Сънят е може би най-най-важното нещо, което правим всеки ден (и именно затова не му обръщаме внимание и често го пренебрегваме), с което да рестартираме нашата нервна система и да засилим по-доброто и ефективно функциониране на мозъка ни. Всеки, който ме познава знае отлично колко много обичам да спя, колко голям и основен приоритет ми е съня и че е нещо, с което никак ама никак не обичам да правя компромис.
Ето защо в тази статия, която ще бъде доста дълга, ще обърна задълбочено внимание на съня и много негови аспекти, за да го разберем по-добре и да осъзнаем в още по-голяма дълбочина колко е важен и по този начин да положим съзнателни усилия, за да подобрим качеството и количеството на съня си.
Отдавна исках да кача дълга и задълбочена статия за съня и за тази цел използвам видеата на специалиста по качествен сън ученият Матю Уокър, които можете да гледате в оригинал на платформата TED тук.

В настоящата статия заедно с моята приятелка и колежка Мария Илкова Петкова ще поговорим за тези 5 етапа, тези 5 фази, през които често се преминава в психотерапевтичния процес по пътя към оцялостяването и омиротворяването на личността. Дали става дума за работа с дадена травма, даден проблем, с нефункционалности в нашия характер, с конкретен страх или с друго, което ни притеснява, смятам, че разглеждането на всеки един етап ще ви бъде от полза и ще ви замисли дълбоко.
Кои са тези пет П-та, както ние с нея ги кръстихме? Това са:
➤ ПРИЗНАВАНЕ
➤ ПОЗВОЛЯВАНЕ
➤ ПРЕГРЪЩАНЕ
➤ ПРЕРАБОТВАНЕ
➤ ПРИЕМАНЕ

Петте фази не са строго разграничени една от друга, непрекъснато се преливат, части от проблема „догонват“ това, което е минало в следващ етап и така се разгръща естествен процес на ненасилствена промяна в желаната посока.

Темата за Триъгълника на Карпман, още наричан „Триъгълникът на драмата“ е една изключително важна тема, изключително широко застъпена в нашия живот и в нашите лични взаимоотношения. Първоначално тази динамика е описана през 1968 г. от класическия изследовател на транзакционния анализ Стивън Карпман.
Много често е неосъзнавано от нас как ние постоянно участваме в его драма игрички и постоянно сме енергийно спрямо останалите в една от трите основни роли в драма динамиката – Агресор (Преследвач), Спасител или Жертва.
В тази статия ще използвам елементи от друга хубава статия на български за Триъгълника на Карпман и ще я надградя и доразвия със свои размисли и заключения. Заслужава си да прочетете докрай внимателно и да се замислите дали в своите лични взаимоотношения не изпадате понякога в някоя от тези роли и какви вторични ползи ви носи това в живота ви.

Тази статия ще използва за основа една публикация на Брияна Уийст (Brianna Wiest) , на която попаднах през изминалата седмица и която много силно ми резонира и реших да я кача тук в сайта, за да я има като отделна статия. Ще я използвам като база и ще я допълня и разгърна с някои мои размисли по темата за грижата за себе си, Любовта към себе си, какво РЕАЛНО е и какво не е, тъй като има много илюзии и заблуди по тази тема. Ние всички постоянно се лутаме между това, което четем и слушаме, между наложените ни отвън идеи какво ТРЯБВА да бъде грижата за себе си и между реалните ни нужди и постоянно търсим своя комфорт сами със себе си, търсим къде е границата между грижата за себе си, здравословният егоизъм, обичта и грижата за близките ни, нужното ни пространство, за да се чувстваме добре и за да дишаме свободно.