Иска ми се да попиша по една много специфична тема свързана с връзки, взаимоотношения и ДОВЕРИЕ.
В днешния свят, без да го съдим и етикетираме – такъв какъвто е в момента, темата с разделите е огромна и по последна статистика над 50% от официалните бракове завършват с развод. Като тук говорим само за браковете, а не за всички съжителства на семейни начала, които никога не са били официализирани.
Защо това е така, дали е „добро“ или „лошо“, дали е „правилно“ или „грешно“, аз няма да адресирам, нито виждам смисъл и добавена полза да се занимавам с анализ на причините и следствията, нито намирам полза от осъждането и размахването на пръст. Вярвам, че можем да излезем от тази лична его-позиция и просто да приемем, че нещата са такива каквито са и зад всичко си има смисъл.
Иска ми се тук да поговоря за доверието.

Това е една статия, която отдавна искам да се появи в сайта ми, тъй като 80% от работата ми като терапевт е свързана не с говорене през ума, а с преживелищни през тялото психоемоционални процеси, които бъркат много надълбоко и вадят отдавна забравени спомени, чувства, травми, непреживени разтърсващи емоции, телесни преживявания и целта на целия този процес е една единствена – ИНТЕГРАЦИЯ. Да си спомниш, да видиш, да осъзнаеш, да преживееш отново, да реструктурираш по нов начин и да излекуваш стари травматични преживявания и да им намериш ново място и разбиране в себе си, без да ги изключваш и без да се опитваш да не мислиш за тях. Това се случва през регресия, през хипнотерапия, както и много силно през групите ни по интензивни дихателни практики (наше подробно интервю за тях гледай тук), които провеждаме по няколко пъти ежемесечно вече година и половина с моя колега и приятел Спасимир Иванов.

Това ще бъде една дълга статия, която подготвям от много време. В тази статия няма да откриете „10 бързи съвета как да преборим паник атаката“, защото просто няма такива, съжалявам ако ви разочаровам. Всяко едно състояние, всеки един симптом и всяко едно външно проявление, което ни причинява дискомфорт, имат своя дълбок дълбок корен в дебрите на несъзнаваното ни и далеч назад в миналото ни. Всеки един симптом или болестно състояние е като връхчето на една пирамида, ние виждаме и преживяваме връхчето и искаме да премахнем само него, но е нужно да влезем в дълбочина и да изследваме цялата пирамида. Така че в тази статия ще се опитам да маркирам основните положения и разбирания за паник атаките, паническото разстройство и генерализираната тревожност през парадигмата на Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам.
И ще сложа много линкове и препратки към материали за допълнително четене, защото няма как да разгледаме един монопроблем без да засегнем поне още 10 свързани теми, просто психиката ни работи така.

След статията „Как да говорим с децата за смъртта?“, която беше приета изключително добре и споделена няколко хиляди пъти (за което благодаря!) идва ред на още една статия, свързана с децата по изключително важна и наболяла тема за съвремието ни, а именно КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА ЗА РАЗДЯЛАТА НА РОДИТЕЛИТЕ.

Първо, нека си кажем няколко неща за раздялата и за развода.
Изключително важно е да разберем, че раздялата, точно както и смъртта, са естествени събития от човешкия живот и ако едното ни изглежда неволно и недоброволно, а другото ни изглежда инициирано по собствена воля, то е важно да разберем, че има безброй много ситуации, при които раздялата е най-препоръчителното и следващо естествения ход на взаимоотношенията събитие и би било най-разумното що се отнася до психиката на децата.
Нищо не трае завинаги и нищо не би трябвало да бъде на всяка цена.

Настоящата статия е домашното ми за обучението ми по психотерапия, което карам към школата по Естествена психотерапия на Орлин Баев.
Мандалата на човешките ценности и потребности е една нова визия за етапите на развитие на човешкото съзнание и човешката духовна еволюция и тази визия не е градираща отдолу нагоре или пък с вектор отгоре надолу, а е кръгова, цялостна, по-скоро отвътре навън, с фокус върху принадлежността ни като духовни същества на едно общо единно Цяло, от което сме неразривна част и през самосъзнанието за това Цяло ние би трябвало да живеем и функционираме в света.

Отварям тук една тема, по която е трудно да се пише, защото е безкрайна, комплексна, мулти-факторна и същевременно много фина и сетивна.
Това беше първото ми домашно в обучението по Естествена психотерапия, което карам при психотерапевта Орлин Баев. Имам неговото насърчение и позволение да кача работата си тук като статия, като ще я допълня и доразвия в някои аспекти, за да стане по-достъпна и разбираема за широката публика, тъй като в основата си тази тема е развита за психотерапевти и тяхното прилагане на здравата емпатия в работата им с клиенти.
В края на статията ще сложа линкове към други статии на тази тема.
Няма да подменям думата „терапевтът“ в текста, но вие можете да я замените с „човекът“ и да приложите написаното в своя живот и в комуникацията си с вашите роднини, приятели, партньори и колеги. Не е нужно да сте психотерапевт, за да се опитвате да прилагате принципите на здравата емпатия в живота си. Работи! 🙂

Възможно ли е да бъдете малтретирани и дори да не го знаете?!
Домашното насилие е огромен централен проблем в нашето общество. Потресаващо е колко често се случва и на колко много жени на всякакви възрасти, от всякакви професии и с всякакви разнообразни характери. Жени, които никога не бихме могли да предположим, че биха могли да станат жертва на домашно физическо или психическо насилие.
В случая няма да говорим в дълбочина за корените на насилието в съзнанието на насилника, откъде идва поведението му и какво го провокира. Няма да си говорим и за физическото насилие. Ще си говорим за признаците за психическо и емоционално насилие.