С настъпването на зимата и все по-ранното стъмване, отново идва на дневен ред темата за настроението, меланхолията, умората и сънливостта.
Сезонното афективно разстройство, известно още като сезонна депресия или сезонно разстройство на настроението, е РЕАЛНО състояние, да, то съществува и да, хората наистина страдат от него. Аз съм един от тези хора и ми отне много години да разбера защо се чувствам по начина, по който се чувствам всяка зима. Хората, чието настроение и душевно състояние не се променят изобщо в зависимост от различните сезони и количеството на слънчева светлина не могат да разберат това състояние и изпитват вътрешната потребност да го осмеят, дискредитират или омаловажат. Това, разбира се, не е редно, както не е редно при нито едно друго психично състояние или заболяване.

Това е специфичен тип депресия, която се влияе от промените в светлината през всеки сезон. Обикновено промяната в настроението и съответно поведението започва да се усеща през октомври и ноември, когато денят става по-кратък. През зимата симптомите се засилват. Когато пролетта пристигне и слънцето започне да свети много повече, симптомите обикновено се разсейват. Понякога обаче може да се случи обратното — те да се проявят през летните месеци, но това е рядко срещано

Споделям с вас един изключително интересен и важен откъс от книгата на Фриц Риман „Основни форми на страх“ относно потисната неизразена агресия, нейните последствия в психиката на човек и до какви проявления в характера може да доведе.

Намирам темата за изключително важна и смислена, тъй като ние не сме били възпитавани адекватно да се справяме с агресивните си вътрешни импулси и да ги преобразуваме съзнателно до градивна творческа енергия, мотивация и ентусиазъм, които да канализираме по градивен начин в живота и поведението си.