Размисли за приятелството

Тресат ме размисли и страсти за приятелството и искам да ги пусна навън. При мен не става пускането само с мислене, трябва да изпиша мислите и емоциите, за да ми олекне на душата.

Мисля си какво е приятелството, кога можеш да наречеш един човек ПРИЯТЕЛ, кога наистина с някого сте се допуснали и докъде трябва да се допуснете, за да се усетите като приятели. Вероятно за всеки това допускане и степента на дълбочината му са различни. И това е съвсем нормално, така и трябва да бъде. Затова мога да споделя само как е за мен.

Има още

Какво ни даде и какво ни взе 2020-та година?

Докато седях на балкона, печах се на слънце и ядях черен шоколад, потекоха толкова много мисли и осъзнавания за изминалата дълбоко катарзисна година, че получих силен вътрешен импулс да седна и да ги напиша, да ги има, да ги оставя след себе си във вид на статия. Един ден ще четем своите равносметки и ще се смеем.

Има още

Загубата идва като насрещен влак

Загубата идва срещу нас като насрещен влак. Знаем, че идва, чуваме я, усещаме я, вече дори я виждаме, релсите на живота се тресат под нас, но нищо не можем да направим, за да избегнем сблъсъка. Сблъсъкът е неизбежен, неумолим, неотложим. Сблъсъкът ще ни отнеме някой и влакът ще го отнесе със себе си в небитието, а ние ще останем и ще се чудим какво да правим с празнината, която се е отворила в душите ни. Има още

Пожелайте си желание да станете човека, с когото искате да бъдете до края на живота си!

В навечерието на празниците (за който ги намира за такива и за който ги празнува.. ) искам да ви пожелая да имате повече споделеност и взаимност с човека до вас и с този вътре във вас!  Има още

Къде си ТИ в това, което правиш?


Все така се случва, че започвам да пиша спонтанен пост във Фейсбук, впечатлена от нещо, решавам да излея накратко мислите си, а то в крайна сметка става километрично и всичко друго, но не и кратко. И се получават едни интересни постове и споделяния, които остават назад и се загубват между всички снимки във Фейсбук, вместо да ги има тук, в сайта, като отделна статия.
Не претендирам за изчерпателност, научни източници на твърденията ми или някаква уау информация, която ще споделя тук… Целта е просто да обърна внимание на нещо, което ми прави силно впечатление. 🙂 Има още

Размисли за паметта, спомените и травмите


Човек носи травмите си през целия си живот. Носи ги под формата на различен вид товар – за някои хора това са изяждащи ги съмнения, тревоги и страхове; за други хора това са дълбоки личностни комплекси, които не ги оставят на мира; за трети това са кошмари, които не ги оставят да спят; за четвърти това са Има още

Представяме ви фотопроекта „Пролетта в теб“ ❤

Здравейте, мили читатели,
Бях удостоена с честта и комплимента да участвам в прекрасния фотопроект на една още по-прекрасна и вдъхновяваща жена, майка и фотографка, а именно Ренита Костадинова. Предложих ѝ да публикуваме снимките от фотопроекта в сайта ми, заедно с кратко интервю, в което тя да представи себе си и работата си. Защо? Защото красотата трябва да се споделя и защото пролетта е сезон, който всички чакаме с нетърпение всяка година – за да ни събуди от зимния сън, да ни освежи, да ни зареди с нова енергия и да изпълни душите ни с красота и озарение. 🙂 Насладете се на красотата в следващите снимки! Има още

Колко беден мислиш, че си?

Гледах една презентация в TED и тя провокира в мен вулкан от думи и емоции, които поисках да споделя с вас. Онова сладко чувство да те „залее“ вдъхновението и думите да напират измежду пръстите ти…
Презентацията е на  Anna Rosling Rönnlund и се казва „Виж как живее останалата част от света спрямо доходите си“ и ще поговорим за нея във втората част на тази статия. Има още

За махалото, което залита в крайности, за човешките взаимоотношения и за близостта, която лекува

Мисля си тези дни в ретроспекция за много неща от миналото си – взаимоотношения, връзки и поведения в живота ми (все пак е ретрограден Меркурий и все пак вече съм на 30 😀 ) и си мисля за ефекта на махалото.
Как когато се залюлее много в едната посока, след това се залюлява рязко в другата, поне при мен винаги е било така.

Аз винаги съм била човек на крайностите, на контрастите, винаги съм се хвърляла в едното, а след време съм се хвърляла в противоположното, за да видя как е и от другата страна, на другия бряг, да изследвам усещанията и в другата позиция. Едната риба винаги е искала да плува по течението, а другата винаги срещу.
Когато се запознахме с Тодор, той започна да се шегува постоянно с мен „Трябва ли всичко винаги да е ON или ОFF, няма ли средно положение?! Защо все залиташ в категоричността? Това те изтощава, постоянно да си на единия или другия полюс“…

Има още

Цяла зима в Индия с бебе – напълно възможно :-) Разказ в снимки

Delhi - Red Fort

Пред Humayun Tomb, Делхи

Пред Humayun Tomb, Делхи

И така, нашето индийско приключение е към своя край. Още 6 дена и с огромно удоволствие ще си летим за България. Ако имаше как да се телепортирам и да пропусна три полета и висене по летища … но няма. Бях помолена от доста хора да споделя размисли и опит за толкова дълго и екзотично пътуване с бебе. 🙂 

Има още

Ако просто следвахме мечтите си и живеехме призванието си…

Dreams don't work unless you do!!!-1

Докато седях на една пейка вчера вечерта присъствах на един интересен разговор между майка и син, който ме замисли дълбоко. Мислех за него преди да заспя и се сетих за него след като се събудих…

Има още

Да си поговорим за религиозната толерантност, уважението, налагането и споделянето!

Religious toleranceХайде да си поговорим за религиозната толерантност, за различните вярвания, за това, че сме различни хора и че ИМАМЕ ПРАВО да живеем и да мислим по различен начин. 🙂 Да, ако погледнем глобално темата е стара и дори изтъркана, но ако погледнем ситуацията в България ще видим, че имаме спешна нужда от дискусии що е то религиозна толерантност и курсове „Как да оставим хората да бъдат себе си без това да ни бърка в здравето“ … Има още

Днес аз избирам да простя на себе си!

It's time to forgive yourselfВ днешния ден всички пишат за прошката, всички искат прошка, всички търсят прошка. За да продължат, за да се примирят, за да обичат повече, за да пуснат нещо или някой във или извън живота си. Прошката беше фокусът на внимание в днешния ден. И както обикновено – фокусът е навън от нас – търсим, очакваме, понякога изискваме нещо от другите, или даваме нещо на някой друг.
Отново забравяме да погледнем навътре… Има още

Мислете за себе си, правете своите собствени избори и отстоявайте позицията си!

Stand up for what you believe in!

Ох, от няколко дни толкова ми се иска да пиша и да изкажа мнение по една тема, която в момента е актуална, и толкова усилено се спирам и си прехапвам устните, защото знам, че това е една от „онези“ теми, които разпалват духовете, които разгарят страстите, които предизвикват караници и които винаги остават недоразбрани, защото всеки разбира толкова колкото може, за колкото му стига капацитета и колкото му позволява подсъзнанието, за да се чувства добре със себе си и с живота, който води. Има още