Това е поредното домашно в обучението ми по Естествена психотерапия в школата на Орлин Баев и темата, по която избрах да пиша е значимостта от общуването с природата за благоденствието, психическата устойчивост и цялостното здраве на човек.
Темата с природата и общуването с нея я припознавам като много „моя“ и много значима в живота ми, тъй като откакто се помня природата е била единственото място, където се чувствам свързана, притихнала, в хармония, в спокойствие и в дълбоко единство с всичко около и вътре в мен. Обиколила съм неизброимо много планини, върхове, водопади, езера, долини и никога не ми е достатъчно, винаги има още за бродене, още за преживяване, още за сливане, още за преоткрикване – като процесът тече едновременно навътре и навън в човек.

Характерът на човек е съвкупност от дълбоко заложените му и гравирани черти, усвоеното външно себезаявяване, реакцията му на определени стимули от средата и поведението, което е усвоил като най-работещо за него.
В процеса на формиране на характера – в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности през различните фази на развитие, през които преминава. Ако тези потребности не са адекватно посрещнати и задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му, създавайки определени изкривявания, блокажи и дисфункционални модели на поведение. 

В тази статия (ще бъде дълга!) разглеждам основните 5 вида характери, техния корен и зараждане в детството, фазите на развитие, които ги обуславят, както и какъв е начина да се преработят до цялостен интегрален и осъзнат хармоничен характер, който ни помага да развием потенциала си и да разперим криле, а не ни пречи да разгърнем себе си.

Настоящата статия е домашното ми за обучението ми по психотерапия, което карам към школата по Естествена психотерапия на Орлин Баев.
Мандалата на човешките ценности и потребности е една нова визия за етапите на развитие на човешкото съзнание и човешката духовна еволюция и тази визия не е градираща отдолу нагоре или пък с вектор отгоре надолу, а е кръгова, цялостна, по-скоро отвътре навън, с фокус върху принадлежността ни като духовни същества на едно общо единно Цяло, от което сме неразривна част и през самосъзнанието за това Цяло ние би трябвало да живеем и функционираме в света.

Отварям тук една тема, по която е трудно да се пише, защото е безкрайна, комплексна, мулти-факторна и същевременно много фина и сетивна.
Това беше първото ми домашно в обучението по Естествена психотерапия, което карам при психотерапевта Орлин Баев. Имам неговото насърчение и позволение да кача работата си тук като статия, като ще я допълня и доразвия в някои аспекти, за да стане по-достъпна и разбираема за широката публика, тъй като в основата си тази тема е развита за психотерапевти и тяхното прилагане на здравата емпатия в работата им с клиенти.
В края на статията ще сложа линкове към други статии на тази тема.
Няма да подменям думата „терапевтът“ в текста, но вие можете да я замените с „човекът“ и да приложите написаното в своя живот и в комуникацията си с вашите роднини, приятели, партньори и колеги. Не е нужно да сте психотерапевт, за да се опитвате да прилагате принципите на здравата емпатия в живота си. Работи! 🙂

С настъпването на зимата и все по-ранното стъмване, отново идва на дневен ред темата за настроението, меланхолията, умората и сънливостта.
Сезонното афективно разстройство, известно още като сезонна депресия или сезонно разстройство на настроението, е РЕАЛНО състояние, да, то съществува и да, хората наистина страдат от него. Аз съм един от тези хора и ми отне много години да разбера защо се чувствам по начина, по който се чувствам всяка зима. Хората, чието настроение и душевно състояние не се променят изобщо в зависимост от различните сезони и количеството на слънчева светлина не могат да разберат това състояние и изпитват вътрешната потребност да го осмеят, дискредитират или омаловажат. Това, разбира се, не е редно, както не е редно при нито едно друго психично състояние или заболяване.

Това е специфичен тип депресия, която се влияе от промените в светлината през всеки сезон. Обикновено промяната в настроението и съответно поведението започва да се усеща през октомври и ноември, когато денят става по-кратък. През зимата симптомите се засилват. Когато пролетта пристигне и слънцето започне да свети много повече, симптомите обикновено се разсейват. Понякога обаче може да се случи обратното — те да се проявят през летните месеци, но това е рядко срещано

Споделям с вас един изключително интересен и важен откъс от книгата на Фриц Риман „Основни форми на страх“ относно потисната неизразена агресия, нейните последствия в психиката на човек и до какви проявления в характера може да доведе.

Намирам темата за изключително важна и смислена, тъй като ние не сме били възпитавани адекватно да се справяме с агресивните си вътрешни импулси и да ги преобразуваме съзнателно до градивна творческа енергия, мотивация и ентусиазъм, които да канализираме по градивен начин в живота и поведението си.