Започвам да качвам статии с информацията, която усвоих на третия модул от курса ми по Интегрален Life Couching към Унгарската Академия по Интегрална Психология, съвместно с Българския Институт по Интегрално Развитие (които правят прекрасни курсове по трансформативно дишане и всякакви други обучения).
Всеки модул е безкрайно интензивен с много концентрирана информация в него, с много, върху което по-късно трябва да се разсъждава и практикува и прилага не само в практиката с клиенти (ако си терапевт и имаш такава), но и в личния живот.

И така, КАКВО Е ЯСНА КОМУНИКАЦИЯ?

КОМУНИКАЦИЯ
(По Myron R. Chartier и Sandy Adirondack)

Общуването включва предаване на информация, идеи, мнения или чувства между двама човека или в група от хора.
Общуването може да е вербално (изразено на глас и с думи), писмено или невербално (езикът на тялото: свиване на рамене, кимване с глава, позата на ръцете и др.)
Ефективното общуване, независимо дали е просто или сложно, започва с абсолютна яснота относно:

• ƒ целта на общуването;
• ƒ какво искаме да направят хората като резултат от общуването;
• ƒ кой трябва да получи информацията;
• ƒ информацията, която смяташ, че е нужна на хората, за да бъде постигната целта на общуването;
• ƒ информацията, от която те смятат, че ще имат нужда;
• ƒ колко трябва да знаят (от краткото резюме до всички подробности);
• ƒ допълнителна информация, която би искал да предоставиш или те биха ти поискали;
• ƒ най-ефективните средства за предаване на информацията;
• ƒ възможни недоразумения относно съдържанието или характера на общуването.

Ефективно общуване имаме, когато и двете страни в общуването са удовлетворени от него, защото са постигнали желания от тях резултат. Ефективното общуване зависи и от самото желание на хората да получат информацията: да чуят какво е казано или да прочетат какво е
написано.
Ефективното общуване е двустранен процес на предаване, възприемане и реагиране, който може да се осъществи само в условията на предразположена атмосфера, която насърчава слушането, готовността да се приемат нови идеи и желанието за промяна.
Формата и съдържанието на общуването зависят до голяма степен от целта, която си поставяме, така че първото нещо, което винаги трябва да правим, е да си зададем въпроса: “Каква е целта на общуването?” Едно общуване може да има една или повече цели и е хубаво ние да сме наясно с тях.

– – – МАГИЯТА НА ДУМИТЕ – – – 

Ние сме по-обусловени от думите си, отколкото си мислим. Думите са пълни с модели на поведение и на енергия, за които ние изобщо не сме наясно. Ние създаваме своята собствена реалност в този физически свят чрез думите си. Има много финно ниво на енергията – нарича се Полето – което програмираме през цялото време с това, което казваме. И не случайно в Библията е казано: „В началото беше Словото!“. Колкото и крайно да звучи, смятам, че може да се каже, че от Словото тръгва всичко. И без него, ние нямаше да сме това, което сме.

Милтън Ериксън (Milton Erickson) през 70те-80те години е бил първият, който е забелязал за това и е започнал да го изследва и да пише за него. Той бил способен да докара хората до изменено състояние на съзнанието /транс/ просто чрез определен подбор на думи и техники за използването им. Това било наречено хипнотично състояние на съзнанието. И той бил способен да го предизвика в клиенти дори с отворени очи.
Пърлс (Pearls) – съвременник на Ериксън – правел същото нещо.
И след това, следващата генерация психолози, наблюдавайки първите двама, изследвайки това, което те били правили, записали правилата.
Бендлер и Гриндлер (Bendler & Grindler) създали НЛП – Невро-Лингвистично-Програмиране – нещо, което в днешно време е набрало огромна популярност и последователи по цял свят.

Има едно ясно изразяване в дълбочината на нашето същество, но до момента, в който излезе на бял свят, вече е много изменено и повредено.
Това е по-скоро стратегическа употреба на думите, чрез която ние (съзнателно или често несъзнателно) манипулираме и регулираме взаимоотношенията си. Това сме се учили да правим през целия си живот. Вече сме станали професионалисти 🙂
Използвайки думите си, ние създаваме граници около себе си, поставяме дистанция, маневрираме, измъкваме се, играем игрички.
Дон Мигел Руис би казал тук, че обществото добре ни е дресирало да говорим не това, което мислим и чувстваме. А това, което се очаква от нас; това, което ще ни донесе награда, а не наказание, образно казано.
Плюсът на това е, че вече имаме способността за добре развита комуникация в себе си и просто трябва да се научим как да я трансформираме и използваме по възможно най-добрият начин, за да изразяваме онова, което реално е в нас.
Когато започнем да създаваме взаимоотношения, при които липсват човешките его игрички (на превъзходство, съревнование, манипулиране, борба за контрол), тогава ще генерираме в себе си Яснота, Чистота и Светлина на ума и сърцето. 

– – – ПРАВИЛА ЗА ЯСНА КОМУНИКАЦИЯ – – –

1. Използвайте винаги първо лице – „Аз“!
Сложете говорещия (демек себе си) в изречението. Когато говорим ние имаме дадено намерение. „АЗ говоря на ТЕБ и го правя с тази и тази цел“. Често се „крием“ в изречения без подлог, защото така е по-лесно. Хем казваме нещо, хем сякаш не сме ние, които го казваме. В ясната комуникация едно изречение винаги има подлог и винаги е насочено към някого.

2. Използвайте единствено число! (подменяйте множественото число с ед.)
Говорейки, вие отговаряте само и единствено за себе си, за своите желания, цели и намерения. И освен това, когато говорите за някой, конкретизирайте вместо да обобщавате.
Пример:
Клиент: „Хората ме харесват“
Терапевт: „Кои хора?“
Клиент: „Всички!“
Терапевт: „Опитай се да помислиш за някой конкретно“
Клиент: „Ами … приятелите ми. Всичките“
Терапевт: „Опитай се да назовеш име“
Клиент: „Ами Мария ме харесвa и се чувствам добре“

Винаги когато говорим обобщено и използваме думички като: „хората“, „всички“, „те“, „някой“ имаме предвид един конретен човек, една конкретна ситуация от нашия живот, която ни е афектирала. Но тъй като не ни е много комфортно да мислим за нея, започваме да обобщаваме като по този начин освобождаваме вътрешното си напрежение. Хубаво е винаги да сме наясно със себе си – за какво мислим и какво или кого точно имаме предвид. Това ни дава Яснота.

3. Използвайте сегашно време! (не минало и не бъдеще)
Мозъкът винаги работи само и единствено в ТУК & СЕГА. В момента можем да виждаме образи и спомени, на които да слагаме етикет „минало“ или „бъдеще“, но ги виждаме СЕГА и ги преживяваме СЕГА. Говорете / пишете в сегашно време и ще усетите разликата. 🙂

4. Използвайте декларативно, а не условно наклонение!
Например: Вместо „Ако би могъл да направиш това би било много хубаво…“ използваме „Аз искам ти да направиш това!“
Вместо „Може би имам нужда от малко вода“ изпозваме „На мен ми се пие вода“
Вместо „Чиниите трябваше да бъдат измити“ използваме „Аз очаквах от теб да измиеш чиниите“.
Слагаме се вътре в изречението и казваме реално какво искаме и от какво имаме нужда, без да увъртаме и изкривяваме думите си.

5. Използвайте активни глаголи, а не пасивни!
Пасивно е когато изпуснеш подлога -> „Работата трябва да бъде свършена“; „Добре е чиниите да бъдат измити“. И вместо тях: „Свърши тази работа!“; „Моля те, измии чиниите!“
Вместо да внушаваме нещо подсъзнателно на човекът отсреща, нека просто го кажем ясно и директно.

6. Използвайте позитивни твърдения, вместо негативни!
Винаги намирайте позитивните съответствия на негативните си мисли и твърдения. Не говорете за това, което „не е“, а говорете за нещата, които са. Не говорете какво не искате да правите, а какво бихте искали да започнете да правите. Това не са ала-бала теории. Нашите мисли излъчват вибрации, определена честота на енергията. Това, което излъчваме – това се връща умножено обратно към нас. Казвайки постоянно: „Не искам вече да съм толкова болен“ Вселената чува „не“ и „болен“ и това изпраща обратно към нас – отрицание и болести. Вместо това ако използваме позитивни себеутвърждения като: „Искам да съм здрав и енергичен!“, съпътствани с визуализация, тогава посланието, което изпращаме навън, е съвсем различно вече 🙂

7. Използвайте „Аз“ и „Аз и Ти“! (вместо ‘тя’, ‘той’, ‘те’, ‘ние’, ‘вие’)

Наблюдавайте как говорите и как пишете, дали се криете зад толкова използваното „ние“ (аз го правя много често…) и какво ви носи това. Чувство на сигурност? Слята идентичност? Бягство от отговорност? 🙂
Започнете да изпозвате „Аз“ и вижте как се променят усещанията.

8. Използвайте основната форма на прилагателните (не превъзходна степен)
Например: „добър“ вместо „по-добър“ или „най-добрият“.
Избягвайте тези преувеличения от типа на „Искам да бъда най-добрият!“ и го заменете чисто и просто със: „Искам да бъда добър“. Само след това вече ще може конкретно да определите какво точно значи понятието „добър“ за вас, какви качества съдържа и върху какво да фокусирате усилията си, към какво точно да се стремите.

9. Спрете да използвате свързващи и запълващи думички и определения
Например: „трябва“, „ако“, „може би“, „вероятно“, „като цяло“, „възможно е“; „нещо“.
Изтрийте ги от речника си! Препрочитайте мейлите и писмата, които пишете преди да ги изпратите и ги анализирайте дали съдържат такива думички и какво се крие зад тях. Дали пък не „замазвате“ деликатно истинските си думи и послания, за да намалите силата им. В използването на такива думички има манипулация, но няма свобода. Само напрежение и чувство на неяснота в отсрещната страна.

10. Използвайте „и“ вместо „или“ при свързването на изречения и нужди
Свързвайте основното и подчиненото изречение с „и“, а не с „или“. Това интегрира нуждите на Аз-а. Не изключва нищо.
Например: „Искам да отида на плажа И да изпия един коктейл“ , а не:
„Чудя се дали пък да не отида на плажа, или да пия коктейл…“
Не е нужно да се прави компромис с неща, които не са очевидно взаимоизключващи се. Можем да имаме всичко, без да изключваме нещо! Без да правим компромис с вътрешните си нужди.

11. Използвайте „Не искам“ вместо „Не мога“ или „Няма да успея“
Това е най-честото ни оправдание „Съжалявам, няма да успея да направя това / да дойда на срещата“. Колкото и банално да звучи – ако искаме ще намерим начин. Tака че когато просто изберем да не направим нещо и да канализираме енергията си в друга посока, можем да го кажем ясно, директно и открито. Без гузна съвест и усещане за вина – защото това сме ние и по този начин заявяваме себе си.

12. Използвайте само един Аз, а не трика с двата Аз-а
Какво се има предвид тук? Използване на двойна идентичност.
Пример: „Напълно съм съгласен с теб, но все пак мисля, че нещата не стоят така, ами ето така…“
Правим това постоянно! В крайна сметка съгласни ли сме или не сме съгласни? Или просто имаме два Аз-а, които мислят различни неща по едно и също време?
Това замаскиране зад привидно съгласие е много заблуждаващо, защото първоначално караме човекът да си мисли, че сме съгласни, а после се оказва, че изобщо не сме съгласни. Така че нека просто кажем:
„Уважавам твоята гледна точка и разбирам откъде произлиза. Но аз не съм съгласен и мисля ето така…“
Това е ясно, точно и директно. Да, вярно, че е малко неудобно, но автоматично ни изкарва извън човешките его игрички и ни поставя на базата на ясни взаимоотношения. Изисква високо ниво на съзнателност. И от двете страни.

13. Използвайте състояния когато говорите за хората, не им слагайте етикети!
Например: „Ооо аз познавам Митко, той е много изнервен човек“ или „Да, Мария е тъжна жена“ или „Той е много духовен и позитивен“
По този начин едно човешко моментно състояние го приписвате завинаги на някой и му лепвате този етикет на челото. Ходите наляво надясно и обяснявате как той е такъв и такъв, при положение че в него има десетки, стотици състояния, емоции и чувства. Вместо това може да кажете: „Да, аз познавам Митко и съм го виждал и в изнервени състояния“, което ще е истина – вие сте го виждали така, но сигурно сте го виждали и в много други състояния.
Никак не е приятно да ти лепнат и положителен етикет на много „позитивен“ или „духовен“ или еди-какъв-си. Това е някакси задължаващо и човек се чувства сякаш трябва да живее спрямо тези високи очаквания за себе си и няма право вече да е тъжен, гневен, потиснат, начумерен. Дори го е срам да бъде такъв, за да не разочарова някой. 
Изведнъж тези етикети се превръщат в маски и човек започва да играе различни роли и все по-малко и все по-рядко е себе си….

14. Избягвай да използваш себе-ирония и черен хумор! 
Изтрий всички изречения от речта си, които излъчват негативни послания за теб самия. Черен хумор. Като например: „Знам, че това, за което моля е глупаво..“
Това подсъзнателно внушава на останалите, че си глупав / наивен / мързелив / некомпетентен. Опитай се да обичаш и уважаваш себе си! Да си наясно с добрите си страни и с преимуществата си, точно толкова колкото със слабостите си.
Не се крий зад хумора, за да изразиш неодобрението от самия себе си.

15. Избягвай да използваш литота! 
Литотата е фигура на речта – форма, която по своето въздействие е противоположна на хиперболата. Чрез литотата обектът привидно се омаловажава, отрича или принизява, за да се постигне обратният ефект на утвърждаването. Изказът при литотата е сдържан, скромен, омекотен. Например когато критикуваш нещо и кажеш: „Това не е най-доброто“ – това създава объркване в слушателя и вътрешно чудене: „Все пак добро ли е или не е добро..“. Далеч е от ясно комуникиране.
Други примери:
– „Той не е съвсем безизвестен.“ (А се има предвид: „Да, той е известен човек“)
– „Искаш ли да отидем на театър? — Нямам нищо против.“ (Вместо: „Да, искам да отидем на театър!“)
– „Ми не е лошо“ (За нещо, което наистина ти е харесало)

16. Последното, но най-важно – научи се да бъдеш мълчалив!
Ако има нещо по-силно от думите, то това е мълчанието. И вслушването в тишината.
Буда е казал:

„Ако искаш да достигнеш Просветление, тогава не лъжи и пречисти речта си. Запазвай мълчание. Така ще стигнеш до там.“

Истинското предизвикателство е не какви думи ще използваме точно, а да спрем да ги използваме изобщо или да ги намалим. Затова и техниката за медитация Випасана (Vipassana), при която 10 дена се стой в абсолютно мълчание, е толкова мощен и разтърсващ инструмент за пречистване.

Също така, когато говориш, наблюдавай се сякаш отстрани, наблюдавай вътрешната си реалност и ако усетиш ирония, сакразъм, агресия, тогава съзнателно избери да замълчиш вместо да ги изкажеш и да отровиш и някой друг с тях. Да ги трансформираш вътрешно. Шегите са ОК, само ако са чисти и искрени, а не изпълнени със скрит гняв и потисната агресия.

Ясната комуникация в началото е трудна за 100%-ово изпълнение, но с времето става все по-лесно да говориш, да изразяваш мислите си и да пишеш по този начин. В началото е смущаващо, тъй като цял живот сме живяли преструвайки се, играейки роли и опитвайки се (съзнателно или несъзнателно) да манипулираме останалите чрез думите, които използваме. Но ясната комуникация ни дава СВОБОДА – да бъдем просто себе си, да навлезем в съзидателната енергия на автентичността , да казваме това, което мислим, чувстваме и искаме и да не се срамуваме от нуждите и желанията си. Да живеем СЕБЕ си, а не нечий чужди очаквания, обществени порядки и проекции за нас. 
Има огромна сила в това да кажем:
– „Избирам съзнателно да спра да манипулирам с думите си и да си играя с хората на „котка“ и „мишка“ , избирам да се откажа от его игричките и поемам пълна отговорност да бъда просто… СЕБЕ СИ… такъв какъвто наистина съм. Избирам да говоря това, което мисля и чувствам. И това не е никак страшно. Дори е прекрасно!“

Ето, имаме даден набор от техники и след първия прочит, спираме да помислим върху тях и да ги осъзнаем. Добре, след това започваме да ги интегрираме една по една в живота си и да се опитваме да ги прилагаме на практика. Това реално е най-трудното и затова масово хората остават в теорията. И все пак, след като сме започнали да ги практикуваме и прилагаме, това не значи, че вече никога няма да говорим по стария начин или да използваме негативни формулировки или да се отървем завинаги от иронията в нас. Опитваме постепенно, а когато се случи отново да използваме паразитна комуникация, не се обвиняваме и вайкаме, не се отказваме тотално от тези методи, а се наблюдаваме и внимателно се коригираме. С всеки следващ ден ще е все по-лесно и все по-естествено да бъдем максимално точни, ясни и открити в словото си. 🙂

Да научим и да започнем да прилагаме техниките за ясна и директна комуникация в ежедневния си живот е единствения ни шанс да имаме здравословни взаимоотношения с останалите, реално да се ЧУВАМЕ и РАЗБИРАМЕ, да вникваме в това, което има предвид човека срещу нас. Също така прилагането на тези техники в разговорното и в писменото слово ни помага невероятно много в това да установим личните си граници, да ги запазим и задържим. 

– Стефи Божилова – 

* С огромна благодарност на Бенце Ганти за всички тези техники и дълбоко познание, което споделя с толкова хора по света! Споделянето е всичко! 

Ако статията ви е харесала и я смятате за важна и полезна, моля споделете я, за да достигне информацията до повече хора! Благодаря!