Днес искам да ти напомня…

Днес много много искам да ти кажа нещо.
На теб и на теб и на теб също, въпреки че не те познавам лично.
Искам да го кажа и на себе си.

➤ Ти заслужаваш да бъдеш спокоен/спокойна.

Умишлено НЕ казвам щастлив/а, за да не объркаш, че щастието е онова еуфорично приповдигнато хормонално усещане, което за някакъв период от време ни трансплантира криле на гърба, с които хвърчим все по и по-нагоре, докато в един момент крилете не се откачат от нас и ние не паднем от много високо и не се изпочупим на хиляди парченца, които после събираме и лепим и сглобяваме с месеци и понякога с години.

Много ми се иска да не бъркаш хормоналното биохимично еуфорично екстатично щастие с онова дълбоко вътрешно спокойствие и баланс, извиращи от един твой стабилен вътрешен център, който никой и нищо отвън не може да ти отнеме.
Точно това дълбоко вътрешно спокойствие ти помага да бъдеш присътващ Наблюдател в Тук и Сега-то и да действаш мъдро и в съответствие с тихия шепот на душата си. Това е твоят вътрешен МИР, който няма общо с бърборенията и менталните програми от ума и няма общо с чувствата и емоциите на сърцето.

Именно душата си искам да ти припомня да се научиш да чуваш и по-редовно да слушаш, защото душата ти знае Пътя.

Не ума, който мисли стратегии и се тревожи постоянно и който пресмята печалби и загуби и измисля оптимални логични решения, които да не те извадят от зоната на познатото и удобното и не сърцето, което гори в любов, страст, илюзии, мечти, идеализации и кармичност.
Вътрешният ти център е нещо различно и дълбоко в теб и от него извира мир и спокойствие и баланс, които са безценен ресурс за теб.

➤ Искам също да ти напомня да не се чувстваш виновен ако си се подвел да тръгнеш по път, който е завършил с болка, разочарование, предателство или крах на илюзиите ти. Това е напълно нормално и всички ние, в това число и ТИ, сме дошли в тези тела на тази земя в този живот да бъдем просто хора и да преживяваме човешкото в целия му спектър – от най-ниското до най-високото проявление, от най-тъмното и сенчестото до най-светлото, от най-обикновеното до най-провокативното и скандалното и немислимото.
И сме дошли тук в тела, за да преживеем това нищо от човешкото да не ни бъде чуждо и да се научим да НЕ го етикетираме като „грешно“ или „лошо“, „правилно“ и „неправилно“.

Сигурна съм, че всичко, което си изживял/а е донесло много ценни изводи и уроци на сегашното ти Аз, само е нужно да отстъпиш няколко крачки назад и да видиш цялата картинка в перспектива, да излезеш от ролята на Жертва, Агресор или Спасител и да погледнеш отгоре и отстрани личната си история, за да видиш, че всичко е взаимосвързано и че нищо не е излишно и че всяко едно събитие, загуба, болка, трагедия, раздяла са си точно на мястото и си имат своята цел и те водят в определена посока.

➤ Искам също да ти кажа, че е напълно ОК ако в един момент се умориш от уроци, от учене, от падане и ставане, от това да си повтаряш, че трябва да стоиш в силно предизвикателни за теб ситуации и взаимоотношения, за да си отработваш своите си бутони и за да израстваш духовно и за да светнеш като крушка от 200 вата.

Крушките понякога горят и гърмят и след това стават неизползваеми.

Затова е нужно понякога да се изключваш.
Нужно е да можеш да се погрижиш за себе си с приоритет, преди да обслужиш чуждите нужди.
Нужно е да можеш да кажеш едно силно „ДА!“ на себе си първо, и „НЕ!“ на другите ако се налага.
Нужно е да можеш да избираш и приоритизираш себе си.
Нужно е да можеш да слагаш КРАЙ без да се чувстваш виновен/на.

➤ Искам да ти напомня, че ти си само 50% от едни взаимоотношения и от всяка една междуличностна и партньорска динамика.

Ти си само 50% и можеш да променяш себе си и да влияеш на своите реакции и емоции и бутони и поведение, но ТИ СИ СА-МО ПЕТ-ДЕ-СЕТ ПРО-ЦЕН-ТА и ако правиш всичко, което правиш по себе си със задната мисъл да повлияеш и на другия и той да се промени, защото ти се променяш и той/тя да стане човекът, от който имаш нужда или който не те наранява… То имам една лоша новина и тя е, че не винаги става така. Даже много рядко става така, защото цялата идея на това да се променяш и да работиш по себе си е да го правиш ЗАРАДИ СЕБЕ СИ, без значение от другия; да го правиш, защото вече не можеш да продължаваш по стария начин и искаш да се превърнеш в по-добра, по-осъзната и по-еволюирала своя версия.
Да работиш по себе си, за да се промени другия и да успееш да излекуваш и задържиш в живота си нещо, което вече не е здраво и не е функционално, защото си емоционално съзависим и вкопчем в човека до теб, това няма как да проработи.

Не всичко зависи от теб и далеч не всичко е под твой контрол.

➤ Напълно ОК е понякога да си тръгнеш.

Напълно ОК е да излезеш от едни взаимоотношения или ситуация, за да съхраниш себе си.

Напълно ОК е да признаеш, че точно тази динамика е токсична за теб и че това не значи, че щом избереш да я напуснеш, тя ще се повтори, за да може Вселената да си ти го върне.

Напълно ОК е да искаш да си спокоен.

Напълно ОК е да искаш да ти е леко и хубаво и без напрежение.

Напълно ОК е да избереш себе си, заради себе си, и да оставиш другия да си върви по своя път, без да го обвиняваш, нападаш, сриваш, съсипваш, без да залепваш нездраво за него, без да се вкопчваш в една идея за него/нея, без да имаш реална връзка с реалността и с това, което в действителност се случва между вас.

Напълно ОК е да почувстваш и да признаеш, че общата ви работа в този живот е приключила и да се пуснете с уважение, смирение и признателност, без Его вкопчвания и проиграване на автоматични Его модели.

Напълно ОК е да пуснеш напъните и да признаеш, че няма да се мъчиш повече в това, което се опитваш да движиш, буташ, дърпаш, приемаш и променяш.

НАПЪЛНО ОК Е ДА СЕ ПОГРИЖИШ ЗА СЕБЕ СИ.

И нито ще си по-малко „духовен“, нито ще си по-малко „светнат“, нито ще си по-малко „отработен“. Нито ще си виновен!

Исках просто да ти напомня, че в края на деня ти си лягаш със себе си и е хубаво да ти е комфортно и спокойно и да дишаш без напрежение и болка в това тяло. 🙂

Направи нужното, за да се случи това.
Погрижи се за нуждите си.
Избери себе си.
Случвай живота такъв какъвто го искаш за себе си, а не какъвто някой друг смята за теб, че е нужно да го живееш.
Ти си тук, заради себе си.

– Стефи Божилова –

Ако тази публикация ви е харесала и я намирате за полезна и вдъхновяваща, моля споделете я, за да достигне до повече хора!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.