Това е една статия, която отдавна искам да се появи в сайта ми, тъй като 80% от работата ми като терапевт е свързана не с говорене през ума, а с преживелищни през тялото психоемоционални процеси, които бъркат много надълбоко и вадят отдавна забравени спомени, чувства, травми, непреживени разтърсващи емоции, телесни преживявания и целта на целия този процес е една единствена – ИНТЕГРАЦИЯ. Да си спомниш, да видиш, да осъзнаеш, да преживееш отново, да реструктурираш по нов начин и да излекуваш стари травматични преживявания и да им намериш ново място и разбиране в себе си, без да ги изключваш и без да се опитваш да не мислиш за тях. Това се случва през регресия, през хипнотерапия, както и много силно през групите ни по интензивни дихателни практики (наше подробно интервю за тях гледай тук), които провеждаме по няколко пъти ежемесечно вече година и половина с моя колега и приятел Спасимир Иванов.

„Травматичните събития са почти невъзможни за изразяване с думи.“ – д-р Бесел ван дер Колк

Споделям този цитат и започвам с него, за да онагледя нуждата от по-дълбока, психотелесна, емоционално освобождаваща и по-силно преживелищна психотерапевтична работа с клиенти, защото когнитивната преработка и реструктуриране по време на сесия са нужни и неизбежни, но изобщо не са достатъчни.
През цялата настояща статия ще давам препратки и към други мои статии, които да внесат допълнително и по-задълбочено разбиране и ще ви помоля да ги прочетете ако наистина искате да вникнете в темата.
За това, че истинската дълбинна и дългосрочно работеща психична преработка НЕ се случва чрез разговор през ума съм писала също така и в тази статия:
„Bypassing the mind – дълбокото осъзнаване не се случва в разговор с ума“

Наблюденията ми показват, че в кабинета на психолога/терапевта идват много осъзнати, чели, търсили, будни, интелигентни хора, които сами вече са направили голяма част от интелектуалните рационални взаимовръзки между поведението си сега, между проблемите, с които се сблъскват сега в живота си и минали травматични ситуации от детството им. Те го знаят, могат да мислят и да говорят за това, имат високо ниво на себерефлексия, могат да се самоанализират до някаква степен, но винаги остава едно голямо сляпо петно – защо продължавам да се държа по същия начин, защо продължавам да повтарям тези модели, какво ми убягва?

И моят опит показва, че чрез говорене и анализ през ума не можем да достигнем до корена под тези автоматизирани програми на мислене, реакция и действия, коренът, който е дълбоко в несъзнаваното и също така в клетъчната и мускулна памет на тялото.

В психотерапията говорим често за мускулни брони.

Какво е мускулна броня?

Това е мускулно напрежение, което с годините се образува в тялото на всеки човек. Терминът е въведен от австрийския психотерапевт Вилхелм Райх.
Мускулната броня се образува в резултат на хронични енергийни блокажи в резултат на незавършени емоционални преживявания. Мускулното напрежение е свързано с различен вид ситуации и травми, преживени от индивидите в процеса на развитието им и най-често ранното им детство. 

Тялото ни реагира по естествен, автоматичен и разбираем начин на външния дразнител –  чрез свиване, т.е напрягане на мускулите за по-нататъшно отреагиране на ситуацията чрез ответната нужна реакция на нервната система –  борба, бягство или замръзване (fight, flight or freeze mode).
Това, което преглъщаме, което потискаме, което не изразяваме на момента, в който се е случила стресовата ситуация, това което скриваме от другите или дори от своето съзнание, то остава в тялото ни във вид на мускулно напрежение.

Напрегнатите мускули запушват кръвоносните съдове и в областта на мускулната броня тъканите и органите не получават достатъчно кислород и хранителни вещества. Най-естествения начин за освобождаване на мускулни блокажи са телесните практики, защото работят комплексно и работят на ниво несъзнавано. Освобождавайки се от мускулните блокажи, хората стават по-гъвкави и в телесен, но и в психичен план, стават по-спонтанни, позволяват си повече автентичност на реакциите и проявите в света и спрямо околните, фундаментално се променя техният стил и начин на живот, тяхното битие и взаимоотношения.
Когато живееш без напрежение в тялото, преживяваш повече свобода във всеки един аспект на живота си.

Това всъщност изгражда нови невронни пътища (neuropaths) в мозъка – нови начини на говорене, държане, поведение, отреагиране, които се затвърждават на ниво мозъчна невроактивност и с течение на времето ни става все по-лесно да бъдем този нов човек, в който се превръщаме.

Споделям тук едно мое много любимо видео с лекция в известната платформа TED на една психоложка Ейми Къди по темата за това как езикът на тялото ни и това да „изиграем“ определени състояния, да ги изимитираме, може реално в дългосрочен план да изгради нови невронни пътища в мозъка ни и да освободи определени хормони и ние да се превърнем в този „нов“ човек, който вече се държи по различен начин. Гледай го тук: https://www.ted.com/talks/amy_cuddy_your_body_language_may_shape_who_you_are/comments

Когато говорим за психотелесни практики, какво всъщност визираме?

⦿ Интензивно/трансформативно/Бхастрика дишане, което води до свръхоксидация на кръвта (свръхнасищане на кръвта с кислород) и съответните дискомфортни телесни усещания, които вадят мнооого потиснати емоции (Станислав Гроф го нарича и го патентова като холотропно дишане);
⦿ Психотеатър и психодрама групови опити, в които отиграваме и преиграваме травматични спомени от миналото ни по нов начин или играем различни социални роли;
⦿ Методът семейни констелации, при които се работи в група с избрани представители на наши роднини, които през телата си разиграват семейната ни динамика и споделят усещанията си, това е енергийна работа през информационното Поле (някои го наричат Акаша);
⦿ Биоенергиен масаж на тялото – натискане на определени точки и меридиани, както и потупването им (ТЕС), докато се води хипнотерапия или психотерапия сесия;
⦿ Хипнотерапия, в която понякога докосваме клиента по места в тялото, където има много задържани емоции (стомах, гърло, гръден кош), но и като цяло връщане назад в спомени от миналото през леко променено състояние на съзнанието – подробна статия за хипнотерапията прочети тук;
⦿ Танци, в които не изпълняваме конкретни заучени движения, а се сливаме с интуицията си и с една естествена мъдрост на тялото, която ни води към спонтанност и свобода;
⦿ Социални поведенчески експерименти, при които влизаме в житейски роли, много различни от това, което реално сме в живота си и това води до изваждане наяве на много несъзнавани наши базови вярвания и блокажи.
Статия „Поведенчески психологически социални експерименти“

Състоянието по време и след телесно ориентирани практики невинаги е приятно – много рукнали сълзи, кашлица, треперене, сковаване, позиви за повръщане, главоболие, замайване, разстройство и изхвърляне на течности от организма, понякога дори и температура. Това преминава много бързо и без последици, затова правилното отношение към този процес е спокойното наблюдение и приемане, дори с известна доза ирония (която идва от ума). Точно както тялото ни се чисти на физическо ниво, така се чисти и на емоционално ниво от стари травми, които са причинили болка, вина, срам, унижение, обида и тези емоции в мозъка създават същите последствия като след физически наранявания и физическо насилие.

След телесното очистване винаги идва и емоционалното облекчение и едно усещане за лекота и развързаност. За къс период от време човек може да изпита целия набор от някога потиснати и преглътнати емоции – гняв, агресия, срам, сексуално унижение или пък влечение, еуфория, ентусиазъм, радост, смях и други.

Невропсихологията доказва, че по време на моменти на припомняне на травма, областта на мозъка на Брока – частта, отговорна за производството на реч – се изключва, компрометирайки способността ни да опишем как се чувстваме. (van der Kolk, 2014; Werbalowsky, 2019).

Не само това, но вербалните форми на терапия, които разчитат на разказване на травматични събития, всъщност могат да ре-травматизират оцелелите и да възпрепятстват процеса на изцеление (van der Kolk, 2014).

Но според д-р Питър Ливайн, когато работим директно със засегнатата от травма нервна система чрез соматични терапии, ние се научаваме бавно да освобождаваме травмата от тялото, създавайки пространство вътре в себе си, където изцелението може реално да започне на телесно клетъчно ниво.

Тук ще поместя кратко инфо за някои блокажи, без да ги изброявам изчерпателно  и някои елементарни средства за освобождаване /когато страхът от телесните терапии и дълбинните практики е голям/, за да помогнете на тялото.

ОЧИ – защитната броня се проявява в неподвижността на челото, празния израз на очите, които гледат като от неподвижна маска сякаш в нищото. Или неспособност да се поддържа очен контакт, защото това води до усещане за напрежение, срам, неудобство, дори страх понякога. Отпускане може да се постигне чрез йога упражненията по въртене на очите в различни посоки, за да се отпуснат мускулите на очните дъна, също чрез себепредизвикване да гледаме непознати хора в очите, например в автобуса, също и чрез отваряне на очите възможно най-широко, за да се активират клепачите и челото, както и правене на мимики и гримаси, за да огъвкавим лицевата броня, която е застинала в безизразност.

УСТА – стиснатата уста и схванатата челюст блокират цялостното предаване на чувствата, тъй като устата е първият канал за комуникация. Много хора се борят с бруксизъм – това се води медицински проблем на психосоматична основа вследствие на много натрупано и задържано напрежение, на който доста хора не обръщат внимание, но той може да доведе до сериозни проблеми със зъбите, челюстната става и постоянно главоболие. Характеризира се със скърцане със зъби през нощта и много силно схващане (заключване) на челюстите. Общо 11% от хората в активна възраст страдат от бруксизъм.

Когато не си позволяваме автентично свързване, не си позволяваме доверие в другите, не си позволяваме копнеж по любовта, опирайки се на минал травматичен опит, който ни казва, че любовта е болка, разочарование, унижение, загуба, това удържане на естествената потребност на човек от любов, се отразява във вид на скоба, блокаж около устата. Същото се случва и когато си забраним да изразяваме чувствата си с думи. Стиснатата уста води до нарушаване на комуникацията и неудовлетвореност от живота.

Тук препоръчвам за допълнително четене и разбиране следните две статии:

–> „Техники за ясна и директна комуникация“

–> „Отработване на емоционални травми от миналото“

За освобождаване на блокажите около устата може да се прави следното упражнение: Легнете в ембрионална поза на една страна със скръстени ръце на гърдите и започнете да правите смучещи движения с устните си. Правете възможно най-дълго, докато устните ви изсъхнат. След това се отпуснете и си починете малко. По време на това упражнение много хора започват да плачат. Това е така, защото дългия депресивен копнеж по свързване започва да нараства и да се проявява като емоция през тялото. Не сдържайте емоциите. Ридаенето с цяло тяло е полезно. Децата винаги ридаят с цяло тяло – от главата до краката.

ГЪРЛО И ШИЯ – Буцата от напрежение в гърлото съответства на принудителното преглъщане на неприятното отвън.  Същевременно се явява несъзнателно съхранение на контрола над чувството за страх, защита от тези чувства и реакции, които могат да бъдат осъдени и неприети от другите. В буцата в гърлото сме задържали всичко, което не сме си позволили да изговорим, да извикаме, да се отстоим, да се заявим, там са всички граници, които не сме поставили. Стиснатите челюсти сдържат всеки звук, който се опитва да се промъкне навън. По този начин се блокират и гласните връзки, много често се появяват проблеми и с щитовидната жлеза. Звукът на гласа създава впечатление, че човекът говори напрегнато, гласът няма различни интонации, понякога е тих, плах, сякаш липсващ глас. Понякога гласът става монотонен, понякога хриплив, а понякога твърде висок. Всичко е поради това, че мускулите участващи в звукообразуването стават малко подвижни. При компресирана стегната долна челюст човек поради страх не позволява на нежелани хора да го доближат, но също така не може да допусне и тези, които са му близки да се свържат автентично с неговата душа. Той не може да приеме промените, които се случват в живота.

Челюстите са енергийно свързани с очите. Напрежението в долната челюст намалява притока на енергия  към очите и намалява визуалните възможности, роговицата става по-малко блестяща. И в обратната посока – хронично сдържания плач води до напрежение в челюстта. Поради това упражненията за освобождаване на блокажите често са съпроводени с плач. Тук помагат раздвижване на челюстите, прозявания насила, издишания с глас и със звук, пеене на различни звуци, интензивно дишане.

Когато сдържаме желанието си да викаме от болка и страх възникват блокажи в гласовите връзки. Най-добрия начин за разблокиране на гърлото – мощен продължителен вик. Ако имате възможност да крещите /например в гора, на вилата, когато наблизо няма никой/ крещете. Крещете за своите страдания, гняв и разочарования. При това не да изговаряте думи, които умът мисли и реди. Нека това бъде един звук, излизащ със сила от вашето гърло, без филтър и без цензура. Често такъв вик разплаква. Това се дължи на разблокирване на емоциите, които много дълго време сме държали под контрол.

Гръдният сегмент – гръдни мускули, раменни мускули, лопатки, гърди, гръден кош и ръце. Потискане на смях, печал, страст, болка, силна любов. Задържането на дишането е средство за потискане на всяка емоция. При много хора дишането е повърхностно, плитко и неравномерно. Блокирането на гърдите е форма на предизвикателство, неподчинение, сякаш тялото казва „няма да позволя да се доближите до мен“ или „няма да си позволя да чувствам и да съм част от живота“. Блокажите на гръдния пояс предизвикват проблеми с дишането. Всяко затруднение в дишането предизвиква страх. Когато човек не осъзнава истинската причина за страха, той става тревожен и търси причината за това навън. Помагат раздвижвания на гърдите, упражнения по дълбоко отварящо гърдите дишане, потупвания (ТЕС), изплакване, изговаряне, масажи, както и интензивни дихателни практики.

Стомах – там е страхът, ужасът, паниката, тревожността. Стомахът се свива на топка. Не може да „храносмели“ всичко, което се случва, не може да го преглътне, не може и да го изговори и изкара извън себе си. Появяват се проблеми с храносмилането, с червата, язви, гастрити, понякога дори автоимунно заболяване на червата. Паник атаките „удрят“ в стомаха, появяват се позиви за повръщане – не можеш да интегрираш и да удържиш на случващото се, нямаш механизми за справяне, искаш да се освободиш бързо и лесно от всичко, което става, да го изкараш навън, да го извадиш извън тялото.
Помага бавно и дълбоко йогийско дишане, хипнотерапия, визуализации, масаж на стомаха, изграждане на нови механизми за справяне, ново разбиране за страха и тревожността.

–> Препоръчвам статията „Начини за справяне и по-дълбоко разбиране на паник атаките и генерализираното тревожно разстройство“

Истинската терапия настъпва когато заобиколим царят Ум и навлезем навътре и назад в леко променено състояние на съзнанието, което се постига чрез навлизане в Алфа режим на работа на мозъка при хипнотерапия и дълбока медитация.
Когато не си говорим с ума на чисто рационално когнитивно ниво, а успеем да го приспим, притихнем и да го поставим като страничен наблюдател, тогава активираме спомени, които отвеждат човек в дълбоки емоции, усещания, травми, болки, във всичко задържано от миналото и се отваря поле за нова преработка…

Тогава настъпва катарзис – дълбоко емоционално потапяне, осъзнаване, сблъскване с проблемите и постепенното им трансформиране и интегриране.

Това е част от толкова важната работа със Сянката – тъмнината, която е неизменна част от нас и нейното постепенно разкриване, приемане и отработване.

Тогава външните симптоми започват да отпадат постепенно, защото те са били болестни психосоматични проявления на онова дълбоко подтиснато и скрито от нас в дебрите на подсъзнанието.

Онези неудобни спомени, които заровихме; онези травми, които така и не преодоляхме; онези думи, които никога не си позволихме да изговорим от страх или срам; онези действия от страна на родителите ни, които ни формираха и които заложиха началото на вътрешния ни глас на съмнение, вина, провал, съревнование със света и с другите вън от нас; всичко онова, което не сме върнали, което не е наше, но от което имаме нужда да се освободим, за да продължим напред.
Тук идва психотелесната преживелищна работа, която е абсолютно незаменим инструмент при работа с подсъзнанието и с травмите.

ЗАЩО Е ВАЖЕН ВАГУС НЕРВЪТ?

Тук е мястото да спомена и за вагус нерва, още наричан блуждаещ нерв – това е десетият черепномозъчен нерв, който започва с отделни коренчета в задната странична бразда на продълговатия мозък. Той има моторни, сетивни и парасимпатикови ядра. Тръгвайки от дяловете на мозъка, който отговарят за болка, страх и удоволствие, той продължава надолу през цялото тяло и нервира кожата на ушния канал (масажът на ушите доказано успокоява нервната система и забавя сърдечния ритъм), нервира мускулите на гълтача и на мекото небце, корена на езика, както и лигавицата на фаринкса, преминава през щитовидната жлеза, преминава около аортата на сърцето, достига до сърцето, бронхиалният клон минава през трахеята, достига до белите дробове и се разклонява в стените на бронхите.

Един от клоновете на блуждаещия нерв достига хранопровода.
Коремните клонове на блуждаещия нерв достигат до различни вътрешни органи.
Един от тях образува сплетение по предната стена на стомаха, от което се отделят разклонения към стомашната стена и към черния дроб.

Част от десния блуждаещ нерв достига до различни вътрешни органи – слезка, задстомашна жлеза (панкреаса), бъбреци, части от тънките черва и дебелото черво.

Според публикация от 2019 г. на Live Science / The Vagus Nerve: Your Body’s Communication Superhighway блуждаещият нерв е като съвършена магистрала за пренос на информация между различни части на тялото и вътрешни органи до мозъка. Именно този нерв участва в множество функции на организма.
След като напусне мозъка, блуждаещият нерв се разклонява в множество посоки към главата, шията и тялото и е отговорен за пренасяне на сензорна информация от кожата на ухото, контролира мускули, свързани с преглъщане и говорене, влияе дори на имунната система. Когато тялото не е под напрежение, блуждаещият нерв изпраща команди за забавяне на сърдечната честота и дишането и ускоряване на храносмилателните процеси. Преработването на храната в стомаха и червата изисква голямо количество енергия. Затова и след нахранване изпитвате приятна сънливост – блуждаещият нерв е подал своите сигнали в мозъка, защото освен в шията, неговите разклонения стигат до стомаха, червата и други вътрешни органи. Ако сте чували за връзката черва-мозък вече можете да си обясните отчасти на какво се дължи. Според последни изследвания бактериите, които живеят в червата също си комуникират с блуждаещия нерв и това влияе не само на приема на храна, но и на настроенията и реакцията на целия организъм на възпаление.

Блуждаещият нерв помага за запазването на спомените и укрепва паметта. Това се дължи на освобождаването на невротрансмитера норепинефрин в амигдалата. Стимулирането на този нерв облекчава симптомите на различни невро-психични състояния. 

Блуждаещият нерв участва в дишането. Неговите разклонения достигат до белите дробове. С помощта на невротрансмитера ацетилхолин, отделян от блуждаещия нерв се регулират процесите на вдишване и издишване.

Блуждаещият нерв е свързан със сърдечната дейност. Той е отговорен за контрола на сърдечната честота (пулса), а освобождаването на ацетилхолин забавя пулса.

Блуждаещият нерв е важен за почивката и покоя. Когато не е нужно да сме активни, да се борим и да се защитаваме от нещо, именно блуждаещият нерв освобождавайки ацетилхолин кара тялото да си вземе почивкаи да се активира парасимпатиковия дял на нервната система. Тези сигнали достигат и до вътрешните органи и така се отделят още протеини и ензими като пролактин, вазопресин, окситоцин.
Както има хормони на стреса, които ни провокират да се бием или да бягаме, така има и сигнали, които ни позволяват да се потопим в пълен релакс и покой.
Така хората с по-активен блуждаещ нерв могат да се възстановят по-бързо след стрес, нараняване или заболяване. Скоро след неприятно събитие тялото им се регенерира благодарение на мощното отделяне на ацетилхолин. 

Защо пиша толкова много за блуждаещия нерв в точно тази статия?
Защото всички преживелищни опити, за които говоря по-нагоре, както и интензивните дихателни практики, както и викането, плаченето, изговарянето с глас – всичко това активира блуждаещия нерв и регулира процесите в тялото и в нервната система.
Чрез различни практики, които не са когнитивни, а са телесно ориентирани, преживелищни, ние стимулираме пак и пак активацията на вагус нерва и оттам това стартира една верижна реакция в целия организъм и учи тялото как да се справя по-лесно и работещо със стреса и високото напрежение.

Проблемът със сигурността в съвременния свят е, че ние никога не сме имали в човешката история такава предвидимост, такова ниво на планиране и превенция, такива нива на комфорт и (пре)задоволеност.
Писала съм доста за това в статията си „Колко точно беден мислиш, че си?“
Нервната ни система винаги е свикнала да бъде нащрек и да се активира поради външни опасности – животни, хищници, нападения от съседно племе или село, война, глад, чума, слана, непредвидена загуба на дете…. Сега след като имаме сигурност във всички или в повечето аспекти от живота си, ние се отегчаваме, дори отпускаме, губим връзката с тялото си, а нервната ни система губи своята гъвкавост, пластичност и адаптивност и вследствие на това е съвсем нормално много по-малки и незначими фактори да предизвикват много по-бурен отговор и нервна симптоматика.

Нашата сила се намира в разнообразието, несигурността и в преживяването на непредвидени нови неща. Като човешки вид ние не сме създадени да стоим с години в зоната си на комфорт.

Експериментите и приключенията са нещата, които ни карат да се чувстваме живи. Всички ние се нуждаем от изненадващи и нови събития в нашия живот, за да може да израстваме и да се развиваме. Това е абсолютно противоположна нужда на сигурността, от която също имаме толкова силна необходимост в някои области от живота си.
Нуждата ни от разнообразие може да я посрещаме по негативен или по позитивен начин. Изборът дали това да се случи доброволно или доброзорно е в нашите ръце. Някои хора посягат към наркотици и алкохол, за да се почувстват живи по един по-различен начин. Други се занимават с екстремни спортове, които внасят ударни дози адреналин и допамин в организма и оттам усещането, че си истински жив.
Някои откриват разнообразието в разговори и срещи с нови непознати хора или в поставянето и следването на нова цел. Други търсят разнообразие с партньора си и нови начини, по които да прекарат времето си заедно. Има милиони начини да се вкара разнообразие в живота, но то ни е нужно както въздуха, който дишаме.

Моят съвет е да се осмелявате често да излизате от зоната си на комфорт, от онова блато на удобното и познатото, и да се впускате в нови преживявания – да пътувате, да се свързвате по различен дълбок автентичен начин с околните, да се запознавате с нови непознати хора, да участвате в психотерапевтични групи, да споделяте без маски и без да играете социалните си желателни роли, да се разкривате автентично въпреки страха, да дърпате страховете си за опашките и да ги ръчкате, а не да бягате от тях и не да се стремите никога да не ги предизвиквате, да участвате в групи по интензивно дишане и да плачете или викате с пълен глас, без филтър, без цензура, да се смеете с пълен глас по същия начин, да си позволявате сурова автентичност и да търсите хора, с които може да изградите кръг на радикална честност.
Това лекува по един много дълбинен и всеобхватен начин.

Ще завърша тази статия за нуждата от автентична преживелищност и от пускане на контрола със следния откъс от книгата „Радикална честност“ на психотерапевта Брад Блантън и се надявам той да ви остави замислени:

„Всички ние лъжем като за световно. Това изсмуква жизнените ни сили. Това е главната причина да страдаме от стрес. Тоновете лъжи, които изговаряме или премълчаваме, накрая ни виждат сметката.
Най-смъртоносната лъжа е премълчаването или скриването на информация от другите, за да не им се отрази неблагоприятно. Най-тежките психологически заболявания са резултат от точно този тип лъжа. Психологическото възстановяване е възможно единствено когато има свобода – когато престанем да таим неща. Пазенето на тайни и скриването на неща от другите е капан, в който попадаме самите ние. Юношите прекарват поголяма част от времето си в такава игра на криеница. Колкото по-добри сте били в нея като юноши и колкото повече сте я играли и ви се е разминавало, толкова по-трудно става да пораснете с годините. „Важните“ тайни и всичките кроежи, свързани с тях, са пълни тъпотии.
Умът е затвор, чиито стени са изградени от тъпотии.
Когато спестяваме някои истини на другите, когато не им казваме какво чувстваме или мислим, оставаме заключени в този затвор. Колкото по-дълго гнием там, толкова по-бързо деградираме и ставаме живи мъртъвци. Ако не избягаме от този затвор, ще намерим в него смъртта си. Спасението е да се научим да казваме истината.

Клиентите ми са най-вече хора между 20 и 65 години, които са депресирани, тревожни, гневни, изхабени или комбинация от всички тези неща. Работя с държавни служители, адвокати, бизнесмени, журналисти и други видове пубертети, пораснали на възраст, но не и на психика, със свръхкритични умове, които не могат да престанат да оценяват, укоряват и критикуват себе си и да морализаторстват по отношение на другите. Работя, за да облекча тяхното страдание. Най-тежкото им страдание
се дължи на липсата на жизнени сили. Те са ходещи мъртъвци – това е форма на страдание с нисък, но постоянен интензитет. Причинено е от факта, че непрестанно сме нащрек, в отбранителна позиция срещу някакви въображаеми по-големи
опасности. По-големите опасности са основани на спомените ни за нараняване в миналото.
Много от нас от деца учат, че да си истински жив е лошо и човек бива наранен, ако си позволи подобно поведение. Ето защо сами сме потиснали своята жизненост: отчасти като форма на защита срещу възрастните, отчасти напук на тях. Това е нашият начин да скрием, че сме живи и че нашият живот невинаги отговаря на това, което се счита за правилно и приемливо. Единственото, което сме могли да направим, за да се защитим, е да запазим плътната си и напираща жизненост в тайна.
Пътят към оздравяването от измъчващата ни липса на жизненост първо трябва да ни отведе до по-голямо страдание. Например ако сте потискали енергията си дълго време, за да не изпитвате гняв, когато освободите потиснатия гняв и той изригне, ще ви се стори по-лош от всякаква безжизненост. Ала единственият начин да се почувствате по-добре е да сте готови първо да се почувствате по-зле. Съвсем нормално е да ви е трудно, да ви е срам, да се пазите и да се стремите да си спестявате болката.
Нормалността играе ключова роля за избягване на промяната; тя е прекрасен начин да продължите да страдате. Хората, които искат да бъдат нормални, често са горди с това и са жертви на идеала за нормалност: мъртвешка, страдалческа нормалност.“

Ако тази статия ви е харесала и я смятате за ценна, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря! Ако имате нужда да изразите мнението си или своята лична гледна точка, моля оставете коментар под статията!

• Стефи Божилова