамида. Така че в тази статия ще се опитам да маркирам основните положения и разбирания за паник атаките, паническото разстройство и генерализираната тревожност през парадигмата на Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам.
И ще сложа много линкове и препратки към материали за допълнително четене, защото няма как да разгледаме един монопроблем без да засегнем поне още 10 свързани теми, просто психиката ни работи така.

По време на терапия и разговори с клиенти често става ясно, че само говоренето, промяната в автоматизираните програми на мислене и поведение, когнитивното рестуктуриране на вътрешния диалог, както и отработването на емоционални травми от миналото НЕ са достатъчни.
Вътрешната работа е безценна и безкрайно нужна и важна по пътя към вътрешен мир и хармония, но не всичко е само вътрешна работа с емоциите и травмите ни, ние не живеем в социална изолация, сами със себе си, в някой далечен ашрам или изолирана пещера.
Ние сме социални същества и сме се развили биологично еволюционно да функционираме в социум – в социална структура, в племе, в общност, в семейство, в близки интеракции с роднини и др.
Много често има нужда да се направи външна промяна в заобикалящата ни среда – промяна в режима на живот, вкарване на спорт, медитация, релаксация, дихателни упражнения – изобщо някаква ЛИЧНА ПРАКТИКА, преразглеждане на взаимоотношенията с партньора и семейството, начина на комуникация, както и още едно много важно и ключово действие – ДЕЛЕГИРАНЕ!!!

Позволявам си да засегна и да отворя една щекотлива и пикантна тема, която съм сигурна, че ще създаде дебат и поляризирани реакции, тъй като цари едно всеобщо неразбиране по този толкова важен въпрос – Родителите редно ли е да бъдат най-добри приятели на детето си? И нужно ли е изобщо да се стремят към това?
Докъде стига родителстването и откъде започва приятелството?
Къде е нужно да поставим здравословната граница?
Как да бъдем добър авторитет за децата си?
Рядко качвам статии на тема родители и деца, но други две много важни и ключови статии, които може да прочетете в сайта, са: „Как да говорим с децата за смъртта?“ и „Как да говорим с децата за раздялата?“
Тази статия ще бъде дълга и в нея ще засегнем и процеса на индивидуация по време на юношеството и какво точно значи това и защо е толкова важно.

Сънят е може би най-най-важното нещо, което правим всеки ден (и именно затова не му обръщаме внимание и често го пренебрегваме), с което да рестартираме нашата нервна система и да засилим по-доброто и ефективно функциониране на мозъка ни. Всеки, който ме познава знае отлично колко много обичам да спя, колко голям и основен приоритет ми е съня и че е нещо, с което никак ама никак не обичам да правя компромис.
Ето защо в тази статия, която ще бъде доста дълга, ще обърна задълбочено внимание на съня и много негови аспекти, за да го разберем по-добре и да осъзнаем в още по-голяма дълбочина колко е важен и по този начин да положим съзнателни усилия, за да подобрим качеството и количеството на съня си.
Отдавна исках да кача дълга и задълбочена статия за съня и за тази цел използвам видеата на специалиста по качествен сън ученият Матю Уокър, които можете да гледате в оригинал на платформата TED тук.

В настоящата статия заедно с моята приятелка и колежка Мария Илкова Петкова ще поговорим за тези 5 етапа, тези 5 фази, през които често се преминава в психотерапевтичния процес по пътя към оцялостяването и омиротворяването на личността. Дали става дума за работа с дадена травма, даден проблем, с нефункционалности в нашия характер, с конкретен страх или с друго, което ни притеснява, смятам, че разглеждането на всеки един етап ще ви бъде от полза и ще ви замисли дълбоко.
Кои са тези пет П-та, както ние с нея ги кръстихме? Това са:
➤ ПРИЗНАВАНЕ
➤ ПОЗВОЛЯВАНЕ
➤ ПРЕГРЪЩАНЕ
➤ ПРЕРАБОТВАНЕ
➤ ПРИЕМАНЕ

Петте фази не са строго разграничени една от друга, непрекъснато се преливат, части от проблема „догонват“ това, което е минало в следващ етап и така се разгръща естествен процес на ненасилствена промяна в желаната посока.

Темата за Триъгълника на Карпман, още наричан „Триъгълникът на драмата“ е една изключително важна тема, изключително широко застъпена в нашия живот и в нашите лични взаимоотношения. Първоначално тази динамика е описана през 1968 г. от класическия изследовател на транзакционния анализ Стивън Карпман.
Много често е неосъзнавано от нас как ние постоянно участваме в его драма игрички и постоянно сме енергийно спрямо останалите в една от трите основни роли в драма динамиката – Агресор (Преследвач), Спасител или Жертва.
В тази статия ще използвам елементи от друга хубава статия на български за Триъгълника на Карпман и ще я надградя и доразвия със свои размисли и заключения. Заслужава си да прочетете докрай внимателно и да се замислите дали в своите лични взаимоотношения не изпадате понякога в някоя от тези роли и какви вторични ползи ви носи това в живота ви.

Тази статия ще използва за основа една публикация на Брияна Уийст (Brianna Wiest) , на която попаднах през изминалата седмица и която много силно ми резонира и реших да я кача тук в сайта, за да я има като отделна статия. Ще я използвам като база и ще я допълня и разгърна с някои мои размисли по темата за грижата за себе си, Любовта към себе си, какво РЕАЛНО е и какво не е, тъй като има много илюзии и заблуди по тази тема. Ние всички постоянно се лутаме между това, което четем и слушаме, между наложените ни отвън идеи какво ТРЯБВА да бъде грижата за себе си и между реалните ни нужди и постоянно търсим своя комфорт сами със себе си, търсим къде е границата между грижата за себе си, здравословният егоизъм, обичта и грижата за близките ни, нужното ни пространство, за да се чувстваме добре и за да дишаме свободно.