Тресат ме размисли и страсти за приятелството и искам да ги пусна навън. При мен не става пускането само с мислене, трябва да изпиша мислите и емоциите, за да ми олекне на душата.

Мисля си какво е приятелството, кога можеш да наречеш един човек ПРИЯТЕЛ, кога наистина с някого сте се допуснали и докъде трябва да се допуснете, за да се усетите като приятели. Вероятно за всеки това допускане и степента на дълбочината му са различни. И това е съвсем нормално, така и трябва да бъде. Затова мога да споделя само как е за мен.