Отдавна планирам тази статия за регулирането на емоциите и на нервната система при децата и се надявам тя да ви бъде полезна. Аз самата много често имам нужда да изпращам точно такава статия на моите клиенти, които са и родители и които се сблъскват с трудности с нервната регулация на децата си.
Оглеждам се, когато съм с децата си на детски площадки, детски рождени дни и детски центрове и постоянно, за съжаление, виждам истерии, тръшкания, тантруми и буквално нервни сривове при децата, които, също за съжаление, се неглижират или още по-лошото – нормализират се от родителите, без да има ясното осъзнаване, че това не е ОК да се случва. И не защото хората ще кажат нещо или ще изкритикуват, а защото е много тежко за едно дете да има дисрегулирана нервна система и да не може да си контролира емоциите и да има хиперболизирани реакции на незначителни стимули от външната среда.

Искам още в самото начало дебело да подчертая, че регулирането на емоциите и себеудържането, които са изключително важни способности за усвояване, НЕ означават потискане на емоциите, неизразяването им или неглижирането им.
На моите деца постоянно съм им обяснявала, че всякакви емоции са позволени и могат да се чувстват, но не всяко едно поведение е позволено.
Това е много важно разграничение, защото ние всички имаме ОТГОВОРНОСТ за изразяването на нашите емоции.
И е нужно да развием и в себе си и в децата си осъзнаване в посока как емоциите ни влияят на другите – как могат да нараняват близките ни; как могат много зловредно да повлияят на възприятията на децата ни за здраво и нездраво; как степента на нашата преработеност и нивото на нашата осъзнатост пораждат едни програми в децата ни, от които те понякога не могат да се отърсят цял живот…

Също е много важна темата и осъзнаването как ние не сме в центъра на света и не всичко се върти около нас, не всички са длъжни да ни търпят и дундуркат и да потискат себе си в името на нашето порастване. Порастването в зряла възраст е само и единствено наша лична отговорност.

Една много нашумяла, new age, изкривена духовна концепция напоследък е, че не трябва никога и по никакъв повод да си потискаме и/или спираме емоциите, сакън нещо да ни стане, да не се разболеем.

Това обаче много често служи като удобно оправдание за това да проявяваме емоционално и вербално насилие към другите – крещене, викане, блъскане, тръшкане, емоционална манипулация, вменяване на вина, газлайтинг, проиграване пак и пак на една хистерично-нарцистична жертвено-агресивна позиция, в която всички останали са длъжни да ни търпят и да се съобразяват с нас, защото ние сме твърде „крехки“, „свръхчувствителни“, „свръхспециални“, „свръхразлични“…
Това всъщност е така наречената линия на специалността в нарцистично-психопатния характер. Повече и по-подробно за 5те типа характери и тяхната преработка към по-здрава версия може да прочетете тук.

Разбирането как нервната система регулира проявата на емоции при децата е от решаващо значение за емоционалното благополучие и устойчивост на цялата семейна система. Защото ние много често си мислим, че децата избират как да се държат и че поведението им изцяло зависи от когницията, от съзнателния избор на ума, а в огромен процент от случаите децата нямат избор, защото нервната им система е незряла или дисрегулирана или извън строя и в моменти на криза, това, което се случва е един автоматизъм, едно „гърмене“ на бушоните и реакциите им са изцяло извън техния съзнателен контрол.
Вегетативната нервна система играе централна роля в това как децата обработват и реагират на емоционални стимули. Тази система, която управлява неволни телесни функции като сърдечен ритъм, дишане и храносмилане, се състои от два основни клона: симпатикова нервна система (СНС) и парасимпатикова нервна система (ПНС). СНС се активира по време на моменти на силен стрес или опасност, което води до реакцията „бий се, бягай или замръзни“, докато ПНС насърчава състоянията на спокойствие и релаксация, поддържайки дейности като почивка, отпускане, добро храносмилане.
Балансирането на Симпатиковата и Парасимпатиковата нервна система е от съществено значение за емоционалната регулация. Децата, особено тези в ранен етап на развитие, все още се учат как да управляват емоционалните си реакции, учат се кое е приемливо, кое не е приемливо, учат се доколкото е ОК спонтанното (и шумно и бурно) освобождаване на емоции и доколко не е ОК и в кои моменти и ситуации не е ОК, и всичко това прави поддържащите интервенции от възрастните около тях критично важни и нужни.
Децата се учат как да управляват емоциите си и как да регулират нервната си система, наблюдавайки нас, големите, през цялото време; копирайки нашето поведение и реакции (през отразяването от огледалните неврони в мозъка) и несъзнателно заучавайки нивото на нашата собствена емоционална регулация.

В днешната съвременна среда на живот много деца все по-често проявяват симптоми на ADHD (Дефицит на вниманието и хиперактивност) или свързани с тях дефицити на фокуса и саморегулацията. Няколко освновни фактора допринасят за тази тенденция, нека ги изброим тук:
➤ Твърде високата консумация на захар, която може да доведе до колебания в нивата на кръвната захар и пикове на инсулина, нарушавайки способността на мозъка да поддържа постоянен фокус и самоконтрол.
➤ Прекомерното време пред екрани, независимо дали чрез телевизия, видео игри или мобилни устройства, също играе важна роля.
Свръхстимулиращата и забързана с ярки, силни картини и шумни звуци дигитална среда кара мозъците на децата да търсят постоянни новости, постоянна динамика, което ги прави дългосрочно неспособни да се концентрират върху по-бавни и „скучни“ и по-малко стимулиращи задачи като рисуване, упражнения, строене с лего, игра с пръчки или с камъчета…
➤ Завишеният прием на антибиотици и преработени храни и хидрогенирани мазнини също играят ключова роля, влошавайки здравето на червата и чревния микробиом, унищожавайки добрите бактерии, спомагайки червата да станат пропускливи, също спомагайки развитие на паразити, което има пряка връзка с нервната система и емоциите.
➤ Липсата на игри на открито, физическа активност и свързване със земята (ходене боси, ровене в пръст, пясък и тн) допълнително ограничават развитието на основните невронни пътища, участващи в емоционалната и когнитивна регулация, тъй като всички системи в тялото се саморегулират, когато имат пряк допир със земята и електромагнитното ѝ поле. Заедно тези фактори могат да претоварят нервната система на детето, правейки го по-малко подготвено да управлява ефективно своите емоции и поведение.

Има няколко известни и доказани техники, които помагат на децата (и на хората като цяло) да регулират емоциите си чрез ангажиране на нервната система по полезни начини. Тези стратегии варират от техники за дълбоко дишане до физическо докосване, всички от които влияят върху автономната нервна система и могат да помогнат на децата да се върнат през тялото си към състояние на баланс и спокойствие.

➤ Техники за дълбоко дишане
Един от най-ефективните методи за емоционална регулация при децата е дълбокото дишане. Дълбокото дишане активира парасимпатиковата нервна система, която противодейства на свръхактивните реакции на симпатиковата нервна система (напр. безпокойство, превъзбуда, крещене, удряне и др).
Когато децата практикуват бавно, диафрагмено дишане, това автоматично понижава сърдечната им честота и кръвното налягане, насърчавайки чувството на спокойствие и релаксация. Техники като „коремно дишане“ или „методът 4-7-8“ (вдишайте за четири секунди, задръжте за седем, издишайте за осем) могат да бъдат научени на децата по игрови начин, подходящ за възрастта. Например, децата могат да си представят как надуват балон с всяко издишване или да се преструват, че вдишват „аромат на цветя“ и да духат „свещи“. Тези практики помагат на децата да си възвърнат емоционалния баланс и са особено полезни в моменти на стрес и свръхсилни емоции.

➤ Упражнения за бавно движение
Друг мощен инструмент за регулиране на нервната система е бавното, съзнателно движение. Нежни движения като йога, тай чи или прости упражнения за разтягане могат да помогнат на децата да регулират емоционалното си състояние, като заземят телата си и фокусират вниманието си далеч от стресиращите фактори и външни дразнения.
Бавното движение насърчава активирането на парасимпатиковата нервна система, индуцирайки спокойствие.
Например, практики като „Позата на детето“ в йога осигуряват усещане за безопасност и комфорт, тъй като тялото се извива навътре в поза на плода, имитирайки защитена среда. Тези бавни движения не само успокояват тялото, но също така предлагат на децата възможност да се свържат с емоциите си по съзнателен начин.
Ангажирането на децата в дейности като бавно ходене, бавно разтягане, бавно поклащане и танцуване на успокояваща музика им помогат да възвърнат контрола над тялото си.

➤ Физическо докосване и масаж
Физическото докосване от доверените на детето възрастни хора играе много важна роля в емоционалното регулиране на децата.
Контактът кожа до кожа, прегръдките и нежните масажи стимулират освобождаването на окситоцин – хормонът на свързването и влюбването, свързан с намаляването на стреса.
Докосването активира парасимпатиковата нервна система, намалявайки физиологичните маркери на стреса като повишен пулс, учестено дишане и повишено кръвно налягане. Докосването също създава психическо преживяване на безопасност и сигурност – нещо особено важно за малките деца, които все още развиват чувство на доверие в света около тях. Проучванията показват, че децата, които получават редовно прегръдки и докосване, са по-добре подготвени да се справят с емоционалните предизвикателства, тъй като това помага да се регулира реакцията на тялото към стрес. Техники като нежно разтриване на гърба или масажиране на ръцете и краката са успокояващи за децата, особено когато са разстроени или тревожни.

➤ Фокус на вниманието и сензорно осъзнаване
Техниките за засилване на фокуса на внимание също играят критична роля в емоционалното регулиране, като помагат на децата да осъзнаят по-добре своите физически усещания и емоционални състояния в настоящия момент, това е именно развиването на себерефлексия.
Като обръщат съзнателно внимание на тялото и дъха си, децата се научават да разпознават кога емоциите им ескалират и предприемат стъпки, за да се самоуспокоят и себерегулират, преди да бъдат претоварени.
Упражненията за фокус на вниманието например са сканиране на тялото, дълбока релаксация част по част на тялото, наблюдаване в тишина на пламъка на свещ (много силно упражнение, което в Йога се нарича Тратака) или прости дейности за сетивно осъзнаване (напр. фокусиране върху цветовете, звуците и текстурите около тях). Тези практики подобряват способността на детето да регулира емоционалните си реакции, тъй като фокусираното внимание създава съзнателност и неосъждане на емоциите.

➤ Ангажиране в игри
Когато децата изпитват дистрес, разсейването помага за пренасочване на вниманието им и намаляване на емоционалната интензивност на преживяването на стрес. Участието в творчески или игриви дейности като рисуване, игра с играчки, редене на пъзели или лего, пипане и мачкане на пластелин или участие в игри със символни карти и използване на въображение осигурява емоционално разтоварване и помага на децата да изразят чувствата си по конструктивен начин.
Играта осигурява естествен, подходящ за възрастта начин за децата да обработват емоциите си, като едновременно с това активира както парасимпатиковата нервна система, така и пътищата за възнаграждение в мозъка. В този контекст играта е инструмент, който може едновременно да регулира емоциите и да насърчава неврологичното развитие.

Регулирането на емоциите от нервната система при децата е многостранен процес, който изисква внимание както към физиологични, така и към психологически фактори. Чрез интегриране на практики като дълбоко дишане, съзнателно движение, физическо докосване и най-различни видове сетивни игри, възрастните могат да осигурят много важна и нужна подкрепа, за да помогнат на децата да се научат да управляват емоциите си.
Всичко обаче започва и завършва с нас, големите, и как НИЕ самите менажираме емоциите си, какво правим с тях, изпускаме ли си нервите често, оправдаме ли това си поведение, говорим ли изобщо ясно и директно с децата си за напрегнатите ситуации вкъщи, обясняваме ли им какво се случва и как да се справяме всички с напрегнатото ежедневие, множеството задачи и нервността, която се подхранва постоянно.
Ако родителите имат нерегулирана нервна система и се правят, че реакциите им са ОК или пък ако валидират и оправдават поведението си, няма как да се очаква от децата да бъдат спокойни, себерефлективни и регулирани.

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря!

– Стефи Божилова –