Ще споделя регресията на З., защото много ме беше докоснала. З. дойде миналата година от друг град, за да си направи регресия. Сподели ми, че много отдавна и много силно се вълнува от духовни теми. Сподели, че има много силна интуиция (Плутон в Скорпион). Но няма опит с практики като йога, медитация и релаксация. Имаше набор от въпроси, на които се надяваше да намери отговор.
Споделям с вас една прекрасна регресия от началото на 2020-та година, която отдавна чакаше да бъде споделена, защото е прекрасна, нежна и същевременно силна, замисляща, докосваща. Един живот, който ни припомня дълбокия смисъл и огромна важност от общуването с природата, от свещените ритуали, от забравеното знание на хората, които някога са живели в съзвучие с ритъма на природата, на света, на сезоните, на космическата енергия. Хората, които са били проводник между земното и космическото, които са възстановявали баланса в света и в общността си.
Отварям една наистина дълбока, сложна и изключително важна тема в психотерапията, за която отдавна съм искала да пиша, но сега така се случи, че това беше и домашното ми в Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам. Така че нека започнем с основния въпрос, а именно: Какво означава понятието трансфер в психологията?
Характерът на човек е съвкупност от дълбоко заложените му и гравирани черти, усвоеното външно себезаявяване, реакцията му на определени стимули от средата и поведението, което е усвоил като най-работещо за него. В процеса на формиране на характера – в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности през различните фази на развитие, през които преминава. Ако тези потребности не са адекватно посрещнати и задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му, създавайки определени изкривявания, блокажи и дисфункционални модели на поведение.
В тази статия (ще бъде дълга!) разглеждам основните 5 вида характери, техния корен и зараждане в детството, фазите на развитие, които ги обуславят, както и какъв е начина да се преработят до цялостен интегрален и осъзнат хармоничен характер, който ни помага да развием потенциала си и да разперим криле, а не ни пречи да разгърнем себе си.
Докато седях на балкона, печах се на слънце и ядях черен шоколад, потекоха толкова много мисли и осъзнавания за изминалата дълбоко катарзисна година, че получих силен вътрешен импулс да седна и да ги напиша, да ги има, да ги оставя след себе си във вид на статия. Един ден ще четем своите равносметки и ще се смеем.
Настоящата статия е домашното ми за обучението ми по психотерапия, което карам към школата по Естествена психотерапия на Орлин Баев. Мандалата на човешките ценности и потребности е една нова визия за етапите на развитие на човешкото съзнание и човешката духовна еволюция и тази визия не е градираща отдолу нагоре или пък с вектор отгоре надолу, а е кръгова, цялостна, по-скоро отвътре навън, с фокус върху принадлежността ни като духовни същества на едно общо единно Цяло, от което сме неразривна част и през самосъзнанието за това Цяло ние би трябвало да живеем и функционираме в света.
Сядам да напиша тази отдавна отлагана статия относно този толкова наболял въпрос за цялото човечество – как да се справим с психологическите последствия от социалната изолация?
Живеем в много интересни, динамични и дълбоко трансформиращи времена… Преживяваме събития, които нашето поколение и поколението на родителите ни не е преживявало. Разглезихме се с всички удобства на съвремието ни, свикнахме да ни е лесно, хубаво, да сме презадоволени, всичко да ни е на една ръка разстояние, супермаркетите да са препълнени с храна от цял свят, хладилниците ни да са препълнени, животите ни да са препълнени със събития и социални контакти. И най-големият фактор, върху който размишлявам напоследък – свикнахме, че смъртта е manageable – управляема и увладяема. Не се сблъскваме със смъртта по начина, по който нашите баби и дядовци и изобщо нашите предци са се сблъсквали постоянно, ежедневно. Смъртта стана абстрактна, далечна, а ние се почувствахме безсмъртни и непобедими в крехките си човешки телесни скафандри.
Идват при мен понякога едни такива хора… Хора-Вселени. Многоизмерни, широко-скроени, дълбоки като Марианската падина, всеобхватни като безкрайния Космос… С толкова много пластове, толкова много различни лица и проявления, съответно и богата душевност, сложно минало и Сенки, скрити в забравата.
Стана много поетично 🙂 За М. мога да пиша много, но ще запазя нейната анонимност. Тя е близка моя душа, вече мисля, че мога да я нарека приятелка, а аз не давам лесно това определение на хората в живота си. Тя е терапевт и изследовател на човешките дълбини. И като един истински интегрален терапевт, тя също изследва и собствените си дълбини, сенки, демони, импулси, нагони и всичко, което усети, че съдържа в себе си. Не ги замита под килима, не спира да мисли за тях, не се плаши, не бяга от тях, а смело се гмурка в най-дълбокото, за да го изследва и да го преживее отново, за да разбере корена му в миналото си. Нейната регресия беше мощна, разтърсваща, пречистваща, осветляваща една от най-дълбоко потисканите сенки в човешката история – сексуалната. Тази регресия вероятно ще ви засрами, смути, възмути, шокира или може би дори разгневи? 🙂 Общо взето ще извади вашата собствена сексуална сянка от дълбините на подсъзнанието ви и ще ви накара да се изправите срещу нея, за да видите дали сте я отработили и приели. И дали можете да го направите?…
Отварям тук една тема, по която е трудно да се пише, защото е безкрайна, комплексна, мулти-факторна и същевременно много фина и сетивна. Това беше първото ми домашно в обучението по Естествена психотерапия, което карам при психотерапевта Орлин Баев. Имам неговото насърчение и позволение да кача работата си тук като статия, като ще я допълня и доразвия в някои аспекти, за да стане по-достъпна и разбираема за широката публика, тъй като в основата си тази тема е развита за психотерапевти и тяхното прилагане на здравата емпатия в работата им с клиенти. В края на статията ще сложа линкове към други статии на тази тема. Няма да подменям думата „терапевтът“ в текста, но вие можете да я замените с „човекът“ и да приложите написаното в своя живот и в комуникацията си с вашите роднини, приятели, партньори и колеги. Не е нужно да сте психотерапевт, за да се опитвате да прилагате принципите на здравата емпатия в живота си. Работи! 🙂
С настъпването на зимата и все по-ранното стъмване, отново идва на дневен ред темата за настроението, меланхолията, умората и сънливостта. Сезонното афективно разстройство, известно още като сезонна депресия или сезонно разстройство на настроението, е РЕАЛНО състояние, да, то съществува и да, хората наистина страдат от него. Аз съм един от тези хора и ми отне много години да разбера защо се чувствам по начина, по който се чувствам всяка зима. Хората, чието настроение и душевно състояние не се променят изобщо в зависимост от различните сезони и количеството на слънчева светлина не могат да разберат това състояние и изпитват вътрешната потребност да го осмеят, дискредитират или омаловажат. Това, разбира се, не е редно, както не е редно при нито едно друго психично състояние или заболяване.
Това е специфичен тип депресия, която се влияе от промените в светлината през всеки сезон. Обикновено промяната в настроението и съответно поведението започва да се усеща през октомври и ноември, когато денят става по-кратък. През зимата симптомите се засилват. Когато пролетта пристигне и слънцето започне да свети много повече, симптомите обикновено се разсейват. Понякога обаче може да се случи обратното — те да се проявят през летните месеци, но това е рядко срещано
Споделям с вас един изключително интересен и важен откъс от книгата на Фриц Риман „Основни форми на страх“ относно потисната неизразена агресия, нейните последствия в психиката на човек и до какви проявления в характера може да доведе.
Намирам темата за изключително важна и смислена, тъй като ние не сме били възпитавани адекватно да се справяме с агресивните си вътрешни импулси и да ги преобразуваме съзнателно до градивна творческа енергия, мотивация и ентусиазъм, които да канализираме по градивен начин в живота и поведението си.
Започвам да пиша тази статия с важното уточнение, че тя ще бъде допълвана и доразширявана във времето, тъй като темата за установяването, поддържането и защитаването на личните ни емоционални, психически и физически граници е безкрайно обширна, дълбока и неизчерпаема. Има толкова много, което е важно да бъде казано и доуточнено, че е трудно ключовата информация да бъде събрана в една нормална статия. Така че вашите коментари и допълвания под статията тук в сайта са повече от добре дошли! 🙂
Постоянно изпращам статии за четене и осмисляне в дълбочина като домашна работа на клиентите си и затова ми е важно статиите, които изпращам да са хубави, задълбочени, изчерпателни, да разглеждат един проблем от най-различни страни и перспективи. Рядко намирам точно такива статии, каквито си представям, на български и затова сядам и ги пиша аз. Отдавна искам да седна и да напиша статия за поставянето на лични граници, защото това е проблем, с който се сблъскват много хора.
Това е случай от една регресия, който почака една година, преди да бъде качен тук в сайта. Защото, както всички разбрахме, 2020 година беше всичко друго, но не и спокойна, предвидима и лежерна година. 😀 Моя, разбира се, е вината, че не се организирах и не качих този случай по-бързо, защото той е много хубав, силен, важен и замислящ, но така се получи. Продължаваме напред и ще се постарая да отделям време и по веднъж месечно да качвам нов описан случай в сайта, защото има много, които чакат. 🙂 Има още →
Възможно ли е да бъдете малтретирани и дори да не го знаете?! Домашното насилие е огромен централен проблем в нашето общество. Потресаващо е колко често се случва и на колко много жени на всякакви възрасти, от всякакви професии и с всякакви разнообразни характери. Жени, които никога не бихме могли да предположим, че биха могли да станат жертва на домашно физическо или психическо насилие. В случая няма да говорим в дълбочина за корените на насилието в съзнанието на насилника, откъде идва поведението му и какво го провокира. Няма да си говорим и за физическото насилие. Ще си говорим за признаците за психическо и емоционално насилие.