Важността на СЪНЯ и за какво ни помага сънят

Сънят е може би най-най-важното нещо, което правим всеки ден (и именно затова не му обръщаме внимание и често го пренебрегваме), с което да рестартираме нашата нервна система и да засилим по-доброто и ефективно функциониране на мозъка ни. Всеки, който ме познава знае отлично колко много обичам да спя, колко голям и основен приоритет ми е съня и че е нещо, с което никак ама никак не обичам да правя компромис.
Ето защо в тази статия, която ще бъде доста дълга, ще обърна задълбочено внимание на съня и много негови аспекти, за да го разберем по-добре и да осъзнаем в още по-голяма дълбочина колко е важен и по този начин да положим съзнателни усилия, за да подобрим качеството и количеството на съня си.
Отдавна исках да кача дълга и задълбочена статия за съня и за тази цел използвам видеата на специалиста по качествен сън ученият Матю Уокър, които можете да гледате в оригинал на платформата TED тук.

Има още

Петте П-та в Психотерапията

В настоящата статия заедно с моята приятелка и колежка Мария Илкова Петкова ще поговорим за тези 5 етапа, тези 5 фази, през които често се преминава в психотерапевтичния процес по пътя към оцялостяването и омиротворяването на личността. Дали става дума за работа с дадена травма, даден проблем, с нефункционалности в нашия характер, с конкретен страх или с друго, което ни притеснява, смятам, че разглеждането на всеки един етап ще ви бъде от полза и ще ви замисли дълбоко.
Кои са тези пет П-та, както ние с нея ги кръстихме? Това са:
➤ ПРИЗНАВАНЕ
➤ ПОЗВОЛЯВАНЕ
➤ ПРЕГРЪЩАНЕ
➤ ПРЕРАБОТВАНЕ
➤ ПРИЕМАНЕ

Петте фази не са строго разграничени една от друга, непрекъснато се преливат, части от проблема „догонват“ това, което е минало в следващ етап и така се разгръща естествен процес на ненасилствена промяна в желаната посока.

Има още

Триъгълникът на Карпман – ролите на Жертва, Спасител и Агресор

Темата за Триъгълника на Карпман, още наричан „Триъгълникът на драмата“ е една изключително важна тема, изключително широко застъпена в нашия живот и в нашите лични взаимоотношения. Първоначално тази динамика е описана през 1968 г. от класическия изследовател на транзакционния анализ Стивън Карпман.
Много често е неосъзнавано от нас как ние постоянно участваме в его драма игрички и постоянно сме енергийно спрямо останалите в една от трите основни роли в драма динамиката – Агресор (Преследвач), Спасител или Жертва.
В тази статия ще използвам елементи от друга хубава статия на български за Триъгълника на Карпман и ще я надградя и доразвия със свои размисли и заключения. Заслужава си да прочетете докрай внимателно и да се замислите дали в своите лични взаимоотношения не изпадате понякога в някоя от тези роли и какви вторични ползи ви носи това в живота ви.

Има още

Ти не си това, което си мислиш, че си! Забрави какво си научил за себе си.

Каквото и да си мислиш, че си, ти не си това.

Често се случва, четейки нечий текст или нечие изказване или слушайки някой, да усещам голяма доза оправдателност (неосъзната) и валидиране на това състояние, в което сме се припознали, в което се намираме в сегашния етап на живота си.
Удобно е, лесно е да се отъждествим с дадена диагноза или с даден темперамент… Има много етикетчета, които можем да си сложим, даже да носим с гордост, за да им е ясно на хората какво сме, какво не сме, какво могат и не могат да очакват от нас.
Това носи едно относително спокойствие и на нас самите, че знаем кой сме и сме се опознали. Можем да се закичим с етикети „холерик“, „сангвиник“, „меланхолик“, „флегматик“, „интроверт“, „екстроверт“ и още и още.

Има още

Грижата за себе си – какво реално представлява?

Тази статия ще използва за основа една публикация на Брияна Уийст (Brianna Wiest) , на която попаднах през изминалата седмица и която много силно ми резонира и реших да я кача тук в сайта, за да я има като отделна статия. Ще я използвам като база и ще я допълня и разгърна с някои мои размисли по темата за грижата за себе си, Любовта към себе си, какво РЕАЛНО е и какво не е, тъй като има много илюзии и заблуди по тази тема. Ние всички постоянно се лутаме между това, което четем и слушаме, между наложените ни отвън идеи какво ТРЯБВА да бъде грижата за себе си и между реалните ни нужди и постоянно търсим своя комфорт сами със себе си, търсим къде е границата между грижата за себе си, здравословният егоизъм, обичта и грижата за близките ни, нужното ни пространство, за да се чувстваме добре и за да дишаме свободно.

Има още

Митове и факти за хипнотерапията

В тази статия ще разгледаме какво представлява хипнотерапията, как въздейства, какво постига и основни митове, които хората имат за хипнозата.
За съжаление, повечето хора имат напълно погрешни впечатления какво е и какво не е хипнотерапията, изградени на база игрални филми и хиперболизирани сцени.
Много хора имат страхове, че терапевтът може да им „бръкне“ в главата, да им промие мозъка, да ги програмира да правят неща, които не биха искали да правят или по някакъв начин да се възползва от тях и след това да ги накара да забравят случилото се в кабинета. Всичко това, разбира се, няма как да е по-далеч от истината.

Има още

Как да говорим с децата за раздялата?

След статията „Как да говорим с децата за смъртта?“, която беше приета изключително добре и споделена няколко хиляди пъти (за което благодаря!) идва ред на още една статия, свързана с децата по изключително важна и наболяла тема за съвремието ни, а именно КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА ЗА РАЗДЯЛАТА НА РОДИТЕЛИТЕ.

Първо, нека си кажем няколко неща за раздялата и за развода.
Изключително важно е да разберем, че раздялата, точно както и смъртта, са естествени събития от човешкия живот и ако едното ни изглежда неволно и недоброволно, а другото ни изглежда инициирано по собствена воля, то е важно да разберем, че има безброй много ситуации, при които раздялата е най-препоръчителното и следващо естествения ход на взаимоотношенията събитие и би било най-разумното що се отнася до психиката на децата.
Нищо не трае завинаги и нищо не би трябвало да бъде на всяка цена.

Има още

Поведенчески психологически и социални експерименти

Имах голяма вътрешна съпротива да напиша тази статия през последните два месеца, защото това, което преживях във вътрешен план по време на модула ми „Социални и поведенчески експерименти“, част от обучението ми в школата по Естествена Психотерапия, беше огромно, дълбинно и много трансформиращо ме.
Дотолкова, че се опасявам, че думите са крайно недостатъчни да опиша преживяването си и бих казала – пречупването си, които ми се случиха.

Има още

Важността от общуването с природата в психотерапията

Това е поредното домашно в обучението ми по Естествена психотерапия в школата на Орлин Баев и темата, по която избрах да пиша е значимостта от общуването с природата за благоденствието, психическата устойчивост и цялостното здраве на човек.
Темата с природата и общуването с нея я припознавам като много „моя“ и много значима в живота ми, тъй като откакто се помня природата е била единственото място, където се чувствам свързана, притихнала, в хармония, в спокойствие и в дълбоко единство с всичко около и вътре в мен. Обиколила съм неизброимо много планини, върхове, водопади, езера, долини и никога не ми е достатъчно, винаги има още за бродене, още за преживяване, още за сливане, още за преоткрикване – като процесът тече едновременно навътре и навън в човек.

Има още

Как да говорим с децата за смъртта?

Темата за смъртта… Една изключително важна, ключова, дълбока и силно плашеща тема за хората. Тема, която е много „моя“, с която се занимавам чрез работата си от години и по която си блъскам главата от малко дете. Сега вече бъдейки майка осъзнавам с още по-голяма тежест колко е важно да се говори нормално, спокойно и от самото начало с децата за смъртта, без нищо да бъде скривано, изопачавано, неглижирано, без това да е тема табу, без да предизвиква неудобна тишина или мъчителни емоции. Отдавна исках да седна и да пиша задълбочено по тази тема и да я разгледам от различни гледни точки.

Има още

Същност и важност на трансферното удържане в психотерапията

Отварям една наистина дълбока, сложна и изключително важна тема в психотерапията, за която отдавна съм искала да пиша, но сега така се случи, че това беше и домашното ми в Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам. Така че нека започнем с основния въпрос, а именно:
Какво означава понятието трансфер в психологията?

Има още

5-те типа характерови структури и тяхната преработка

Характерът на човек е съвкупност от дълбоко заложените му и гравирани черти, усвоеното външно себезаявяване, реакцията му на определени стимули от средата и поведението, което е усвоил като най-работещо за него.
В процеса на формиране на характера – в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности през различните фази на развитие, през които преминава. Ако тези потребности не са адекватно посрещнати и задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му, създавайки определени изкривявания, блокажи и дисфункционални модели на поведение. 

В тази статия (ще бъде дълга!) разглеждам основните 5 вида характери, техния корен и зараждане в детството, фазите на развитие, които ги обуславят, както и какъв е начина да се преработят до цялостен интегрален и осъзнат хармоничен характер, който ни помага да развием потенциала си и да разперим криле, а не ни пречи да разгърнем себе си.

Има още

Мандала на човешките ценности според Естествената психотерапия

Настоящата статия е домашното ми за обучението ми по психотерапия, което карам към школата по Естествена психотерапия на Орлин Баев.
Мандалата на човешките ценности и потребности е една нова визия за етапите на развитие на човешкото съзнание и човешката духовна еволюция и тази визия не е градираща отдолу нагоре или пък с вектор отгоре надолу, а е кръгова, цялостна, по-скоро отвътре навън, с фокус върху принадлежността ни като духовни същества на едно общо единно Цяло, от което сме неразривна част и през самосъзнанието за това Цяло ние би трябвало да живеем и функционираме в света.

Има още

Как да се справим с изолацията и последствията от нея

Сядам да напиша тази отдавна отлагана статия относно този толкова наболял въпрос за цялото човечество – как да се справим с психологическите последствия от социалната изолация?

Живеем в много интересни, динамични и дълбоко трансформиращи времена… Преживяваме събития, които нашето поколение и поколението на родителите ни не е преживявало. Разглезихме се с всички удобства на съвремието ни, свикнахме да ни е лесно, хубаво, да сме презадоволени, всичко да ни е на една ръка разстояние, супермаркетите да са препълнени с храна от цял свят, хладилниците ни да са препълнени, животите ни да са препълнени със събития и социални контакти.
И най-големият фактор, върху който размишлявам напоследък – свикнахме, че смъртта е manageable – управляема и увладяема. Не се сблъскваме със смъртта по начина, по който нашите баби и дядовци и изобщо нашите предци са се сблъсквали постоянно, ежедневно. Смъртта стана абстрактна, далечна, а ние се почувствахме безсмъртни и непобедими в крехките си човешки телесни скафандри.

Има още

Здрава и нездрава емпатия

Отварям тук една тема, по която е трудно да се пише, защото е безкрайна, комплексна, мулти-факторна и същевременно много фина и сетивна.
Това беше първото ми домашно в обучението по Естествена психотерапия, което карам при психотерапевта Орлин Баев. Имам неговото насърчение и позволение да кача работата си тук като статия, като ще я допълня и доразвия в някои аспекти, за да стане по-достъпна и разбираема за широката публика, тъй като в основата си тази тема е развита за психотерапевти и тяхното прилагане на здравата емпатия в работата им с клиенти.
В края на статията ще сложа линкове към други статии на тази тема.
Няма да подменям думата „терапевтът“ в текста, но вие можете да я замените с „човекът“ и да приложите написаното в своя живот и в комуникацията си с вашите роднини, приятели, партньори и колеги. Не е нужно да сте психотерапевт, за да се опитвате да прилагате принципите на здравата емпатия в живота си. Работи! 🙂

Има още