Миналото е далечен спомен,

изживяна и забравена мечта,

нищо повече от ехо

от далечни времена.

 

Миналото са усмивки стари,

стари чувства станали на лед,

стари болки и тревоги,

стар отминал светоглед.

 

Сладки разговори цели нощи

по изхвърлен вече телефон,

тайни казвани със шепот,

две сърца в един синхрон.

 

Миналото са играчки,

със които си играл;

светове, които си измислял

и в които си живял.

 

Някога отпред на двора

с някой много си се смял

и споделял си и плакал,

всички болки си делял…

 

Но сега сте други хора,

с други цели и съдби,

и заровени са в двора

скъпоценните мечти.

 

Миналото е утеха

в тъжна нощ, във късен час,

но не можеш времето да върнеш

и се давиш в непосилен бяс.

Миналото са парченца

от живот, живян преди,

в който вече теб те няма

и зад теб затворени са всичките врати.

 

Миналото са разходки

в парка под милионите звезди,

скрити погледи, целувки,

запечатани във времето следи.

 

Миналото е отрова,

която ще те трови всеки ден,

дори да искаш да забравиш

цял живот ще бъдеш в плен.

 

Първи път когато си обичал,

първи път когато си мечтал,

първи път когато си повярвал,

всеки път по-силно си живял!

 

Всеки път отново си се раждал

от болка или пък от светлина,

всеки път бариери си изграждал,

създадени за да се разрушат сега!

 

Всяко минало е настояще,

всеки спомен прави ни това, което сме,

всеки, който си е тръгнал

ни помага да живеем по-добре!

 

Писано на: 31.май.2009
Автор: Стефи Божилова