Днес дъщеря ми става на 40 дни. Роди се на 19.11, а се усеща сякаш беше преди много много месеци и сякаш винаги е била с нас. 🙂
Не съм публикувала нова статия от много време насам, 2015 година премина в изключително интензивна работа и много и далечни пътувания. Нямаше време за писане, нямаше време за четене… имаше време само за живеене и то на макс! 🙂

Сега обаче ми се иска да споделя с вас размислите, които ме налегнаха тези дни и изводите, които си извадих макар и само за 40 дни майчинство.

• Научих, че тялото ми е перфектна саморегулираща се система – много повече отколкото някога съм очаквала, въпреки всичко, което бях изчела като информация. Някакси четеш, четеш, но докато не го преживееш лично не осъзнаваш как цялото ти тяло се настройва към това малко човече и неговото оцеляване. Нужно е само да следваш детето си, а не да се подвеждаш по приказки за режими на хранене и прочие, и то ще расте здраво, нахранено и щастливо.
  Изумена бях как при първия скок на растежа на Лея, беше нужно тя да се буди само една нощ на всеки час и на следващия ден гърдите ми се пълниха и потичаха сами точно на един час. И така беше няколко дена, след което тя отново се върна към обичайния режим, който сама си е направила – кърмене на всеки 2-3 часа. И тялото ми отново се настрой спрямо нея. 🙂

• Научих, че усещането да нямам нужда от нищо външно и допълнително, за да храня детето си е преизпълващо и безкрайно удоволетворяващо! Нямам нужда от помпи, бутилки, стерилизатори, кутии с адаптирано мляко (a.k.a кравешка кърма за теленца, а не човешка 🙂 ) и прочие „удобства“ на съвременния свят. Всичко, от което бебето ми има нужда е майчината кърма и тя е в мен, произвежда се на поискване и мога да отида в някоя хижа на върха на някоя далечна планина и храната за детето ми ще е винаги с мен – топла, хранителна, стерилна и променяща състава си спрямо неговите моментни нужди. Това е наистина изумително!
  Toчно толкова, колкото и фактът, че само за 40 седмици в тялото ми се е създало и оформило едно перфектно човешко същество.

• Научих, че търпението ми си има граници и че ако някой ще ме научи наистина на търпение и смирение, това ще бъде дъщеря ми. 🙂 Не че не го знаех преди… Дори винаги съм казвала, че явно нито една ситуация или изпитание в живота ми не са прекалено големи, че да ме научат на истинско търпение и смирение и че явно ще почакам докато не си родя деца. Е, вярно беше 🙂

•  Научих, че хормоните, които се освобождават по време на раждането и по време на кърменето, наистина са тук, за да си свършат работата – колкото и да плаче, колкото и да е неспокойна, колкото и да съм недоспала и изнервена, колкото и да ме боли какво ли не по тялото ми – достатъчно е да я погледна и се изпълвам с умиление и Любов. И с усещането, че мога да изкарам още много безсънни нощи заради нея. И че всичко си заслужава, колкото и клиширано да звучи 🙂

• Научих, че АЗ МОГА и АЗ ЗНАМ.
  Усещането, че тялото ми е напълно способно да създаде, да износи и да роди по изцяло естествен начин, без външна помощ, едно здраво бебе е носещо ми сила и увереност по начин, който не съм преживявала преди. Една дълбока вяра в моята изначална женска същност.
  А усещането за „знаене“ е свързано с това, че всяка една майка знае вътрешно, дълбоко в себе си на интуитивно ниво, кое е най-доброто за бебето й. И не е нужно да слуша който и да било, нужно е да притихне, да се обърне навътре, да последва знаците на тялото си, да наблюдава осъзнато детето си и тя просто ще ЗНАЕ от какво има нужда то във всеки един момент.

• Научих, че най-хубавото усещане на света е усещането за заедност, което се появява след едно естествено раждане, на което активно присъства и бащата. И с радост открих, че нашето домашно раждане (за което ще пиша скоро) ни сближи още повече и че обичам мъжа си дори по-силно и отпреди и го чувствам още по-близък. И ми се иска да кажа на всяка жена, която се притеснява от присъствието на мъжа си по време на раждането – няма място за притеснение! Изживяването за него ще бъде силно и разтърсващо, ще остане като отпечатък в него за цял живот и ще му помогне да се почувства много по-съпричастен към детето си и грижите за него впоследствие. А за дълбоките чувства на уважение, признателност и ново измерение на Любов към вас, след като е бил очевидец на това, през което преминава жената, за да дари живот… това няма смисъл да го споменавам, то е ясно. 🙂

• Научих, че времето само за нас двамата е изключително важно и с него компромис не бива. Детето се е появило на този свят в резултат на вашата силна Любов и тя не е редно да остава на заден план. Да, времето е кът и нещата вече не са толкова прости и сте с един повече, но е безкрайно важно да намирате време и усамотение един за друг – по този начин стресът и за двамата ще е по-малко и по-лесно приемлив.
  Отново – отдайте се на хормоните и ги оставете да си свършат работата 😉

• Научих, че наистина обичам и държа на себе си и че това не е теория, която ми харесва как звучи на думи, а че е умение и качество, което съм изградила на практика в характера си. И че не съм от хората, които ще се забравят и занемарят в името на някаква ненужна саможертва към детето. Научих, че да изглеждам красива и поддържана е нещото, което ме кара да се чувствам наистина добре в кожата си и в тази нова роля на майка, която тепърва уча.
  Една щастлива и спокойна майка значи едно щастливо и спокойно бебе. Толкова е просто наистина. 🙂

• И като извод, който не съм научила сега, а винаги съм знаела, но сега с още по-голяма сила и тежест: Природата е съвършена! Човешкото тяло е пряко отражение на природните закони и с пълна сила важи правилото, че колкото по-малко намеси и интервенции оказваме върху него и върху процесите, които протичат в него, толкова по-добре ще функционира то. Най-вече това важи за бебетата и за начинът, по който израстват, хранят се и се развиват. И по който се раждат, разбира се 🙂 Колкото по-малко се намесваме ние с недоказаните ни теории и хипотези, толкова по-голям е шансът всичко да се развива перфектно и в разцъфтяващо здраве. 🙂

Ако тази статия Ви е харесала и я смятате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря! 🙂

*** Снимки: Nadya Sabeva Photography ***