В днешния ден всички пишат за прошката, всички искат прошка, всички търсят прошка. За да продължат, за да се примирят, за да обичат повече, за да пуснат нещо или някой във или извън живота си. Прошката беше фокусът на внимание в днешния ден. И както обикновено – фокусът е навън от нас – търсим, очакваме, понякога изискваме нещо от другите, или даваме нещо на някой друг.
Отново забравяме да погледнем навътре…
ДНЕС АЗ ИЗБИРАМ ДА ПРОСТЯ НА СЕБЕ СИ!
Прощавам си за всичко, което не съм успяла да направя и да бъда спрямо високите си изисквания, критерии и понякога изтощаваща склонност към перфекционизъм! Прощавам на себе си, че не съм съвършена, защото съвършени хора няма и си прощавам за годините, в които просто не съм разбирала това.
Прощавам си за хората, които съм наранила по Пътя си, защото не съм била достатъчно наблюдателна, състрадателна, съобразителна и осъзната!
И си прощавам за чувството на вина, което ме е разяждало всеки път, когато избера да се погрижа за себе си и да поставя себе си на първо място във филма на моя собствен живот, а от това някой друг е страдал, бил е обиден или се е почувствал пренебрегнат.
Прощавам си за всичко, което ми се иска да бъда, но не мога да бъда, защото това просто не съм аз, а някой друг или моята изкривена представа за това, което би трябвало да бъда.
Прощавам си за това, че се сравнявам с други хора, а не само и единствено със себе си от вчера и си обещавам, че ще се постарая да бъда и да давам МОЕТО най-добро, а не нечие чуждо най-добро!…
Днес аз си прощавам, че не се обичам достатъчно, че не се грижа за себе си достатъчно, за емоциите си, за вътрешната си Любов, за тялото, в което съм избрала да прекарам този живот! Ако наистина обичах и приемах себе си, аз щях да се грижа много по-добре за всеки един аспект от себе си – психичен, емоционален, духовен и чисто физически. Прощавам си и ще се опитвам всеки ден да се обичам с една идея повече!
Прошката не е нещо, което имам нужда да получа от другите…
Тя е нещо, което давам на себе си, така че да се освободя от миналото и да живея изцяло ТУК и СЕГА в настоящето!
Прощавам си за грешките, които съм допуснала в миналото си и осъзнавам, че към тогавашния момент това е било най-доброто и единственото, което съм можела да направя спрямо нивото на осъзнаване и разбиране, което съм имала тогава. И си прощавам също за това, че използвам думата „грешки“, а все още не разбирам напълно, в дълбочина и на 100%, че няма грешки – има само уроци!
Прощавам си за това, че не съм била детето, което сега осъзнавам, че е трябвало да бъда на своите родители и/или че не съм родителят, който ми се иска да бъда на своите деца. Осъзнавам, че нашите души са се избрали взаимно много отдавна, за да научат точно уроците, които е важно да научат и да преминат през изпитанията, които смятат, че ще са най-благоприятни за развитието на душата. А най-доброто за развитието на нашите души не винаги е най-приятното за нас в момента…
Прощавам си и за всеки един от онези пъти, когато съм се чувствала наранена, обидена, онеправдана, огорчена, когато съм си позволявала дори за няколко минути или няколко часа да се почувствам жертва в моя собствен живот.
Прощавам си, осъзнавайки, че отговорността да съм щастлива и удоволетворена е изцяло моя и че всеки път, когато някой е груб с мен и ме обиди, аз си позволявам да бъда обидена, защото не осъзнавам наистина стойността си, коя съм и всъщност… не обичам себе си.
Прощавам си, защото разбирам, че най-важно е на първо място да простиш на себе си за всичко!!!
И единствено след това – след като истински, дълбоко и осъзнато си простиш и се приемеш – можеш да започнеш да се обичаш.
И единствено, след като започнеш да се обичаш – точно такъв какъвто си – ще започнеш да се развиваш.
И ще спреш да нараняваш хората, да ги обиждаш, да ги натъжаваш, защото ще бъдеш все по-осъзнат и все по-буден в ежедневния си живот.
ДНЕС АЗ ИЗБИРАМ ДА ПРОСТЯ НА СЕБЕ СИ!!!….
Автор: Стефи Божилова
Ако тази статия Ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂
ПРОСТИ НА СЕБЕ СИ ЗА ВСИЧКИТЕ СИ НЕДОСТАТЪЦИ И ГРЕШКИ И ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД!
Здравей, чудесна Стефи ! Благодаря за полезните уроци, които споделяш с нас. Това със 100%-товата отговорност за собственото щастие и удовлетворение ми е трудно за научаване. Това е все едно да кажеш: Всичко зависи от мен – аз решавам кога да изгрее слънцето и да завали дъжд примерно 🙂 Нали има неща, които ни формират, влияят и много от тях не зависят от нас и даже напротив, ние зависим от тях. Според мен, личната сила и отговорност спрямо външни фактори е 50 на 50 в много оптимистичен вариант 🙂 А може би това е „мая“? Както и да е… Как например можеш да решиш че си / да си щастлив, ако си малък ,слаб, нежелан, отхвърлен и те насилват и тормозят физически и психически? В следствие на това просто загиваш, ако някой страничен обективен фактор не се включи? Или имаш друго решение? А иначе за прошката си права, но тя не е достатъчна и е само началото. После идва близането на рани и чак тогава развитието да си силен, независим и щастлив. Това да се измъкнеш сам за косата още не знам как става 🙂
Слабостта, уязвимостта те учат на сила. Но… само когато ги прегърнеш. Само когато се разтвориш в знаенето, че светът е просто ехото на твоята кихавица 🙂 Силата идва не от борбата, а от приемането. На обстоятелствата. На Съдбата. На родителите ти. На живота <3 За много нежелани деца е трудно да вземат решение да бъдат щастливи. Аз го взех за себе си преди 5 месеца. И от тогава просто практикувам щастие всеки миг. А когато сама изляза от зоната на щастието, знам че е временно и не се упреквам, защото все пак съм човек. Не се заседявай в привидно удобната жертва, хвани спасителния пояс, дето всеки миг ти се подава от хората, които бият шутове и просто реши че днес е деня, в който избираш любовта. Толкова е лесно.
Благодаря ти, Стефи! Много силно и дълбоко е написано. Имах нужда от нещо такова да прочета!
Написала си го така, все едно си изразила моите мисли – много по-талантливо, разбира се. Явно всички ние, в своето духовно развитие, преминаваме през сходни етапи. И колкото по-рано осъзнаем това, толкова ще бъдем по-полезни на себе си и на околните.
Случайно попаднах на това и… сякаш е писано за мен! Поплаках си дори… дано да си простя и аз. А ти успяваш ли?
Мисля, че успях 🙂
Благодаря, Стефи, за прекрасната статия! С интерес следя материалите, които публикуваш, най-вече във Фейсбук, може би защото там влизам най-често! Желая ти здраве и щастие!
Благодаря ти , Стефи! Имах нужда да прочета точно това, все едно чувах собствените си мисли.
„Прощавам си за това, че се сравнявам с други хора, а не само и единствено със себе си от вчера и си обещавам, че ще се постарая да бъда и да давам МОЕТО най-добро, а не нечие чуждо най-добро!…“
Eто с това се опитвам да живея 🙂 Благодаря за чудесната статия!
Нямам думи! Онемях… Прекрасно, извънземно послание…
И виж как детето засиява и една прекрасна усмивка разцъфтява на лицето му. То те прегръща с обич и започва да танцува и скача от радост Сега вече то е свободно! То е прието и одобрено от най-важния човек за него- самият ТИ. Сега, когато знае, че е разбрано и обичано, то може да покаже най-доброто от себе си. Може да се развива, да се учи и да върви напред.
Магьоснице,как успя да влезеш в мислите и душата ми,да извадиш терзанията ми на показ и да облечеш всичко в най-подходящите думи?!
Още не мога да си поема дъх!
Онемяла!
Респект!
И поклон!
Огромно БЛАГОДАРЯ!!!