Освен храненето, храната и хранителните вещества, има друг източник на енергия и всъщност той е основният – Космоса! От него идва всичко, от него идва Животът!
Това не е никак абстрактно, но трудно се разбира, ако не се изпита. И това е нормално – за да се разбере, човек трябва да го е прекарал през себе си на ниво „преживяно“, а не на ниво „философски теории“.
Праната – жизнената енергия – всички сме чували за нея – тя идва от Слънцето, от въздуха, от природата. Тя е в клетките ни и дава божествената искра, без която не бихме съществували.
И ако човек успее с различни практики и дишане и други неща да започне да черпи от тази енергия навсякъде около нас, тогава нуждата от храна намалява, а може и да спре в някакъв момент след време. Може да се остане само на Слънце, вода, сокове, течности. Има най-различни течения, и хората, които преминават на такъв тип живот стават все повече.
Органите и храносмилателната система са грубият материален катализатор за нещо, което иначе го има навсякъде около нас, но ние не сме развили финните си сетива, за да черпим от него. Не сме развили астралното и етерното си тяло.
Но светът се променя, вибрациите на Земята и излъчванията от Слънцето се променят. Учените вече не могат да си затварят очите, започват да пишат за това, вече е осезаемо с най-обикновени уреди. И някои хора го правят – успяват да черпят енергия без да използват плътното си материално тяло, за да преработва храна. Те не си вредят, не се разболяват, напротив – стават все по-здрави и жизнени с времето. Те просто вдигат вибрациите си и минават на „друго ниво“ така да се каже. Един ден всички ще стигнем там. 🙂
Учителя Петър Дънов говори за това, Рудолф Щайнер говори за това, много мъдри души говорят за това. И то вече се случва. Факт е. Може да е абстрактно за повечето хора, може да е трудно за преглъщане и асимилиране, но се случва!
Напоследък си мисля, че не искам да се връщам към храната. Идеята ме отблъсква. Споделям го публично с абсолютно ясното съзнание колко критика и подигравателни ехидни погледи мога да отнеса. Не ми пука обаче. 🙂 Знам, че има много хора, които ще разберат за какво говоря 🙂
Днес ми е 47ми ден на сокове и се чувствам все по-добре и все по-пълна с енергия всеки следващ ден. Да, знам, че като излязат сезонните плодове ще започна да се храня с тях, няма да устоя, но просто споделям, че в моменти като този ми е достатъчно да изпия една топла вода с лимон, да правя Йога, да дишам половин час и се чувствам, че летя. 🙂
Чувствам енергията как тече по каналите на тялото ми – чувствам я по-осезателно от всякога преди.
Наздраве с.. вода 🙂 Днес дори сок не ми се пие.
Поздравления, Стефи! Само така! Радвай се на живота така, както намериш за добре и хич да не ти пука. А като излязат сезонните плодове, и ти се хапва- хапвай, пък после пак на сокчета. Успех 🙂
Благодаря, Пепи! 🙂 Хубаво е като получавам окуражаващи позитивни коментари 🙂
Аз вярвам в това,което споделяш,Стефи,вярвам че този начин на живот и хранене ще настъпва все повече в съзнанието на хората,а той води до пречистване не само на физическото тяло,а и на духовното в нас,на по-високо ниво!Поздравявам те,мило момиче,страхотна си,носиш в себе си отпечатък на божественото!
Благодаря ти, Яблена, всички ние го носим в себе си! А дали ще го проявим, си зависи само и единствено от нас! 🙂
Pingback: Спортувай, храни се правилно, спи дълго, смей се по много и обичай! :-) | Стефи Божилова
🙂 Стефи, поздравления! Следя режима ти, когато публикуваш отзиви за него, интересно ми е какво ще стане с твоя експеримент, а кой знае – може би ще остане и начин на живот за теб 🙂 Аз също съм от експериментиращите, и като видях статията „друг източник на енергия“ исках да споделя, че преди 3 години попаднах на статия за слънцеядството, и го започнах с цел да спра да съм зависима от храната, попаднах на Манек, и досега гледам слънцето около един час на ден (когато го има). За сега нямам желания от самото начало ефект, но пък взимам друго от слънцето – невероятно зареждащо и енергизиращо и ободряващо ми действа. Започнах с цел, само че сега продължавам просто защото съм пристрастена към слънцето вече 🙂 Изборът ми на храна се промени много откакто започнах, така че може би има ефект. За сега няма да насилвам нищо, вярвам че с времето нещата ще покажат накъде съм тръгнала. Радвам се че се говори за това, и не ми е приятно когато хората го интерпретират по погрешен начин… Но поне виждам че има широкоскроени хора! 🙂
Здравей, Ева! 🙂 Благодаря ти за споделеното! И на мен ми е интересно какво ще се случи с експеримента ми, но вече виждам все по-силно желание в себе си да се храня, някакси естествено и отвътре идва, без лакомия, появи се и се засили откакто си позволих да въведа смутита и вече дори пия по няколко смутита на ден, плодови, зелени, което си е чиста форма на ядене 🙂 Може би за другите хора не е, но за мен Е определено. Виждам, че постепенно ще премина към плодоядство и суровоядство, надявам се за цялото лято най-малкото, пък после за зимата ще видим. Но аз съм си лакома и вероятно, като започна да се храня, и готвената веганска храна ще ме изкуши.
В последно време си мисля, че консумацията на сокове е сходна на т.нар. „вампиризъм“, и в двата случая се „изпиват“ жизнените сокове на организмите! 😉
Стефи , бих искал да те помоля да ми опишеш на кратко някои от метоите ти за зареждане с прана ,ще съм ти много благодарен ,правил съм гладуване и зареждане със слънчева прана за около една седмица и пиех вечер по един литър сок , наистина се усеща как енергията протича през тялото особено когато гледах слънцето , но след около една седмица преминах отново към захранване с плодове и зеленчуци , някакси почуствах че още не съм готов да премина изцяло на прана изглежда организма е необходимо да се подготви за такова начинание постепенно, и за това ми е интересно и за други методи за захранване с прана :))))
Pingback: Протеините във вегетарианския начин на живот | Стефи Божилова
Pingback: Сидхите – психичните способности – в Йога | Стефи Божилова
Здравейте. Прощавайте за любопитството, но бихте ли споделили докъде стигнахте в експеримрнта си в слънчевото хрснене?
Здравейте 🙂 Никъде не съм споменавала, че съм минала на слънчево хранене и че провеждам такъв експеримент 🙂
Поздравявам ви за това, което правите.
Няколко месеца бях на суровоядство. На по няколко праскови правих големи планински преходи, а съм вече на 64 години.
Сега се опитвам да мина на плодоядство. Чувствам се чудесно.
Мой познат на 67 години преди няколко месеца окончателно премина на праноядство, без никаква физическа храна, и се чувства и изглежда по-добре от преди.
Мечтая да постигна това, това което той постигна и смело си вървя напред, независимо от страничните забележки и критики. Мълча за това, което правя но, някои от заобикалящите ме хора разбраха и стана по-трудно.
Дано знанието стане все по-популярно, за да могат повече хора по-спокойно да минават на подобни режими. Чудесно написано! 🙂