Тресат ме размисли и страсти за приятелството и искам да ги пусна навън. При мен не става пускането само с мислене, трябва да изпиша мислите и емоциите, за да ми олекне на душата.

Мисля си какво е приятелството, кога можеш да наречеш един човек ПРИЯТЕЛ, кога наистина с някого сте се допуснали и докъде трябва да се допуснете, за да се усетите като приятели. Вероятно за всеки това допускане и степента на дълбочината му са различни. И това е съвсем нормално, така и трябва да бъде. Затова мога да споделя само как е за мен.

В навечерието на празниците (за който ги намира за такива и за който ги празнува.. ) искам да ви пожелая да имате повече споделеност и взаимност с човека до вас и с този вътре във вас!  Има още →

Здравейте, мили читатели,
Бях удостоена с честта и комплимента да участвам в прекрасния фотопроект на една още по-прекрасна и вдъхновяваща жена, майка и фотографка, а именно Ренита Костадинова. Предложих ѝ да публикуваме снимките от фотопроекта в сайта ми, заедно с кратко интервю, в което тя да представи себе си и работата си. Защо? Защото красотата трябва да се споделя и защото пролетта е сезон, който всички чакаме с нетърпение всяка година – за да ни събуди от зимния сън, да ни освежи, да ни зареди с нова енергия и да изпълни душите ни с красота и озарение. 🙂 Насладете се на красотата в следващите снимки! Има още →

Гледах една презентация в TED и тя провокира в мен вулкан от думи и емоции, които поисках да споделя с вас. Онова сладко чувство да те „залее“ вдъхновението и думите да напират измежду пръстите ти…
Презентацията е на  Anna Rosling Rönnlund и се казва „Виж как живее останалата част от света спрямо доходите си“ и ще поговорим за нея във втората част на тази статия. Има още →

Мисля си тези дни в ретроспекция за много неща от миналото си – взаимоотношения, връзки и поведения в живота ми (все пак е ретрограден Меркурий и все пак вече съм на 30 😀 ) и си мисля за ефекта на махалото.
Как когато се залюлее много в едната посока, след това се залюлява рязко в другата, поне при мен винаги е било така.

Аз винаги съм била човек на крайностите, на контрастите, винаги съм се хвърляла в едното, а след време съм се хвърляла в противоположното, за да видя как е и от другата страна, на другия бряг, да изследвам усещанията и в другата позиция. Едната риба винаги е искала да плува по течението, а другата винаги срещу.
Когато се запознахме с Тодор, той започна да се шегува постоянно с мен „Трябва ли всичко винаги да е ON или ОFF, няма ли средно положение?! Защо все залиташ в категоричността? Това те изтощава, постоянно да си на единия или другия полюс“…

Има още →

Пред Humayun Tomb, Делхи

И така, нашето индийско приключение е към своя край. Още 6 дена и с огромно удоволствие ще си летим за България. Ако имаше как да се телепортирам и да пропусна три полета и висене по летища … но няма. Бях помолена от доста хора да споделя размисли и опит за толкова дълго и екзотично пътуване с бебе. 🙂 

Има още →

Има още →

Хайде да си поговорим за религиозната толерантност, за различните вярвания, за това, че сме различни хора и че ИМАМЕ ПРАВО да живеем и да мислим по различен начин. 🙂 Да, ако погледнем глобално темата е стара и дори изтъркана, но ако погледнем ситуацията в България ще видим, че имаме спешна нужда от дискусии що е то религиозна толерантност и курсове „Как да оставим хората да бъдат себе си без това да ни бърка в здравето“ … Има още →

В днешния ден всички пишат за прошката, всички искат прошка, всички търсят прошка. За да продължат, за да се примирят, за да обичат повече, за да пуснат нещо или някой във или извън живота си. Прошката беше фокусът на внимание в днешния ден. И както обикновено – фокусът е навън от нас – търсим, очакваме, понякога изискваме нещо от другите, или даваме нещо на някой друг.
Отново забравяме да погледнем навътре… Има още →