В тази статия ще разгледаме какво представлява хипнотерапията, как въздейства, какво постига и основни митове, които хората имат за хипнозата.
За съжаление, повечето хора имат напълно погрешни впечатления какво е и какво не е хипнотерапията, изградени на база игрални филми и хиперболизирани сцени.
Много хора имат страхове, че терапевтът може да им „бръкне“ в главата, да им промие мозъка, да ги програмира да правят неща, които не биха искали да правят или по някакъв начин да се възползва от тях и след това да ги накара да забравят случилото се в кабинета. Всичко това, разбира се, няма как да е по-далеч от истината.

Милтън Ериксон се смята за бащата на съвременната хипноза, сега наречена хипнотерапия. Той американски лекар, психиатър и психолог и е пионер в създаването и прилагането на нови форми на хипнотерапия. Неговата хипноза е мека, „майчина“, блага, любяща, не е директна, заповедна и „бащина“ каквото е било разбирането за хипноза отпреди него.

Той е един от основателите на Американското общество по клинична хипноза.
Неговото влияние е било решаващо за напредъка на тази техника и използването на хипнотерапията по цял свят. Той също е практикувал и като семеен терапевт.

Милтън Ериксон е роден в Невада (САЩ) през 1901 година. По негово време хипнозата все още се смята за езотерична или циркова техника, но той успява да преодолее тези суеверия и да я превърне в терапевтичен инструмент с доказана ефикасност и забележителни резултати.

~ КАК РАБОТИ ХИПНОТЕРАПИЯТА? ~

„Животът не е нещо, на което можете да дадете отговор днес. Трябва да се наслаждавате на процеса на чакане, на процеса на превръщане в това, което всъщност сте. Няма нищо по-възхитително от засаждането на цветни семенца и да не знаеш какви цветя ще изникнат в крайна сметка.“ ~ Милтън Ериксън ~

Слагам точно този цитат, защото за мен хипнотерапията е точно това – откриването, осъзнаването и след това изкореняването на едни бурени в подсъзнанието (автоматизирани модели на мислене и поведение; базисни вярвания; деструктивни мисли; страхове; дисфункционални нагласи към света и спрямо хората и др), след това посаждането на едни семенца в подсъзнанието (нови нагласи; ново по-функционално, здравословно и автентично поведение; нови виждания за света и взаимоотношенията) и чакането на тези семенца постепенно да покълнат, да поникнат, наблюдаването на себе си и как постепенно се превръщаме в много по-спокоен, автентичен, центриран и интегриран човек с много по-здравословно отношение към себе си и към околните.
Невронауката нарича този процес изграждане на нови невронни пътеки в мозъка – колкото повече мислим и се държим по нов, различен начин, колкото повече практикуваме наученото и осъзнатото не само в ежедневните си действия, а също и чрез хипнотерапия и медитация (личната практика е изключително важна!), толкова повече затвърждаваме нов начин на поведение чрез невро импулси в мозъка си и толкова все по-лесно ни става да бъдем различни, да мислим различно, да пуснем старите си и вредящи ни начини на мислене, поведение, отношение.

Какво е хипноза?
Хипнозата е техника, която ви помага, с помощта на опитен хипнотерапевт, да навлезете плавно в променено състояние на съзнанието и да насочите вниманието си към определени цели, проблемни обстоятелства или да отработвате емоционални травми от миналото си. В хипнозата няма нищо свръхестествено – тя е един естествен, безопасен и много ефективен инструмент. Естествен, защото състоянието, в което съзнанието преминава се нарича Алфа състояние на съзнанието и ние сме там всеки ден по няколко пъти – точно преди заспиване, точно след събуждане, на границата на съня, когато блуждаем в далечината и в небето и сме сред природа, когато сме притихнали, прибрани навътре и наблюдаваме огънят (научно доказано е, че мозъкът изпада в Алфа вълни, когато наблюдаваме горящ огън, това е била медитацията на предците ни).
Честотния диапазон на мозъчната дейност е от 4 до 14 цикъла в секунда при Алфа състояние на съзнанието. Това е сферата на подсъзнанието и хипнотерапията, както и регресията се правят в този обхват. Медитацията също е функция на този диапазон.

Както съм писала в тази статия „Bypassing the mind – Дълбокото осъзнаване не се случва в разговор с Ума„:

„Истинската терапия настъпва когато заобиколим царят Ум и навлезем навътре и назад в леко променено състояние на съзнанието. Когато не си говорим с ума на чисто рационално когнитивно ниво, а успеем да го приспим, притихнем и да го поставим като страничен наблюдател и активираме спомени, които отвеждат човек в дълбоки емоции, усещания, травми, болки…
Тогава настъпва катарзис – дълбоко емоционално потапяне, осъзнаване, сблъскване с проблемите и постепенното им трансформиране и интегриране.
Това е част от толкова важната работа със Сянката – тъмнината, която е неизменна част от нас и нейното постепенно разкриване, приемане и отработване.
Тогава външните симптоми започват да отпадат постепенно, защото те са били болестни психосоматични проявления на онова дълбоко подтиснато и скрито от нас в дебрите на подсъзнанието.
Онези неудобни спомени, които заровихме; онези травми, които така и не преодоляхме; онези думи и действия от страна на родителите ни, които ни формираха и които заложиха началото на вътрешния ни глас на съмнение, вина, провал, съревнование със света и с другите вън от нас…“

Хипнотерапията е систематично използване на хипноза в терапевтичната работа и регулярни срещи. Когато работим с хипнотерапия, първо си говорим с клиента, обсъждаме различни тревожещи го ситуации, проблемно поведение, повтарящи се автоматизирани мисли, говорим за травматични спомени, от които са му останали страхове, блокажи, неизживяни емоции, неосъзнати модели на поведение и след това въвеждаме клиента в лека форма на транс.
Правим дълбоко отпускане в една сигурна и защитена среда между клиент и терапевт, притихване и прибиране навътре в себе си и потапяне в емоциите, в страховете, тяхната визуализация, повеждаме клиента да се потопи в това, от което бяга или което иска да забрави или за което всячески се опитва да не мисли, насочваме го да осъзнае емоциите, които се пораждат, да стои в тези емоции, да ги оставя да преминават през него, да прегръща усещанията си. Също така правим дихателни техники, даваме му време да изживее това, в което влиза, да излее всичко навън, което толкова дълго е потискал и задържал в себе си, често търсим същите усещания и назад в миналото и често в детството – от кога и от къде се чувства така, кога се е случило за първи път, насочваме го да осъзнае моделите, които възпроизвежда откъде идват и от кого… защото много често нашето поведение не е точно наше, то е копиране на поведение, което сме наблюдавали и несъзнателно възпроизвеждаме или точно обратното понякога – едно компенсаторно бягане от поведение, което сме наблюдавали и силно неодобряваме (не сме го интегрирали в себе си, отхвърляме го, отричаме се, бунтуваме се, осъждаме го) и нашето поведение отново е компенсация през наша травма, а не идва от един дълбок вътрешен център и от собствената ни идентичност.

Хипнотерапията ни помага качествено да се свържем със себе си, да опознаем какви сме, да се видим, приемем, да се разберем в дълбочина, да разширим границите на съзнанието си, да развием метакогниция (едно свръх-съзнание, Наблюдателят в себе си) и да се превърнем в този, който ИЗБИРА какъв да бъде, как да се държи, какво поведение да има, кои страхове да пусне да се стопят, да станем създатели на собствения си живот и усещания, да заживеем през центъра си и да се опираме на тази вътрешна стабилност при нужда, да черпим от този вътрешен ресурс, който всеки от нас притежава.

~ ОСНОВНИ МИТОВЕ ЗА ХИПНОЗАТА ~

⦿ ЗА ДА БЪДЕШ ХИПНОТИЗИРАН, ТРЯБВА ДА БЪДЕШ ПСИХИЧЕСКИ СЛАБ

Дали си „слаб“ или „силен“ са лични субективни интерпретации и концепции на ума, които нямат нищо общо със способността на човек да се довери, да се отпусне дълбоко, да се потопи навътре в себе си и да стигне до травматични свои изживявания, болезнени спомени или базисни свои вярвания. При хипнотерапия плавно се отхлабва контрола на ума и на преден план излизат емоции, страхове, спомени, моменти, визуални образи и картини.
Много „силни“, успешни, мотивирани хора се повлияват прекрасно от хипнотерапия именно защото имат нужда от едно пространство където да свалят маските и ролите, които играят и да влязат в уязвимостта си, да се свържат със слабостта си, да се сблъскат със Сянката си и да я приемат и интегрират.

⦿ НЯМА ДА СИ СПОМНЯШ АБСОЛЮТНО НИЩО.

Хипнозата не е магия, не е зануляване, не е изтриване на съзнанието, не е приспиване изцяло на ума. Умът стои отстрани като страничен наблюдател и наблюдава, осъзнава, прави взаимовръзки, а човек е потопен в лек транс, представете си го като водена дълбока медитация и изживява спомените емоционално. Умът е леко оставен встрани да наблюдава без да се намесва и анализира, но той е там и присъства и човек си спомня всичко след това.
Хипнотерапевтът също така докато извежда човек от хипноза, залага в неговото съзнание, че ще си спомня всичко, че няма да забрави, че това преживяване си става част от него и от неговите спомени в будно състояние на съзнанието. Аз, например, винаги казвам тези неща, когато извеждам човек от хипноза или регресия.

⦿ ЩЕ КАЖЕШ ТАЙНИ, КОИТО НЕ ИСКАШ ДА РАЗКРИВАШ

Човек не губи съзнателен контрол докато е в състояние на транс.
Той изживява силно и дълбоко емоциите или се потапя дълбоко в миналото, от което си спомня спомени, които е забравил, защото съзнанието му е изтласкало, но умът е там отстрани и наблюдава и във всеки един момент човек може да реши да замълчи, да не сподели нещо, да каже „Не искам да споделям това, което си спомням в момента“ и терапевтът да каже „Добре, потопи се в него, изживей си го, постои там, наблюдавай го, осъзнавай го“.
Вярно е, че по време на хипнотерапевтичните сесии клиентите могат да научат неща за себе си, които преди са били забравили или може би никога не са знаели съзнателно. Това често им помага да открият по-дълбоко разбиране на действия, преживявания и чувства, които преди са ги обърквали. Колко от това обаче ще сподели човек в момента на припомнянето, си остава негов свободен избор.

Важно е тук да споменем и професионалната етика по неразкриване на конфиденциална информация за клиентите и че всичко, което се случи в кабинета на терапевта, си остава в кабинета на терапевта. За успешността на терапията е нужно да се изгради едно пространство на дълбоко доверие, интимно споделяне, здрава емпатия и човек да има усещането, че може да сподели всичко, да разкрие и оголи най-тъмните кътчета на душата си и да бъде приет.
Терапевтът се явява един преходен обект, който чрез своето дълбоко приемане и несъдене учи клиента си да приема , да не осъжда и да разбира себе си.

⦿ ЩЕ МИ БЪДЕ ВНУШЕНО ДА ПРАВЯ/МИСЛЯ НЕЩА, КОИТО НЕ ИСКАМ ДА ПРАВЯ ИЛИ ДА МИСЛЯ

Човек не губи свободната си воля по време на хипнотерапия и няма как да се превърне в някой, който не е или да изпълнява подсъзнателно внушени команди, без да осъзнава как се държи. Това се случва само по филмите и не се практикува в реалната практика.
Аз, например, не използвам почти никаква сугестия в работата си.
Какво имам предвид? Работя само с думи, фрази, изрази, описания, които са казани от клиентите ми в предварителния разговор или по време на спомнянето на някакъв техен спомен. Това се нарича вербално отразяване. Например ако ми кажат: „Намирам сe на брега на морето и чувствам щастие и спокойствие“, аз ще ти кажа: „Много добре, потопи се изцяло в тези усещания на щастие и спокойствие, почувствай ги дълбоко в себе си“. Гледам максимално да използвам думите и описанията, които клиентът ми дава, за да задълбочавам състоянието на транс, в което се намира. Никога не бих се позволила да внуша някакви мисли, чувства, усещания, които не идват от човека и по този начин да го „програмирам“ за след като излезе от състоянието на хипноза. Това се случва само по филмите, а и изобщо не е етично.

⦿ ХИПНОТЕРАПИЯТА Е МИСТИЧНА ЕЗОТЕРИЧНА ОПАСНА ПРАКТИКА

Друг мит за хипнотерапията е, че това е мистична практика – или, в другия край на спектъра, че е валидна за употреба само като лечение за отслабване или спиране на тютюнопушенето.

Хипнотерапията е клинична практика, подобно на всяка друга форма на психотерапия, използвана за лечение на голямо разнообразие от психически, физически и емоционални проблеми. С помощта на професионално обучен хипнотерапевт, клиентите избират хипнотерапията като мощен метод за достигане до подобно на транс състояние на повишен фокус и осъзнаване и емоционално освобождаване.

Доклад от 1958 г. на Американската медицинска асоциация заключва, че „използването на хипноза има признато място в медицинския арсенал и е полезна техника при лечението на определени заболявания, когато се използва от квалифициран персонал“.

Националните здравни институти на Съединените щати откриха „доказателства, подкрепящи ефективността на хипнозата за облекчаване на хроничната болка, свързана с рак“, както и синдрома на раздразнените черва, оралния мукозит и главоболието от напрежение.

⦿ ЧОВЕК ИЛИ Е ХИПНАБИЛЕН ИЛИ ИЗОБЩО НЕ Е И ТОВА Е НЕПРОМЕНЯЕМО

Положителният отговор на хипнотичните внушения се нарича способност за хипнабилност, което някои хора приемат, че е „непроменливо състояние на „транс“ с универсално споделени свойства, което или присъства, или липсва“. Това не е вярно. Например, дори тези с висока степен на хипнотична внушаемост отговарят на някои внушения, но не и на други. А пък хора, които трудно се отпускат и умът им е прекалено аналитичен и непускащ контрола над съзнанието, също биха могли да се отпуснат и да бъдат податливи на хипнотерапия, ако са в подходящата атмосфера, ако имат добра изградена връзка с терапевта и му имат дълбоко доверие, ако гласът на терапевта е такъв, който допада на точно този клиент и не го дразни (на едни хора резонират едни гласове, а на други хора други и това е съвсем нормално). С подходящите условия, всеки би могъл да се отпусне и да бъде вкаран в транс.

⦿ МОГА ДА НЕ МОГА ДА ИЗЛЯЗА ОТ ХИПНОЗА И ДА СИ ОСТАНА ТАМ

По време на хипноза или регресия ти се намираш в релаксирано отпуснато състояние на тялото. Много подобно на дълбоката йогийска релаксация – Йога Нидра, ако някога си преживявал такава или на състояние на дълбока медитация.
Не спиш, но си в Алфа ниво на съзнание – онова приятно състояние точно след като се събудиш и точно преди да заспиш, когато се унасяш.
Както вече казах, ти контролираш процеса и ти водиш, а терапевтът следва и с въпроси те насочва и задълбочава и навигира транса ти. Връщането от хипноза към нормално състояние на съзнанието става съвсем естествено, с осъзнаване на тялото, концентрация върху дишането, техники за визуализация.
Няма опасност да останеш в това състояние. Ако бъдеш оставен, ти просто ще се събудиш по естествен начин или пък ще заспиш дълбоко и впоследствие отново ще се събудиш наспан.

В заключение може да кажем, че хипнотерапията заобикаля съпротивата на аналитичния контролиращ ум да излезе извън установените рамки, правила, модели на поведение и шаблони на мислене, и се свързва едновременно с една много по-дълбока и несъзнавана част от нас, както и с една много по-висша, мъдра и разумна част от нас – Свръхсъзнанието, Метакогницията, Наблюдателят, Висшият ни аз, както искате можем да го наречем.

Хипнотерапията разгръща потенциала ни за осъзнаване на вътрешно-психичните ни процеси, осмислянето им, препрограмирането им и интегрирането им, така че да не потискаме и отричаме оттук нататъка части от себе си или парчета от миналото си. А да ги видим, прегърнем, разберем, признаем, да им позволим да ги има, да ги смирим в себе си и точно по този начин да ги трансформираме и да изградим нови много по-работещи и цялостни за нас механизми на функциониране.

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря!

Добре дошли сте да оставяте коментари, размисли и лични споделяния по темата отдолу под статията в сайта.

• – СТЕФИ БОЖИЛОВА –