В навечерието на празниците (за който ги намира за такива и за който ги празнува.. ) искам да ви пожелая да имате повече споделеност и взаимност с човека до вас и с този вътре във вас!
Имам предвид от тази истинската взаимност – БЕЗ компромиси, с разкриване на 100%, без срам, без свян, без маски, без притеснения, без позволения, без искане на разрешения, без ревности, без чувство на притежание, без обсебване, без задушаване, без избиване на комплекси, без показване на надмощие, без мерене на егота и кой е по-по-най… Без да си мислиш: „Ами аз сега ако направя така, той/тя какво ще каже, как ще ме възприеме, дали ще му се промени отношението…“
Защото когато НАИСТИНА си свързан с един човек, когато умовете ви, душите ви, телата ви, всичко ви се е свързало на дълбоко ниво, тогава външните чудения, притеснения, скрупули отпадат автоматично. И разбира се, че може да се сдърпате, да се скарате, да се разстроите взаимно, да се ядосате – ХОРА сте, за бога! – но това не само че няма да ви раздели, но няма да ви доведе дори до бегла мисъл за раздяла. Просто една буря, нищо повече.
Защото се познавате на едно много дълбоко вътрешно ниво. Отвъд социално-приемливите роли, които всеки от нас играе, отвъд разбиранията за морал, за правилно, за грешно, за редно… Защото не сте половинки, а всеки е ОТДЕЛЕН ЗАВЪРШЕН ЦЯЛОСТЕН ИНДИВИД, който е СВОБОДЕН и който направил съзнателен избор да бъде с другия човек. Да бъде СЕБЕ СИ с него и да позволи на него също да бъде СЕБЕ СИ. Да има свобода там където има свързаност. А когато има свобода, тогава има спокойствие, хармония, близост, единност, уют, чувството да си „у дома“ с човека до теб.
Това искам да ви пожелая, да пожелая на всички ни всъщност. 🙂
Да не се отказвате от този вътрешен копнеж да сте точно в такива взаимоотношения, защото ТЕ СА ВЪЗМОЖНИ. И умишлено не казвам „да не се отказвате да ги търсите“, защото когато има търсене, значи има усещане за някаква непълнота, някакви вътрешни дълбоки дефицити, които копнеят да бъдат запълнени, усещане, че е нужно нещо отвън, някой отвън, за да ти даде нещо, което ти липсва… А в такъв случаи тези отношения ще си останат мираж.
Те идват, появяват се спонтанно, когато всеки се е погрижил за себе си, опознал се е, обикнал се е, помирил се е с демоните си, запознал се е със Сянката си, запълнил е вътрешните си дефицити и няма очаквания някой отвън да ги запълни и да му разреши проблемите. И парадоксът е, че точно когато стигнеш до етап в живота си, в който си мислиш „Щастлив съм, нямам нужда от никой друг, нямам нужда от нищо, живея точно живота, който искам. Най-сетне се чувствам завършен! „, точно тогава се появява този ЗНАЧИМ ДРУГ, с когото избирате да сте заедно. Съзнателно. И той също е достигнал до този етап от живота си, той също не е търсил теб, той също е нямал очаквания, той също вече се е погрижил за дефицитите си. И тогава магията между вас се случва. 🙂
Безопасно е да пуснете Любовта в живота си!
Пожелайте си едно силно, искрено и дълбоко почувствано желание на Коледа и нека то да бъде да станете човека, с когото искате да бъдете до края на живота си; да съберете сили и мотивация да се погрижите за себе си и емоционалните травми от миналото си; да се превърнете в този човек, който няма нужда от някой друг, за да му донесе щастие и тогава… кой знае какво може да се случи 🙂
Весели празници с пожелание за много светлина, истинност, вдъхновение, озарение и автентичност в душите! ✨✨✨
Свързана статия, която може би ще ви е интересно и полезно да прочетете: