Съжалявам, ако смущавам някой с позитивните си снимки, статуси, писания или твърдения за живота как всичко си зависи от нас и как ние можем да бъдем господари на живота си.
Съжалявам, ако твърдейки, че всичко зависи САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ НАС самите провокирам яд, злоба и агресия в хора, които много отдавна са отдали живота си на други хора или на Системата да ги контролира и ръководи. И които много отдавна са се отказали да поемат отговорност за живота си, защото… ами защото просто така е по-лесно.
Но това е техният филм, а моят е друг. 🙂
Тъй като този живот е моето кино, аз съм главният режисьор и главният актьор и главният сценарист и съм избрала да се играе съвсем различен филм на сцената.
Съжалявам… но не, всъщност не съжалявам изобщо! 🙂
Място за съжаление няма, животът е твърде кратък.
Не си „затварям очите“ за „суровата реалност“, нито гледам в друга посока, нито пък се правя, че съм „над нещата“.
Аз съм това, което съм. Избрала съм да си сътворя такъв живот и такава реалност, в която да ми е комфортно и уютно. В която животът да е хубав и цветен и вдъхновяващ, въпреки, да, въпреки!, всичко!
Аз съм си го направила така, никой не ми го е направил отвън.
(В тази връзка, прочетете статията „Вътрешна и външна локация на контрола“ – за хората, които избират да поемат отговорност и за хубавите и за лошите неща в живота си, и за успехите и за провалите си, и за онези другите, на които все някой или нещо отвън им е виновен.)
Никой не ми е виновен нито за хубавите случки в живота ми, нито за лошите и болезнени опитности.
Не мрънкам и не се оплаквам. Всъщност май никога не ми е идвало да го правя. А когато съм щастлива благодаря първо на себе си, че съм положила нужните усилия, за да бъда щастлива и здрава.
Може тези усилия да са били положени в минал живот и сега да бера плодовете им. И когато „лоши“ неща ни се случват, това отново не е случайно, а си има причина и корен някъде назад в миналото. Това, че не виждаме цялата картина, не значи, че картина няма. 🙂
Заобиколила съм се от хора със сродни ценности, виждания и разбирания за света. Каквото излъчвам, това и привличам и точните хора ме намират или аз намирам тях. Надушваме се, че сме от една порода 🙂
Понякога най-обикновените неща могат да бъдат превърнати в необикновени, само като ги правиш с правилните хора!
Този тип мислене в психологията се нарича „вътрешна локация на контрола“, както вече споменах – „обвиняваш“ себе си за проблемите, радостите, успехите и провалите в своя си живот. Никой не ти е виновен – нито партньор, нито държава, нито правителство, нито приятели, нито родители. Teзи хора са имали и все още имат своето влияние върху нас. Всички, разбира се, сме свързани и сме скачени съдове, в това няма спор, но на първо място ние взимаме решенията и ние правим избор.
Всеки ден, ден след ден, месец след месец, във всеки един момент, цял живот.
Тук може да се вмъкне, че Бог също не ни е виновен – нито ни наказва за нещо, нито ни награждава. А хората много обичаме да Му приписваме своите житейски радости и скърби. Не, не изкупваме „греховното“ си поведение. Плащаме само това, което душата ни сама си е поставила като цена и учим уроците, които сами сме планирали за себе си, за да израснем духовно.
Малко е „кофти“ наистина да поемеш пълна отговорност, защото когато ти е криво, не можеш да обвиниш Бог или Провидението, че те е забравил, а трябва да обвиниш себе си, че си се забравил. И че не си се обичал достатъчно.
Но така е. Или си господар на живота си или си жертва на обстоятелствата и ако си второто, тогава подкрепяш и ръкопляскаш на другите хора, които се изживяват като жертва на обстоятелствата. И критикуваш всички онези, които са решили да поемат юздите в свои ръце.
А как помагаш на всички останали?
– Като даваш личен пример! Всеки ден!
С начина си на живот, с действията си, с усмивката си, с ентусиазма и вдъхновението си. С работата си, която избираш да е в помощ на хората.
Със светлината си, която не се притесняваш да светиш навред. Помагаш като показваш, че не е нужно да е трудно, като може да бъде и приятно.
И пак да си учиш уроците, само че по собствена воля, а не поради неволята.
Еволюцията си тече, всичко се променя и не спира, всичко върви по една спирала към по-Добро и към повече Светлина. Борбите са илюзия. Няма борба. Има вътрешна промяна. Индивидуална. Осъзната.
Отвътре навън. От индивидуалното към Цялото. От жертва към господар (майстор). Такъв е принципа.
Така че ДА – всеки може да избере сам за себе си своята реалност. Разграничавайки се от по-голямата част от хората, които са вечно недоволни и постоянно се оплакват. Няма значение колко имаш или колко изкарваш, а как гледаш на живота и дали се радваш на мъничките ежедневни неща.
Оценяваш ли слънцето, изгрева, водата, въздуха, качествената храна, растителното царство, привилегията да си роден ЧОВЕК точно тук и сега?…
Ако душата ти е богата и пъстра, и животът ти ще бъде богат!…
Иде пролет! Всичко скоро ще цъфне и разцъфне! Вече се усещат импулсите на растеж и промяна в цялата природа. Погледнете дърветата – може да е студено, но те имат пъпчици, които после ще разцъфнат, ще вържат и ще се роди вкусен плод.
Сега е идеалният момент да се метнем на вълните на промяната и да се понесем напред към хубави топли щастливи дни. 🙂
И завършвам с един любим цитат:
„Най-хубавият ден в живота ти е денят, в който решиш, че животът ти ти принадлежи. Без извинения и оправдания!
Без някой, на когото да се опираш, да разчиташ или да виниш.
Дарът си е твой – той е едно невероятно приключение – и ти, и единствено ти!, си отговорен за неговото качество.
Това е денят, в който животът ти наистина започва!“ ~ Боб Моауад ~
Ако тази статия Ви е харесала и докоснала, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря!
– Стефи Божилова –
Стефи,прекрасна,благодаря,че живота ме срещна с теб,макар и виртуално,защото винаги се случва това,което се случва,не може да бъде по друг начин.Обичам живота си и съм щастлива,че осъзнах как да го изживея.Благодаря на Духа,който ми дава огромни сили да продължавам напред.Благодаря,благодаря,благодаря на всички,свързани по един или друг начин с мен,подпомагащи еволюцията ми.
И аз ти благодаря от сърце за милите думи! 🙂 И също съм благодарна на Великия Учител Живота, че ме срещна и продължава да ме срещна с уникални прекрасни души, с които вървим по един Път 🙂 Даже точно преди няколко часа бях на едно събитие в център Идея Вита и публикувах статус във Фейсбук, казвайки точно същото и сега влизам и го прочитам от теб 🙂
Много благодаря за мъдрата лекция!
От нея струи послание към всяка изгубена в ежедневието душа.
Може би много от нас се изгубваме и увличаме по суетата, но едно такова послание, като вашето е достатъчно да се замисля и да променя посоката на чувствата си в полза на духовното и самоконтрола, да овладея ситуацията, в която се намирам. Само едно незнам – до колко да владея чувството на себеотрицание в полза на най-близките в нужда, та нали на това ни учи християнското учение, да даряваме любов и съответно грижа към ближния, въпреки нашата заетост и лични планове ……
Наистина това е много трудно, ако живота ни е свързан с близки и приятели, които трептят на вибрации с различна чистота от нашата. Тук вече емоциите и силата на духа трябва да намерят начин да заработят в синхрон.
Какво ще стане, ако ние се отречем от нашите близки с различна емоционална вибрация – само и само ние да сме добре.
Аз лично ще се чувствам с гузна игоистична съвест, че не съм успяла да заработя в синхрон с различните вибрации от мен хора.
Понякога съдбата ни праща изпитание до колко сме силни да обичаме.
Със себеотрицание в полза на ближния или ще се предадем за да се скрием в удобно и безгрижно местанце (с хора само с позитивна вибрация).
Ами, ако ние сме от другата страна – от нуждаеще се от помощ физическа или емоционална?
Ако всеки търси да се скрие в уютното местенце от себеподобните вибрационни личности, то той ще попадне в собствен капан – ако изпадне в нужда – няма кой да му помогне. Общество с еднакви вибрации (те да са си добре) ще го игнорират като паразит за да продължат живуркането си спокойно и обезкопояващо.
Всевишния Творец ни е създал различни емоционални и интилектоални личности с различни духовни вибрации, за да имаме шанса да обичаме и различните – истински – всеотдайно със себеотрицание.
Благодаря за коментара, Анна! 🙂 Много интересна тема поставяте, много пъти сме я дискутирали, надълго и нашироко. И мненията се люшкат от едната крайност в другата, като аз сама за себе си знам – следвам интуицията и усещанията си и наистина това никога не ме е изправяло пред дилема. Седя в дадени отношения, независимо с кой впрочем, докато ми е добре и докато не се чувствам зле. Ако започна да се чувствам зле, с източена енергия, отпаднала, подтисната – напускам. И по този начин правя услуга и на себе си и на другия човек.
Иначе по темата за християнското учение също мненията са много, но моето мнение е, че много неща се четат буквално и не се разбират в дълбочина. Няма как човек да дарява истински Любов и щастие ако сам не се обича. Просто няма как да се случи. Любовта идва от вътре, тя е като фонтан.
Мисля, че най-добрият начин да помогнем на всички е да живеем живота си по възможно най-добрият и щастлив начин, защото няма по-добър личен пример от това, а няма по-силно нещо от личният пример за хората. Виждам тази сила всеки ден в живота си. Думите са излишни, достатъчно е хората само да видят как живееш, с какво се храниш, как мислиш и как изглеждаш и какво излъчваш и сами искат да тръгнат по този път.
Поздрави! 🙂
Pingback: Спортувай, храни се правилно, спи дълго, смей се по много и обичай! :-) | Стефи Божилова
Здравейте ! В последно време постоянно мисля и се чудя как да съчетая собственото си желание за развитие, съответно действията ми насочени към един по-добър и хармоничен живот с негативизма около мен. Личният ми пример не повлиява положително на хората около мен. Обратното- в много от случаите негативизма и злобата се увеличава. Вярно е, че човек трябва да бъде в едни взаимоотношения докато се чувства добре в тях, но какво да правя и как да постъпя когато негативното е от хора към който имам моралното задължение да се грижа за тях, защото са възрастни и болни?
Обезсърчава ме когато на стремежа ми да правя живота си и този на близките си по-добър се отговаря постоянно със злоба. Чувствам се изгубена от това и не мога да намеря отговор.
Здравей, Галина, извинявай, че чак сега ти отговарям на коментара. 🙂
От 11 години съм вегетарианка и едва последните няколко години виждам как личният ми пример е повлиял на много от моите роднини и близки. Но това се проявява на видимо ниво след доста време. Имам предвид, че с нашия начин на живот и действия ние отговаряме само за себе си и слизайки тук долу във физически тела сме поели отговорност за тях (телата си) и за нашия си Път. Само можем да се надяваме чрез начина си на живот да вдъхновим и някой друг да опита и да посадим семенца на Промяна, които един ден, след време ще покълнат. Още в този живот, в идеалния вариант 🙂
Отговаряй за себе си и се опитвай минимално да влияеш и да натискаш близките си към някаква промяна. В крайна сметка всеки тръгва по този Път не насила, а когато му дойде отвътре, когато душата си го е избрала. Можеш само чрез себе си да променяш. 🙂 Винаги има смисъл, не се отчаивай!
Благодаря за отговора !
За себе си зная, че смисъла на живота е винаги да се стремиш да бъдеш по-добър както в нещата, които правиш, така и във взаимоотношенията с другите около теб. Зная, че е важно да вървиш по собствения си път независимо от трудностите около теб, защото както е казал Херман Хесе харата са като цветята – всяко е само за себе си и само благодарение на вятъра или нещо друго, цветята могат да се докоснат едно друго. Всеки ден се стремя да живея според вижданията си и се стремя да разпръсквам обич и светлина около мен, но понякога когато се сблъскам с негативизма около мен, за кратко / слава богу, че е за кратко/ се обезсърчавам, но след това отново продължавам напред, защото вярвам, че все някога нещата ще са по-добри и хармонични.
Благодаря, че чрез сайта ти мога да си напомням, че нещата макар и бавно, се случват.
Pingback: Здравословния егоизъм и Любовта към себе си – “Трите въпроса” от Хорхе Букай | Стефи Божилова
Pingback: За мотивацията, поставянето на цели и вътрешните стимули | Стефи Божилова
Pingback: Светът се променя чрез личен пример и собствена Светлина | Стефи Божилова
Pingback: Размисли за страхът от неизвестното и хората, които пускаме да си тръгнат от нас | Стефи Божилова
Pingback: Вътрешна и външна локация на контрола – психология | Стефи Божилова
Pingback: За импулсът, вдъхновението, Природата и миговете, които ни оставят без дъх!… | Стефи Божилова
Pingback: “Идвам от Слънцето!”: Зашеметяващата история на едно дете, което разказва за живота си преди да се роди | Стефи Божилова
Pingback: ИДВАМ ОТ СЛЪНЦЕТО | Електронен вестник "Сияние"
Pingback: Да се запознаем със Сянката си – тъмнината, която е част от нас | Стефи Божилова
Pingback: Не приемай живота толкова насериозно, никой не е излязъл жив от него… А дали? :-) | Стефи Божилова
Pingback: Ако имаш мечта – трябва да я защитаваш! Хората винаги ще ти казват, че ще се провалиш. | Стефи Божилова
Pingback: Здравословния егоизъм и Любовта към себе си – „Трите въпроса“ от Хорхе Букай | Невротренинг