Много отдавна мисля и се каня да започна да пиша тази статия, но всеки път отлагам, защото темата е много дълбока, много обширна, много сериозна и аз се притеснявам, че каквото и да напиша няма да успея да я разгърна и няма да успея да покрия всички ъгли, гледни точки и методи за справяне и за отработване.
Но какво пък толкова – статията винаги може да бъде обновявана и допълвана във времето, а има някои неща, които усещам, че са належащи да ги кажа СЕГА.
Ще разделя този материал на подточки, удебелени с черно, така че да можете да прескачате някои подтеми, ако не ви вълнуват, и да отивате направо към други, които са ви по-интересни.

1. Първо, нека започнем с това – КАКВО Е ЕМОЦИОНАЛНА ТРАВМА?

Държа да кажа, че емоционалната травма не е равна по дълбочина и интензитет на емоционалната болка, за която съм писала в тази статия ТУК.
Емоционалната болка е нещо, което се появява в момента на случването на дадено травмиращо събитие – отхвърляне, обида, нараняване, конфронтация и др. Емоционалната болка е това, което изпитваме в момента и ако си позволим да го изпитаме докрай, да го изплачем, да го изговорим, да викаме ако трябва и ако пуснем всички емоции, които са в нас навън от нас, тогава най-вероятно емоционалната болка няма да се превърне в емоционална травма.

Емоционалната психологическа травма е вследствие на травмиращи, плашещи, силно разтърсващи събития в живота ни, които са се случили в миналото ни.
Когато в момента на травмиращото събитие сме се вцепенили и не сме могли да отреагираме адекватно и емоционално, ние сме „задържали“ тези неотработени емоции като страх, болка, обида, унижение, гняв в себе си и те се превръщат като една гнойна рана в нас, която забира и която работи, най-често на подсъзнателно ниво. Психиката ни, точно както и тялото ни, поставя „коричка“ отгоре върху тази рана и ние си мислим, че сме излекувани, че всичко е минало, че това, което се е случило вече не ни влияе, докато отдолу тези емоции врят и кипят, събират сила и в даден момент започват да се проявяват в живота ни под формата на психологически симптоми, които ще разгледаме след малко.

В Уикипедия четем следното: Събитието ще доведе най-вероятно до дълбока емоционална или психологическа травма, ако:

• Се случва неочаквано
• Не сте псих. подготвени за него
• Чувствали сте се безсилни да го предотвратите
• Това се е случвало многократно и се е „натрупало“ във вас
• Това се е случило в детството

2. Примери за емоционално травмиращи събития в миналото

Много е трудно да се изброят всички такива събития, защото те могат да бъдат безброй, както и психиката на всеки човек е различна и уникална и това, което дълбоко е наранило мен в детството ми, е нямало да нарани теб, а за трети дори ще изглежда абсурдно и смешно как нещо такова би могло да бъде травмиращо. Но все пак някои примери за такива събития са:

• Физическо или психологическо насилие върху детето в детството – побоища, наблюдаване на побоища от единия родител върху другия родител, тежки и чести наказания, психологическо насилие като обиди, заплахи, слушане на скандали в дома, лишаване от храна, от сън, от време за игра;
• Сексуално насилие – слагам го в отделна подточка, защото е много различно от физическото насилие като побои. Сексуалното насилие може да бъде причинено в детството от родител или роднина или да се случи на по-късна възраст от непознат човек или човек, който е близък. Но при каквито и обстоятелства да стане – оставя дълбоки емоционални травми за цял живот!
• Отхвърляне в детската градина / училището – подигравки, бой, обиди, нарочване, изолиране, тормоз от учителска страна;
• Травма от развод на родителите и най-вече от липсата на адекватно обяснение от родителска страна защо това се случва, какво е довело до там, уверяване, че нищо няма да се промени в отношението и на двамата родители поотделно спрямо детето, разговаряне с него като възрастен и зрял човек. Често се случва точно обратното – родителите сами са силно травмирани от раздялата и избягват да говорят за това, темата е табу и предизвиква силно емоционални гневни или разстроени реакции.
• В по-късна възраст вече травмите могат да бъдат много: от раздяла с партньор; от раздяла с приятел, който човек е смятал за много близък и за „вечен“; от неспособност за намиране на партньор, споделеност и Любов; от изневяра и предателство; от унижително отношение в работната среда; и др.

3. Симптомите, които са сигнал, че нещо не е наред с нас

Тук вече навлизаме в много дълбокото, мътно и необятно море на човешката психика, която все още остава мистерия за учените и за психолозите, чиито процеси и взаимовръзки не са разгадани и която винаги реагира по толкова изненадващ начин дори и за самите нас. Така че да се направи списък със симптоми, а още повече да се свържат определени травми с определени симптоми, които ще се проявят по-късно в бъдеще,  е чисто и просто невъзможно. 🙂

Ще дам само един пример: Насилие от родител в детството. Две момичета са преживяли много сходно насилие. Едното от майката, другото от бащата. Едното момиче става интровертно, затворено, ранимо, плачливо, плахо. Винаги ще предпочете да замълчи, да преглътне, да го изстрада сама, има склонност към физическо самонараняване. Това е нейният защитен механизъм, който се е развил с годините, за да я предпази. Другото момиче е развило диаметрално противоположен защитен механизъм – тя е станала шумна, дръзка, агресивна, никога няма да замълчи, много често първа ще предизвика конфликт или физическа саморазправа, дори само ако усети неодобрителен или лош поглед от някой. Не се е самонаранявала, но е навлизала в бой неведнъж.
Единият защитен механизъм вследствие на насилието в детството е „прибиране навътре, в черупката“, а другията защитен механизъм е „атакувай първи, бъди заплашителен, за да не се случи отново някой да прояви насилие върху теб“.
Това е само един пример. А симптомите, които можем да развием вследствие на дълбоките емоционални травми от детството наистина са безброй.
И все пак:

• Прекалено плахо, свито, интровертно поведение и характер, тип „ролята на вечната жертва в живота“.
• Агресивен, избухлив, нараняващ характер
• Генерализирана тревожност във всеки аспект от живота
• Фобии – например фобия от много хора, фобия от обвързване и др.
• Нарушение на съня, кошмари, трудно заспиване, много лек сън и др.
• Повтаряне на модела на насилника – превръщане в същия този родител насилник; в онова дете, което обижда и се подиграва; в човекът, който пръв избира да изневери и да си зареже партньора си, за да не му се случи на него;
• Психосоматични симптоми като задушаване, причерняване, главоболие, проблеми с кожата (розацеа, обриви, изчервяване), треперене, заекване
• Зависимости от всякакъв вид – зависимости към наркотици, към алкохол, към секс, към храна, към интернет, към социално одобрение, към постижения…
• Хранителни разстройства – например анорексията не се счита толкова към групата на хранителните разстройства, колкото към групата на психологическите заболявания. Почти винаги коренът се намира в отношението на майката към дъщерята от ранно детство – прекалена критичност, прекален перфекционизъм, завишени изисквания, вечно недоволна майка, прекалено „вторачваща“ се в грешките и действията на детето си. Темата е дълга и е за отделна статия.

4. Книга „Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си“ – от Лиз Бурбо 

Тук искам само да направя една референция към една изключителна книга – книгата на Лиз Бурбо за 5-те главни емоционални травми. Написана е разбираемо и достъпно, чете се на един дъх и се разбира от първи прочит. Съдържа много примери, описания, съвети и насоки, които ни помагат да вникнем по-добре в себе си и в собствената си психиката и ни мотивират да намерим точния път, за да се справим с душевните си рани.
Тук изброявам петте основни травми и съответстващите им маски, които хората слагат по-късно в живота си:

          1. Отхвърляне            –>  Бягащ
          2. Изоставяне              –>  Зависим
          3. Предателство         –>  Контролиращ
          4. Унижение                 –>  Мазохист
          5. Несправедливост  –>  Скован

5. Обяснение на понятието „Духовен байпас“

Може би си мислите, че има два типа хора на този свят – тези, които не си дават сметка за своите емоционални травми, реагират автоматизирано вследствие на тях и или живеят на принципа „Незнанието е блаженство“ и нямат никакви проблеми със себе си (само останалите хора имат проблеми с тях), или пък имат проблеми и страдания, но нямат идея откъде идват и защо това им се случва. И вторият тип хора – тези, които са прекарали известно време в чудене какво, защо, как и откъде, установили са, че имат емоционални травми, установили са как те им пречат да живеят щастлив и пълноценен живот и вследствие на тези реализации се опитват да се излекуват по един или друг начин, да отработват миналото си, да преструктурират характера си и прочие.
Да, да, ама не. Има и един трети тип хора, които в последните години стават все повече и повече – това е типът „толкова съм духовен, че съм над нещата“. 🙂

Ето накратко:

„Духовен байпас“ (духовно отклоняване) – термин, използван за първи път от психолога Джон Уелууд през 1984, за да опише опита да се съгради духовност по заобиколен път, без да са разрешени своите дълбоки психологически и емоционални проблеми, житейски нужди, дефицити на развитието, трудности в отношенията. Често целта на такова поведение е да се избегне болката, както и да се оправдае нейното избягване.

Прояви на духовния байпас са – вяра, че индивидът върви по духовен път, преувеличено откъсване от нещата, емоционална безчувственост и подтискане, прекалено акцентиране върху положителното, страх от гнева и противопоставянето, сляпо или прекалено толерантно състрадание, слаби или прекалено пропускливи граници, неуравновесено развитие (напр. когнитивна интелигентност изпреварваща емоционалната и морална интелигентност), осакатяваща преценка за своята отрицателна роля или сенчеста страна, лично обезценяване, заблуда относно своето високо ниво на съществуване и духовно развитие.“

Темата е много дълга и сериозна, достойна е за отделна статия, но ако се замислите съм сигурна, че всички познавате поне по един такъв човек!
Онзи човек, който има проблеми с най-близките си хора, но казва: „Те не са на моето духовно ниво, затова не ме разбират. Не са достойни да се занимавам с тях“. Или онзи човек, който има проблеми със здравето си, с наднорменото си тегло, с нормалното си жизнено функциониране, но казва: „Тялото не е важно, аз съм чиста душа от светлина, това тяло само ме блокира да изразявам потенциала си. Не му обръщам внимание и не се грижа за него, защото имам по-важни духовни задачи“.
Или онзи човек, който има проблеми с работата си, в отношенията с колегите си, с това, което върши всеки ден по 8 часа, но казва: „Това е нормално. Аз съм слязъл тук да върша много по-велики духовни неща, а не тази тъпа работа с тези глупави хора. Но поради обстоятелствата аз съм принуден да работя това, за да се издържам и тази среда не вибрира на моите високи честоти“
И прочие и прочие…
Всички сме ги чували тези високопарни духовни оправдания, които имат за цел просто да замаскират неспособността на човек да се справи със семейството си, с отношенията си, с работната си среда и най-вече със … себе си. 

* Пълното събеседване на английски  за духовния байпас може да прочетете тук:
– www.johnwelwood.com/articles/TRIC_interview_uncut.doc

* Статия за нуждата от терапия и за духовното развитие може да прочетете тук:
– https://stefibozhilova.com/?p=2340

* Статия „Да се запознаем със Сянката си – Тъмнината, която е част от нас“ тук:
– https://stefibozhilova.com/?p=2933

6. НАЧИНИ ЗА СПРАВЯНЕ С ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ТРАВМИ

Тази статия вече стана по-дълга, отколкото ми се искаше, но просто няма как.
Най-сетне стигнахме и до начините за справяне с дълбоките емоционални травми от миналото ни. Със сигурност няма да се сетя и да успея да изброя всички от тях, но ще дам поне главните.
* Ще съм ви благодарна да ме допълните в коментари под статията и ако се сещате за още методи за справяне или за нещо, което ви е помогнало на вас самите, да го споделите смело с останалите. Вярвам, че ще бъде в помощ за всички ни!

• ПСИХОТЕРАПИЯ – Уви, когато имаме емоционални травми от миналото ни почти няма как да минем без това. Хората се опитват да го избегнат по всякакъв начин, защото в България все още цари разбирането, че трябва да си съвсем луд и нефункциониращ правилно, за да отидеш на психотерапевт, но това изобщо не е вярно!
  Умелият терапевт ще се напасне спрямо теб и твоите проблеми, ще ти даде различна гледна точка и адекватна обратна връзка, ще те насочи да мислиш за неща, за които избягваш да мислиш и ще ти помогне да се справиш с проблемните си спомени, травми, вярвания и модели на поведение.
  Като форми на психотерапия бих препоръчала хипнотерапията, защото тя не работи на съзнателно (когнитивно) ниво – демек не си говорим просто за проблемите си на ниво „ум“, а влизаме в травматичните спомени, изживяваме ги отново в цялата им пълнота, освобождаваме емоционалния заряд, изчистваме така да се каже гнойта от раната, която се намира в нас. По време на хипноза можем да викаме, да плачем, да кажем отново това, което тогава сме премълчали, можем да бъдем наистина себе си и това има изключително силен терапевтичен ефект.
  Също така много хубави методи за справяне са психодрамата, семейните констелации, ТЕС, холотропно/трансформативно дишане.

• МЕДИТАЦИЯ – подробна статия за мощните ефекти от медитацията може да прочетете тук: https://stefibozhilova.com/?p=314
  Медитацията буквално въздейства върху биохимията на мозъка като насърчава производството на миелин, който е естествената мастна обвивка на нервните влакна. Промените са забелязани в предната част на мозъка, която помага за регулирането на поведението.
  Именно тази част е свързана с редица нервни разтройства и заболявания като деменция, депресия, шизофрения, нервни сривове и др.
  Разбира се, тук говорим за ежедневна медитативна практика – всеки ден по 15-20-30 минути. Говорим за проявено постоянство, воля, усилие в посока на това да си помогнем сами. Ако положим нужните усилия и отделим от така скъпоценното си време, положителните резултати няма да закъснеят!

• КОНФРОНТАЦИЯ – колкото и учудващо да е – да, това работи!
  Много често най-дълбоките ни травми са ни били нанесени от нашите родители в детството. Това не значи да ги виним за онова, което се е случило с нас и в живота ни, защото те са ни обичали и в повечето случаи са дали най-доброто от себе си за нас и са вярвали, че постъпват правилно. Но това и не значи да отричаме този факт и да си мълчим и да не говорим за неща и за ситуации, които дълбоко са ни наранили.
  Хубаво е да потърсим контакт с човека, който ни е наранил – бил той родител, бивш партньор, съученик от гимназията или близък приятел. Да се опитаме да обясним от нашата гледна точка какво се е случило, как ни е повлияло, до какво е довело в нашия живот. Да говорим за случилото се с човека, с който се е случило. Често това се излива навън от нас, заедно с всички натрупани и премълчани през годините силни емоции. И това е хубаво! Ако трябва ще плачем, ако трябва ще викаме, ако трябва ще помолим за прошка или ще изискаме прошка, ако трябва ще обвиним. Длъжни сме да се погрижим за себе си и това неминуемо се случва чрез изговаряне на онова, което не сме изговорили, когато е било време. И чрез преживяване на онова, което не сме си позволили да преживеем. 

• ОСЪЗНАВАНЕ – може би звучи донякъде клиширано, но е така.
  Както съм писала и в статията за емоционалната болка:
  „Осъзнаването е ключът… към всичко май.
  Ако осъзнаем всичките си заучени шаблони и модели на поведение, ако четем много и ако практикуваме прочетеното, ако се наблюдаваме, ако имаме високо ниво на себе-рефлексия – тогава стигаме до корените на даден проблем и ги изкореняваме. Започваме на чисто и изграждаме сами себе си и характера си. Чрез съзнателни избори. Наясно сме със слабите си страни, откъде идват, до какво водят и работим върху тях ежедневно.
  Но ако си затваряме очите за проблемите и болките от миналото си, малка е вероятността да прогресираме много… Защото те стават все по-тежки и обременяващи и ни дърпат все повече назад.“

• СРЕЩА С ВЪТРЕШНОТО НИ ДЕТЕ – това е доста известен и много мощен метод, който може да се случи по време на хипнотерапия или на медитация.
  Срещата с вътрешното дете ни дава възможност да преживеем отново и да се освободим от негативни емоции, които вероятно не осъзнаваме, останали дълбоко блокирани  в нас от детството.
  Можем да изберем да се върнем в травмиращ спомен и да го изживеем наново, да влезем като възрастен и зрял човек в него и да се погрижим за малкото наранено обидено тъжно дете, което сме били тогава. Да се утешим, да си кажем сами на себе си думите, от които сме имали нужда, да се прегърнем, да се уверим, че всичко ще бъде наред.
  А може и да изберем да влезем отново в безгрижен, щастлив и много хармоничен детски спомен. Да почувстваме щастието, уюта, спокойствието, необременеността, които сме изпитвали тогава. Да останем известно време в тези усещания и да ги запаметим в себе си на клетъчно ниво.
  А най-добре е първо да направим едното, а после другото. 🙂
  Ето ТУК може да прочетете повече за този метод.

• УЕДИНЕНИЕ – ритрийт (retreat) – Смятам, че неизменна част от работата с травмите ни е не само психотерапията, но и духовната работа върху себе си и именно такива оттегляния от света за няколко седмици или няколко месеца. Сигурна съм, че ще ме разберат онези, които са живяли в ашрам за 1 месец поне или са били на интензивен медитативен курс като Випасана – за 10 дена, две седмици, месец. Аз лично съм била на 2 такива „уединения“ от външния свят – 1 месец на интензивен медитативен курс в Тайланд и 1 месец живот в ашрам в Индия. И мога да ви кажа с ръка на сърцето, че през това време свърших може би най-голямата част от отработването на емоциите си, проблемите си, травмите си, характера си. Нищо не може да се сравни с това да стоиш по 5-6 часа на ден в медитация, в една поза, да потъваш навътре в себе си и да изследваш вътрешния си свят и заедно с него и всички демони, които се крият в теб. И да си съвсем откъснат от външния социален свят – да не мислиш изобщо за работа, за отговорности, за приятели, за партньор, за това как ще се облечеш, какво ще сготвиш за вечеря, какво ще гледаш по телевизията, къде ще се видиш с приятели.
  Препоръчвам на всеки, който е тръгнал на Път в търсене на себе си да предприеме едно такова оттегляне навътре и да открие с какво ще се сблъска и какво ще намери. 🙂

• ИНТЕГРАЦИЯ – това не е определен метод, който да се приложи. Това е процес, който се разгръща постепенно и е начин на мислене, на възприемане на себе си, на света, на миналото ни, на всичко в живота ни!
  Това, което искам да кажа е: може да вървим напред и да се развиваме нагоре, но не изтриваме (и няма как) пътят, по който сме минали, опитностите, които сме преживели, колкото и травматични и болезнени да са те, и личностите, които сме били. Често хората отричаме това, което сме били, защото то е много различно от това, което сме сега. Често психиката изтрива спомена за дадени събития, защото ни е прекалено болезнено да живеем ежедневно с тях. Но всичко е част от нашия уникален път и индивидуален жизнен опит и всяко едно отхвърляне или отричане нарушава процесът на тази интеграция и изтрива част от нас самите и това, което сме.

• ХРАНЕНЕ – нямаше как да не включа и това като силен метод за справяне с някои психологически проблеми. Имала съм клиенти, които ми споделят, че са се борили години наред с депресия, генерализирана тревожност, меланхолия, че са търсили корена на тези проблеми назад в миналото си, че са ходили на терапия и са ровили в детството си и в крайна сметка, след няколко седмици на гладуване, прочистване и промяна на хранителния режим, всички симптоми са изчезнали и те се чувстват жизнени и бодри. Звучи невероятно, нали? И много психолози биха си помислили същото. Но всъщност няма нищо изненадващо в това – храната е нещо, което слагаме в тялото си по 5-6 пъти на ден. Тя е горивото, с което храним клетките си. Няма как това да не влияе на биохимията на мозъка ни. Оттам съответно се повлиява и освобождаването на някои хормони, пряко свързани с щастието ни – енфорфини, серотонин, допамин и др. А хормоните са пряко отговорни за настроението ни, бодростта ни, функционирането на психиката ни. Така че ние можем да прекараме месеци и години в ровене в миналото си, но ако всеки ден се храним с боклуци и не приемаме сурова, жива и натурална храна няма как това да не се отрази на настроението и характера ни!

И искам да завърша тази статия с един прекрасен цитат от статията „Силата на търпението“ на Георги Жеков в неговия блок:

„В момента, в който осъзнаете, че във вас съществуват множество ментални и емоционални блокажи, които трябва да бъдат премахнати, то първото желание е това да стане, колкото е възможно по-бързо. Без да се отчита факта, че въпросните блокажи са били натрупани в следствие на всички тези години, преди “голямото събуждане”.

Истината е, че за да се отработят, преобразуват или изцяло премахнат, е необходимо достатъчно дълго време, отделено за самонаблюдение и работа, в което това да бъде направено.
Процесът отнема години и единственото и най-важното, което е нужно да знаете е, че той ще трае докато сте живи!

Прекрасното и уникалното в случая е, че със всеки изминал ден ще виждате промени вътре във вас самите, които ще ви карат да осъзнавате колко по-омиротворени, спокойни и изпълнени с вдъхновение, любов, самоуважение и съпричастност към останалите, можете да бъдете.

Нещо, което не може да бъде заменено с нищо друго!“ 

 

Благодаря на тези от вас, които стигнаха до края и изчетоха целия материал!
Надявам се, че ви е било полезно, замислящо и ще има положителен ефект върху живота ви!
Ако тази статия ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂
Ако имате въпроси, коментари и допълвания – добре дошли сте да оставяте коментари под статията!

– Стефи Божилова – 

Подобна статия: „За емоционалната болка и как да се справим с нея“