Вървя по лунните пътеки на духа

Сърцето ми е пълно с нежност

Едно се чувствам със света

Изпълнена с Любов и благодарност.

За всяко утро, всеки лъч

За всяко слънце идващо в живота ми

За всеки залез също – знам, че е урок!

След всяка болка идва безпределно щастие!

След залеза настъпва ново утро

Със трепета на новата надежда

Със пеперудките на Любовта

След самотата идва споделеността!

Вървя по лунните пътеки на духа

И обградена съм с души-светулки

Звезди блестящи те са във нощта

И никога не ме оставят в самота.

Вървя по върхове от сняг покрити

По склонове обляни в Светлина

Край езера присядам в тишина обвити

Затварям си очите и се сливам с Вечността…

И всеки полъх въздух свеж

Аз вдишвам със „Благодаря!”

И на душата ми най-съкровенния копнеж

Е да помогне на света!

Писано на: 15.ноември.2011
Автор: Стефи Божилова