В терапията понякога и всъщност много често се налага да преминаваме през процес на ВРЪЩАНЕ. Този процес се случва чрез хипнотерапия, регресия, водена медитация или просто визуализация и е много изцелителен, много разтоварващ, много освобождаващ, носи огромна лекота след това – лекота, от която може да се роди нашата спонтанност, радост, безгрижност, смелост да живеем по-диво, по-„неразумно“, по-необременено. Лекота и освобождение, които се явяват един огромен вътрешен ресурс в нас, от който можем да черпим занапред.
Какво представлява това ВРЪЩАНЕ?

То е да си представиш, да почувстваш, да се потопиш в усещането на това да върнеш всичко, което НЕ Е ТВОЕ и никога не е било твое – чуждите очаквания, страхове, предпазливост, чуждите проекции за нас и чуждите грешки – онези грешки или опитности или травми на родителите ни, заради които сме били натоварени да живеем с такова огромно очакване да се ПАЗИМ, да се страхуваме, да сме предпазливи, да не бъдем случайно неразумни, сакън!

Това ни превръща несъзнателно в родители на собствените си родители, става енергийно обръщане ролите – детето става родител на родителите си и започва да потиска своите емоции, нужди и спонтанни желания, за да се съобразява с притесненията и страховете на родителите си за него.
Валидира повече тях отколкото себе си.
Мисли първо как те биха се почувствали, а не той/тя какво реално иска точно сега.
Живее уж своя живот, но сякаш е чужд – живее живота, който родителите му искат и проектират за него като „най-правилен“, но това не е животът, който душата му копнее да живее.
Носи чужд багаж от страхове, тревоги, опитности, грешки и изводи, но това не е неговият собствен натрупан багаж от собствения му път.

До какво води това? До това, че порастваме преждевременно и започваме да мислим първо за тях, а не първо за себе си и своите нужди, започваме да ги пазим и да се притесняваме да живеем, за да не ги засегнем, разочароваме, нараним...

Тези чужди очаквания, проекции, грешки, неотработени травми носят такова парализиране на детето, което сме били и което все още сме, то е замръзване, блокиране, което ни спира да живеем живота си, което спира енергията на Живота към нас, защото ние стоим в ступор. И в отговорност за чужди страхове и за чужда емоционалност и за чужда нестабилност (защото ролята на родителя е да бъде центриран, стабилен, да удържа и да запазва спокойствие и да си отработва сам своите собствени вътрешни кошмари!)

Това дете, което сме били някога, впоследствие пораства и се превръща във възрастен, но все още отвътре си е това малко парализирано дете, което се страхува да скочи, да падне, да сгреши, да изкрещи с пълно гърло, да се изложи, да не направи някоя „глупост“, защото не може да понесе мисълта, че ще разочарова или разстрои мама и тати, не може да понесе гледката на това да „съсипе“ някой друг.
Това дете много рано се е превърнало във възрастен, който се чувства родител на родителите си, защото те не успяват да бъдат родители сами на себе си и да си отработват своите собствени теми и травми от техния си собствен живот.

И детето не си позволява да има капризи, желания, нужди, да проявява безразсъдности, да трупа лична опитност, да бъде неразумно, диво или спонтанно – защото това ще доведе до срив в родителите (или в единия от тях) и усещането е сякаш трябва да бъдеш отговорен за чужда психика и за чужда емоционалност, товар, който е НЕПОНОСИМО ТЕЖЪК и който нито едно дете не трябва да носи. Той сковава и блокира и спира Живота да се проявява през нас и да ни води по нашия собствен Път.

Точно този товар е редно да бъде ВЪРНАТ в един момент – с много благодарност, с много Любов и с много емпатия, но ВЪРНАТ.

–> „Благодаря ти за всичко, което си ми дал, но ето това тук не е мое и ти го връщам. Това са твоите проекции, очаквания, страхове, мечти, твоите травми, твоите уроци – те не са мои и никога не са били мои и много ми тежат и не е моя ролята в този живот да ги нося. Аз ще си нося моите оттук нататък. Аз ти имам доверие, че ти си възрастен човек и можеш да се справиш с твоя собствен товар и няма да ме държиш отговорен за твоите си неща, защото това е моят живот и съм дошъл да го живея по моя начин и да правя моите собствени грешки и неминуемо ще имам своите травми от тях. Това обаче е моя отговорност, не твоя. А твоят товар от миналото си е твоя отговорност. Така че, заповядай, отказвам се да го нося и да живея, съобразявайки се с него.
Благодаря ти/ви за Любовта и за грижата и за дара на Живота. Запазвам тази Любов и този безценен дар в себе си, всичко друго връщам на теб/вас“ <–

Изключително важен и ценен процес, много освобождаващ и много развързващ.
Неминуемо обвързан с темата за здравословния егоизъм и Любовта към себе си.
Клиентите ми, на които съм фасилитирала такъв процес на връщане по време на хипнотерапия, плачат много, визуализират как големи черни и тежки и оплетени неща излизат от тях, усещат освобождаване и разтоварване, преживяват след това лекота и сякаш вериги, с които цял живот са били оковани, вече са счупени.
Освобождават се съзнателно от вината, която носят към родителите си за това, че могат да ги разочароват или наранят, живеейки просто себе си.
В себе си развиват повече смелост, асертивност, дръзкост, свобода и хъс за живот.

Нека не държим децата си отговорни за нашето собствено минало и за нашите собствени неосъществени мечти или дълбоки страхове!
Децата ни нямат нищо общо с тях и не са те тези, които трябва да отработят тези неща вместо нас. Нито са тези, които трябва да се съобразяват с нашите притеснения и страхове и с нашата Сянка.
Всеки да си носи своя собствен товар, моля. Благодаря!

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я, за да достигне информацията до повече хора. Благодаря!
Добре дошли сте да оставяте коментари, размисли и лични споделяния по темата отдолу под статията в сайта.

• – СТЕФИ БОЖИЛОВА –