Тази статия ще използва за основа една публикация на Брияна Уийст (Brianna Wiest) , на която попаднах през изминалата седмица и която много силно ми резонира и реших да я кача тук в сайта, за да я има като отделна статия. Ще я използвам като база и ще я допълня и разгърна с някои мои размисли по темата за грижата за себе си, Любовта към себе си, какво РЕАЛНО е и какво не е, тъй като има много илюзии и заблуди по тази тема. Ние всички постоянно се лутаме между това, което четем и слушаме, между наложените ни отвън идеи какво ТРЯБВА да бъде грижата за себе си и между реалните ни нужди и постоянно търсим своя комфорт сами със себе си, търсим къде е границата между грижата за себе си, здравословният егоизъм, обичта и грижата за близките ни, нужното ни пространство, за да се чувстваме добре и за да дишаме свободно.

Грижата за себе си често е нещо много некрасиво.
Това е да направиш електронна таблица на задълженията си и да си наложиш сутрешна рутина и да си приготвяш здравословни ястия, а не просто да бягаш от проблемите си и да смяташ, че разсейването е решение.

Често правиш най-неприятното и грозно нещо, което трябва да направиш, като например да се изпотиш по време на тренировка или да кажеш на токсичен приятел, че не искаш да го виждаш повече или да си намериш втора работа, за да можеш да имаш спестовна сметка или да намериш начин да приемеш себе си, така че да не си постоянно изтощен от опитите си да бъдеш всичко, през цялото време.
А след това се налага да правиш умишлени, задължителни паузи от живота си, за да правиш основни неща като да сложиш малко етерично масло във ваната и да прочетеш Мари Клер и да изключиш телефона си за поне някаква част от деня…

Свят, в който грижата за себе си трябва да бъде толкова важна и модерна тема, е свят, който е болен! Грижата за себе си не трябва да е нещо, към което прибягваме, защото сме толкова изтощени от живота си, че се нуждаем от известно време почивка от собствения си безмилостен вътрешен натиск.

Истинската грижа за себе си не е взимане на солени вани и ритуално ядене на шоколадова торта, това е изборът да изградиш живот, от който не е нужно редовно да избягваш, за да можеш да дишаш и да се чувстваш добре със себе си!
А как да изградим такъв живот? Как изобщо се случва това състояние?
Това е дълъг процес и често изисква да правиш това, което най-малко ти се иска да направиш, защото умът всячески се опитва да не излиза от зоната си на комфорт.

Това означава да погледнеш неуспехите и разочарованията си в очите и да промениш житейската си стратегия, с която подхождаш към живота.
Как се променя житейската стратегия на един човек в зряла възраст?
Чрез много вглеждане в себе си, анализиране, чрез много четене на правилните книги, чрез повишаване нивото на себерефлексия, чрез психотерапия, чрез практикуване на дишане, медитация, майндфулнес, на това да бъдеш Наблюдател на самия себе си.
Ето тук имам видео, в което говоря за това да станем наблюдатели на самите себе си и на собственото си поведение.

Това обаче не удовлетворява нашите непосредствени желания. Автоматизираното заучено поведение често ни държи в капан на собствената ни фрустрация, неудовлетвореност, невротизъм, изисквания, неотработени родителски модели от миналото. Това автоматизирано поведение, с което се идентифицираме, уморява и нас и хората около нас и де факто създава повече тревожност. То удовлетворява някакво моментно подсъзнателно желание за контрол, за налагане, за реагиране по познатия и утвърден модел, за бягство от осъзнатостта.

Грижата за себе си включва пускане на неосъзнатото автоматизирано поведение. Избира се ново. Преразглеждат се базисните ни вярвания за живота и за човешките взаимоотношения. Научаваме се да поставяме и отстояваме едни здрави лични граници в живота си. Това неминуемо разочарова някои хора.
Това е начин, по който не много от другите хора живеят, така че може би ти вече в един момент можеш да живееш по начин, по който другите хора не могат и да гледаш на живота си от една по-спокойна и центрирана позиция.
Това НЕ те прави нещо повече или по-духовен или по-напред, това не е повод за сравнение, едно такова ново поведение те прави по-центриран, по-цялостен, по-доволен от мястото, на което се намираш в живота си.

Грижата за себе си е да си позволиш да бъдеш нормален. Да бъдеш просто човек. Неизключителен. Емоционален. Понякога тъжен, понякога уморен.
ДА СИ ПОЗВОЛИШ ДА БЪДЕШ ЧОВЕК, А НЕ РОБОТ!
Понякога нередовен във всички ритуали и правила, които сам си налагаш. Понякога означава да имаш мръсна кухня и да решиш, че крайната ти цел в живота не е да имаш изразени изчистени коремни мускули , лъсната баня и кухня, винаги външно подреден живот или да си в крак с фалшивите си приятели.

Грижата за себе си включва това да помислиш в посока и да решиш колко от безпокойството ти идва от това, че не реализираш латентния си потенциал, и колко идва от начина, по който си бил възпитан да мислиш и програмиран да се държиш, преди дори да си разбирал какво се случва около теб.
Знам, че звучи шокиращо за някои хора, но НИЕ НЕ СМЕ НАЧИНА, ПО КОЙТО МИСЛИМ, НЕ СМЕ НАЧИНА, ПО КОЙТО РЕАГИРАМЕ, много често не сме и това, в което вярваме. Това са програми. И те могат да бъдат разпрограмирани.

Грижата себе си включва да се запитаме в един момент в огледалото сами себе си:
Кой съм АЗ, когато избера да не реагирам първосигнално, да не се идентифицирам с травмите си, с блокажите си, с дисфункционалните си модели на мислене и поведение, когато ИЗБЕРА да не бъда жертва, агресор или спасител?
Кой съм АЗ, когато избера да не се обиждам, избухвам, овластявам, надувам или критикувам (себе си и околните)?
Кой оставам да бъда след като постепенно се дисоциирам от всичко това и избера да не се „закачам“ на външни стимули, провокации, реакции, хвалби или критики?
Кой съм АЗ зад всичко това?…

Ако установиш, че се налага редовно да се отдаваш на целенасочена само-наложена грижа за себе си, това е така, защото вероятно си изключен от действителната дълбинна грижа за себе си, която има много малко общо с глезенето на себе си и много общо със самото родителство от теб върху теб и правенето на избори в дългосрочен план за цялостното ти благосъстояние.

А това общо благосъстояние (wellbeing), към което се стремиш, вече не включва използването на забързания и напрегнат живот като оправдание за самосаботаж под формата на прекомерна употреба на алкохол, шоколад, изблици на агресия или вечното отлагане на всичко.
Грижата за себе си е да се научиш постепенно как да спреш да се опитваш да се „оправиш“ и да се сглобиш и пренаредиш (което произтича от едно дълбоко вътрешно усещане, че си повреден, счупен, недостатъчен, дефектен…) и да започнеш да се опитваш да се грижиш за себе си… и може би да откриеш, че грижата с дълбоко приемане и любов към себе си лекува много от проблемите, които се опитваш да решиш на първо място.

Това означава да бъдеш режисьор на живота си, а не жертва на обстоятелствата.
Това означава да пренастроиш това, което имаш, да приемаш и прегръщаш Сянката си постоянно, да се адаптираш към обстоятелствата, които не можеш да промениш, а да вложиш усилия да промениш тези, които подлежат на промяна… докато в крайна сметка ежедневието ти се превърне в нещо, което НЕ се нуждае от терапия, за да се възстановиш от него.

Вече да не стои пред теб изборът на живот, който изглежда добре за пред хората (лъскав, подреден, успешен, усмихнат, захаросан), пред живот, който се усеща добре в дълбочината на съществото ти.
Грижата за себе си, по дяволите, означава да се откажеш от някои цели и проекции, за да можеш да се погрижиш и да приоритизираш други неща в живота си.
Това означава да признаеш, че не можеш да огрееш навсякъде и не можеш да бъдеш всичко за всеки.
Това също така означава да признаеш, че понякога си слаб и имаш нужда от помощ и че няма нищо лошо в това да се оставиш някой да ти помогне и да се погрижи за теб.
Това означава да ДЕЛЕГИРАШ това, с което не можеш да се справиш. Ето тук съм писала ценна публикация за делегирането.
Това е да бъдеш честен и да използваш техники за ясна и директна комуникация, дори ако това означава, че вече няма да си харесван от всички.
Това означава да посрещаш своите собствени нужди, така че да не си тревожен и зависим от други хора.
Така постепенно ставаш човекът, когото знаеш, че си предназначен да бъдеш. Някой, който знае, че солните бани и шоколадовата торта са начини да се наслаждаваш на живота, а не да бягаш от него. Защото вече живееш живот с много по-малко стрес, вътрешно осъждане, външно критикуване, с много по-малко ригидни правила и рамки, от които не си позволяваш да излезеш.

Грижата за себе си също включва едно много дълбоко себе-опознаване на характера си, неговото базово ядро, начинът, по който се е формирал, обясняване откъде, откога и по какъв начин сме се превърнали в човека, който сме в момента и ПОЗВОЛЯВАНЕТО да бъдем този човек с тези травми, с тези нужди, с тези дефицити и с точно тези емоции без постоянно да се самобичуваме за всичко това.
Ето тук има подробна статия за 5те типа характери и тяхната преработка.

Грижата за себе си е да стоиш спокоен в безспокойствието и да усещаш на едно много дълбоко ниво, че всичко е наред, дори когато отвън изглежда, че нищо не е наред.
Грижата за себе си е да бъдеш до себе си, вътре в себе си, да се подкрепяш и приемаш и да си позволяваш да се чувстваш точно както се чувстваш.

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я, за да достигне до повече хора. Благодаря!

Добре дошли сте да оставяте коментари, размисли и лични споделяния по темата отдолу под статията в сайта.

• – СТЕФИ БОЖИЛОВА –