Справянето с негативните емоции може да бъде едно от най-големите предизвикателства в съвременния свръх-забързан и изключително стресиран свят, така че за много от нас това е тема номер 1 – какво да правим с негативните си емоции? Как да ги овладеем? Как да ги изкореним? Как да не заливаме близките си с тях? А как да им кажем, че нещо не ни е наред и от нещо не сме доволни? Няма ли да загубим любовта им, одобрението им, грижата им?
Масово хората предпочитат да игнорират негативните си емоции и да ги изтласкват дълбоко в несъзнаваното. В тази статия ще се опитам да разгледам защо отрицателните емоции са изключително важни и защо е важно да ги допуснем, видим, признаем и какво да правим тях. Умишлено не казвам „как да се справим“, защото очакването веднъж завинаги да се справим с негативните емоции и те повече да не се появяват е абсолютно нереалистично и много подвеждащо.

Имали ли сте някога усещане, с което просто не можете да се справите? И не просто да не можете, ами и не искате дори да видите, да му обърнете внимание, не искате да се занимавате с това, имате си много по-важни задачки, имате си план-график, който следвате и просто не е удобно точно сега да изскача тази негативна емоция, това недоволство, този гняв, тази тъга…
Нещо като големият розов слон в стаята, който седи и чака да му обърнем внимание, но ние просто се правим, че не съществува, защото така е по-лесно.

Всички ние имаме чувства, които искаме да игнорираме и най-вероятно тези чувства имат нещо общо – те са това, което смятаме за „негативни“ или „лоши“ чувства. Когато сме щастливи е много лесно да споделим щастието си, щастието винаги се е толерирало и рекламирало от хората, но когато сме ядосани, разстроени, раздразнени или разочаровани, инстинктивно чувстваме необходимостта да изместим тази емоция на заден план и да продължим напред.
Въпреки това е важно да признаем тези емоции и да работим с тях, вместо да се опитваме да ги игнорираме.

Игнорирането, така нареченото изтласкване в психотерапията, никога не води до разрешаване в дългосрочен план, вместо това ние натъпкваме едни свои емоции надълбоко в себе си, изливаме бетон върху тях, а те продължават да работят с пълна сила отвътре.

–> Може би ще ви бъде много полезно да прочетете и статията ми „Отработване на емоционални травми от миналото“

КАКВО ИДВАТ ДА НИ КАЖАТ И ПОКАЖАТ НЕГАТИВНИТЕ ЕМОЦИИ?

Съществено и ключово разбиране в психотерапията е, че отрицателните емоции се опитват да ни кажат нещо, те са начинът на нашето подсъзнание да комуникира с нас – будният аналитичен ум, нашето Его-съзнание.
Както съм писала и в статията си „Работа с панически атаки и генерализирано тревожно разстройство“:
„Симптомите (това може да са паник атаки, може да са негативни емоции, гняв, яд, болка, разочарование, друго) са буквално благословия за човек. Те са външния израз през тялото на рева на едно малко уплашено несигурно плачещо бебе. Те показват на човек как все още е застинал там в травмата, в миналото си, показват му по какво има нужда да работи в себе си, къде има нужда да обърне внимание и да постави граници. Самите симптоми водят до лечение на характеровата структура и до развиване на много по-адаптивни, функционални и работещи взаимоотношения първо със самия себе си, а след това и с околните.„

Може да се преживяват като нещо много неудобно и неприятно, но негативните чувства работят като система за предупреждение, уведомявайки ни, че има нещо, на което трябва да обърнем внимание. Мислете за тези емоции като за лампичката за проверка на двигателя на кола. Включва се, когато нещо изисква внимание.
Габор Мате има един любим мой израз, който е игра на думи на английски:
„Wherever there is tension, it needs attention“ – където в нас има напрежение, натам трябва да насочим вниманието си.
Гневът, тъгата и страхът ни дават да разберем, че има нещо, което трябва да признаем най-сетне и да му обърнем внимание. Можем да изберем да игнорираме тези емоции, но подобно на светлината „проверка на двигателя“, те няма да изчезнат, а ще се задълбочат и с времето „колата“ ни може да се повреди сериозно.

Причината, поради която негативните емоции просто не изчезват, е, че нещо се е случило или се случва, за да предизвика тази емоция, и докато не признаем какво е това, чувството ще остане и дори ще ескалира.

Това, което много съм си взела и прилагам в работата си от лекциите на Габор Мате е разбирането, че личностните модели на поведение и реакции се заучават от най-ранна детска възраст, още преди формирането на Аз-а, в един много несъзнателен период от развитието ни. Тези модели по-късно в живота ни често се превръщат във физическо заболяване.
Новородените трябва да установят тези модели в себе си, за да поддържат привързаност към възрастните, които се грижат за тях и от които зависи живота им, това е еволюционен механизъм на оцеляване.
Емоционалните центрове на мозъка са свързани с хормоналната система, а нервната система е свързана с имунната система. Тези системи са тясно свързани според Габор Мате.
Във видеата и лекциите си Габор Мате ни разказва собствената си история за това как несъзнателните фактори влияят върху това, че той също има склонност към самоотричане и себепотискане, докато се опитва да защити майка си от най-ранна детска възраст.

Бебетата поемат и попиват стреса на майката и другите грижещи се за тях. Бебетата често се научават да потискат собствената си болка, емоции и фрустрация, за да поддържат добра връзка с грижещия се за тях. Това инфантилно потискане се превръща в спомен, който се записва и съхранява в тялото. Нарича се реакция в отговор на минала травма.
Да направиш себе си привлекателен и „годен“ за обичане става най-често чрез потискане на чувствата и отричане на собствените нужди.

ПЪРВИ ВАЖЕН ВЪПРОС: КАКВО ЧУВСТВАМ?

Чувствата понякога могат да бъдат много трудни за определяне и разграничаване от емоциите. Чувствата и емоциите са различно нещо, не са синоним на едно и също, както често се бърка. Представете си емоциите като вълните, които се пенят на повръхността, а чувствата като подводните импулси и водовъртежи, които създават вълните отгоре. Това, което виждаме отгоре и отвън (емоциите) са вследствие на това, което се случва в голяма дълбочина в нас и често няма общо с това, което е отвън.
Емоциите са нещо, което усещаме като реакция в телата си, а чувствата идват от съзнанието ни, от вярванията ни, от нуждите на психиката ни.
Важно е да поспрете и да отделите време, за да разберете точно каква емоция изпитвате, да я наблюдавате къде в тялото ви най-силно се проявява, откъде тръгва и след това да я назовете с конкретна дума. Например, забелязвате, че се чувствате ядосани и си казвате: „Ядосан съм“. Или „Тъжно ми е, плаче ми се“. Или „Страх ме е, коремът ми е свит на топка“.
А какво се крие отдолу? Може да е чувството „Самотен съм“ или „Никой не ме разбира“ или „Чувствам се нападнат и притиснат в ъгъла“ или „Чувствам, че ми се подиграват и осмиват“ – на това последното чувство емоцията, която защитно идва отгоре може да бъде гняв, ярост или пък болка, тъга, плач или пък безмълвие, обезчувствяване, отдръпване от всички, отдръпване от света.

Това звучи достатъчно лесно, но толкова често просто чувстваме нещо неприятно –раздразнителни сме, чувстваме се вцепенени или не можем да намерим мотивация да правим обикновени неща в ежедневието си. Полагането на усилие наистина да помислим какво чувство се крие под повърхността на емоциите ни е изключително важна стъпка към свързване с нуждите и потребностите ни, които не са посрещнати и мисленето в посока как да задоволим тези потребности, само от нас ли зависи или и от някой друг, какви промени е нужно да направим в живота си, за да се случи.

ВТОРИ ВАЖЕН ВЪПРОС: КАКВО МЕ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАМ ТАКА?

Въпреки че понякога може да изглежда, че емоциите ни избухват без причина, те никога не са. Използвайки предишния пример: Идентифицирахте, че емоцията, която изпитвате е яд и гняв, а когато се запитате защо, осъзнавате, че това е, защото сте работили дълго и усилено върху презентация в работа и няколко колеги са отхвърлили презентацията ви като „неважна“ и това ви е накарало да се почувствате неглижиран, ненужен, провалил се.

Лесно е да имаш подобно „лошо“ преживяване и просто да се „изключиш“ и да се чувстваш отпаднал, демотивиран, апатичен, тревожен или отхвърлен през останалата част от деня. Но ако първо го назовеш („Чувствам се ядосан“) и определиш защо („Работих усилено върху тази презентация и не ми хареса начина, по който беше приета“) – добре, сега вече имаш с какво да работиш вътре в себе си.
Алтернативата е просто да се чувстваш мрачен и гневен цял ден, без наистина да разбираш защо и откъде

Други важни въпроси в тази връзка са:
–> Кога преди съм се чувствал така – неважен, неглижиран, ненужен?
–> Кой друг преди ме е карал да се чувствам така?
–> Имало ли е моменти в детството ми, когато съм се чувствал така?
–> Тогава можел ли съм да си кажа, да се защитя, да застана зад емоциите си и да ги валидирам пред околните?
–> Дали тази силна емоционална реакция сега не се дължи на натиснат вътрешен бутон, който автоматично ме пренася назад към едно детенце, което много го е заболяло и дали не реагирам твърде силно на твърде слаб стимул сега?

ТРЕТИ ВАЖЕН ВЪПРОС: КАКВО МОГА ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ПРЕОДОЛЕЯ ТОВА ЧУВСТВО?

Най-добрият начин да отработите своите негативни чувства е да работите дълбинно по проблема. Знаете, че сте ядосани, защото колеги отхвърлят работата ви. Първо, позволете си да се почувствате ядосани. Дали има нещо, което искахте да кажете, но преглътнахте и замълчахте? Често когато замълчаваме, се появява буца в гърлото ни.
Вашият гняв е основателен, защото е в отговор на вътрешната ви психична реалност. Всъщност всички чувства, които чувствате са валидни. Можете да бъдете нежни към себе си, като признаете, че реакцията ви има смисъл предвид ситуацията. Може да си кажете:
–> „Разбира се, че се ядосваш; нормално е да се разгневиш, ако си се почувствал неуважен и незачетен на работа.“ или
–> „Осъзнавам, че ми се искаше да кажа как се чувствам, но не си го позволих, защото отбягвам конфликт и още по-сериозно отхвърляне“ или
–> „Тези емоции идват, за да ми помогнат да поставя своите граници спрямо околните и да валидирам сам себе си и усилията си„
–> „Осъзнавам, че реагирам твърде силно като едно малко дете, което не е получило одобрението от мама/тати и осъзнавам, че сега съм голям зрял човек и аз ще си давам това, от което имам нужда, а няма да чакам вечно одобрение отвън“

–> Статия за „Установяване и запазване на личните ни граници“

След това започнете да се справяте постепенно и плавно с този гняв, разплитайки го.
В горния пример може да ви помогне да си припомните, че не можете да контролирате действията на другите хора и да си припомните, че сте свършили страхотна работа по презентацията, дори ако другите не са го оценили. Това може да звучи като:
– „Ценно е, че това ми се случи, за да осъзная дали оценявам себе си: Направих най-доброто, което можах по тази задача; Не мога да контролирам реакцията на околните, но мога да изследвам собствените си реакции и техния корен.”
Това вероятно няма да накара гнева да изчезне веднага, но ще ви позволи да започнете да се движите напред през чувството.

Преживелищната работа през тялото също много добре освобождава затлачени и натрупани емоции в нас – да извикаме навън емоцията; да издишаме шумно с глас; да удряме по възглавница или боксова круша; да отидем на фитнес или да тичаме в парка; да изплачем болката, гнева, разочарованието, отхвърлянето; или да изпишем чувствата си в един психо-емоционален дневник.
Също можем да изиграем отново ситуацията, която ни е афектирала – да я изиграем с друг край или с друга наша реакция или с други думи, които да изкажем сега.
Всичко, което изкарва отвътре навън, а не капсулира емоцията в нас.

И така, нека обобщим. Отрицателните чувства са важни, защото ни позволяват да разберем, че има нещо, което трябва да чуем, да видим, да адресираме. Признаването, утвърждаването и справянето с тези чувства и тяхната причина ни позволява да продължим напред, без да носим емоциите от миналото със себе си.
Да прегърнем разбирането, че е нужно вътрешно да си станем мама, тати, терапевт, лечител, да обгрижим това вътрешно малко бебе, а не да стоим в инфантилна детска позиция и да очакваме от всички останали да се съобразяват с нас и да задоволяват нуждите ни.
Да се научим да поставяме здраво и асертивно границите си, да говорим, когато ни се говори, да се защитим и отстоим, когато е нужно; да напуснем дадена среда, връзка или ситуация, когато е токсична за нас.

– Стефи Божилова –

Ако статията ви е била интересна и я намирате за ценна и полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря!