
Това е поредното домашно в обучението ми по Естествена психотерапия в школата на Орлин Баев и темата, по която избрах да пиша е значимостта от общуването с природата за благоденствието, психическата устойчивост и цялостното здраве на човек.
Темата с природата и общуването с нея я припознавам като много „моя“ и много значима в живота ми, тъй като откакто се помня природата е била единственото място, където се чувствам свързана, притихнала, в хармония, в спокойствие и в дълбоко единство с всичко около и вътре в мен. Обиколила съм неизброимо много планини, върхове, водопади, езера, долини и никога не ми е достатъчно, винаги има още за бродене, още за преживяване, още за сливане, още за преоткрикване – като процесът тече едновременно навътре и навън в човек.