Архив за етикет: социална изолация

Работа с панически атаки и генерализирана тревожност през Естествената психотерапия

Posted on by
1

Това ще бъде една дълга статия, която подготвям от много време. В тази статия няма да откриете „10 бързи съвета как да преборим паник атаката“, защото просто няма такива, съжалявам ако ви разочаровам. Всяко едно състояние, всеки един симптом и всяко едно външно проявление, което ни причинява дискомфорт, имат своя дълбок дълбок корен в дебрите на несъзнаваното ни и далеч назад в миналото ни. Всеки един симптом или болестно състояние е като връхчето на една пирамида, ние виждаме и преживяваме връхчето и искаме да премахнем само него, но е нужно да влезем в дълбочина и да изследваме цялата пирамида. Така че в тази статия ще се опитам да маркирам основните положения и разбирания за паник атаките, паническото разстройство и генерализираната тревожност през парадигмата на Школата по Естествена психотерапия, в която се обучавам.
И ще сложа много линкове и препратки към материали за допълнително четене, защото няма как да разгледаме един монопроблем без да засегнем поне още 10 свързани теми, просто психиката ни работи така.

Има още →

Как да се справим с изолацията и последствията от нея

Posted on by
3

Сядам да напиша тази отдавна отлагана статия относно този толкова наболял въпрос за цялото човечество – как да се справим с психологическите последствия от социалната изолация?

Живеем в много интересни, динамични и дълбоко трансформиращи времена… Преживяваме събития, които нашето поколение и поколението на родителите ни не е преживявало. Разглезихме се с всички удобства на съвремието ни, свикнахме да ни е лесно, хубаво, да сме презадоволени, всичко да ни е на една ръка разстояние, супермаркетите да са препълнени с храна от цял свят, хладилниците ни да са препълнени, животите ни да са препълнени със събития и социални контакти.
И най-големият фактор, върху който размишлявам напоследък – свикнахме, че смъртта е manageable – управляема и увладяема. Не се сблъскваме със смъртта по начина, по който нашите баби и дядовци и изобщо нашите предци са се сблъсквали постоянно, ежедневно. Смъртта стана абстрактна, далечна, а ние се почувствахме безсмъртни и непобедими в крехките си човешки телесни скафандри.

Има още →