В тази статия ще си поговорим в дълбочина за будистката медитация и като цяло за медитацията, която тренира нашия вътрешен Наблюдател при всякакви условия и във всякакви ситуации – може би най-ефективната техника изобщо, която си заслужава да научите и да усвоите.
В обширния пейзаж на будистките традиции практиката Дзогчен се откроява като дълбок път, който надхвърля, но едновременно с това и обединява конвенционалните подходи към медитацията.
Вкоренен в тибетската будистка традиция, Дзогчен, известен още като „Великото съвършенство“, предлага директен подход за пробуждане и осъзнаване на истинската природа на човешкото същество.
В основата си Дзогчен медитацията обхваща ключови принципи и основни ценности, които насочват практикуващите по пътя му към просветлението. В тази статия ще разгледам основните принципи и основни ценности на Дзогчен будистката медитация.

Будистката медитация ми е изключително близка и я припознавам като много “моя” практика, която бих казала, че промени в огромна степен живота ми, след като през 2010-та година прекарах 1 месец в будистки манастир в джунглата на Чианг Май, Тайланд. Отидох там по международната програма “Peace Revolution”, основана от абата на будизма в Тайланд, която ме спонсорира изцяло след премината 5 месечна програма с онлайн водени на живо медитации от будистки монаси, след преминати интервюта и след представяне на няколко проекта в София, свързани с медитацията, която проведох в моята среда от приятели и също на децата в едно училище, в което преподавах по стаж към университета.
На 09.09.’09 помня, че видях обявление за тази програмата във фейсбук и реших да се запиша, бях в много объркан етап от живота си и някак в безпътица, без в период без партньор и приключила по мое желание една дълга връзка и общо взето се опитвах да открия отново път към себе си. Започнах отново активно да се занимавам с Йога и медитация вкъщи и тогава тази програма синхронично ме откри.
Проектът “Peace Revolution” имаше за цел да популяризира будистката медитация по света чрез избирането на 33-ма участника от цял свят, които да бъдат потопени в автентичната будистка традиция и след това да предават знанието и преживяванията си в своята общност и култура.
Заминах за Тайланд през февруари 2010-та година, в самия край на пътуването си изкарах там рождения си ден в един огромен храм с формата на НЛО – Wat Phra Dhammakaya по време на пълнолуние и на една от най-големите им церемонии – Magha Puja. За мен това преживяване беше изключително наместващо ме и дълбоко трансформативно, допълни цялата ми предишна 7 годишна опитност в Йога, потопи ме дълбоко в медитацията през дишане, наблюдение и практикуване на непривързаност, запозна ме с будни млади хора от цял свят и буквално ме влюби в будизма. Споделям няколко снимки оттогава, въпреки че емоцията, която пазя в сърцето си не може да бъде споделена през снимки.

Въпросите, които си задавах след това като отрезвяващ ме инструмент за справяне с реалността и със стреса и които сега често задавам на клиентите си, са:

Кой си ТИ, когато избереш да не бъдеш това, което винаги си смятал, че си и което цял живот усилено поддържаш като маска и роля?

Кой си ТИ, когато избереш да не реагираш първосигнално, да не се идентифицираш с травмите си, с блокажите си, с дисфункционалните си модели на мислене и поведение, когато ИЗБЕРЕШ да не бъдеш жертва, агресор или спасител?

Кой си ТИ, когато избереш да не се обиждаш, да не реагираш, да не се овластяваш, надуваш или самокритикуваш?

Кой оставаш да бъдеш ТИ след като се дисоциираш от всичко това и избереш да не се „закачаш“ на външни стимули, провокации, хвалби или критики? Кой си ТИ зад всичко това?…

–> Тази статия може би ще ви бъде много полезна:
„Ти не си това, което си мислиш, че си! Забрави какво си научил за себе си.“

Сърцето на Дзогчен медитацията се крие в директното запознаване със собствената ни истинска природа. За разлика от други медитативни практики, които могат да включват сложни техники, визуализации, музика или сложни ритуали, Дзогчен набляга на директното разпознаване и осъзнаване на вроденото състояние на осъзнатост/присъствие. Смята се, че всеки индивид притежава присъща мъдрост и чистота и чрез директно запознаване се разкрива тази чиста природа на съзнанието, отвъд всякакви обуславяния, его-роли и игри на ума.

☸ Ригпа: Вроденото съзнание:

Ригпа се отнася до първичното осъзнаване или чистото съзнание, което е в основата на всички преживявания. В Дзогчен медитацията целта е да се разпознае в себе си и човек просто да се отпусне в това естествено състояние на осъзнатост. Чрез култивиране на съзнателно присъствие и неконцептуално наблюдение, практикуващите постепенно се събуждат за вечната и безгранична природа на Ригпа, разпознавайки я като своята истинска необусловена същност.

☸ Концепцията за Не-медитация:

Дзогчен предизвиква общоприетата представа за медитацията като някаква отделна дейност от ежедневието. Вместо това се насърчава практикуващите да интегрират безпроблемно медитацията във всеки един момент от живота си, самият живот да бъде една медитация, едно будно осъзнато присъствие, едно наблюдение.
Този подход, известен като не-медитация, набляга на непрекъснато състояние на поддържане на медитативно съзнание, в което човек разпознава взаимосвързаността на всички преживявания. Чрез преодоляване на дихотомията между медитация и ежедневен живот, практикуващите могат да насърчат дълбоко усещане за присъствие и внимание във всяка една секунда от съществуването си.

☸ Съзерцание на празнотата:

Принципът на празнотата (шунята) има голямо значение в Дзогчен медитацията.
Това включва разпознаване на преходния и илюзорен характер на всички явления, включително мисли, емоции и сетивни възприятия от всякакъв характер. В индийската традиция този илюзорен свят, който виждаме и който възприемаме със сетивата си се нарича Мая – илюзията, поддържана не само от нашия ум, но от всички останали умове. В Южна-американската шаманска традиция този тип сетивна илюзия се нарича “консенсус на реалността” – това, в което всички колективно вярваме, на което сме възпитани, което избираме да виждаме и възприемаме, на което се съгласяваме.
В Дзогчен, съзерцавайки празнотата между всички мисли, емоции и автиматизирани първосигнални реакции, практикуващите осъзнават присъщата свобода и простор в собствените си умове отвъд обуславянето и отвъд видимата външна реалност.
Прегръщането на празнотата сякаш демонтира концептуалната рамка, която често води до привързаност и страдание, отваряйки вратата към дълбоко прозрение и освобождение.

☸ „Човешката свобода включва способността да правим пауза между дразнението и реакцията, за да изберем онази реакция, в която бихме искали да влеем енергията си“ ☸
– Роло Мей – (американски екзистенциален психолог и автор на влиятелната книга „Любовта и волята“ (1969)

☸ Интеграция на тялото, речта и ума:

Дзогчен медитацията има за цел да хармонизира тялото, речта и ума, като ги разпознава като взаимозависими аспекти на нашето същество. Тази интеграция включва съгласуване на нашите действия, реч и мисли с признаването на нашата вродена мъдрост и състрадание. Чрез култивиране на осъзнатост и в трите области, практикуващите се насърчават да възприемат холистичен и въплътен подход към духовната си практика.
Това, на което ни учеха в будисткия манастир в Тайланд, беше във всеки един момент да наблюдаваме от коя точка на тялото си мислим, действаме, чувстваме, преживяваме конкретна емоция или от коя точка на тялото говорим. Звучи странно, но всъщност е много простичка и много силна техника за изкарване на съзнанието извън ума и извън главата, и за вкарването на съзнателността в тялото.
Да се опитваме да наблюдаваме откъде в тялото идва всяко едно наше усещане или помисъл. Учеха ни да наблюдаваме онази точка, до която достига дъха ни и от която тръгва да се връща наобратно – някъде около или под пъпа и че там всъщност се намира центъра на съществото ни. И да се опитваме да реагираме, действаме, мислим и чувстваме, бидейки винаги свързани с този център, не губейки фокуса си от него.

Основни ценности в будистката традиция и в Дзогчен

☸ Състрадание:

Състраданието е основна ценност в Дзогчен. Практикуващите се насърчават да култивират дълбоко чувство на състрадание към себе си и към всички съзнателни същества, видими или невидими, в цялата вселена. Това състрадателно отношение се простира отвъд личните граници, обхващайки всички форми на живот с любяща доброта и съпричастност.
(В Йога ученията, това е принципът на ненасилие Ахимса, за който съм писала ТУК.)

☸ Автентичност:

Дзогчен насърчава практикуващите да прегърнат автентичността и истинското себеизразяване. Като разпознават и приемат истинската си същност, хората могат да се откажат от преструвките, маските и ролите, които играят и които носят, позволявайки на действията и думите си да излязат от място на честност, автентичност и интегритет.

(Във фейсбук профила си съм изписала множество публикации на тема сурова автентичност, могат да се открият с търскачката или с хаштаг #ПсихологияСтефиБожилова)

☸ Нестремеж:

Дзогчен набляга на липсата на стремеж, при което практикуващите се отказват от желанието за външни постижения или дори духовен напредък. Вместо това, практикуващият остава в настоящия момент, приемайки нещата такива, каквито са, без да се стреми да променя или манипулира преживяванията си. Това отношение без стремежи насърчава дълбоко чувство на удовлетворение, което позволява на практикуващите да изпитат естествения поток на съществуване.

Правя тук една вметка от Йога, която е много близка на сърцето ми.
Вайрагя е термин от санскрит, който означава „непривързаност“, „безпристрастие“ или „откъснатост“. Може да се обясни също като състояние на съществуване, в което се освобождаваме от привързаността към материалния свят и сетивните обекти.

В „Йога сутра“ древноиндийският мъдрец и философ Патанджали определя състоянието на йога като прекратяване на самоидентификацията с постоянните колебания на ума. Именно по този начин развиваме способността да разпознаем истинската си същност – чрез целенасочена и постоянна практика (абхиаса) и непривързаност (вайрагя).

Вайрагя е срещата с външните влияния – положителни или отрицателни в живота ни, без обаче да се идентифицираме с нито едно от тях. Само така те вече не са част от начина, по който виждаме и определяме себе си.

☸ Невъзмутимост:

Спокойствието или умственото равновесие е високо ценено в Дзогчен медитацията. Това включва развиване на безпристрастно и нереактивно отношение към непрекъснато променящите се обстоятелства в живота. Чрез култивиране на хладнокръвие (да не се бърка с жестокост!) и незакачане, практикуващите просто наблюдават възходите и паденията на съществуването с вътрешно състояние на стабилност, свободни от прекомерна привързаност или осъждане.

–> Може би ще ви бъде полезно да изгледате едно видео за развиване на вътрешния Наблюдател, което веднъж записах – ето ТУК.

☸ Живо предаване от духовен учител:

Живият учител, който инициира практикуващите, играе жизненоважна роля в практиката на Дзогчен, като подчертава важността на духовен учител или водач. Практикуващите установяват дълбока връзка със своя гуру, разпознавайки ги като източник на вдъхновение, напътствия и благословия. Тази гуру-трансмисия включва преданост, благодарност и предаване на мъдрост директно от учителя на ученика.

Дзогчен будистката медитация предлага дълбок и трансформиращ подход към духовното пробуждане, чрез простота и без никакво излишно усложнение, което да подхранва важността и специалността, нужни на его-ума.
Нашият Ум е свикнал винаги да бъде много важен, всичко да бъде много сложно, да изисква много мъчение, усилия, постоянство, себеКОНТРОЛ, всичко „да си заслужава“ и изобщо Умът обича да усложнява нещата, за да се чувства, че много се е потрудил и много е постигнал и в крайна сметка може много да се награди.

Основните принципи в Дзогчен обаче са простота, ненасилие, директно въведение, разпознаване на Ригпа, състоянието на не-медитация, съзерцаване на празнотата и интегриране на тялото, речта и ума, и те насочват практикуващите към осъзнаването на тяхната истинска природа, отвъд дуалността и отвъд телесното обуславяне. Основните ценности като състрадание, автентичност, липса на стремеж, хладнокръвие и трансмисия от жив учител осигуряват морална и етична рамка за практикуващите, за да се ориентират в своето духовно пътуване. Възприемайки тези принципи и ценности, хората могат да поемат по пътя на себеоткриването, събуждайки се за безграничната мъдрост и състрадание, които вече се намират в тях, които вече са тяхната изначална природа.

Темата е необятна, но можем да я приложим и в психотерапията чрез водене на нашите клиенти към състояние на неутрално наблюдение на всички трудности, болки, страдания, загуби, раздели, през които преминават в живота си и които, по своето естество, са една неразривна част от живота.
През разговор, но най-вече през хипнотерапия и водени медитации аз и колегите ми много акцентираме върху тази неразривно свързана дуалност – раждането и смъртта, свързването и раздялата, болката и удоволствието, получаването на удовлетворение и загубата на удовлетворение. Опитваме се да водим клиентите си към разбирането за незакачане към външните стимули и чистото присъствие в Тук и Сега – такова каквото е, без да го променяме, съдим, да се възмущаваме или гневим или борим.

Завършвам с един цитат на любимия Екхарт Толе:

“Несъпротивата срещу живота е състояние на благодат, спокойствие и лекота. Това състояние вече не зависи от това, нещата да изглеждат по определен начин, да бъдат добри или лоши. Звучи почти парадоксално, но когато изчезне вътрешната ви зависимост от формата, тогава общите условия на живота ви, външните форми се подобряват значително. Неща, хора и условия, които сте смятали за необходими за щастието ви, сега идват при вас без борба или усилие от ваша страна и вие сте свободни да им се наслаждавате – докато траят. Всички тези неща, разбира се, ще отминат, циклите ще идват и ще си отиват, но когато няма зависимост, вече няма и страх от загубата. Животът тече с лекота.”

Ако тази статия ви е харесала и я смятате за ценна, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря! Ако имате нужда да изразите мнението си или своята лична гледна точка, моля оставете коментар под статията!

• Стефи Божилова