Тя цялата е Светлина

Но има в себе си безкрайно много тъмнина

И хиляди безчет лица –

на настроения, звезди, слънца…

 

Обича да се смее и да плаче

Със много гласове събрани във едно

Със много същности, във много цветни дрехи

Съдържа много Аз-ове с различно потекло…

Събрани във едно, наглед, момиче

А всъщност нищо общо със това!

Какво е, даже и не смей да питаш

Душата й пристигна със прахта

на първите звезди, които се взривиха –

в началото на Всичко – и със тях дойде в света!

 

Красива е и толкова ефирна..

Блестяща фея носеща се на вълни от Светлина

Но само миг й трябва и те срива

Или пък само с поглед ти дарява радостта!

 

Не можеш лесно да я разбереш

Да вникнеш във душата й

И в разума да побереш

Че някак няма общо с онова

До което докосвал си се

С твоите земни, тъй ограничени сетива…

 

Взри се в очите й – вселени

И мигновено ще я разбереш

Но не със думи, не в човешко време

А в онова пространство на копнеж

По непознатото-забравено-познато

Усещане за миг, обхванал Вечността…

 

Ще я познаеш ти по белезите от крилата

И по остатъците звезден прах във неините коси

Ще я познаеш, нищо че е непозната

Защото щом погледнеш я, ще заковеш

на място и намерил всичко дето

си търсил хиляди години в толкова тела

През толкова животи, обещания и клетви

Все търсил си, но ето – сама дойде при теб тя –

ЛЮБОВТА…

 

Писано на: 10.април.2012
Автор: Стефи Божилова