Имах голяма вътрешна съпротива да напиша тази статия през последните два месеца, защото това, което преживях във вътрешен план по време на модула ми „Социални и поведенчески експерименти“, част от обучението ми в школата по Естествена Психотерапия, беше огромно, дълбинно и много трансформиращо ме.
Дотолкова, че се опасявам, че думите са крайно недостатъчни да опиша преживяването си и бих казала – пречупването си, които ми се случиха.
Това е поредното домашно в обучението ми по Естествена психотерапия в школата на Орлин Баев и темата, по която избрах да пиша е значимостта от общуването с природата за благоденствието, психическата устойчивост и цялостното здраве на човек.
Темата с природата и общуването с нея я припознавам като много „моя“ и много значима в живота ми, тъй като откакто се помня природата е била единственото място, където се чувствам свързана, притихнала, в хармония, в спокойствие и в дълбоко единство с всичко около и вътре в мен. Обиколила съм неизброимо много планини, върхове, водопади, езера, долини и никога не ми е достатъчно, винаги има още за бродене, още за преживяване, още за сливане, още за преоткрикване – като процесът тече едновременно навътре и навън в човек.
Темата за смъртта… Една изключително важна, ключова, дълбока и силно плашеща тема за хората. Тема, която е много „моя“, с която се занимавам чрез работата си от години и по която си блъскам главата от малко дете. Сега вече бъдейки майка осъзнавам с още по-голяма тежест колко е важно да се говори нормално, спокойно и от самото начало с децата за смъртта, без нищо да бъде скривано, изопачавано, неглижирано, без това да е тема табу, без да предизвиква неудобна тишина или мъчителни емоции. Отдавна исках да седна и да пиша задълбочено по тази тема и да я разгледам от различни гледни точки.
Има още
Отварям една наистина дълбока, сложна и изключително важна тема в психотерапията, за която отдавна съм искала да пиша, но сега така се случи, че това беше и домашното ми в Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам. Така че нека започнем с основния въпрос, а именно:
Какво означава понятието трансфер в психологията?
Характерът на човек е съвкупност от дълбоко заложените му и гравирани черти, усвоеното външно себезаявяване, реакцията му на определени стимули от средата и поведението, което е усвоил като най-работещо за него.
В процеса на формиране на характера – в периода на ранното детство, детето има своите специфични потребности през различните фази на развитие, през които преминава. Ако тези потребности не са адекватно посрещнати и задоволени, това създава определен тип травма при детето (в зависимост от периода на развитие) и се отразява негативно на неговото развитие, деформирайки характера му, създавайки определени изкривявания, блокажи и дисфункционални модели на поведение.
В тази статия (ще бъде дълга!) разглеждам основните 5 вида характери, техния корен и зараждане в детството, фазите на развитие, които ги обуславят, както и какъв е начина да се преработят до цялостен интегрален и осъзнат хармоничен характер, който ни помага да развием потенциала си и да разперим криле, а не ни пречи да разгърнем себе си.
Има още
Настоящата статия е домашното ми за обучението ми по психотерапия, което карам към школата по Естествена психотерапия на Орлин Баев.
Мандалата на човешките ценности и потребности е една нова визия за етапите на развитие на човешкото съзнание и човешката духовна еволюция и тази визия не е градираща отдолу нагоре или пък с вектор отгоре надолу, а е кръгова, цялостна, по-скоро отвътре навън, с фокус върху принадлежността ни като духовни същества на едно общо единно Цяло, от което сме неразривна част и през самосъзнанието за това Цяло ние би трябвало да живеем и функционираме в света.
Сядам да напиша тази отдавна отлагана статия относно този толкова наболял въпрос за цялото човечество – как да се справим с психологическите последствия от социалната изолация?
Живеем в много интересни, динамични и дълбоко трансформиращи времена… Преживяваме събития, които нашето поколение и поколението на родителите ни не е преживявало. Разглезихме се с всички удобства на съвремието ни, свикнахме да ни е лесно, хубаво, да сме презадоволени, всичко да ни е на една ръка разстояние, супермаркетите да са препълнени с храна от цял свят, хладилниците ни да са препълнени, животите ни да са препълнени със събития и социални контакти.
И най-големият фактор, върху който размишлявам напоследък – свикнахме, че смъртта е manageable – управляема и увладяема. Не се сблъскваме със смъртта по начина, по който нашите баби и дядовци и изобщо нашите предци са се сблъсквали постоянно, ежедневно. Смъртта стана абстрактна, далечна, а ние се почувствахме безсмъртни и непобедими в крехките си човешки телесни скафандри.
Отварям тук една тема, по която е трудно да се пише, защото е безкрайна, комплексна, мулти-факторна и същевременно много фина и сетивна.
Това беше първото ми домашно в обучението по Естествена психотерапия, което карам при психотерапевта Орлин Баев. Имам неговото насърчение и позволение да кача работата си тук като статия, като ще я допълня и доразвия в някои аспекти, за да стане по-достъпна и разбираема за широката публика, тъй като в основата си тази тема е развита за психотерапевти и тяхното прилагане на здравата емпатия в работата им с клиенти.
В края на статията ще сложа линкове към други статии на тази тема.
Няма да подменям думата „терапевтът“ в текста, но вие можете да я замените с „човекът“ и да приложите написаното в своя живот и в комуникацията си с вашите роднини, приятели, партньори и колеги. Не е нужно да сте психотерапевт, за да се опитвате да прилагате принципите на здравата емпатия в живота си. Работи! 🙂
С настъпването на зимата и все по-ранното стъмване, отново идва на дневен ред темата за настроението, меланхолията, умората и сънливостта.
Сезонното афективно разстройство, известно още като сезонна депресия или сезонно разстройство на настроението, е РЕАЛНО състояние, да, то съществува и да, хората наистина страдат от него. Аз съм един от тези хора и ми отне много години да разбера защо се чувствам по начина, по който се чувствам всяка зима. Хората, чието настроение и душевно състояние не се променят изобщо в зависимост от различните сезони и количеството на слънчева светлина не могат да разберат това състояние и изпитват вътрешната потребност да го осмеят, дискредитират или омаловажат. Това, разбира се, не е редно, както не е редно при нито едно друго психично състояние или заболяване.
Това е специфичен тип депресия, която се влияе от промените в светлината през всеки сезон. Обикновено промяната в настроението и съответно поведението започва да се усеща през октомври и ноември, когато денят става по-кратък. През зимата симптомите се засилват. Когато пролетта пристигне и слънцето започне да свети много повече, симптомите обикновено се разсейват. Понякога обаче може да се случи обратното — те да се проявят през летните месеци, но това е рядко срещано
Има още
Споделям с вас един изключително интересен и важен откъс от книгата на Фриц Риман „Основни форми на страх“ относно потисната неизразена агресия, нейните последствия в психиката на човек и до какви проявления в характера може да доведе.
Намирам темата за изключително важна и смислена, тъй като ние не сме били възпитавани адекватно да се справяме с агресивните си вътрешни импулси и да ги преобразуваме съзнателно до градивна творческа енергия, мотивация и ентусиазъм, които да канализираме по градивен начин в живота и поведението си.
Има още
Започвам да пиша тази статия с важното уточнение, че тя ще бъде допълвана и доразширявана във времето, тъй като темата за установяването, поддържането и защитаването на личните ни емоционални, психически и физически граници е безкрайно обширна, дълбока и неизчерпаема. Има толкова много, което е важно да бъде казано и доуточнено, че е трудно ключовата информация да бъде събрана в една нормална статия. Така че вашите коментари и допълвания под статията тук в сайта са повече от добре дошли! 🙂
Постоянно изпращам статии за четене и осмисляне в дълбочина като домашна работа на клиентите си и затова ми е важно статиите, които изпращам да са хубави, задълбочени, изчерпателни, да разглеждат един проблем от най-различни страни и перспективи. Рядко намирам точно такива статии, каквито си представям, на български и затова сядам и ги пиша аз. Отдавна искам да седна и да напиша статия за поставянето на лични граници, защото това е проблем, с който се сблъскват много хора.
Има още
Възможно ли е да бъдете малтретирани и дори да не го знаете?!
Домашното насилие е огромен централен проблем в нашето общество. Потресаващо е колко често се случва и на колко много жени на всякакви възрасти, от всякакви професии и с всякакви разнообразни характери. Жени, които никога не бихме могли да предположим, че биха могли да станат жертва на домашно физическо или психическо насилие.
В случая няма да говорим в дълбочина за корените на насилието в съзнанието на насилника, откъде идва поведението му и какво го провокира. Няма да си говорим и за физическото насилие. Ще си говорим за признаците за психическо и емоционално насилие.
Днес, в съвременния свят, в който живеем, все повече се сблъскваме с термини като депресия, хронична умора, меланхолия, тревожност, панически атаки, хронично безсъние. Това вече не са далечни термини от областта на психологията и психиатрията, а са ежедневни реалности, с които живеем или с които се сблъскваме чрез личните преживявания на наши близки и обични хора. Депресията в 21 век е основен огромен и все по-централен проблем, с който се борят милиони хора.
Трябва да осъзнаем, че няма как да се разреши трайно един проблем, ако той не бъде разгледан от всички възможни ъгли и не бъде изследван в дълбочина.
Холистичният подход при разрешаването на психичните проблеми изобщо не прави изключение и все повече психотерапевти осъзнават колко е важно да се говори за цялостна промяна в начина на живот – промяна в храненето и в двигателната активност, в биологичните ритми на сън и бодърстване, изследване за дефицити на витамини като Б12 и вит.Д, както и изследване на хормонални нарушения в работата на щитовидната жлеза, за които обстойно ще стане дума в сегашната статия.
Здравейте, приятели и читатели,
Днес ще засегнем една толкова обширна и дълбинна тема като междуличностните взаимоотношения, трудностите при навлизането в и създаването и разгръщането на една интимна партньорска романтична връзка, вътрешно-психичните фактори, които ни спъват и ни пречат да бъдем истински, автентични, отворени и свързващи се с околните. Темата е толкова многопластова и обширна, че съм сигурна, че едва ще я засегнем на повърхността ѝ.
Нека да си поговорим малко за механизмите, при които се случва истинското терапевтично осъзнаване, трансформация на Сянката, вътрешно дълбоко преобразуване и изцеление на емоционалните травми. Има още