Възможно ли е да бъдете малтретирани и дори да не го знаете?!
Домашното насилие е огромен централен проблем в нашето общество. Потресаващо е колко често се случва и на колко много жени на всякакви възрасти, от всякакви професии и с всякакви разнообразни характери. Жени, които никога не бихме могли да предположим, че биха могли да станат жертва на домашно физическо или психическо насилие.
В случая няма да говорим в дълбочина за корените на насилието в съзнанието на насилника, откъде идва поведението му и какво го провокира. Няма да си говорим и за физическото насилие. Ще си говорим за признаците за психическо и емоционално насилие.

Злоупотребата с личността не винаги е толкова очевидна, колкото да бъдете ударени или избутани, наречени с унизителни обидни епитети или изгонени от дома ви. Всъщност, емоционалното насилие може много умело да бъде прикрито, завоалирано и фино.

Психологическото насилие често съдържа силно емоционално манипулативно държание и косвени заплахи, предназначени да принудят жертвата да се съобрази с желанията на насилника или да толерира неговото дисфункционално поведение.

Всяко насилие отнема сериозна част от самочувствието на човека, върху който бива прилагано. Това отнемане на самочувствието и личната сила се случва бавно, постепенно и поетапно. Насиленият започва да се чувства безпомощен, слаб, объркан, подтиснат и евентуално дори безнадежден и суициден.
Освен това повечето психически насилници са изключително вещи в убеждаването на жертвата, че злоупотребата е по негова / нейната вина. По някакъв начин жертвата е отговорна за случилото се, като зад това вменяване на вина стоят безброй различни трикове, начини, инструменти за постигането на това вярване и манипулативни его игрички. Наред с това вменяване на убеждения, насилниците започват плавно да изолират своята жертва от нейния/неговия социален кръг на приятели, познати, колеги, родители и близки роднини.

Сега ще си поговорим за различните начини, по който това се случва, за силно притеснителните признаци, на които трябва отрано да обърнем внимание и ще групираме тези признаци в различни категории за по-голямо удобство.

– УНИЖЕНИЕ, ОТРИЧАНЕ, КРИТИКУВАНЕ –

Тези тактики имат за цел да подкопаят самочувствието ви и вътрешното ви усещане за собствена значимост в този свят. Злоупотребата е груба и безмилостна по големи и малки теми, във всякакъв различен контекст.
Ето няколко примера:

• Наричане с епитети и обиди.
  Думи като „глупак/чка“, „губещ“, „идиотка“, „селянин/ка“ или други думи, които са твърде неприятни, за да ги изброяваме тук.

• Пренебрежителни „имена на домашни любимци“.
  Това е просто още допълнително наричане с определения, които са фино замаскирани като мили и любящи. „Моята малка кучка“, „Послушният ми домашен любимец“, „Прасенцето ми“ или „Моята наедряла кравичка“ не са предпоставки за умиление, а признаци, които говорят за начина, по който този човек ви възприема.

• „Убийство“ на всичко, което сте.
  Това поведение обикновено включва думата „винаги“ – това е категоричност, която ви поставя под общ знаменател. Вменява ви се със силна убеденост, че вие ВИНАГИ закъснявате, винаги грешите, винаги прецаквате всичко, винаги сте нетактични и неприятни за околните, винаги мрънкате и т.н. По принцип това, което насилникът казва е, че не не сте добър човек, че не струвате, че нищо не става от вас, че нямате поведение, което да се харесва и приема добре.
  Това вменява подсъзнателното усещане, че никой друг няма да ви търпи и хареса, а само този човек, който в момента е до вас някак си ви понася и вие трябва да му бъдете благодарни за това, защото иначе не ставате за нищо, нали.

• Викане и скандали.
  Крещенето, крясъците и псувните са предназначени да ви сплашат и да ви накарат да се чувствате малки, уплашени, в ступор, емоционално парализирани (freeze mode) и без никакво значение като личност.
  Може да бъде придружено от удари с юмрук по стени, врати, маси или вас, или хвърляне на неща, тряскане на врати, чупене на покъщнина и изобщо всякаква демонстрация на сила, агресия и физическо надмощие над жертвата.

• Покровителствено отношение.
  Фрази като : „О, миличък/миличка, знам, че се опитваш, но това е просто извън твоето разбиране. Ти няма как да схванещ/направиш това, не ти е в капацитета.“

• Публично унижение.
  Те подбират кои караници да изложат наяве, разкриват тайните ви, слабите ви страни, странностите, които човек показва само вкъщи или се подиграват публично с вашите недостатъци.

• Пренебрежителност.
  Казвате им за нещо, което е важно за вас, а те казват, че това е нищо и няма никакво значение. Езикът на тялото като въртене на очи, подхилване, поклащане на глава сякаш отчаяно и дълбока въздишка помага да се предаде същото послание – вашите емоционални терзания, вътрешни тревоги, лични страхове са абсолютно нищо, не заслужават внимание, верификация, нито емпатия.

• Фразата „Обидих ли те? Шегувам се просто.“
  Шегите могат да имат зрънце истина в тях , да ни покажат какво този човек си мисли за нас наистина или пък да са пълна измислица. Така или иначе те карат да изглеждаш глупаво и да се чувстваш засрамен когато на теб не ти е смешно или е по тема, която изобщо не намираш за забавна.

• Сарказъм.
  Често е просто прикрито унизяване и обиждане, както и неглижиране. Когато възразите, че такова отношение не ви е приятно или смешно, насилникът твърди, че просто леко са ви дразнили или провокирали и ви казва да спрете да приемате всичко толкова сериозно. Вменява ви отново вина, че нямате чувство за хумор и не струвате, когато вие може да имате, но то просто да е коренно различно от това на човека до вас.

• Обиди спрямо външния ви вид.
  Казва ви, точно преди да излезете например, че косата ви е грозна или тоалетът ви е клоунски и не ви отива или че сте дебела и тези дрехи ви стоят смешно и тн, и тн. Вместо комплименти от човека до себе си, вие получавате критика, забележки и унизителни подмятания.

• Омаловажаване на вашите постижения.
  Вашият насилник може да ви каже, че вашите постижения не означават нищо, или дори, често срещано е, може да поеме отговорност за вашия успех. Че заради него сте станали това, което сте сега; че ако не е бил той/тя, нищо сте нямали да постигнете сам/а и още в същия дух. Тук основното послание, което се вменява отново е, че вие не струвате и само с него/нея може да стане нещо значимо от вас.

• Принизяване и опит за анулиране на вашите интереси.
  Може да ви кажат, че вашето хоби е детска загуба на време или сте извън лигата си, когато спортувате. Може да ви кажат, че не сте добър оратор или събеседник в дискусия и на хората им е сучно с вас.
  Всъщност, те предпочитат да не участвате в дейности без тях, да не се сближавате и общувате с други хора освен тях, които могат да ви покажат, че сте много повече отколкото насилникът до вас иска да си мислите, че сте.

• Натискане на вашите бутони. След като вашият насилник знае за нещо, което ви дразни, те ще го повдигнат като тема на разговор, ще го подмятат или ще го направят на въпрос при всеки удобен шанс.

– КОНТРОЛ И ВМЕНЯВАНЕ НА ВИНА –

• Заплахи.
  Казват ви, че ще вземат децата и ще изчезнат, или ви заплашват като казват: „Няма как да ти опиша какво мога да ти/ви направя.“ или „Не искаш да разбираш на какво съм способен“ или „Не ме ядосвай, защото ще си изпатиш“…

• Следене и наблюдение на местонахождението ви.
  Те искат да знаят къде се намирате през цялото време, искат да имат достъп до локацията ви и настояват да отговорите незабавно на техните обаждания или текстови съобщения. Те може да се появят само, за да видят дали сте там, където трябва да бъдете и където те са уведомени, че сте. Те не искат по никакъв начин да изпуснат контрола, който са постигнали над вас.

• Цифрово шпиониране.
  Те могат да проверят вашата интернет история, имейли, текстове и дневник на обажданията. Те дори могат да изискват вашите пароли и да настояват, че това значи открита връзка, честност и отвореност. Това, което всъщност означава е пълна липса на лично пространство, на лична комуникация с приятелите ви и на правото да имаш тайни само за себе си.

• Едностранно вземане на решения.
  Те могат да затворят общата ви банкова сметка, да отменят срещата с вашия лекар или да говорят с вашия шеф, без да ви попитат.

• Финансов контрол.
  Те могат да пазят банкови сметки само на свое име и да ви накарат да поискате и да молите пари от тях. Може да се очаква да отчитате всяка стотинка, която похарчите. Ако сте майка, която е в майчинство и гледа малките ви деца, финансовият контрол е много мощен инструмент за подчинение, защото вие нямате свои собствени финанси към сегашния момент, „вързани сте“ с децата, нямате къде да отидете, нямате заделени спестявания и се усещате като в задънена улица.

• Изнасяне на дълги поучителни лекции.
  Обсъждането пак и пак на грешките ви с дълги едностранчиви монолози ясно показва, че те мислят, че сте под тях, че трябва да ги слушате, да изпълнявате и само вие да сте страната, която се напасва и променя.

• Директни авторитарни поръчения.
  От „Донеси вечерята ми на масата сега“ през „Спри да четеш веднага“ до „Искам утре всичко да е изчистено и подредено“, очаква се заповедите да бъдат изпълнявани – безропотно, моментално и без обсъждане, въпреки плановете ви да направите нещо противно

• Изблици и спонтанни неочаквани избухвания.
  Казали са ви да откажете този излет с приятелите си или да сложите веднага колата в гаража или да накарате децата да млъкнат, но не сте го направили или не сте успели, така че сега трябва да се примирите с гневна тирада с червено лице за това колко не сте сътрудничили и как за нищо не ви бива.

• Отнасят се с вас като с малко дете.
  Те ви казват какво да облечете, кои обувки да обуете, дали да се гримирате или не, кой парфюм да сложите, какво и колко да ядете или кои приятели можете да видите и кога. Сякаш трябва да искате разрешение за всяко ваше действие и решение сякаш сте на 5-6 годинки.

• Престорена безпомощност.
  Те могат да ви кажат, че не знаят как да направят нещо или че им е много сложно. Понякога е по-лесно да го направите сами, отколкото да го обясните. Те знаят това и се възползват от това. Например доста често се случва по отношение на децата. Бягат от отговорност да сменят пелени, да изкъпят детето, да го приспят/успокоят, да се занимават с него, изобщо да поемат активна действаща роля като родител.

• Непредсказуемост.
  Те ще избухнат от ярост от нищото, внезапно ще ви обсипят с обич или ще станат тъмни и мрачни при падането на една шапка на пода, например, за да ви накарат да имате усещането, че ходите в минно поле, че във всеки един момент може да стъпите на мина, да се чувствате постоянно нащрек и напрегнати и да ви е свито отвътре кога и как пак ще сгафите и човекът до вас ще избухне или ще се обиди.

• Те просто излизат и напускат ситуацията.
  В социална ситуация навън излизането от стаята ви оставя безмълвно да държите чантата ѝ/му. У дома обаче това е инструмент за поддържане на проблема нерешен, това е контрол – демонстрация кой дърпа юздите, кой решава кога да си тръгне, кой се „изключва“ от проблема.

• Използване на значимите ДРУГИ.
  Насилниците могат често да ви казват, че „всички“ мислят, че сте луди или „всички казват“, че грешите, че ВСИЧКИ ви се присмиват на поведението или външния вид или неуместното чувство за хумор. Това е играене по струната на „Какво ще кажат хората“ – дълбоко заложен архетип на мислене в нашето общество.
  „Значимият ДРУГ или ДРУГИ“ е и термин от психоанализата – на един измислен фантазен образ, персонаж в човешкото съзнание, който е сборен образ на персонификацията на страховете и притесненията ни.

– ОБВИНЯВАНЕ И ОТРИЧАНЕ –

Това поведение идва от дълбоката вътрешна несигурност, дефицити и комплекси на насилника. Той иска да създаде йерархия, в която той да е на върха, а вие да сте на дъното. Никой да не поставя под въпрос неговото поведение, използвани думи, стабилността на неговата психика, никой да не си помисли да натиска неговите бутони. Трябва да разберем (но НЕ и да оправдаем!), че това поведение идва от слабост и дълбоки вътрешни емоционални травми и неразрешени конфликти. Силните хора могат спокойно да се изправят срещу Сянката си – своята тъмна страна, защото са я осъзнали, интегрирали и са се помирили с нея. Ето защо нямат проблем да поемат градивна критика и да обсъждат поведението си, както и да правят компромиси в името на изграждането на хармонична връзка.

Ето няколко примера обвиняващо и отричащо поведение от насилника:

• Ревност.
  Обвиняват ви, че флиртувате или им изневерявате. Тяхната ревност се простира много отвъд физическия чисто сексуален аспект на изневярата. Те може да ви обвинят, че поглеждате други хора, че комуникирате с други хора, че сте любезни и мили с други хора, че си пишете с приятели, че излизате с колеги, че се обличате „предизвикателно“.

• Обръщане на ролите.
  Те ви казват, че вие причинявате проблемите им с гнева и контрола, тъй като сте толкова слаби и наранени.

• Отричането на нещо, което знаете, че е вярно.
  Насилникът ще отрече, че е имало спор или дори споразумение, което вече сте сключили. Този похват се нарича „gaslighting“ – затъмняване/замъгляване на ума. Повече за този опасен похват на манипулаторите и насилниците може да прочете в тази статия ТУК. Той има за цел да ви накара да поставите под въпрос собствената си памет и здрав разум, да започнете да се съмнявате в себе си.

• Използване на вина.
  Те биха могли да кажат нещa като: „Ти ми дължиш това. Ти си длъжна да направиш това за мен. Виж всичко, което съм направил за теб “, в опит да направят така, че да стане на тяхното.

• Провокиране и разстройване, а след това обвиняване.
  Насилниците просто знаят как да ви разстроят. Те са го правили много пъти и са станали царе в това, познават всеки ваш бутон и знаят какво ще стане като го натиснат. Но след като проблемът започне, вината винаги е ваша, че сте го създали.

• Отричане на злоупотребата и насилието им.
  Когато се оплаквате от техните атаки и се опитвате да им ги осветлите, насилниците ще го отрекат, привидно объркани от самата мисъл за това.

• Обвиняват вас в злоупотреба и насилие.
  Те казват, че вие ​​сте този, който има проблеми с гнева и контрола и те са безпомощната жертва. Имате чувството, че ви обвиняват точно в това, което те самите правят спрямо вас. Това ви обърква още повече.

• Карат ви да се чувствате банално.
  Когато поискате да говорите за наранените си чувства, за емоциите и неудовлетворението си, те ви обвиняват, че прекалявате и правите от мухата слон и че нищо не се е случило. Демек проблемът отново е във вас.

• Казват, че нямате чувство за хумор.
  Насилниците си правят лични груби унизителни шеги с вас. Ако възразите или се засегнете, те ще ви кажат да сте над нещата и че нямате никакво чувство за хумор.

• Обвинявам ви за техните собствени проблеми.
  Всичко, което не е наред в живота им, е по ваша вина, нищо че тези неща не са били наред много преди вие да се появите в живота им. Не сте достатъчно подкрепящи; не сте направили достатъчно, за да им помогнете; не сте се постарали; или просто сте си забили носа и ровите там, където не ви е мястото.
  Насилниците отказват да се погрижат за себе си, да излеуват травмите си, да потърсят помощ за поведението си и да поемат отговорност за случващото им се.

• Унищожаване и отричане.
  Те могат да счупят екрана на мобилния ви телефон или да „загубят“ ключовете на колата ви, да изтрият хард диска на компютъра ви, а след което да го отрекат с пълната увереност, че са прави.

– ЕМОЦИОНАЛНО ПРЕНЕБРЕГВАНЕ И ПОСТАВЯНЕ В ИЗОЛАЦИЯ –

Насилниците са склонни да поставят собствените си емоционални нужди много пред вашите. Много насилници ще се опитат да се наместят между вас и хората, които ви подкрепят и обичат, за да ви направят още по-зависими от тях и за да ви изолират от градивната подкрепяща енергия на любовта.
Те правят това чрез:

• Изискват уважение.
  Нито едно ваше поведение, възприето от тях като леко пренебрежение или обидно държане, няма да остане безнаказано. Очаква се вие да отстъпите, да се смирите, да замълчите, да се покаете горко и да се извинявате до безкрай.
  Но това е еднопосочна улица. Жертвите на психическо и емоционално насилие много често мисля, че не са достатъчно добри, внимателни, премерени в думите и действията, вярват, че това, което са НИКОГА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО. Но то и никога няма да бъде за насилника.

• Изключване на комуникацията.
  Те ще игнорират вашите опити за разговор лично, чрез текстово съобщение или по телефона. Ще мълчат и ще се правят, че нищо не се е случило. Също така ще се опитват всячески да възпрат комуникацията между вас и близките ви, ще ви забраняват да си пишете с тях и да споделяте, да разказвате какво се случва у дома.

• Дехуманизират ви.
  Те ще отклоняват поглед, когато говорите, или ще се взират в нещо друго, когато ви говорят, ще си пишат по телефона или ще гледат в телевизора. Това ви вменява усещането, че не сте достойни за тяхното внимание (и любов).

• Пречат ви да общувате свободно и пълноценно.
  Винаги, когато имате планове да излезете, те измислят разсейващ фактор или ви молят да не излизате или поставят отново себе си на първо място и ви вменяват, че вие трябва да останете вкъщи, заради техните нужди и желания, пренебрегвайки вашите собствени нужди и намерения.

• Опитват се да влязат между вас и вашето семейство.
  Те ще кажат на членовете на семейството, че не искате да ги виждате или ще се извиняват вместо вас , защото не можете да присъствате на семейни събирания.
  Често срещано поведение е също да ви прескачат когато се случи конфликт и директно да се обаждат на майка ви или баща ви, оплаквайки се от вас, клюкарейки колко сте лоши и какво сте им направили, унизявайки и уличавайки ви пред най-близките ви, чиято работа не е да са част от вашите лични взаимоотношения.

• Лишаване от обич и близост.
  Те няма да ви докоснат, дори няма да ви хванат за ръка или да ви докоснат по рамото. Няма да ви целунат за здравей или чао. Те могат да откажат дългосрочно сексуални отношения, за да ви накажат или да ви накарат да направите нещо, което те искат да направите.
  * Това е изключително отровна манипулация чрез лишаване от любов, която е базова нужда за човешкото същество. За огромно съжаление, редовно се използва и при възпитанието на децата. Родителите манипулират децата си да изпълняват командите им, а ако не го направят, им казват, че вече не ги обичат или че няма да ги обичат или че никой няма никога да ги обича ако се държат по този начин. Това остава като много дълбока програма в подсъзнанието на децата и те порастват, вярвайки, че трябва да бъдат послушни и примирени, за да получават любов и внимание.

• Активно работят в посока да настроят другите срещу вас.
  Насилниците ще кажат на вашите колеги, приятели, съседи и дори на семейството ви, че сте нестабилни, психично болни и склонни към истерия. Ще разпространяват слухове, клевети и откровени лъжи по ваш адрес, за да сринат авторитета ви и позицията ви във вашия социален кръг, по този начин лишавайки ви от подкрепата на обществото.

• Обиждат ви, че сте прекалено слаби, изискващи и нуждаещи се.
  Когато наистина сте долу в ниското на вашите емоции, когато сте сринат и се обърнете за помощ, те ще ви кажат, че сте твърде нуждаещи се и ангажиращи хората; че светът не може да спре да се върти, за да ви обръща внимание за вашите малки незначителни проблеми.

• Безразличие.
  Те ви виждат наранен или плачещ и не правят нищо. Не ви питат какво ви е, подминават ви или въртят очи и въздишат, правят се, че не ви забелязват и че вие сте едно голямо нищо в техния живот.

• Оспорване на вашите чувства.
  Каквото и да почувствате, те ще кажат, че грешите, че се чувствате по този начин или че всъщност изобщо не е това, което чувствате, а друго. Ще ви казват как трябва да се чувствате и какво не трябва да чувствате.

– СЪЗАВИСИМОСТ –

Взаимозависима връзка е когато всичко, което правите, е в отговор на поведението на вашия насилник; когато вашият център е поставен изцяло извън вас, а вашето щастие изцяло зависи от действията и поведението на друг човек. Когато вашето самочувствие не ви идва отвътре, а зависи от външно оценяване, думи и действия. И вашият насилни се нуждае от вас точно толкова, колкото и вие от него, за да повиши собственото си самочувствие и значимост, но той го повишава чрез това да ви мачка, унижава, контролира и манипулира.
Забравили сте (или никога не сте можели) да бъдете щастливи, самоуверени, хармонични и силни по друг начин – бъдейки независими и центрирани в себе си, харесвайки се и обичайки себе си с всичките си тъмни, сенчести и слаби страни.
Това е омагьосан кръг на нездравословно поведение във взаимоотношенията.

Може би сте развили съзависимост ако:

• Нещастни сте във връзката си, но се страхувате от алтернативи, защото мислите, че не сте достойни за любов и уважение.
• Постоянно пренебрегвате собствените си нужди в името на неговите/нейните.
• Прекратявате приятелства и отстранявате близки от семейството си, за да угодите на партньора си.
• Твърде често, почти постоянно, търсите одобрението и позволението на партньора си.
• Критикувате себе си, сякаш виждайки се през очите на насилника си, пренебрегвайки собствените си инстинкти и усещания за себе си.
• Правите много жертви, за да угодите на другия човек, но това не се оценява и той не отвръща реципрочно.
• Предпочитате да живеете в сегашното състояние на хаос, обърканост и нараненост, отколкото да останете сам/а и да постигнете хармония със себе си.
• Прехапвате езика си, постоянно премълчавате и подтискате чувствата си, за да запазите мира, който е твърде крехък.
• Чувствате се отговорни и поемате вината за неща, които не сте направили.
• Защитавате и оправдавате своя насилник, когато другите ви посочват какво се случва и ви дават странична обратна връзка как изглежда ситуацията през техните очи.
• Опитвате се да го „спасите“ от самия себе си.
• Чувствате се виновни, когато отстоявате себе си и нуждите си.
• Убедени сте, че заслужавате такова отношение, защото вие сте виновни и недостатъчно добри / умни / слаби / красиви / забавни / успешни и тн.
• Вярвате, че никой друг освен него никога не би могъл да поиска да бъде с вас.
• Променяте поведението си в отговор на вменена вина; вашият насилник първо ви мачка, а после казва: „Не мога да живея без теб“, така че оставате отново и отново в тази връзка, която не ви носи щастие, споделеност и хармония.

Горещо препоръчам да прочетете и тази статия и съответно книгата, от която тази статия е извадка:
–> „За здравословния егоизъм и любовта към себе си“

– КАКВО ДА НАПРАВИМ И КАК ДА СИ ПОМОГНЕМ? –

Ако сте малтретирани физически, психически и/или емоционално, доверете се на инстинктите си. Знайте, че не е правилно и не е нужно да живеете по този начин. Потърсете помощ отвън под формата на психотерапия; психодрама групи; семейни констелации; групи за подкрепа на жертви на домашно насилие; групи по йога, медитация и преоткриване и култивиране на личната ви сила; емоционална и финансова помощ от роднини и приятели.

Ако се страхувате от непосредствено физическо насилие, обадете се на 112 или на местните служби за спешни случаи.

Ако не сте в непосредствена опасност за живота ви и имате нужда да разговаряте и да получите подкрепа и конкретни съвети и насоки как да се спасите от тези взаимоотношения, свържете се с Фондация „Асоциация Анимус“ или с Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие или с Професионална безплатна правна помощ за пострадали лица при условията на домашно насилие.

Или се обадете на горещата линия за пострадали от насилие:
телефон 0800 1 8676 или 02 981 7686

Също така може да пишете или да се обадите на Национално бюро за правна помощ.

В противен случай изборът ви как точно да действате се свежда до спецификата на вашата ситуация, а всяка отделна ситуация е коренно различна и има много усложняващи фактори.
Ето общи насоки какво можете да направите:

• Приемете, че злоупотребата с вашата личност и насилието над вас не е по ваша вина и че вие не носите отговорност за чужди травми и поведение.

• Не се опитвайте да разговаряте и разсъждавате рационално и логично с насилника си. Може да искате да му помогнете да се осъзнае, но е малко вероятно той да наруши този модел на поведение и да промени динамиката без сериозно дългосрочно професионално консултиране. Това е тяхна отговорност, а НЕ ВАША.

• Освободете се от токсичното влияние и поставете твърдо и уверено своите лични граници. Решете, че няма да реагирате на манипулация или да се завличате и омотавате в техните аргументи. Придържайте се към това свое решение. Ограничете излагането си на влиянието на насилника, доколкото можете.

• Излезте от връзката или променете обстоятелствата, поради които все още стоите в тази връзка. Ако е възможно, отрежете всички линии на комуникация. Дайте да се разбере, че всичко е приключило и не поглеждайте назад. Ако ви спират чисто логистични или финансови измерения на проблема, съставете си план за действие, придържайте се към него, разпишете си го, бъдете последователни, упорити и търпеливи и работете систематично в посока на установяване на лична независимост.

• Дайте си време да се излекувате. Това няма как да бъде лесен и бърз процес, не става от днес за утре. Обърнете се към подкрепящи приятели и членове на семейството си. Ако сте в училище, говорете с учител или психолог, който да ви подкрепи и ориентира. Ако смятате, че ще помогне, намерете терапевт, който може да ви помогне при възстановяването и стъпването на крака и придобиването на самочувствие и сила.

• Напускането на връзката е по-сложно, ако сте омъжени, имате деца или имате общи финанси, имоти, заеми или кредити. Ако това е вашата ситуация, потърсете правна помощ – един адвокат най-добре ще ви посъветва кои са нужните стъпки във вашата ситуация.

За отправна точка на тази статия беше използвана следната статия:
https://www.healthline.com/health/signs-of-mental-abuse#what-to-do

Други свързани материали за гледане и четене, които вярвам, че ще ви бъдат от голяма полза са следните:

1. Видео: Всяка жена трябва да знае как започва домашното насилие
2. Видео: Две жени говорят открито за домашното насилие
3. Филм: Пробуждане – Психическо насилие в семейството от други негови членове
4. Предаване „Ничия земя“ – За домашното насилие
5. Статия: Какво е емоционална злоупотреба?
6. Статия: Една от най-опасните техники за манипулация 
7. Плейлист от чудесни TED talk презентации по темата с насилието във всички негови аспекти – ТУК

Ако статията ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я нататък, за да достигне до повече хора! Информацията е безценен ресурс!

– Стефи Божилова –