Чувствам се лунна

И много отнесена

Тъжна и вяла

Самотна почти

 

Чувствам се звездно-замаяна

И по човешки изгубена

Много странно попаднала

В този свят на разбити съдби

 

Някак е смешно и глупаво

Да си малко момиче

Наивно, самотно,

Но с толкова много мечти…

 

Някак е глупаво

Да обичаш отдадено

А да ти връщат обратно само сълзи…

 

Чувствам се лунна, прозрачна и празна

Цял един свят сътворен в тишини

Свят на космични пространства

И спомени за езерни залези

А навън и отвътре – само вали…

 

И съм гола

Пред себе си

Изцяло съблечена

Но покрита със звезден прах от мечти

И се случва понякога да се влюбя във себе си

Но само когато е тихо в главата ми

(и успея да чуя душата си)

Преди отново да започне да вали…

 

Този вятър навън ще измие сълзите

След години не ще има даже следи…

Не можах да се стегна, да успея наистински

И останах си реална само в смели мечти..

 

Тишината разкъсва шума на колите,

Тишината погребва звука на света…

Ах, невъзможно объркано малко момиче,

Защо дойде в този свят-самота?…

 

Писано на: 09.април.2012

Автор: Стефи Божилова