1. “Наскоро за пръв път отидох на регресия и честно казано първоначално бях леко притеснена. Чудех се дали наистина е необходимо да се връщам назад, за да разреша ситуациите, с които от дълго време се опитвах да се справя или може би по-скоро ме беше страх какво точно ще видя. Много съм доволна обаче, че в крайна сметка се престраших и още повече, че го направих с такъв прекрасен и подкрепящ терапевт като Стефи. Още с първите минути от разговора напрежението спадна и успях да се успокоя. Не бях сигурна дали ще мога да се отпусна достатъчно, но Стефи ми помогна за това. Беше ми много интересно как с лекота успях да се върна назад и наистина да видя това, което ме интересуваше. Преживяването беше доста силно и освобождаващо. Отначало някои неща бяха по-скоро мъгливи и неразбираеми, но в последствие всичко си дойде на мястото и осъзнах колко ценна информация съм получила всъщност. Дадох си сметка откъде идват много мои модели, които години наред съм осъждала и съм се опитвала да се отърва от тях. А сега просто ги приех и започнах да гледам на себе си с повече съчувствие. Обещах си от този момент нататък да се отнасям към себе си по-нежно. Успях да видя и две ситуации, свързани с взаимоотношенията ми с определени важни за мен хора. Дадох си сметка откъде идват някои мои реакции спрямо тях, както и някои техни реакции спрямо мен, което ми помогна да не ги съдя толкова строго, а просто да приемам и да се наслаждавам на сегашния си живот. Благодаря на Стефи за нейната професионална подкрепа! Определено регресията е нещо, което ще използвам и в бъдеще!” – Е.Ц.

2. „Здравей Стефи,
И аз ти благодаря много. В момента (след регресията) се чувствам много спокоен, по-уравновесен и по-сигурен в себе си. Даде ми много материал за размисъл. Много съм доволен от всичко и най-вече от това, че нямам някакви тежки карми или задължения. Някакси предишният живот, който усетих, прилича до някъде на сегашния и доста неща ми се връзват, като следствие и развитие, а и доста неща си обяснявам логически, които са будели винаги въпросителни в мен. ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ИМА НЯКАКВА ИСТИНА ВЪВ ВИДЯНОТО!
Поздрави и още веднъж и БЛАГОДАРЯ!“ – И.В.

3. „Преживяването беше невероятно – бях доста развълнувана известно време като сега в момента вече не се опитвам да мисля за миналия/миналите си животи – каквито и да са били – те са в миналото.
Честно казано до 20-тата си година бях преживяла множество депресии – питала съм се защо съм тук, че ми е гадно, че не искам да живея и че не разбирам защо ми е необходимо да се мъча.
Последната седмица се старая всеки ден да съм усмихната, да излъчвам любов и благодарство за това, че съм на тази земя, че съм преживяла толкова много и че има хора, които ме обичат, особено, че не съм сама.
Постоянно се старая да напомням на себе си и на хората около себе си, че не сме дошли на тази земя за работа, слава и пари, а за да си научим уроците… И преди съм изпадала в подобли „щастливи състояния“ надявам се това да продължи по-дълго или завинаги.“ – Г. Я.

4. „Много ти благодаря, Стефи! Днес денят ми след регресията беше страхотен, благодарение на теб! Много имам да осмислям и да премислям, това което се случи и преживях. Редовно ще си го препрочитам и ще се възползвам след няколко месеца пак да дойда и да опитаме отново.
Искам да ти кажа, че ти си страхотен човек и голямо вдъхновение!“ – М.Л.

5. „Стефи, искам да ти благодаря още веднъж и да ти споделя, че цял ден се чувствам като средиземноморската принцеса с бялата туника и красиво имение, точно каквато бях по време на регресията. Може би винаги ми е липсвало едно самочувствие и се надявам, че тази самоувереност (в добрия смисъл), самоуважение и спокойствие, както и по-позитивен поглед към себе си, околните и света ще останат с мен и занапред и въпреки че привидно не беше разтърсваща регресията, може би това ще е доста значим ефект за мен и кой знае? И може би ще промени съдбата ми…“ – Н.П.

6. „Здравей Стефи,
Първо искам да ти благодаря за чувствата и емоциите, които изпитах по време на регресията! С радост искам да споделя, че измина почти една седмица от нашата среща, през която смея да твърдя, че чувствам вътрешно спокойствие, увереност и лекота. Преживяването за мен беше невероятно! Продължавам да се вълнувам и все още чувам гласа ти. Споменът е толкова жив и ясен. Видях много мрак и тъмнина, но пък и стая, която беше обляна в ярка светлина. След регресията започнах да възприемам живота по друг начин. Разбрах, че много неща не зависят от мен и че не мога да ги променя. Това много ми тежеше и постоянно ме измъчваше. Вероятно тепърва ще намирам смисъл във видяното. Започвам да се чувствам много по-жизнена и необременена от незначителни неща. Всеки ден се опитвам да  дишам дълбоко. С удоволствие ще се подложа отново на подобно пътуване.
Стефи, благодаря ти за подкрепата и положителните емоции от срещата с теб! Ти си невероятен човек, радвам се че те познавам!
Пожелавам ти здраве, защото много хора се нуждаят от твоята усмивка и топлина!“ – М. П.

7. „Здравей Стефи!
Първо искам да ти благодаря за това, че точно ти ме въведе в това новo за мен изживяване на чувства, емоции, доверие …
Все още не мога да определя как се чувствам след регресията, все още ми е като сън, но всъщното време с усещане, че съм го приживяла, а не „сънувала“, но изживяването беше уникално и незабравимо, все още помня всяка секунда на регресията, всичко е прясно в съзнанието ми е! 🙂
Когато се уговорихме с теб, си мислех, че може би няма да мога да се отпусна, тъй като не мога на този етап да медитирам , не мога да се откъсвам от мислите си и не ми се получават нещата!
Но наистина това, което усетих по време на регресията, не може да се опише с думи, да се пресъздаде… човек трябва да го усети и изживее!
И това излизане на душата ми от тялото ми , когато ти казах, че си усещам тялото като камък и че не мога да го мръдна всъщност преди това ми стана ужасно студено и се тресях от студ, това е бил момента когато душата ми се е отделя от тялото и в следващият момент се погледнах отгоре … 🙂
Не получих въпросите, за които бях отишла, но към днешна дата мисля, че по-скоро получих много по-важен отговор на въпрос, които ме терзае отдавна, а именно: „Дали съм взела правилното решение за живота си и дали съм стъпила на правилният път!?“, мисля, че регресията ми показа точно това – че пътят, по който съм поела е моят път и причината да не си спомням определени хора е защото просто са станали част от миналото ми!
След регресията същият ден много ме болеше главата и ми се виеше свят, и много ми се гадеше…..в мига в който се прибрах при сина ми изведнъж всякакво главоболие изчезна, на следващият ден също малко ме болеше главата, но за мен това е нормално , когато се работи с толкова много и концентрирана енергия!
Благодаря ти!“ – В. К.

8. „Пиша ти да споделя някои неща след регресията. Исках да го направя още тогава, защото се чувствах много благодарна, но си мислех, че ще ги сметнеш за глупости, пък и много хора сигурно ти пишат за какво ли не, та се въздържах. Обаче продължавама да чувствам, че е добре да пиша.
Първо да ти кажа, че след като се разделих с теб по пътя виждах хората черни, с кафяви лица като негри и чак като стигнах метрото с изненада установих за една жена  – ама тя е бяла!!!!! и всичко си дойде на мястото след това. Смях си се доста.
Относно регресията – за мен беше ценна. Даде ми спокойствие и посока. Установих, че наистина съм бил в най-точния към онзи момент живот. В този си живот се държа точно като мъжа, който бях – грижа се за хората, закрилям ги, смятам, че са мои и даже си мисля за тях същото нещо, което си мислех на смъртния ми одър в миналия живот – не мога и не искам да ги изоставям. Просветна ми, че всъщност аз просто повтарям живота вместо да създам нов, че се движа по южния възел вместо по северния. Мнооого криво ми стана. Обаче от тогава виждам ясно посоката. Не се укорявам за действиятата или бездействието ми, заявявам нуждите си открито. Това последното ми беше малко трудничко в началото. Също в този си живот все имах някаква тъга, а аз не съм от тия чувствителните хора, много не се впечатлявам. Тъгата се появяваше от нищото и ме завладяваше безпричинно. Разбрах, че идва от онзи мъж. Веднага я пуснах. Сега много повече се забавлявам по моя си начин и още повече се смея.
Най-ценното обаче за мен беше да видя събратята ми в междуживотното пространство. Такава любов! През годините все питах и питах, и питах какво да правя, правя ли го добре, ама има ли смисъл и т.н и все получавах един и същ отговор, обаче имаше винаги и съмнение. И страдах, че съм сама и изоставена без да е така. Сега като се докоснах до силата и любовчетата ми съвсем реално съм много спокойна. И е едно великолепие!
Така на думи изглежда обикновеничко. Силата обаче е голяма, аз се чувствам пълна и съзнателна, уверена. Нищо не ми трябва. Достатъчно ми е да съм тази, която съм. Спокойна и уверена съм, че всичко е наред.
Много ти благодаря, Стефи за съзнателната работа и за твоята същност!
Ако желаеш публикувай регресията. На мен ми свърши добра  работа, може да е полезна и за някой друг. Направи каквото чувстваш.
Много те обичам! И благодаря!“ – З.С.

9. „След регресията много често си мислех за нея… спомнях си образите и думите, търсех навсякъде и във всичко знаците, а те ме намираха така внезапно и изненадващо сами… Прочетох много история за онази епоха преди да замина за Италия и научих толкова много имена и детайли – буквално се потопих в атмосферата на миналото. 🙂 Но най-прекрасното беше, че бях запазила съвсем ясното  осъзнаване на тук и сега. Наслаждавах се на всеки миг, без нещо да ме наскърби или разтревожи, без излишни сантиментални емоции, сълзи или трепети, а само с чиста радост и щастлив възторг. Чувствам се чудесно, Стефи. 🙂 Едновременно земна и въздушна…“ – С.В.

10. „Как се чувствам… може би по-уверена и по-спокойна. Обясних си необясними до този момент неща, защо ми се случват.
Убедих се, че отговорите са в мен, просто да следвам интуицията си.
Благодаря ти! Много се радвам, че те срещнах и вярвам в хората като теб с мисия.“ – Г.С.

11. „Здравей, Стефи
И благодаря за изчерпателния коментар, който си ми дала.
Спокойна съм като цяло, освен това продължих да чета още статии и се изумих колко са известни нещата „от другата страта“ вече на много хора и как спокойно мога да си чета и размишлявам за астрала или проблемите на други империи в други съзвездия и да виждам директната връзка на прочетеното със света, в който живеем, без никакви културни или разумни ограничения да ме спират да го правя.
Много е готино. След регресията по много различен начин започнах да разбирам дори това, което чета като нова информация и да го схващам на едно друго ниво, нареждайки пъзела според възможностите ми. Знам, че има още много, но дотук натрупаното като информация също много ми е дало. Друго интересно е, че по-малко сериозно си взимам съществуването тук, което естествено ми дава повече лекота във всичко, по-лесно приемам връзката, съществуваща между всички хора и не отчитам дори като съществуващи измислените проблеми между мъжете и жените. Общо взето, след регресията и прочетените като вдъхновение след нея материали, си отговорих на въпроса, който търсех, „защо хората са такива?“
Благодаря ти и всичко най-хубаво!“ – Н.В.

12. „Имах нужда от време след регресята да преосмисля доста неща.
Странно, но продължаваха да ми изникват още детайли, усещания, даже и картини няколко дни след това. Ти май беше споменала, че може още неща да ми се доизбистрят.
Интересно е да ти споделя, че тази задушаваща кашлица, която се беше появила няколко месеца преди да дойда при теб, отшумя. Пристъпите бяха най- вече вечер като си лягам, но също и през деня – точно преди да дойда при теб имах пристъп, и се притеснявах да не се случи по време на регресията.
Изникна ми усещането, че сам била около моята вазраст тогава 35-36, а не 40. Другото, което съм сигурна е, че доспехите на мъжът, който видях тогава са сребърни, категорично 🙂 Даже се опитах да ги google-на защото много отчетливо ги видях. Усещането ми е, че съм отраснала в южна Франция, някаде този район, но после сме пътували на изток, балканския полуостров.
Винаги съм се отвращавала от алкохол, и миризма на алкохол! Сега си обясних защо.
Направих много паралели с този си живот. От доста време, особено след чернодробните прочистваня, започнах да усещам тази вътрешна промяна и самоосъзнаване, но регресията хвърли още повече светлина, за да ги преосмисля на едно по-дълбоко ниво. Видях причината в себе си да предизвиквам определени ситуации/хора в този си живот, които мисля да заменя с по-приятни и позитивни от тук нататък 😉 Прошката и любовта към мен самата е процес, но и единствения лек 🙂
Този живот ми е бил толкова травмиращ, и спомена за него беше един вид катарзис. Затова мисля, не можех да превключа да видя друг живот или друг вид информация по време на същата регресия.
Благодаря ти, Стефи, за всичко, което правиш! Разбира се, че може да ползваш моята регресия, ще се радвам, ако резонира с повече хора по пътя им към себе си.“ – С.К. –>  Нейната регресия може да прочетете ТУК

13. „Много ти благодаря за аудио записа и извинявай за късния отговор! Не бях готова да го слушам до миналия петък, но след като се осмелих съм сигурна в нещата, които видях. Ех, че хубава тухла изхвърлих и открих много интересни неща…. Благодаря за това връщане отново, безценно, незаменимо..! Само ще кажа, че ми се иска и аз да намеря по-скоро моето нещо, с което ще помагам на хората, но предполагам трябва да имам търпение, което ми е изключително трудно. „ – И.М.

14. „Здравей, Стефи,
Пиша ти това писмо, за да потвърдя прекрасния резултат от нашата среща и да изразя моята безкрайна благодарност към теб! Болката в гърдите почти изчезна, а в неделя ще бъда на йога (когато търсиш със сърцето и по-осъзнато …. намираш :)…
Мога да напиша много неща, но ще се огранича само с това, че искам да знаеш колко голяма подкрепа ми оказа в търсенето ми …. БЛАГОДАРЯ!!!
Желая ти душевен мир и винаги да даряваш хората с твоето лъчезарно излъчване и благословени възможности!!! Успех във всяко начинание!“ – И.К. –> Нейната регресия може да прочетете ТУК

15. „Регресията за мен беше уникално силно и трансформиращо преживяване! Въобще нямах очаквания да се получи, камо ли за това, което се случи впоследствие. Целият ми живот се промени! Сякаш някакви пластове се разместват след земетресение. Станах по-спокойна, по-уверена, държа се по по-балансиран начин. Всичко започна да си идва на мястото в живота ми – точно както ти ми каза – освобождава се една стара енергия и има място за нова, която да навлезе. Благодаря ти от сърце! Това, което правиш е незаменимо! Разказвам на много хора за теб и ти изпратих вече няколко свои приятелки.“ – Д.Б.

16. „Благодаря за файловете! Прочетох записките ти, аудио файла може би ще го слушам едва след няколко седмици. Все още съм разтърсена от преживяното… Може би така е след първия път, не знам. Разумът и емоцията се сблъскват, двете ралности, които си преживял също. Да не говорим за усещанията и изводите, които получих. Успявам да запазя спокойствието си, макар че всъщност дойдох с надеждата тази регресия да ми донесе спокойствие, а не натрапчивата мисъл за предстояща загуба. Но, може би, това също е част от минал избор, знам ли…
Благодаря за всичко отново! Ще се видим пак скоро! Имам толкова много въпроси, на които в този живот все още няма отговори, а аз съм любопитна и търсеща.“ – Б.Р.

17. „БЛАГОДАРЯ, Стефи! Днес целият ден продължавам да усещам вкуса от спомените. Връщайки се отново към тях все по-ясно започвам да разбирам някои неща за себе си. Разбирам корените на склонността ми да се уединявам и да търся „тихи”, „мои” места, където да откривам себе си. Почнало е още, когато съм намерил скалата, която е станала за мен най-важното място. Там съм усетил дълбоката тишина (дълбокото безмълвие), която е белязала всичко след това. Днес много ясно разбрах и вкуса на умирането – слушайки притаено ритъма на сърцето, след което този ритъм утихна и спря – толкова е простичко, преходът от живота към смърта е колкото един ритъм на сърцето. Винаги ме е привличал ритъма на сърцето, сега разбирам защо – слушал съм го много пъти и той е бил връзката ми с живота. След всеки живот се чувствах малко уморен, затова изпитвах истинско блаженство да се окъпя в безтегловното „ПРОСТРАНСТВО” на душата. В това „ПРОСТРАНСТВО” между животите нямаше страдание, нямаше болка. Това състояние съм вкусвал само в най-дълбока медитация. Стефи, пътуването назад във времето е приключение, което си заслужава да се опита! Благодаря ти, че ми съдейства да го осъществя!“ – В.Г.

18. “Стефи, здравей!
Регресията беше невероятна!!! Не съм сигурна дори дали това е точната дума. Бях в особено състояние дълго време след нея, може би 2-3 дни. Още като си тръгнах и ясно осъзнах, че не мога да се фокусирам върху други задачи. Бях толкова отнесена, че обърках автобуси… багаж … Нямам думи… Обикновено съм организирана. Лично мое мнение е, че след такова „пътуване“ като регресията, би било добре човек да няма никакви важни ангажименти и задачи. Мисля, че да се усамотиш някъде и да преразгледаш отново всичко, би било подходящо и отморително!
Стефи, благодаря ти от сърце и да, качи я в сайта си! Много ще се радвам, ако тази регресия помогне поне на един човек!
Поздрави и плодотворни дни!” – А. Б.

19. „Мила Стефи,
Благодаря ти, че толкова често ме вдъхновяваш чрез всичко, което пишеш и показваш в интернет! Дължа ти много! Надявам се нямаш против, че толкова често споделям твои неща. Преди време един приятел ми каза, че блогът ти има силата да променя животи и се радвам, че му се доверих и надникнах. Дано това писмо стигне до теб. Щастие и мир ти желая!“ – Ж. Х.

20. „Здравей, Стефи,
Чувствам се добре и по-спокойна след регресията. Това, което ми идва като усещане от вчера насам е свързано най-вече с чувството на спокойствие (смиреност), че нищо не се случва напразно в живота. Всичко, което допускаме в живота си и идва при нас, ни носи информация за нас самите, за това как се усещаме сами себе си, хората около нас, кои са страховете ни. Имам някакво вътрешно спокойствие и увереност, че животът ми ще се изпълва с все повече смисъл и работа/дейност, която да допринася за по-добро съществуване не само за мен. Някак и по различен начин възприемам хората около мен, въпреки че само вчера правихме регресията – давам си все повече сметка и приемам, че всяка душа/човек има своя път и не бива да си поставяме ограничения и спирачки само и само да се вписваме в „общоприетия“ социален модел. Не, че и преди не го мислех, но сега вярвам в това по-дъбоко и по-убедено.
С две думи, нямам конкретен план за действие оттук нататък, но чувствам свобода на духа и спокойствие. Ще работя върху това чувство и ще го развивам в тази посока. Благодаря ти!“ – И. Дж.

21. „Благодаря ти отново и отново, прекрасна!!!!! Вчера отново се чувствах потисната и обезкуражена, дори пак усещаща се безнадеждно. Но отново и отново си напомням…. и търся как и какво точно…. децата, всички човешки деца има начин да бъдат спасени и всичко на земята да се промени коренно! Това усещам отново и отново, много силно през последните месеци.
Спомних си, че тогава, когато преживях живота на мъжа, когото първоначално идентифицирах като “отшелник” и се случи пожара, а поради него- разбирането на страха, го разбрах заради уплашените реакции на малките деца. Не защото аз изпитах страх или който и да е от възрастните. Бяхме способни да наблюдаваме всичко сякаш отстрани и просто да разбираме, продължавайки да отреагираме с любов и спокойствие. До този момент всички бяхме живели в спокойствие, радост, вътрешна стабилност и хармония едни с други и всичко съществуващо. Не познавахме страха. Наблюдавахме страха като явление в хората, които живееха в града и се чудехме как да им помогнем да се излекуват. Виждахме пустощта, в която бяха превърнали мястото, където живееха. Бяха ограбили природата и всичките й дарове, за да си я продават едни на други. Виждахме как търгуват с всякакви неща взети от природата, животни, растения, всякакви изобретени дрънкулки, но не бяха щастливи и здрави. Не бяха заедно. Нямаха истинска любов и истинско щастие, освен много малките деца, които бързо го забравяха.
Имаше много фини неща, които усещах през цялата регресия, но неможех да ги опиша с думи. Благодаря ти за това преживяване! Това е, което винаги съм търсила в този си живот- онова човешко общество, онова спокойствие, радост, взаиморазбиране без думи……
Мила, ползвай каквото и както решиш от материалите от регресията, което би могло да помогне на сегашните човешки деца.” – Г. Т. –> Нейната регресия може да прочетете ТУК

22. „Мила Стефи, въпросът, който съм си задавала най-често през годините е бил „Коя съм аз и защо съм тук?“. Благодарение на регресията успях да си отговоря до голяма степен на този въпрос. Тя ми помогна да разбера защо се повтарят едни и същи ситуации в живота ми, защо съм така привързана към определени места, и обясни страховете ми. Изясниха ми се и част от уроците, които съм дошла да науча. Вече знаех защо ми се свива сърцето от чуждото страдание и откъде е този стремеж да помагам на хората, особено на децата.
А самата регресия протече успешно защото те харесвам като човек, усещам светлината ти и ти имам доверие. За мен този обмен между душите ни беше много важен. Благодаря, че те има, Стефи. Обичам те!“  – Д. И.

23. „На моята регресия най- голямо впечатление ми направиха две неща. Че болката от загубата на близък човек не се притъпява, не изчезва, не избледнява, както съм си мислила, а седи заровена в подсъзнанието. Второто, което ме разтърси е, че се видях като мъж в един от животите ми. Когато това стана си припомних и един ярък сън, в който се сънувах в мъжки пол, а като малка, 5 годишна, как си вярвах, че съм момче, но периода продължи един-два месеца и после престанах да си въобразявам, че съм такава и приех женския си пол. Това го бях забравила,и ако не бях се подложила на регресия едва ли щях да си го припомня.
Та регресията за мен е като заключени кутии от спомени. По време на регресия отключваш произволната и надникваш вътре, а това, което ще видиш може да бъде така ярко, силно и реално, та можеш да го преживее отново, да го почувстваш, та дори и помиришеш.“ – А. С. –> Нейната регресия може да прочетете ТУК

24. „Здравей Стефи, много благодаря за изпратеният файл и най-вече за твоята помощ с която “пътувах” 🙂
Иначе относно самото приживяване: за мен беше много много силно.
Имаше образи на хора и енергии, които ми донесоха невероятно усещане за това, че си спомних или просто за мъничко бях с тях.
Толкова силна емоционална радост имах, че това, което ти казвах въобще не съм изразила с думи.
През цялото време имах толкова силни усещания, че не можех толкова добре да ги вербализирам. 🙂
Едната среща, с моят прадядо, за който аз знам, че страшно съм обичала, но той си е тръгнал , когато съм била малка беше толкова “жива” и ме изпълни с невероятното усещане за любов и благодарност.
След регресията интересното е, че почти постоянно излизат случки в съзнанието ми от моето детство, за които не съм се сещала от десетки години и те са толкова “живи”, колкото са били и тогава.
Това, което като изводи ми дойдоха са наистина в ядрото на нещата и ситуациите, над които трябва да работя и в момента. Осъзнавам ги, изчиствам ги и регресията много ми помогна. Изясни и отпуши нещо, което да мога да видя ясно.
Усещам го, че в момента имам работа над тези послания, които излязоха 🙂
Още веднъж ти благодаря безкрайно! Пътят , който си избрала да следваш е страхотен и дано да ти носи много удовлетворение и развитие.“ – Е. Х.

25. „Здравей Стефи,
Благодаря много за аудио файла. Още снощи като го получих изслушах наново всичко. И непрекъснато искам да го слушам и слушам, за да мога да преживея отново всичко.
Толкова много съм благодарна, че разбрах за теб и че всичко мина толкова гладко. Много се радвам, че те има наистина! 🙂 И както пишеш в сайта ти, наистина ти се отдава да водиш хората по време на регресия. Имаше моменти, в които ми беше трудно да усетя моментите от преживяното или посланията, но ти много точно ме усещаше и ме насочваше с правилните въпроси, за да достигна до информацията. Страхотна си Стефи и моля те не спирай да се занимаваш с това!
Аз все още съм много силно повлияна от регресията, която преживях вчера. Мога да ти споделя как се чувствам сега и по-късно след дни или седмица, две ще ти пиша отново, за да споделя как  съм се променила и как съм осъзнала информацията, която получих.
И вчера и днес се чувствам преизпълнена с любов и ми се плаче, но не защото ми е мъчно, а едно такова пречистващо, от щастие…… Убедих се, че това силно присъствие, което усещам през целия си живот е моят духовен водач. И след регресията се опитах да ти опиша любовта ми към него, но не успях. Аз мога да обичам не се плаша от това, че ще бъда наранена. Предполагам, че да обичам съм се научила от минали животи, защото в живота, който видях, пак учих за любовта и сега имам чувството и усещането, че сякаш много дълго време съм се усъвършенствала в това – как да откривам любовта, да я споделям, да правя хората около мен щастливи и те да се преизпълват с това чувство и да предават нататък. Любовта която изпитвам към моя Водач е различна – имам човек-любим до себе си, който обичам много, имам дете, което обожавам и те двамата са моят свят тук, но любовта към Него е различна. Онази любов сякаш е по друг начин безгранична, изпълва те целия. Когато Той ме прегърна след като излязох от миналия живот, който видях аз сякаш се влях в него, за мен Той е всичко, цялата Вселена – аз на Него се моля и в него вярвам и той е до мен, защото аз съм сякаш част от него и сме едно. Само към Него изпитвам такава безкрайна, безгранична  любов, която е отвъд всякакви граници и представи. Това чувство не може да се опише с думи, то може само да се чувства.
Относно това да споделиш моят случай в сайта ти, разбира се че ДА. Дори аз те моля да го направиш – нека това послание за любов достигне до повече хора – ти пишеш много хубаво, моля те предай емоцията ми, за да достигне ЛЮБОВТА до повече хора и те да я предадат нататък!
Най-сърдечни поздрави!“ – Ж. Й.

26. „Здравей Стефи,
Искам да използвам отново възможността да ти благодаря за интересното и наистина неочаквано за мен преживяване. Както ти казах и тогава аз дойдох при теб без никакви очаквания, имах известни познания по темата, но умишлено не исках да си създавам предварителни очаквания и представи, исках да бъда максимално непредубеден. Имах известни резерви и те бяха повече към мен самия, дали ще успея да се отпусна пред непознат човек за да се получи нещо. Разговора, който проведохме още в началото преди да започнем самата регресия, за мен беше много ценен защото ми помогна да се адаптирам към ситуацията и да се отпусна поне малко преди да започнем. В началото се притеснявах доста и то не толкова за това какво ще стане, а по скоро за това дали въобще ще стане нещо. Постепенно, обаче започнах да се отпускам, най трудно за мен беше в началото да изключа ума си или по скоро да го поставя в ролята на наблюдател, първо се появиха и усетих по скоро чувства и емоции образите не бяха много ясни, но чуствата и усечането като цяло беше особенно, като състояние.
Постепенно започнах да виждам и усещам нещата все по ясно, това ми помогна да се отпусна и изведнъж всичко се отпуши и се усетих изцяло потопен в това което се случва. Видях майка си, утробата, ембриона и така връщайки се назад попаднах в небитието. До тук следвах много стриктно пътя по който ти ме водеше, след това обаче започнах да виждам нещата много по ясно и историята сама ме поведе, умът ми просто следваше.
(….)
Много уроци научих от регресията, разбрах много неща за себе си и осъзнах защо съм тук в този живот, осъзнах каква е моята мисия на земята. Изводите до които стигнах за себе си са, че няма пълноценен живот без любов, без любов не към някой конкретно, а към всичко! Да всичко, към живота като такъв, живот без осъждане! Разбрах че единствено състраданието, добрината и смирението могат да отворят портите към любовта и че най голямата битка и единствената, която си заслужава да спечелим, е и най-трудната – тя е със себе си! Във всеки от нас живее и ада и рая и само от нас зависи, невисимо от обстоятелсвата тук и сега да си спечелим изконното ни право по рождение дадено ни от Бог, правото да живеем в рая. Рая не е никъде другаде освен тук и сега във всеки един от нас. Спечелването на тази битка според мен е и единственият начин да продължим да живеем в рая и след физическата ни смърт, която всъщност е само отваряне портите към вечността и това което не може да бъде описано с думи…
Благодаря ти за преживяването!“ – В. А.

27. „Ихаа, Стефи, някои от нещата не си ги спомням, някак събрана накуп тази информация придобива по-различен смисъл. Първо да започна със съгласието ми да публикуваш регресията. Нямам нищо против. Аз самата четейки случаи от регресии взимам някаква поука за себе си. Ако някой намери нещо в моята, може да го вземе, както аз съм взимала от други. Дори не мога да си помисля да откажа, това би било равносилно на егоизъм, но не от онзи, който те предпазва, а който само взима без да дава. Знаеш ли, аз наистина не мислех, че се е получило толкова добре! Дори мислех да ти пиша с малко извинения, че някак, може би малко говорех. Четейки други регресии си казвам “Брейй, тези хора виж колко много информация предават!”, а аз някак се чувствах, че спестявам от обстановката и емоцията, имах чувството, че я предавам с малко думи. Гледах картините в съзнанието си, те понякога преминаваха бързо, някак ефирно, леко, като сън, но не точно, защото сънищата понякога те ръчкат в разни емоционални бутони и ти създават чувство за капан. Може би това е и разликата с регресията. Там не си в капан, там си на пътешествие с билет, който отдавна си платил, защитен си.
Човекът който видях в онзи свой живот беше независим, силен, действащ и борбен, до толкова, че да отблъсне обичащ го човек, да не даде шанс, да изпита вина от това… в този ми живот съм доста пасивна.. не, по скоро премислям всяка стъпка много, давам прекалено много шансове. Това понякога ме дразни, тиха съм, не се набивам на очи, мога така да се слея с хората, че те дори да не ме чуват ако кажа нещо. Това е другата крайност на онзи живот. Но знаеш ли, Стефи, единствено крайностите водят до средния път. Без емоция няма израстване, без случване на живота няма емоция, трябва да се изживее, трябва да се почувства – крайността – със всяка частица от душата, да се вкуси, смели, да се изхвърли ненужното от нея и да остане златната среда.
Ами така е и с животите. От бохемка на кротушана и регресията ми каза – сега можеш вече да извлечеш най-нужното от двете крайности, сега е времето, заповядай.
… Затова и регресията е уникална – наистина дава това, от което имаш нужда в момента! Много благодарих на Вселената, на Бог, на теб, толкова ясно… тези връзки винаги си ги чувствал, но такова силно потвърждение за чувствата ти, като регресията, може би няма. Чувството на преходност, учение, щастие от радостта и болката по пътя към израстването. Толкова леко се живее без завист, ревност, алчност, гняв! Вярвам, сигурна съм, всяка душа ще намери своя път отвъд тях, изживявайки ги до болезнена обсебеност от тъмнината им. Няма да кажа “За жалост, това е пътят”, просто “Това е пътят!” и се отплаща рано или късно. Един цитат от книга на Ваклуш Толев ми се е запечатал през годините: “Доброто е еволюирало зло”. За спиралата, в която двете крайности постоянно се гонят и предизвикват да надскачат себе си…” – А. Р.  –> Нейната регресия може да прочетете Тук

28. „Здравей Стефи,
Първо още веднъж искам да ти благодаря за преживяването! Радвам се, че беше точно с теб, защото си добър специалист и реален човек, който разбира, че в човек има и добро и лошо и го приема 🙂 Беше изключително интересно и полезно за мен. След като си тръгнах и до сега в мен има едно вътрешно спокойствие, приемане на миналото и настоящето без такова нетърпение за бъдещето или обвиняване на съдбата. Още осъзнавам образите, които почувствах и изживях. Дадоха ми се доста отговори и сила, която имам нужда в момента. Усещам все едно някаква болка или товар са премахнати дълбоко от душата ми, не мога да го опиша даже точно съвсем, дишам по-леко.“ – М. Г.

29. „Здравей, Стефи,
Аз се чувствам много добре след регресията. Някак вътрешно спокойна. Сякаш разбрах, че не ми е нужен НИКОЙ и НИЩО, за да изпълня мисията на живота си, а тя е наистина да се грижа за другите и да им покажа че заедно сме силни и пътят към ДОМА е ЛЮБОВ.
Много ти благодаря. Сигурна съм, че в някакъв момент ще поискам отново да се видим. Не знам кога, вероятно когато имам нужда.
Продължавай да правиш това, което правиш! Ти си мъдър човек. Не го знам, чувствам го.“ – Д.Б.

30. „Здравей, Стефи,
Напоследък се замислих, че регресията е много добро лекарство за страха от смъртта. Разбираш, че няма истински край, а само преход. Стефи, благодаря че ме отърва от този страх, след регресията, която направих при теб станах друг човек, отървах се от много страхове и станах цялостно много по-спокойна.“ – У.В.

31. „И аз го преодолях този страх от смъртта при теб, Стефи и то специфично този да умреш сам…отне ми може би година от нашата регресия да осмисля и осъзная защо видях това, което видях и какво ми е донесло като осъзнаване. Просто пластовете се разгръщаха постепенно в мен. Благодаря ти!“ – Д.Б. (психолог)

32. „Благодаря ти, Стефи! 🙂 Свалих файла от регресията без проблеми. Още вчера, когато приключихме, се чувствах прекрасно. Освободена от товар и олекнала. Трудно е да се опише с думи, наистина трябва да се преживее. За мен беше изключително ценно преживяване. Днес съм доста уморена, но предполагам, че е нормално предвид силните емоции и усещания от вчера. Картините, които видях са ми в съзнанието и ги разглеждам пак и пак. Ще чуя записа и ще споделя когато изникнат още неща. Прегръщам те 😊“ – М. А. (психолог) 

33. „Здравей, Стефи! Пиша ти за обратна връзка, както се бяхме разбрали.
Първо ти благодаря, че ме водеше по пътя! Все още мислите ми се връщат там постоянно. Не съм готова да изслушам записите, но свалих файловете на компютъра.
На моменти се чудя дали мозъкът не е съчинил историите, но в следващия момент си мисля, че бих ги съчинила по друг начин, а това, което дойде при мен беше съвсем неочаквано.
Определено се наместиха неща, които имах нужда да се наместят и сега се чувствам по-спокойна. Беше изключително ценно и нужно изживяване за мен!
Благодаря ти!“ – С.Г

34. „Благодаря много за всичко, Стефи! Регресията наистина беше невероятно изживяване. Несравнимо с нищо друго! Накара ме да осмисля някои черти от характера си и подредих пъзела в главата си. Разбрах откъде идва любовта ми към рисуването и че за всичко си има причина! Благодаря още веднъж и ще се видим отново със сигурност!“ – Ф.Л., лекар –

35. “ Здравей, Стефи,
Много благодаря за помощта и оказаното време, помощта, която получих беше невероятна. Тотално нов човек се чувствам след регресията си и вече не се чувствам толкова различна от хората около мен. Започвам да се осъзнавам и да не виждам непознат пред себе си. Не мога да възприема хората както преди катастрофата , определено не усещам, че са моя народ, но не е онова тягостно чувство, както беше досега. Не знам още моята мисия, но продължавам да я търся и да се интересувам. По-близка се чувствам с първото прераждане, но може да е нормално.“ – А.С. –

36. „Здравей, Стефи! Изпращам ти моята обратна връзка както си говорихме.
Моят интерес към регресията се зароди преди няколко години след като съвсем случайно научих за нея. През целия си живот имах проблеми с изпитването на сексуално удоволствие и най-вече с липсата на дълбоки вагинални оргазми. Обвинявах себе си, чувствах се „дефектна“. Четейки за регресията осъзнах, че проблемът при мен може да е на много по-дълбоко ниво. Преодолях страха си от истините, които може да науча, и проведох сеанс със Стефи. По време на сеанса си спомних минал мой живот, в който съм била жертва на сексуално насилие като младо момиче. Около седмица след сеанса изпитах за първи път плитък вагинален оргазъм, а по-малко от година по-късно вече изпитвам и дълбоки вагинални оргазми. Като се върна назад осъзнавам, че в последната година приемам много повече своята сексуалност и се чувствам по-свободна да я изразявам – да давам и да получавам удоволствие. Изключително съм благодарна на Стефи за подкрепата и нежността, с която ме преведе през това нелеко за мен предизвикателство, което промени живота ми.“ – Р.П.

37.“ Здравей, Стефи! Имах нужда от малко време за да осмисля и анализирам нещата, които ми се случиха в регресията. В началото не намирах връзка между проблема с публичните ми изказвания и живота, в който попаднах при регресията, но след като изслушах записа си дадох сметка че: Когато изпадна в стресова ситуация или се разочаровам от някого проявявам същите нагласи и отношение към живота, като човека който описах при регресията. Когато се наложи да говоря пред аудитория /респективно камера/ започвам да се чувствам сама срещу обществото и пак ставам „гръка от .II. век“ – затворен, необщителен и тотално ужасен от света. Струва ми се, че травмата от загуба на сигурност в лицето на майката си я влача от тогава до днес в много животи. В „ролята“ на Иван Рилски също най-важния момент от живота беше този, в който на 7-8 годишна възраст го отделиха и го дадоха на военно убочение. Може би затова е „избягал“ сам в планината… Сеансът беше изключително полезен за мен. Вече забелязвам някой промени в реакциите, усещанията и нагласите си /дори в ежедневиети си/. Огромно БЛАГОДАРЯ!“ – Л.К. (политик)