Приятел се наричаш ти,

но в трудни времена те няма,

жестоко може да боли

щом обещанията превърнат се в измама.

Жестоко е когато вярвал си,

а виждаш как едно приятелство умира,

и искаш да се молиш и крещиш,

но гордостта ти те възпира.

На прах във огъня на реалността

разпадат се години вярна дружба,

за някои всичко е игра,

за други – истината тъжна.

Усмивки, болки и мечти,

които от душата си делял си

ще се превърнат в бледи спомени,

във приказки започнати, но недовършени.

Приятел се наричаш ти

и клетви тежки си изричал,

но с времето забрави ги,

забрави, че си ме обичал.

Във спомените ми ще си живееш,

недей и ти забравя наште дни.

Сега тръгни си. Бързай! Да не закъснееш!

Пред теб отворени са толкова врати.

Писано на: 06.юни.2009
Автор: Стефи Божилова