За Х.

Когато пак оттук заминеш си

и всичко лошо с тебе си отиде

аз пак с една ръка ще пиша „Липсваш ми”,

а с другата ще галя буквите на твойто име.

 

Когато мисля си за тебе

ще искам пак до мен ти да седиш,

забравила ще съм кавгите

и как по цял ден ми крещиш.

 

Когато гледам те на снимка

за мен ти ще си моят свят,

във който искам да утихна,

във който няма капка мрак.

 

Но после ти ще се обадиш,

ще чуя пак изнервения глас,

за нещо пак ще ми се скараш

и пак ще ме обиждаш един час.

 

Ала веднага лесно ще забравиш

как ей сега отново ме рани

и Любовта си с нежни думи ще изкажеш,

надявайки се болката да заличи.

 

Ще шепнеш: „Миличко, обичам те,

нали ме знаеш, аз съм си такъв,

във теб изцяло вричам се

и нищо, че понякога ме правиш луд.”

И моята усмивка ще изгрее

и сълзите ще изпари.

Надеждата във мене тлее,

че Любовта ми ще те промени.

 

Но аз не вярвам в твоите думи

дори за малко да ме топлят те,

отдавна скъсаха се моите струни

на нараненото ми и излъгано сърце.

 

Не искам вече да те гледам,

за мене твоят образ е тъга.

Обичам те и мразя те, прости ми!

Не знам защо получи се така…

 

Аз исках с тебе да живея

оттук до края на света,

ти знаеш как копнея

за малко радост и за светлина.

 

Ти знаеш как обичах те,

как исках двама всичко да делим…

Но няма смисъл, разбери ме,

за всичко станало и ставащо

не ще успеем с теб да си простим!

 

Писано на: 25.август.2008
Автор: Стефи Божилова