Имах голяма вътрешна съпротива да напиша тази статия през последните два месеца, защото това, което преживях във вътрешен план по време на модула ми „Социални и поведенчески експерименти“, част от обучението ми в школата по Естествена Психотерапия, беше огромно, дълбинно и много трансформиращо ме.
Дотолкова, че се опасявам, че думите са крайно недостатъчни да опиша преживяването си и бих казала – пречупването си, които ми се случиха.
Колко е сложен човека
Колко прегради строи
Колко ранено е вътре детето
Зад всичките външни стени
Колко е малък човека
В своята голяма самота
Колко недостатъчно се чувства отвътре детето
Лишено от нежност и топлина
Колко е изгубен човека
Колко далечни пътища извървя
Колко чужди светове преброди
За да се прибере в своята нищета
Колко е объркан човека
Откъснат от мъдростта
Колко е неуверено вътре детето
Без познанието на Духа
Колко е уплашен човека
Как се лута в несигурността
Колко е парализирано отвътре детето
Хванато в клопката на Страха
Колко е смазан човека
Под бремето на своята съдба
Колко далечно и чуждо се усеща сърцето
Сковано в своята древна Вина
Колко е тъжен човека
Колко мечти съкруши
Как плаче отвътре детето
Изгубило връзката с Любовта
~ 20.05.2021 ~ Стефи Б. ~
Това е поредното домашно в обучението ми по Естествена психотерапия в школата на Орлин Баев и темата, по която избрах да пиша е значимостта от общуването с природата за благоденствието, психическата устойчивост и цялостното здраве на човек.
Темата с природата и общуването с нея я припознавам като много „моя“ и много значима в живота ми, тъй като откакто се помня природата е била единственото място, където се чувствам свързана, притихнала, в хармония, в спокойствие и в дълбоко единство с всичко около и вътре в мен. Обиколила съм неизброимо много планини, върхове, водопади, езера, долини и никога не ми е достатъчно, винаги има още за бродене, още за преживяване, още за сливане, още за преоткрикване – като процесът тече едновременно навътре и навън в човек.
Тресат ме размисли и страсти за приятелството и искам да ги пусна навън. При мен не става пускането само с мислене, трябва да изпиша мислите и емоциите, за да ми олекне на душата.
Мисля си какво е приятелството, кога можеш да наречеш един човек ПРИЯТЕЛ, кога наистина с някого сте се допуснали и докъде трябва да се допуснете, за да се усетите като приятели. Вероятно за всеки това допускане и степента на дълбочината му са различни. И това е съвсем нормално, така и трябва да бъде. Затова мога да споделя само как е за мен.
Има още
Темата за смъртта… Една изключително важна, ключова, дълбока и силно плашеща тема за хората. Тема, която е много „моя“, с която се занимавам чрез работата си от години и по която си блъскам главата от малко дете. Сега вече бъдейки майка осъзнавам с още по-голяма тежест колко е важно да се говори нормално, спокойно и от самото начало с децата за смъртта, без нищо да бъде скривано, изопачавано, неглижирано, без това да е тема табу, без да предизвиква неудобна тишина или мъчителни емоции. Отдавна исках да седна и да пиша задълбочено по тази тема и да я разгледам от различни гледни точки.
Има още
Ще споделя регресията на З., защото много ме беше докоснала. З. дойде миналата година от друг град, за да си направи регресия. Сподели ми, че много отдавна и много силно се вълнува от духовни теми. Сподели, че има много силна интуиция (Плутон в Скорпион). Но няма опит с практики като йога, медитация и релаксация. Имаше набор от въпроси, на които се надяваше да намери отговор.
Има още
Споделям с вас една прекрасна регресия от началото на 2020-та година, която отдавна чакаше да бъде споделена, защото е прекрасна, нежна и същевременно силна, замисляща, докосваща. Един живот, който ни припомня дълбокия смисъл и огромна важност от общуването с природата, от свещените ритуали, от забравеното знание на хората, които някога са живели в съзвучие с ритъма на природата, на света, на сезоните, на космическата енергия. Хората, които са били проводник между земното и космическото, които са възстановявали баланса в света и в общността си.
Има още
Отварям една наистина дълбока, сложна и изключително важна тема в психотерапията, за която отдавна съм искала да пиша, но сега така се случи, че това беше и домашното ми в Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам. Така че нека започнем с основния въпрос, а именно:
Какво означава понятието трансфер в психологията?
Преди много години я срещнах
И беляза живота ми тя
Беше страст, безпределност, различие
Беше чистата лудост, която остави следа
Характерът на човек е съвкупност от дълбоко заложените му и гравирани черти, усвоеното външно себезаявяване, реакцията му на определени стимули от средата и поведението, което е усвоил като най-работещо за него.
В процеса на формиране на характера – в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности през различните фази на развитие, през които преминава. Ако тези потребности не са адекватно посрещнати и задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му, създавайки определени изкривявания, блокажи и дисфункционални модели на поведение.
В тази статия (ще бъде дълга!) разглеждам основните 5 вида характери, техния корен и зараждане в детството, фазите на развитие, които ги обуславят, както и какъв е начина да се преработят до цялостен интегрален и осъзнат хармоничен характер, който ни помага да развием потенциала си и да разперим криле, а не ни пречи да разгърнем себе си.
Има още
Докато седях на балкона, печах се на слънце и ядях черен шоколад, потекоха толкова много мисли и осъзнавания за изминалата дълбоко катарзисна година, че получих силен вътрешен импулс да седна и да ги напиша, да ги има, да ги оставя след себе си във вид на статия. Един ден ще четем своите равносметки и ще се смеем.
Има още
Настоящата статия е домашното ми за обучението ми по психотерапия, което карам към школата по Естествена психотерапия на Орлин Баев.
Мандалата на човешките ценности и потребности е една нова визия за етапите на развитие на човешкото съзнание и човешката духовна еволюция и тази визия не е градираща отдолу нагоре или пък с вектор отгоре надолу, а е кръгова, цялостна, по-скоро отвътре навън, с фокус върху принадлежността ни като духовни същества на едно общо единно Цяло, от което сме неразривна част и през самосъзнанието за това Цяло ние би трябвало да живеем и функционираме в света.
Сядам да напиша тази отдавна отлагана статия относно този толкова наболял въпрос за цялото човечество – как да се справим с психологическите последствия от социалната изолация?
Живеем в много интересни, динамични и дълбоко трансформиращи времена… Преживяваме събития, които нашето поколение и поколението на родителите ни не е преживявало. Разглезихме се с всички удобства на съвремието ни, свикнахме да ни е лесно, хубаво, да сме презадоволени, всичко да ни е на една ръка разстояние, супермаркетите да са препълнени с храна от цял свят, хладилниците ни да са препълнени, животите ни да са препълнени със събития и социални контакти.
И най-големият фактор, върху който размишлявам напоследък – свикнахме, че смъртта е manageable – управляема и увладяема. Не се сблъскваме със смъртта по начина, по който нашите баби и дядовци и изобщо нашите предци са се сблъсквали постоянно, ежедневно. Смъртта стана абстрактна, далечна, а ние се почувствахме безсмъртни и непобедими в крехките си човешки телесни скафандри.
Идват при мен понякога едни такива хора… Хора-Вселени. Многоизмерни, широко-скроени, дълбоки като Марианската падина, всеобхватни като безкрайния Космос… С толкова много пластове, толкова много различни лица и проявления, съответно и богата душевност, сложно минало и Сенки, скрити в забравата.
Стана много поетично 🙂 За М. мога да пиша много, но ще запазя нейната анонимност. Тя е близка моя душа, вече мисля, че мога да я нарека приятелка, а аз не давам лесно това определение на хората в живота си. Тя е терапевт и изследовател на човешките дълбини. И като един истински интегрален терапевт, тя също изследва и собствените си дълбини, сенки, демони, импулси, нагони и всичко, което усети, че съдържа в себе си. Не ги замита под килима, не спира да мисли за тях, не се плаши, не бяга от тях, а смело се гмурка в най-дълбокото, за да го изследва и да го преживее отново, за да разбере корена му в миналото си.
Нейната регресия беше мощна, разтърсваща, пречистваща, осветляваща една от най-дълбоко потисканите сенки в човешката история – сексуалната. Тази регресия вероятно ще ви засрами, смути, възмути, шокира или може би дори разгневи? 🙂 Общо взето ще извади вашата собствена сексуална сянка от дълбините на подсъзнанието ви и ще ви накара да се изправите срещу нея, за да видите дали сте я отработили и приели. И дали можете да го направите?…
Отварям тук една тема, по която е трудно да се пише, защото е безкрайна, комплексна, мулти-факторна и същевременно много фина и сетивна.
Това беше първото ми домашно в обучението по Естествена психотерапия, което карам при психотерапевта Орлин Баев. Имам неговото насърчение и позволение да кача работата си тук като статия, като ще я допълня и доразвия в някои аспекти, за да стане по-достъпна и разбираема за широката публика, тъй като в основата си тази тема е развита за психотерапевти и тяхното прилагане на здравата емпатия в работата им с клиенти.
В края на статията ще сложа линкове към други статии на тази тема.
Няма да подменям думата „терапевтът“ в текста, но вие можете да я замените с „човекът“ и да приложите написаното в своя живот и в комуникацията си с вашите роднини, приятели, партньори и колеги. Не е нужно да сте психотерапевт, за да се опитвате да прилагате принципите на здравата емпатия в живота си. Работи! 🙂