Триъгълникът на Карпман – ролите на Жертва, Спасител и Агресор

Темата за Триъгълника на Карпман, още наричан „Триъгълникът на драмата“ е една изключително важна тема, изключително широко застъпена в нашия живот и в нашите лични взаимоотношения. Първоначално тази динамика е описана през 1968 г. от класическия изследовател на транзакционния анализ Стивън Карпман.
Много често е неосъзнавано от нас как ние постоянно участваме в его драма игрички и постоянно сме енергийно спрямо останалите в една от трите основни роли в драма динамиката – Агресор (Преследвач), Спасител или Жертва.
В тази статия ще използвам елементи от друга хубава статия на български за Триъгълника на Карпман и ще я надградя и доразвия със свои размисли и заключения. Заслужава си да прочетете докрай внимателно и да се замислите дали в своите лични взаимоотношения не изпадате понякога в някоя от тези роли и какви вторични ползи ви носи това в живота ви.

В рамките на триъгълника на драмата може да има замесени двама, трима или повече души. Важно е да кажем и поясним, че не винаги става дума за интимни партньорски взаимоотношения! В тази динамика могат да бъдат и често родители и деца, шефове и подчинени, понякога приятели…
Винаги има три роли: жертва, преследвач и спасител. Участниците в триъгълника често сменят ролите си и не е нетипично от ролята на Спасител да преминеш в ролята на Жертва или от ролята на Агресор да превключиш за малко в Спасител, а Жертвата често се превръща временно в Агресор. Едно нещо остава непроменено: те всички са манипулатори (несъзнателно е) и причиняват болка както на себе си, така и на най-близките си.

–> Жертвата

За хората в роля на жертва, животът е болка и страдание. Всички останали са несправедливи или прекалено агресивни и безчувствени или неразбиращи я, а жертвата винаги е прекалено изтощена и чувствителна, за да се справи с жестокия груб свят. Жертвата се чувства уплашена, наранена, ужасена или се срамува.
Типично за тази роля е, че той/тя се сравнява с околните, живее в постоянно вътрешно съревнование, ревнува и завижда. Той /тя няма време, сила, мотивация и желание да подобри живота си. Жертвата се страхува от живота и очаква само нещо лошо от него, а очакването към околните е да я разбират, подкрепят, спасяват, мотивират или изслушват.
Жертвата почти винаги има външна локация на контрола.

–> Агресорът / Преследвачът

Той също често смята, че животът е враг, несправедлив е и е източник на всякакви неприятности. Неговият инструмент за справяне с това обаче не е самосъжалителност и оплакване (като на жертвата), а е гняв, борба и постоянно доказване и преследване на целите.
Преследвачът е напрегнат, раздразнен, ядосан и уплашен (вътрешно, в дълбочината си има ядро от страх, а тази вътрешна уязвимост се компенсира с външна агресия и конфликтност и доминантност).
Той/тя не може да забрави старите кавги, старите си емоционални травми, не може да пусне, не може да прости и да продължи и винаги предсказва бъдещи проблеми (фаталистично мислене).
Този човек постоянно контролира и критикува най-близките си хора, чувства непоносимо тежко натоварване от отговорност и се изтощава от нея. Преследвачът няма никаква енергия, неговият вътрешен ресурс на творчество и позитивност и хармония е напълно изчерпан, а фокусът му е насочен навън към околните, които постоянно се опитва да „оправи“, да „вразуми“, да „подобри“, да ги накара да се „стегнат“.

–> Спасителят

Спасителят на едно външно ниво изглежда, че е добрият самарянин в драма историята. Спасителят изпитва съжаление към жертвата и се ядосва на агресията на преследвача. Спасителят крие в себе си и жертва и агресор – някога този човек е бил дълбоко наранен или грубо отхвърлен, някога е бил неглижиран и се е чувствал много незначителен и онеправдан и все още тази вътрешна емоционална травма не е излекувана и интегрирана. Такъв човек е влязъл в ролята на Спасител на целия свят, на всичките си роднини, всичките си близки приятели – той винаги е на линия, винаги предлага непоискана помощ, винаги ще се отзове дори когато не си го потърсил, винаги ще се опита да предвиди ситуацията няколко хода напред и да я предотврати. Той всъщност се опитва да спаси себе си чрез спасяването на другите.
Вътрешната динамика е, че той/тя всъщност се чувства по-важен от всички останали, по-наясно с тях самите отколкото са те със себе си, той винаги има отговорите, които някой друг търси и всъщност много се гордее със своята висша мисия (което го остойностява в неговите собствени очи).
Всъщност спасителят не спасява никого, защото никой не го е помолил да го прави. Значението и важността на спасителя са илюзия. Той или тя има за цел да постигне самоутвърждаване, а не да предоставя непоискана помощ на някого.

Важна статия за хората, които се разпознават в ролята на спасителя:
„За здравата и нездравата емпатия“

Преследвачът (агресорът) не може да остави жертвата на мира и я критикува и поучава непрестанно. Жертвата полага огромно старание да угоди на всички, накрая се изморява и започва да се оплаква и да се вайка. Спасителят осигурява комфорт на жертвата, дава й съвет и утеха, а в същото време е вътрешен съдник на всички „лоши“ хора на света и усеща, че е дошъл тук да раздава справедливост и да спаси всички. Участниците променят ролите си от време на време.

Този сапунен сериал може да продължи много години.
Участниците дори не осъзнават, че са се озовали в този омагьосан триъгълник. Те може дори да си мислят, че всичко е наред и че са щастливи с живота си. Контролиращият има възможност да освободи своя гняв, жертвата получава състрадание и не се чувства отговорна за своя живот, а спасителят се радва на ролята си на герой.

Всеки от тях зависи един от друг, защото смятат, че някой друг е източникът на всичките им проблеми. Те се опитват да променят други хора, за да могат да запълнят собствените си нужди, собствените си неразрешени вътрешни наличности и дълбоки дефицити.

Когато пък говорим за интимна връзка, партньорите си разменят ролите в триъгълника като взаимно се контролират или спасяват. Такава връзка не може да се нарече осъзната зряла любов с поемане на лична отговорност към себе си. Тук става въпрос за желание за доминиране, самосъжаление, изтощителни оплаквания и нечувани извинения. Няма любов, няма подкрепа, няма щастие, няма даване на свобода, а много често няма и ясна и директна комуникация.

Когато едно семейство се намира в триъгълника на Карпман, това означава, че детето/децата му също най-вероятно ще бъдат въвлечени в него. Най-вероятно детето ще бъде лишено от самоувереност, свободен избор или възможност да взима самостоятелни решения без да бъде окорявано, нападано, вменявано с вина за това. Това не е умишлено – хората, които живеят в триъгълника мислят, че по този начин защитават детето си или че го спасяват.
Родителите често манипулират, като използват призива на задълженията и чувството на срам, вина и съжаление.

Всеки път когато някой влезе в ролята на жертва спрямо вас, той/тя автоматично и насилствено ви вкарва в енергията на Агресора или Спасителя.
Вие се втурвате да се обяснявате, оправдавате, изяснявате, да предлагате решения, да жалите, да давате, да помагате (Спасител) или се ядосвате и започвате да агресирате, да се защитавате яростно, да давате доводи, аргументи, да наритвате, образно казано, човека, за да се стегне, да се осъзнае, да се събуди, да се вземе в ръце… И това ви превръща в Агресор.

Важно е ясно да осъзнаете, всички да осъзнаем, че НИТО ЕДНОТО ОТ ДВЕТЕ НЕ РАБОТИ и не помага на жертвата. И двете ѝ наливат повече енергия в двигателя. И двете роли я закопават повече. Тук няма win-win подход.
Има един единствен правилен ход – дистанция и спасяване. Отказ да участвате в цялата тази взаимоотношенческа токсична динамика. Повтарям: Дистанция. Здравословен егоизъм към себе си.

И понеже жертвата (като роля, като архетип) няма висока емоционална интелигентност, тя се ядосва когато се опитвате да се дистанцирате от драмата и токсичността, и започва да агресира към вас, да ви напада, обвинява, обижда, да се опитва да ви засегне на теми като чест, морал, дълг, отговорност, алтруизъм. Пуска всички възможни тактики и кукички, за да ви прихване обратно. Ако се поддадете, ставате всъщност вие жертва на жертвата. Отново сте част от същия триъгълник, същата динамика.
Отговорът? Отново дистанция.

Лекуваме си самостоятелно вътрешните наранени и закачени парчета, давамe си сметка кои бутони са ни се натиснали и защо, свързваме се с центъра си, правим си reality check кои сме, какви сме, как сме се държали, дали сме били наистина жестоки, егоцентрични, лоши, раняващи или просто уважително и спокойно сме отстояли себе си, поставили сме границите си, заявили сме личните си нужди. Най-вероятно е второто, но жертвата, превърнала се временно в агресор, се опитва да ви убеди, че е първото, за да ви закачи и засмуче наобратно в токсичните взаимоотношения, от които тя черпи енергия, а вие в тях сте уморени, изтощени, неудовлетворени, безсилни да промените нещо.

Мантрата е : „Дистанция. Аз се дистанцирам. Не мога да спася всички, не мога да спася никой, освен себе си. Отговорен съм единствено за себе си и децата си, ако имам такива. Дължа обяснение само пред себе си. Спирам да се обяснявам, оправдавам или доказвам. Моите нужди са на първо място в моя личен живот. Дистанция.“

Всички сме били и трите в дадени свои взаимоотношения в миналото – Жертва, Агресор или Спасител. Всички познаваме тези роли. Били сме в позицията на нуждаещия се от емоционална патерица, били сме в позицията на патерицата, били сме понякога и човека, който крещи „Махни я тая патерица, много добре знам, че можеш да ходиш без нея, само се преструваш!“…. Били сме там, знаем за какво става въпрос.
Важното е да осъзнаем, че има живот, взаимоотношения, връзки, приятелства, партньорства отвъд това, над това, извън това.

Има ли изход от триъгълника?

Човек трябва да осъзнае, че единствено той самият е отговорен за собствения си живот и желания. Необходимо е да поемеш живота в свои ръце и да действаш, без да искаш разрешение от някой друг.

Как да излезете от триъгълника, ако сте Жертва:

  • Престанете да се оплаквате от живота си. Напълно. Просто спрете. Вместо това намерете начин да подобрите нещата, от които сте недоволни, изградете си стратегии за действие, правете си списъци, следвайки стратегиите си с малки стъпки, мотивирайте се сами себе си, не очаквайте някой да ви мотивира отвън или да случи нещата вместо вас.
  • Приемете веднъж завинаги: никой не ви дължи нищо. Дори сами да са ви обещали и предложили нещо. Обстоятелствата постоянно се променят, както и човешките желания, хората се променят и това е ОК, всеки има право да се променя и да живее живота си по най-добрия начин, по който е сметнал. Спри да чакаш спасението отвън.
  • Всичко, което правите, е ваш избор и отговорност. Можете да направите друг избор, ако нещо не ви харесва. Всяко лошо нещо, което се е случило в миналото също е било избор на душата някога отдавна, някога преди, за да научите тук определени уроци. Всяка травма ви показва нова посока напред и нови възможности за израстване!
  • Не търсете извинения и не упреквайте себе си, ако смятате, че не отговаряте на очакванията на някого.

Как да излезете от триъгълника, ако сте Преследвач:

  • Престанете да обвинявате другите хора и обстоятелствата за вашите проблеми, спрете да им държите сметка, да ги нападате, да искате да ги промените чрез външен натиск.
  • Никой не е длъжен да действа според вашите разбирания за това кое е добро и кое не. Никой не е длъжен да бъде като вас. Всеки си има свой път!
    Хората са различни, ситуациите са различни. Ако не ви харесва нещо, просто не се занимавайте с него, ДИСТАНЦИРАЙТЕ СЕ.
  • Разрешете споровете мирно, без гняв или агресия. Чрез техниките за ясна и директна комуникация описани в тази статия. Тренирайте тези техники.
  • Спрете да си мислите, че се самоусъвършенствате, като използвате тези, които са по-слаби от вас.

Как да излезете от триъгълника, ако сте Спасител:

  • Ако никой не ви помоли за помощ или съвет, не се намесвайте!!!
  • Престанете да си мислите, че знаете как да живеете по-добре от всички останали и без вашето безценно ръководство светът ще се срине.
  • Не давайте прибързани обещания, които ви е много трудно впоследствие да изпълните, защото не може да огреете на 100 места.
  • Спрете да чакате благодарност и похвала. Често не си признавате, че ги чакате, но вътрешно живеете за външна валидация. Помогнете само защото искате да помогнете, не защото искате някаква награда.
  • Преди да започнете да „правите добро“ на някого, попитайте се дали вашето участие е наистина необходимо и дали наистина това добро е търсено, искано и желано. Доста често не е!
  • Престанете да се самодоказвате чрез онези, които обичат да се оплакват и които вие спасявате като по този начин се превръщате в благодетел в техния живот.

Излизането от тези роли е трудно, бавно, понякога има прогрес, понякога има регрес и ВСИЧКО ТОВА Е НАПЪЛНО НОРМАЛНО.
Това е динамика, която често е наследена от родителите ни, а те са я наследили от техните родители, това са модели, които се предават надолу по родовата линия, а ние самите често сме ги подхранвали в себе си с години. Нереалистично е да очакваме, че можем да излезем от тази вътрешна динамика с едно щракване на пръсти или с прочитане на една статия или с едно по-ярко и силно осъзнаване, което ни връхлита в някакъв момент от живота ни.

Това, което обаче можем да практикуваме ежедневно е да влизаме в ролята на Наблюдателя спрямо самите себе си
Да се опитваме ПРЕДИ да реагираме по заучения добре познат начин, да направим няколко дълбоки вдишвания и издишвания, да се центрираме, да се успокоим и да наблюдаваме какво в нас се закачи, какво в нас заболя, каква нужда стои в основата на емоцията, която е на повръхността. Под всяка емоция се крие дълбока непосрещната нужда.
Не става от първия път. Веднъж ще ни се получи, 5 пъти няма да ни се получи.
Това дисоцииране от автоматизираните ни програми на мислене и поведение става бавно и постепенно. Плавно се научваме все повече да бъдем Наблюдател на самия себе си. В това видео във фейсбук говоря точно по тази тема.

Tези мои статии също могат да ви бъдат много полезни и замислящи:
–> „Ти не си това, което си мислиш, че си! Забрави какво си научил за себе си“
–> „Аз съм господар на живота си и сътворявам собствената си Реалност“
–> „5-те типа характерови структури и тяхната преработка“
–> „Вътрешна и външна локация на контрола“
–> „За здравословния егоизъм и Любовта към себе си“

Моята статия е използвала за основа тази статия тук.

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря!
Добре дошли сте да оставяте коментари, размисли и лични споделяния по темата отдолу под статията в сайта.

  • – СТЕФИ БОЖИЛОВА –
ТРИ ОСНОВНИ СТЪПКИ по излизане от триъгълника на драмата:
1. Приемане и Готовност за промяна и Мотивация да работиш по себе си
2. Да бъдеш Наблюдателя и да разпознаваш динамиката и моделите на поведение
3. Съзнателно да се оттеглиш от това. ЗДРАВОСЛОВНА ДИСТАНЦИЯ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.