• 12 хомеопатични препарата на гранули във висока потенция, направени по поръчка в хомеопатичната аптека на ул. Чаталджа в София. Това е т.нар. комплект за спешна помощ, изготвен с помощта на хомеопат, за най-често срещани проблеми като претопляне, температура, ухапване от насекоми, натравяне с храна, разстройство/повръщане, възпалени сливици, ларингит, внезапен стрес или шок и други. Тези препарати затворих и пренасях в плътно затворена метална кутия в чекирания багаж. Заедно с тях едно тъмно стерилно стъклено шишенце с дестилирана вода за разтварянето на гранулите за Лея. Този комплект ни влезе не веднъж и два пъти в употреба по различни поводи – и за нас, и за детето. Направихме го още миналото лято преди да отидем за месец на палатки на Карадере.
• За температура – хомеопатични свещички Вибуркол. Друго не ползваме и не сме взимали
• Няколко различни вида шуслерови соли
• Спрей GinGira Activ, който ни влезе в употреба при ухапвания от комари, обрив от претопляне, обрив от запарване в областта на памперса
• Билков мехлем с прополис, зехтин и различни билки срещу подсичане
• Масло от семената на малина – за предпазване от слънцето. Има естествен SPF фактор между 30 и 50 и е природна защита срещу UV-А и UV-B лъчите
• Физиологичен разтвор за впръскване и промивки на носа
• Помпичка за нос за изсмукване на сополи
• Спрей с накрайник за впръскване прополисова тинктура на водна основа (без добавена мента вътре!). Прополисовата тинктура има 1000 приложения
• Йодасепт
• Neosporin – антибиотичен мехлем (в краен случай при ухапване от нещо)
• Спирт, разбира се, закъде без него и кислородна вода за промивки
• Витамин Ц за Лея – доста на брой ампули от по 2 мл. И отделно вит. Ц за нас
• Хубави скъпи пробиотици – след много четене и проучване се спрях на Omni Biotic Panda, който е подходящ за бременни, кърмачки и бебета
• Активен въглен
• Дермазин мехлем със сребърен сулфад – срещу изгария, други кожни проблеми, за успокоение след кола маска или епилация
• Лепенки в различен размер; стерилни марли
• Спрей против комари и насекоми от био етерични масла. Много е хубав, но тук не помага. Тук нищо не помага срещу мутиралите нагли индийски комари
• Билкова отвара за жабурене срещу кървене и разранени венци – това, което ползваме е Биотанин на д-р Пашкулев и Сандрин
• Другите добавки, които пия по време на бременността си – метил фолат, магнезий, Б12
• Това, което забравих, а толкова мислех да си взема и от което няколко пъти имах нужда – пакетче лайка и пакетче смрадлика
• Гел за сухо почистване на ръце – умишлено не взех от България, а купихме още с пристигането от тук – на Himalaya. Много го харесвам, само с етерични масла, без спирт и химии
• Това, което не взехме – аспирини, аналгини, парацетамоли, ефералгани и тн. Такива нямаме вкъщи, не използваме и не ни влизат в travel list-a.

Това е, което се сещам засега. Почти всичко ни влезе в употреба по веднъж или повече пъти. Сериозни здравословни проблеми не сме имали, нормалното за Азия – на няколко пъти диария, повръщане (само аз) след определена по-мазна или пикантна храна, претопляне, главоболие, възпаление на обикновена раничка или ухапване (заради жегата и прахта), на мен ми се инфектира пръст след опит за домашен педикюр. Лея вдигна температура няколко пъти (заради претопляне и заради избиване на зъби), имаше диария няколко пъти (справихме се с местен пробиотик, сиропче с Цинк и даване на електролитно сокче и кокосова вода), получи памперс дерматит от запарване, направи един обрив по ръцете и по врата от жегата и прахта, който премина за 2 дни с помощта на GinGira Аctiv спрея, има все още задна хрема, която я дави, защото ѝ избиват няколко зъба наведнъж. Всичко това, без последното, ѝ се случи първите 10 дни след като дойдохме в Гоа, заради аклиматизацията към супер горещото и задушно време. Първите две седмици активно обикаляне из градовете на Северна Индия, които нас най-много ни притесняваха, на нея ѝ се отразиха чудесно без абсолютно никакви здравословни проблеми.
Очаквахме да е превъзбудена от всички нови гледки, наситени цветове, шума, стряскащите звуци, непознатите миризми… изобщо от цялата лудница в Азия, а за сметка на това тя беше тиха като буба – само наблюдаваше кротко от раницата, заспиваше (за мое огромно изумление) насред тълпа от хора или в тук тук рикшата на път за някъде и през нощта също спеше много добре и с много малко пробуждания. Не плачеше, не мрънкаше, не капризничеше, „возеше“ се в ерго раничката по цял ден и излизаше за хапване, сукане или лазене по някоя полянка. Отдавам цялото това спокойствие на бебеносенето и на сигурността, която то дава на бебетата и малките деца – сгушени на сигурно в мама или тати, светът не изглежда толкова плашещ и непознат. 🙂

 Първите две седмици решихме да обикаляме из Северна Индия и да разглеждаме и покажем на Васко (бащата на Тодор) всички забележителности в Делхи, Агра, Джайпур и Пушкар. Въпреки че ми беше за трети път из тези места и ги знам наизуст и въпреки че, признавам си, не знаех как ще се отрази толкова много обикаляне на Лея, не съжалявам изобщо – ежедневието ни беше забавно и активно и ми се отрази като глътка свеж въздух след обичайната есенна меланхолия, която ме беше налегнала в София.
Из Делхи се придвижвахме с рикши, а след това си наехме кола с шофьор за 9 дена, с който обиколихме другите градове. Ако бяхме без бебе никога нямаше да наемем кола с шофьор, а щяхме да използваме влаковете, както сме правили предишни пъти, но заради Лея и заради комфорта решихме да се поглезим като типични бели страхливи туристи. 😀 Беше странно и крайно нетипично за мен да съм в туристическа кола с шофьор, но пък да – беше много удобно. 🙂

–> ХРАНЕНЕ

Доста хора си представяха, че тук ядем предимно пикантна индийска храна и ме питаха как ми понася на бременността. Ми не ми понася 😀 Аз, която обичам индийско и която след първия път в Индия се научих да ям люта храна; aз, която един месец в Индонезия, бременна в 8ми месец ядях какво ли не… сега изобщо не мога да ям нито мазно, нито люто, нито ястия със силна миризма.
Тук ядем на 99% европейска храна – пици, паста, палачинки, сандвичи, омлети, ориз/нудъли със зеленчуци, фалафели, хумус, други различни разядки, различни видове наан и чапати (индийският хляб). Ние сме вегетарианци, но баща му на Тодор не е, така че той си хапва и морски дарове, миди, риби, други видове месо.
Хубавото е, че имаме кухня и можем да си готвим. Фурна нямаме, имаме газов котлон, но той ни е напълно достатъчен. Варим си яйца, правим си омлети и палачинки, препичаме си филийки на тигана, готвим си киноа, гречка, ориз, нахут, боб със зеленчуци. А баща му на Тодор дори направи кьополу – взе патладжани и чушки, занесе ги до плажа, напали огън, намери тенекия, изпече ги, донесе ги вкъщи и ги сготви. 😀 Получи се уникално вкусно!

Лея не мога да я определя дали е злояда или не е. 😀 В някои дни яде много – манжички, каши и хляб, а в други дни отказва всичко освен плодове. Първата седмица след като пристигнахме в Гоа, беше много тежко и за нея и съответно и за мен – тотално отказа да се храни. Адаптацията към температурите ѝ беше трудна, на два пъти вдигна висока температура от прегряване и отказваше всичко освен кърма и вода. Слава богу, тогава все още я кърмех доста по-често и имах доста повече мляко отсега, така че имаше дни, в които изцяло беше на кърма и вода и някой и друг плод. Много съм щастлива, че още откакто започнахме захранването тя пие наистина много вода (може би около 700-800мл на денонощие) и че много много обича плодове. Тук яде огромно разнообразие от плодове – няколко вида банани, обожава манго – от него също яде няколко вида, яде папая, всеки ден за следобедна закуска по една питахая (dragon fruit), яде много диня, пъпеш, ягодите понякога ги признава, повечето пъти не, яде грозде без семки.
Тя до годинката не беше близвала захар, сол и глутен. Дойдохме тук и си носихме 25 пюрета от по 220 гр на Holle и Babylove, така че първите две седмици по време на интензивните обиколки изобщо не я мислехме храната, отделно ядеше само хляб (наан имам предвид), жълтък и плодове. Дойдохме в Гоа обаче и готвените био пюрета свършиха и аз се видях в чудо. Моите манджи не ги искаше. Не може само на плодове, хляб, нудъли и вода 🙁 Така че се принудихме да вземем бебешка каша на Nestle (мразя тази марка, само такава има тук обаче), която е за 12+ месеца и е на млечна основа с плодове или зеленчуци и обогатена с много витамини и минерали. Има и някакъв % захар, което все още не мога да го преглътна, три месеца по-късно… :-/ Но тя я харесва и я яде, така че това ѝ е закуската – каша с жълтък и настърган сухар + плодове. На обяд яде хляб, нудъли, нещо от нашата храна или голямо количество диня. Следобед яде отново плодове – задължително един dragon fruit и едно две малки мангота. Също и бисквити, ако ги уважи. За вечеря отново яде една купа каша с 2 сухара и някакви настъргани сварени зеленчуци (морков/броколи/карфиол) и настъграно сирене или извара. Тук, благодарение на наплива от руснаци, има много хубаво твърдо краве сирене, 1:1 с нашето, и хубава безсолна извара. 🙂

 –> ВАКСИНИ 

Вчера като писах статията изобщо не ми хрумна да спомена каквото и да било за ваксините, защото те не са ми тема, и не съобразих, че за много хора това може да е важна информация. Не, аз не съм си поставяла никакви ваксини, нито сега, нито когато за първи път дойдох в Индия преди 5 години. За трети път съм в Индия сега. Детето също няма поставени ваксини преди идването ни тук. За Индия няма задължителни такива (както за някои страни в Африка например), а само препоръчителни, които за мен са напълно излишни. Лично мое мнение, с което не ангажирам никого, така че отказвам да влизам в последващи дискусии по темата. Решението ни е взето след дълъг разговор с педиатъра ни, който също беше против поставянето на превантивни ваксини 🙂

Най-ефективната ваксина на бебето все още е кърмата ми, колкото и в оскъдни количества да е вече заради бременността. Щастлива съм, че успяхме да избутаме и я удържах да не се отбие, за мен беше много важно да я кърмя докато сме тук и на моменти беше доста трудно, защото тя вече нито си търси, нито пък иска да суче докато е будна. Имаше един период, в който не се будеше през нощта и не искаше да суче и насън – само като ѝ подам, се обръща с гръб към мен. В момента вече кърмата ми почти е свършила, има само капки коластра, кърмя 3-4 пъти за денонощие и за по-малко от минута. Но съм щастлива, че успях да запазя този най-голям здравословен коз докато бяхме тук 🙂

Здравни застраховки
Не сме правили здравна застраховка нито на нас, нито на детето. Проблемът е, че тук болници има много – и държавни и частни, както и частни лекарски кабинети и всеки работи с различна застраховка. В България нямаше как да ни кажат какво къде се приема, нито има някаква универсална здравна застраховка, която покрива всичко и се приема навсякъде. Сметнахме го за излишно, тъй като много наши приятели тук с предварително направена застраховка, в крайна сметка си платиха, защото не им я приеха.
Аз ходих на фетална морфология в началото на януари когато бях в 19 г.с. в голяма хубава частна болница, при лекарка, която е учила в чужбина и която ми беше препоръчана от руската общност тук (има много рускини, които живеят и раждат тук). Бях очарована от отношението, професионализма и нивото на апаратурата в болницата – на светлинни години пред България. Феталната ни струваше 80 лв и си заслужаваше всяка стотинка.

–> ФИНАНСОВАТА ЧАСТ

Разбира се, много хора питат за по-точни цифри и суми. Нямам никакъв проблем да споделя, така както и споделях преди година и 4 месеца колко точно ни излезе един месец в Бали с майка ми, къде спим, къде ядем и за колко пътуваме. Понеже Бали се смята за твърде луксозна дестинация и на хората им беше изключително странно, че спим за 17-20 лв на нощ, ядем за 10-15 лв двете и че един месец там на човек излезе по-евтино отколкото тур. пакет за Бали, закупен в България, за 7 нощувки… 😀
Не се притеснявам да споделям такава информация, защото наистина искам да разберете, че излиза съвсем достъпно и евтино (разбира се, това понятие е различно за всеки) да си организираш изцяло сам едно пътуване в Азия без да ползваш кожодерските услуги на туристическа агенция или друг външен посредник.
Тръпката да си организираш изцяло сам едно далечно и „екзотично“ пътуване е много вълнуваща. Да изчетеш десетки, ако не и стотици, форуми и мнения. Да си водиш списъци. Да си запазваш информация в папка на десктопа. Да си принтираш карти на мястото. Да четеш как да стигнеш от място А до място Б – сам и без организиран автобус, който да те вземе и да те остави на желаната дестинация срещу съответната сума. Да си търсиш прилично евтини и готини местенца за спане в booking. Да си записваш кое колко би трябвало да струва, за да не те усетят, че си за пръв път на дадено място и да те одерат. И още и още 🙂

Престой: Голям апартамент в Арамбол (най-популярното и посещавано място в Гоа), с две спални, кухня и две големи тераси точно зад плажа е 480 лв на месец, след два дни търсене на място, обикаляне и пазарене и с предплащане на цялата сума за 3 месеца. За колкото по-дълго време наемаш, толкова по-евтино излиза, разбира се. Консумативи нямаме, освен газовата бутилка, която си е включена. Храната е супер евтина навсякъде по ресторантите, плодовете и зеленчуците също са много евтини.
Храната ни по много груби сметки излиза около макс 500 лв на месец за трима възрастни + бебе. За вегетарианска храна. Половината ни хранения са навън по заведения, другата половина за вкъщи.
Транспорт: двупосочният ни билет София-Делхи е 900 лв на човек с Qatar Airways, взет по време на една от регулярните им промоции с 50% отстъпка. Доплащането за дете под 2 години (infant) беше около 50 лева, в които се включва чанта кабинен багаж за детето около 5 кг, два атрибута за него – например количка или столче за кола (ние не взехме нито едно от двете, но взехме леко преносимо сгъваемо столче за хранене, така наречения baby booster, който ни беше изключително полезен през цялото ни пътуване дотук, марката е Moni Pepper), както и кош за спане на бебето (baby bassinet), който се закача пред седалките на възрастните в самолета.
Имахме вътрешен полет Делхи-Гоа с AirAsia, който беше около 150-170 лв в двете посоки, мисля, но имаше и по-евтини варианти – зависи по кое време на деня пътуваш. Нашият полет беше от по-скъпите, защото искахме да пътуваме през деня, заради Лея. Имаше нощен полет около 2 am, който беше 70 лв! 🙂

Кола с шофьор беше 65 лв на ден, което включва всичко: заплатата и нощувките на шофьора, пътни toll такси, паркинг такси и бензин. Бакшишите на шофьора са нещо отделно и изцяло по усмотрение на клиента в края на пътуването. Обикновено се дават около 100-150 рупии на ден (2,70-3,50 лв), в зависимост как се е държал шофьора и колко сте доволни от него.

–> ЗАЩО ДОЙДОХМЕ? 🙂

Това е въпросът, който най-често ми беше задаван и все още е. Явно е твърде странно и необичайно в очите на хората това, че избрахме да „избягаме“ от зимата и да дойдем за 3,5 месеца тук, в Южна Индия, където е безбожно евтино, твърде горещо и прекалено прашно 🙂
Дойдохме, защото тук наистина ни излиза по-евтино отколкото животът в България през зимата за един месец.
Дойдохме, защото обичаме лятото, топлото, слънцето, огромното изобилие от расли на слънце плодове.
Дойдохме, защото отдавна се канехме да дойдем в Азия за повече от месец и да усетим какво е наистина усещането да поживееш тук, да си наемеш апартамент, да се почувстваш като у дома си.
Дойдохме, защото искахме Лея да проходи боса по пясъка на плажа и да се движи свободно неограничавана.
И не на последно място – дойдохме, защото съм бременна за втори и най-вероятно за последен път и защото за мен беше важно да не бъда дълбоко депресирана в този толкова важен период от живота ми. А зимата не ми действа никак добре. Първата ми бременност протече през пролетта и лятото, беше изключително активна и ползотворна, изпълнена с много и далечни пътувания, и тази бременност не исках да прави изключение в това отношение. 🙂

Toва беше моят фото разказ на една необичайна зима 🙂
Ако имате въпроси или коментари – пишете. Ще се радвам да споделя опит и да обновявам статията и за в бъдеще!

– Стефи –