Това ще бъде една дълга статия, която подготвям от много време. В тази статия няма да откриете „10 бързи съвета как да преборим паник атаката“, защото просто няма такива, съжалявам ако ви разочаровам. Всяко едно състояние, всеки един симптом и всяко едно външно проявление, което ни причинява дискомфорт, имат своя дълбок дълбок корен в дебрите на несъзнаваното ни и далеч назад в миналото ни. Всеки един симптом или болестно състояние е като връхчето на една пирамида, ние виждаме и преживяваме връхчето и искаме да премахнем само него, но е нужно да влезем в дълбочина и да изследваме цялата пирамида. Така че в тази статия ще се опитам да маркирам основните положения и разбирания за паник атаките, паническото разстройство и генерализираната тревожност през парадигмата на Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам.
И ще сложа много линкове и препратки към материали за допълнително четене, защото няма как да разгледаме един монопроблем без да засегнем поне още 10 свързани теми, просто психиката ни работи така.

Паник атаките, страховете, безпокойствата и тревожността, която ние след един определен момент наричаме обща генерализирана тревожност, която афектира всяка област от живота на човек, са една от най-честите заявки за терапевтиране, с която идват хората.

Преди да разгледам какво точно значи всяко едно от тези състояния, с какви конкретни симптоми се охарактеризира и да предложа подходи за справяне през призмата и разбирането на школата по Естествена психотерапия, ми се иска да дам своята лична гледна точка защо в днешния свят се сблъскваме с такъв бум на тревожни, панически, както и с депресивни състояния.
Изглежда, че днес си имаме всичко – презадоволени сме, не ни липсва нищо, уж живеем в един материален комфорт, уж имаме достъп до знания и информация от цял свят, както и имаме лесна и бърза връзка с всеки един човек, независимо къде се намира той или тя физически.

Живеем всъщност в един токсичен свят откъм междуличностни взаимоотношения и откъм социална структура и съвременното общество е много далеч от нормалното еволюционно и биологично функциониране на човешкия индивид и на човешката общност.

Замислете се, че ние винаги сме живяли по групи, общности, племена, винаги сме живяли в близко физическо взаимодействие с много много хора, човешките деца никога не са расли в изолация или изложени на влиянието само на един или двама родители в продължение на години. Човешките деца винаги са били част от група и племе и са расли на свобода, на открито, сред природата, през преживелищността на тялото, през ученето през ръцете и допира със земята, през взаимодействие с много други деца и възрастни, от които са попивали модели на поведение, без да бъдат целенасочено възпитавани по определен начин.
Изобщо възпитанието се е случвало през играта, през опита, през пробата и грешката, през ставането и падането, през свободата и доверието, през наблюдението на другите от общността, възпитанието е било преживелищен опит, а не сухо интелектуално знание, което борави с концепции в ума.

Ние никога не сме живяли толкова виртуално свързани както днес, но толкова социално и физически отделени един от друг.
Мозъкът ни си казва: „Ето, аз комуникирам с този човек, ето той/тя ми е близък, ето ние сме свързани“, но най-често тялото ни преживява физическа изолация и липса на допир, прегръдка, докосване, поглед, усмивка.

Никога не сме били толкова самотни в емоционалните си преживявания.

Никога не сме били в такава физическа дистанция от околните.

Никога не сме се фиксирали толкова много в ПРАВИЛНОТО отглеждане на едно или две деца, самосиндикално, поединично, перфекционистично и идеалистично.

Една изключително ценна книга в това отношение, която бих препоръчала на всички родители е „В търсене на изгубеното щастие“ на Джийн Лидлоф, която буквално ще ви отвори очите за това колко далеч от нормалността и от естественото отглеждане на децата живеем в момента и оттам и бумът на тревожни и депресивни разстройства на психиката.

Отделно бих искала само да отбележа и да маркирам и фактора ФИЗИЧЕСКО ТЯЛО – хранене, хормонални нарушения и дефицити на жизненоважни витамини и минерали в организма ни, които дефицити отново се дължат на съвременния начин на индустриално отглеждане на храната, на пастьоризиране и консервиране, на престой от дълго време по складове и кораби, на изчерпване на почвите откъм състав и микронутриенти, на нарушен чревен микробиом вследствие прекомерно използване на антибиотици и лекарства и вследствие оперативно раждане и некърмене.
Темата е безкрайно дълга, има множество научни статии за всяко едно от споменатите от мен и тук само ги маркирам.
Изследователите казват, че възпалението на щитовидната жлеза трябва да се разследва като основен първопричинен фактор при някои психични разстройства, включително при тревожността, депресията и паник атаките.

Ние не сме само нашата психика, не сме само и тези физически тела-„скафандри“. Не можем да изключим психическите от физическите фактори, не можем да направим такова разграничение и трябва да признаем, че дефицитите и хормоналните нарушения на тялото много силно влияят на функционирането на психиката ни.
Много често се наблюдава драстично подобрение в психическите симптоми, когато се адресират със суплементиране дефицитите на витамини и хормоналните изменения.
* Нямам клиенти, които са били с паник атаки и на които да съм казала да си пуснат изследвания, и които да са нямали дефицити на Б12, вит. Д, желязо, магнезий или хормонални нарушения.

–> За допълнително четене слагам линк към тази дълга и подробна статия: „Проблемите на щитовидната жлеза се свързват с депресия и тревожно разстройство; Начини за справяне“

А сега да разгледаме какво е паник атака всъщност?

Паническите атаки (ПА) са внезапни пристъпи на много силни страх, тревожност и безпокойство, ето защо ги наричаме паника.
Те не се появяват и преживяват вследствие на определена ситуация или обстоятелства (не винаги са предизвикани от нещо конкретно, което провокира страх, не винаги има първоначален „тригър“) и съответно са непредсказуеми.

Да бъдем тревожни и уплашени в определени високо стресови ситуации е напълно нормално и естествено, но когато говорим за панически атаки, то тази свръхактивация на симпатиковия дял на нервната система включва механизма борба или бягство или замръзване (на английски – fight or flight or freeze mode) в човек и тогава паническата атака идва изневиделица и без да има реална опасност срещу човека.
Някога, в миналото, тази свръхактивация на нервната система се е включвала, когато се появи реална заплаха – нападне ни войнствено племе, атакувани сме от мечка или вълк, намираме се на ръба на скала, бием се за живота си… Но сега това може да се случи в автобуса или на дивана вкъщи и вътрешно да преживяваме същата паника, без да има реално външно застрашаващо обстоятелство.
Преживяването на паника се явява силно хиперболизиран механизъм на страх, който се включва в привидно неподходящ момент или в ситуация, в която изглежда, че няма външен стимул.

Как да разберем дали това, което преживяваме е паническа атака?
Симптомите на ПА са следните (всички или някои от тях):
➤ силно и препускащо сърцебиене, аритмия

➤ чувство на отпадналост, мускулна слабост, замайване

➤ усещане за много горещи или много студени вълни

➤ изпотяване, треперене

➤ гадене ( позиви за повръщане и реално повръщане понякога)

➤ болка в гърдите или корема

➤ затруднено дишане или усещане за задушаване

➤ сухота или буца в гърлото

➤ дисоциация – чувството на откъсване от ума, тялото или заобикалящата ни среда

Това са физическите симптоми на тялото. Психическото преживяване на паник атаката се изразява най-често в следните усещания:

➤ чувството на загуба на контрол е почти винаги налично

➤ страх от полудяване, усещането, че вече полудяваш

➤ усещане, че не можеш да си контролираш реакциите и паниката, че ще се изложиш пред хората, че ще се компроментираш, че ще те видят слаб и неставащ

➤ страх, че умираш или че ще умреш

➤ дереализация – това е усещането за нереалност – всичко е като на сън и сякаш човекът е във филм, не е на себе си, всичко около него е странно и нереално, сякаш е извън съзнанието и Аз-а си

Тези панически епизоди имат начало и край, могат да продължат от няколко минути до около 15, което е най-често срещаното, понякога обаче може да трае с часове. След това човек се връща в нормалното функциониране на тялото и съзнанието си.
Много е важно да подчертаем, че паническата атака не е опасна за живота, от нея не се умира и не се полудява, каквито са най-честите страхове, но силно влошава живота на човек.

В един момент човек започва да прави всичко възможно, за да избегне хора, ситуации или места, които в миналото са отключвали паник атака или хипотетично биха могли да отключат отново такава.
Много често хората с ПА спират да се возят в градски транспорт (развива се клаустрофобия), да ходят по места с много хора (започва да прераства в социална тревожност и/или агорафобия), да се виждат с приятели (страх от излагане и компроментиране през близките), не споделят и не говорят с никого за това, през което преминават (отричане, замазване на проблема, страх от навлизане в уязвимост и слабост), не признават, че проблемът може да е на психическа основа, а се започва едно безкрайно ходене по прегледи, лекари, изследвания, търсене на второ, трето, пето мнение, четене на медицински статии (прераства в хипохондрия).
Паник атаките почти винаги са в букет с някое от гореизброените състояние.

Хората с епизоди на ПА в началото отричат случващото се, отричат, че имат силна вътрешна тревожност, или не осъзнават, че дълги години са я имали или че са нормализирали неестествени взаимоотношения или пък са развили маладаптивни базови вярвания за себе си и живота си. Също може да имат развити прекалено силни контролиращи защитни механизми срещу несигурността на живота, срещу слабостта на човек, срещу възможността за болест, бедност, изоставяне (все напълно възможни и често случващи се ситуации в човешкия живот).

При всички мои клиенти с паник атаки наблюдавам няколко основни персистиращи теми, които са налични при хора от различен пол, на различна възраст, от различен произход, идващи от различна семейна среда. Тези основни теми маркирам тук и давам линкове към статии за допълнително прочитане:

➤ Трудност при поставяне на граници спрямо околните, неспособност за отстояване и за установяване на здрави лични граници или пък другата крайност – ригидност и липса на гъвкавост и адаптивност (прекалено твърди и непроменяеми граници, принципи, убеждения, които отново се явяват защитен механизъм срещу несигурността, промяната, компромиса)
–> Статия „Установяване и запазване на личните ни граници“

➤ Неспособност да се комуникира с техниките за ясна и директна комуникация – да вербализираме ясно, спокойно и директно навън вътрешните си преживявания и да застанем зад самите себе си, образно казано, и да отстоим позицията и емоциите си
–> Статия „Техники за ясна и директна комуникация“

➤ Липса на здравословен егоизъм – поставяне на своите собствени нужди в центъра на своя живот (без това да прераства в егоцентризъм, при който манипулираш и използваш околните, за да задоволиш целите си!), приоритизиране на себе си, заявяване на желанията, живеене както искам, а не както другите искат от мен, както са ми казвали цял живота, че трябва да живея, както родителите, приятелите, партньора или децата ми очакват да живея….
–> Статия „Здравословният егоизъм и Любовта към себе си“

➤ Често се наблюдава съжителстване в нездравословни взаимоотношения, в които има насилие. И като казвам насилие, далеч нямам предвид само физическо насилие, такова може да отсъства напълно. Но насилието бива също така вербално, психическо, емоционално, дори и енергийно. Често наблюдавам динамиката насилник(манипулатор) <-> жертва(себепотискане), която двупосочно подхранва вторичната печалба и на двамата, но в дългосрочен план тялото казва „НЕ“ и започва да нараства тревожността или депресивността или пък се появяват паническите атаки.
–> Статия „Над 60 предупредителни признака за връзка, в която има насилие и манипулация“

Често когато започнат да се преживяват епизоди на паник атаки се получава един омагьосан кръг, при който телесните симптоми водят до психически страх и тревожност, които вдигат хормона на стреса кортизол, който вдига адреналина, който задейства симпатиковия дял на нервната система борба или бягство, което от своя страна води до още освобождаване на коризол и адреналин, което води до засилване на телесните симптоми, които водят до още по-силни страх и тревожност. Всъщност точно този страх и бягството от него (а в някои случаи и борбата с него) водят до увековечаване на цикъла – поддържане и хронифициране на състоянието.

Хората с паник атаки всъщност са жадни за любов и приемане.
При паник атаките можем да имаме всякакви базови характери и всякакви компенсаторни защитни маски отгоре на човек. Всички хора могат да имат панически атаки.
Това, което съм чувала безброй пъти в кабинета е : „Аз не съм предполагал, че мога да се чувствам така! Аз не съм такъв човек! Това не съм аз!“
Има една нагласа да се премахне симптома – тази ужасна лоша и плашеща паник атака и всичко да си се върне по старому, по нормалному. Без да се рови в дълбочина и да се разгледа целия живот и път на човека как е довел до точно този момент сега, когато бронята на сила и устойчивост се пропуква и отдолу лъсват старите неизлекувани травми.
Важно е да се разгледа в терапия начина на живот, който човек е водил досега и на взаимоотношения, които е поддържал и на емоции, които е потискал и на нагаждане спрямо околните, което е толерирал, за да бъде приет и обичан, и да се осъзнае как това е довело дотук, където човек преживява загуба на контрола, панически страх и загуба на връзка с реалността.

Давам тук един пример от личната ми практика, моя млада клиентка с паник атаки от 14 години, от дете, дълги, по цели нощи, със силна дереализация и повръщане и физическа изнемога. В една от сесиите ни с хипнотерапия достигнахме до един много ключов спомен, който се оказа крайъгълният камък в терапията ѝ (тя вече отдавна няма паник атаки и дори не я е страх да каже, че се чувства много добре, защото вече не се страхува, че по този начин може да предизвика паник атака).
Споменът беше как тя е малка, може би 6-7 годишна, разстроена от нещо и плаче, идва на гости нейният любим вуйчо, който тя обожава и който принципно е много мил и любвеобилен с нея, вижда я как плаче и реагира „Какво ти става? Я се стегни! Ти не си такава! Не искам да те виждам такава! Ти си силна! Това не си ти!“ и в този момент тя отива и повръща в тоалетната за пръв път (изхвърля „лошата“ слабост от себе си, буквално изхвърля физически тези ужасни емоции, отказва да ги допусне, да се идентифицира с тях, да им позволи да се изливат през нея). От този момент нататък всеки стрес в живота ѝ или дискомфорт ескалират до паник атака и повръщане по цели нощи.

Не бягството от паник атаката, а съзнателното ѝ предизвикване, смелото потапяне в нея, стоенето в нея с осъзнатост и будност и чуването на това, което иска да ни каже психиката ни, е начинът за справяне. Това е парадоксът тук – не търсенето на начини за бързо справяне, а приемане, чуване и виждане на посланието, стоенето в страха и в дискомфорта, развиването на смелост и себепредизвикване, в крайна сметка водят до преодоляване на тези състояния.

–> Давам линк към една много важна статия – „Петте П-та в психотерапията – Признаване, Позволяване, Прегръщане, Преработване, Приемане“

При генерализираната тревожност такъв тип симптоми са „разляти“ почти постоянно през деня и са почти постоянно налични в по-слаба или по-силна степен и понякога не стихват с дни, седмици и месеци.
При генерализираната тревожност се започва с паник атаки, но ако човекът е с по-силен и устойчив характер (например нарцистично психопатен или ригиден), човекът се стяга телесно, ментално, прилага воля и дисциплина, бори паник атаките, потиска ги, контролира ги, и те преминават в една обща генерализирана тревожност, която е по-тежка за понасяне в дългосрочен план. Всичко е стегнато и в напрежение, има натрапливи мисли, ментално предъвкване (наричаме го руминиране), упражняване на постоянен контрол и мониторинг на средата.

В един момент човек дори може да си поиска отново да се върнат паник атаките, защото те действат като моментен буфер за разреждане на напрежението, пик на тревожността, а след него следват спокойствие и отпускане. При генерализираната тревожност имаме един постоянен механизъм на набутване и изтласкване навътре на неудобното, страха, слабостта, болката.

Често стигат до генерализирана тревожност хора, които психически не ги е страх от паник атаките, които са ги нормализирали и са свикнали с тях, които твърде дълго са ги овладявали външно чрез медикаменти, билки, етерични масла, ритуали, избягване, потискане, отричане, режим на спорт и дишане, а не са се потопили в дълбочината на собствената си психика и на вътрешния си свят, за да видят кое е онова, което стои отдолу и което твърде дълго не сме искали да видим.

Обичам да казвам, че когато осъзнаваме, че имаме дискомфорт с нещо или някой, че нещо в живота ни не е ОК за нас, че не функционира по начина, по който бихме искали и по който би ни направило щастливи, когато чисто психически осъзнаваме, че сме твърде потиснати, смачкани, удобни, безгласни, примиряващи се, или пък сме прекалено изискващи, властни, контролиращи, налагащи се върху околните, отново поради страх от слабост и компроментиране, та когато го осъзнаваме на психически план, но изберем да не направим нищо във физическия си живот, изберем да не вземем мерки, да не адресираме дискомфорта, то тогава тялото ни няма друг избор освен да включи аларма. И тази аларма идва под формата на някаква психосоматика – паник атака или друга болежка или мигренозно главоболие или друго, което да ни разтърси и да ни накара да се почувстваме вече толкова дискомфортно и физически, че да нямаме избор освен да вземем мерки и да се погрижим за себе си. Сякаш тялото ни ни притиска в ъгъла и ни казва „Не можеш да бягаш повече. Трябва да обърнеш внимание на себе си. Виж тези симптоми, те са писмо, те носят много важно послание от теб към самия себе си“

Тук горещо с две ръце препоръчвам книгата на Габор Мате – „Когато тялото казва НЕ“ – книгата разкрива ролята на връзката между ума и тялото върху здравословното състояние и заболявания като артрит, рак, диабет, сърдечни заболявания, синдром на раздразненото черво и множествена склероза. Стъпва на солидни научни изследвания и на собствения клиничен опит на автора. Посочва също така основните принципи на изцелението и предотвратяването на болестите, свързани със скрития стрес.

Какво представлява грижата за себе си в една такава ситуация?

В терапия, достатъчно добрият терапевт вижда посоката, в която го води състоянието и симптомите на човека и със здрава емпатия , състрадание, отразяване, изчакване му дава време той сам да я види и почувства, да усети какво стои под симптома. Уважаваме ресурса и темпото на човек. Не даваме бързи и готови решения, защото човекът може да го почувства като насилие и инвазия отвън и да не е готов все още да чуе толкова истини за себе си.
Започва се с признаване, че има проблем/дискомфорт, позволяване да се чувстваме по този начин, отваряне на пространство да се чувстват емоциите без да се рационализират, преодоляване на отричането, преминава се към задаване на неудобните въпроси, на които много често ние знаем отговора много отдавна.
Такива неудобни въпроси например са:
➤ Харесвам ли работата си? Имам ли усещането, че живея призванието си, че правя това, за което съм дошъл в този свят?

➤ Искам ли наистина да прекарам живота си с този партньор? Харесвам ли го, харесвам ли поведението му спрямо мен или липсата му на поведение, от което имам нужда? Стоя ли с него поради взаимност и хармония (умишлено не използвам думата „любов“ тук, защото можем да имаме много токсични и насилствени взаимоотношения, в които хората са убедени, че се обичат) или стоя поради страх, рутина, вина, друго?

➤ Какви са взаимоотношенията с родителите ми? Изпитвам ли прекомерна вина, свръхотговорност, дълг, който ми тежи? Чувствам ли се длъжен да замълчавам, когато не искам да замълча, да не се отстоявам, когато имам нужда да се отстоя? Чувствам ли се все още като малко виновно дете спрямо родителите си?

➤ Какви взаимоотношения поддържам с другите хора? Чувствам ли се равнопоставен на тях и имащ правото на собствено мнение, воля, желания, предпочитания? Изстискващи и уморяващи ли са тези взаимоотношения за мен?

➤ Имам ли нужда да получа изцяло любов и валидация отвън, стоя ли вътрешно в позицията все още на едно малко бебе, което иска да бъде обгрижвано, обичано и приемано? Отказвам ли да порасна? Трудно ли ми е да си дам това, от което имам нужда?

Най-общо и ясно казано, паник атаката се явява като един пик, един моментен буфер на стаеното вътрешно напрежение или дълго замитани и неразрешавани психически наличности или дълго време живот в токсични и дисфункционални взаимоотношения.

Кога паник атаката прераства в паническо разстройство?

В DSM 5, раздел тревожни разстройства можем да открием следните главни диагностични критерии, които да ни подскажат за наличието на паническо разстройство (ПР):

1. Повтарящи се, неочаквани паник атаки.
2. Поне една от паник атаките е последвана от 1 месец (или повече) от поне едно от следните:
   – Непрестанна тревожност или притеснение за появата на нова паник атака или последствията ѝ
   – Значима маладаптивна промяна в поведението свързана с избягване на нова атака
3. Нарушенията не могат да се съотнесат към ефектите от различни субстанции или налично друго заболяване
4. Нарушенията не могат да се обяснят с друго психологическо състояние
   При панически атаки над 6 месеца, вече говорим за паническо разстройство.

За да се превърнат в паническо разстройство паник атаките, е нужно да има орално ядро в характера (за справка линк към статията ми „5-те типа характерови структури и тяхната преработка“).
Това е едно вътрешно ужасяващо усещане за изоставяне, за дупка, липса, несигурност, за дефектност, за счупеност – тук идват и се развиват базовите вярвания за себе си, за които споменах по-нагоре – „Не ставам“, „Не струвам“, „Не съм достоен за любов“, „Такъв какъвто  съм, не съм достатъчен“, „Трябва да бъда нещо повече или пък нещо по-малко – да давам повече, да потискам себе си, за да не преча“, „Трябва да бъда удобен на околните, ако съм себе си значи съм неудобен и няма място за мен в живота на никой“ и още и още.

Под всичко това лежи един огромен копнеж за свързаност, принадлежност, сливане с другия, приемане, даване и получаване на любов, копнеж човекът да се почувства ДОСТАТЪЧЕН. Такъв тип хора имат склонност да се „закачат“ за партньора или приятелите си, или за вещества (склонност към развиване на зависимости). При човек с орално ядро, отгоре често има свръхкомпенсаторен садо-мазохистичен механизъм – за да се харесат на околните, за да бъдат допуснати и приети, се нагаждат, търпят, удържат фрустрацията си, не я комуникират, не поставят граници, не се заявяват и отстояват, трупат гняв и автоагресия.
При човек със силно застъпена орална компонента на характера, има базисно когнитивно объркване на любов и емоционална съзависимост.

Паник атаките директно лекуват този характер. Те са буквално благословия за човек. Те са външния израз през тялото на рева на едно малко уплашено несигурно плачещо бебе. Те показват на човек как все още е застинал там в травмата, в миналото си, показват му по какво има нужда да работи в себе си. Самите симптоми водят до лечение на характеровата структура и до развиване на много по-адаптивни, функционални и работещи взаимоотношения първо със самия себе си, а след това и с околните.
Работи се бавно и плавно, чрез любов и приемане и състрадание, но и чрез директно отразяване със здрава емпатия от страна на терапевта, в посока клиентът да започне да се превръща в мама на себе си, да пусне невротичния контрол, да види, признае и допусне страха и слабостта отдолу, да започне да си дава това, от което има нужда, да се довери на себе си, на другия, на живота, да се свърже със самия себе си, да се отпусне в неизбежната несигурност на живота и взаимоотношенията, която винаги е била и винаги ще бъде, да приеме, че единствения сигурен човек в живота сме си самите ние и начинът да вървим през живота е да имаме здраво заземяване, стабилен вътрешен център и смелост да живеем не без страх, а въпреки наличието на страха.

След като е изградено здраво доверие между клиент и терапевт и добър рапорт, се работи преживелищно чрез методи и похвати като психотеатър, социални психологически поведенчески експерименти, различни опити за доверие в групова работа, чрез парадоксално намерение, наводняване (умишлено раздуване и хиперболизиране на страховете на човек, често през хумора и гротеската), чрез техники като дишане, молитва, медитация, хипнотерапия, регресия.

В това видео от 40 минути с моя колега психолог Спасимир Иванов записахме предаване, в което говорим за активирането на либидната енергия като ресурс за промяна, за творчество, за автентичност и това активиране на жизнената ни енергия се случва много добре чрез групите по интензивно дишане, които регулярно организираме и в които човек се потапя силно преживелищно, за да пусне през тялото стаени емоции и непреработени травми –>
Гледай Тук: https://m.youtube.com/watch?v=UgFFURBlIH4

В разбирането на Школата по Естествена психотерапия, водим плавно човек в посока преформулиране на първоначалните гняв, страх, фрустрация, замазване, замитане, отричане, изтласкване към нова перспектива за състоянието му, към благодарност за симптома, защото той е посланик от дълбините на несъзнаваното, към едно много по-дълбоко и цялостно разбиране и задаване на следните въпроси:

• На какво ме учи паник атаката?
• На къде ме води? Каква нова посока ми показва в живота?
• Умея ли да прегръщам и допускам слабостта си?
• Умея ли да се предизвиквам да оставам в трудното и да уча и израствам чрез него?
• В какъв човек се превръщам себе благодарение на паник атаките и/или тревожността ми?
• Какво е онова, което ще оставя в миналото, защото вече не ми служи? От какво и от кого ще избера да се освободя?
• Умея ли да бъда благодарен за трудностите на живота и да осъзнавам всички качества, които развивам благодарение на тях?

Тогава, в хода на терапията и на този индивидуален вътрешен процес на проглеждане, осъзнаване и прегръщане, страхът се превръща в мотивация, смелост, заряд, хъс за живот. Несигурността се превръща в дълбока сигурност и себеподкрепа. Бягството от конфликти и конфронтации става на асертивност, отстояване, здраво проявление на агресия, поставяне на здрави граници, ясна и директна комуникация.
Слабостта се превръща в смелост, не външно и замазващо, а дълбоко прегръщащо и позволяващо на слабостта да си бъде там, защото сме просто хора.
Човек се учи да си позволява да бъде неудобен на другите, за да става все по-удобен на самия себе си и да живее все повече в синхрон с вътрешната си природа.

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я, за да достигне информацията до повече хора. Благодаря!
Добре дошли сте да оставяте коментари, размисли и лични споделяния по темата отдолу под статията в сайта.

• – СТЕФИ БОЖИЛОВА –