Сядам да напиша тази отдавна отлагана статия относно този толкова наболял въпрос за цялото човечество – как да се справим с психологическите последствия от социалната изолация?

Живеем в много интересни, динамични и дълбоко трансформиращи времена… Преживяваме събития, които нашето поколение и поколението на родителите ни не е преживявало. Разглезихме се с всички удобства на съвремието ни, свикнахме да ни е лесно, хубаво, да сме презадоволени, всичко да ни е на една ръка разстояние, супермаркетите да са препълнени с храна от цял свят, хладилниците ни да са препълнени, животите ни да са препълнени със събития и социални контакти.
И най-големият фактор, върху който размишлявам напоследък – свикнахме, че смъртта е manageable – управляема и увладяема. Не се сблъскваме със смъртта по начина, по който нашите баби и дядовци и изобщо нашите предци са се сблъсквали постоянно, ежедневно. Смъртта стана абстрактна, далечна, а ние се почувствахме безсмъртни и непобедими в крехките си човешки телесни скафандри.