Готвената храна е белег за цивилизация. Цената, която ние плащаме за това удоволствие – загуба на витамини и полезни минерали, разрушаване на ензимите и растителните хормони, промяна свойствата на протеините, окисляване на липидите, загуба на виталността или жизнените сили, и образуване на вредни химикали при температури по-високи от точката на кипене.
Готвенето разрушава целулозата в зеленчуците и по такъв начин прави хранителните продукти по-лесни за дъвчене и по-вкусни (това е спорно и много индивидуално). В същото време са унищожени и бактериите, като по този начин храната е по-безвредна, но само, ако се консумира веднага след приготвянето. По време на съхранението остатъците от храната са много по-неустойчиви на микробно заразяване, отколкото прясната приготвена храна.
Преди много години, учените открили процес или явление в човешкото тяло, появяващ се винаги при приемането на храна. Процесът бил следния – когато човек започне да се храни кръвта му започва да се насища с левкоцити, същото, което се случва и когато сме болни или сме прихванали някой вирус. Нарекли са го хранителна левкоцитоза.
Когато храната е нагрята повече от 80-90°C протеините се видоизменят или стават небиологични, променя се вътрешната им структура, свиват се и имунната система ги възприема като “чужди нашественици”. Храносмилателната система се пренасища с бели кръвни клетки, след приема на такава храна. Белите кръвни клетки или левкоцититите се опитват да предотвратят достигането на тези хранителни токсини до кръвопотока. Колкото повече храната е нагрявана или колкото повече е пречиствана, толкова по-силна е последвалата левкоцитоза. Тази реакция срещу хранителния токсичен агент не се наблюдава при консумация на сурова храна.
В началото учените си мислили, че това е явно нормално явление, след като се наблюдава винаги. Но с по-задълбочени наблюдения и изследвания се установило, че това НЕ се случва, когато човек се храни със сурова растителна храна.
Когато се храним с термично обработена храна, тялото ни реагира така както би реагирало на вирус, на чужди тела, на нещо вредно и непознато. С попадането на такава храна в организма ни, той започва да атакува храносмилателната система с левкоцити
~ с цел “да се пребори, с нещото, което е попаднало там” и защото
~ “белите кръвни телца пренасят ензими от ензимните резервоари на тялото и се придвижват към храносмилателната система, за да подпомогнат смилането на готвената храна”.
Това води до силно изтощение на имунната система и до значителен стрес на целия организъм. Положението се влошава значително, когато преяждаме с термично обработена храна. Ето едно доказателство за всичко това – подремва ли ви се след като похапнете сладко сладко с някоя манджичка, придружена с 3 филии хляб или със солидна порция фетучини с прошуто и сос болонезе или с 5 вида сирена. Това е защото тялото ни започва да влага неимоверни усилия в разграждането на всички видоизменени от високата температура вещества. И колкото и изискано да звучи дадено ястие, сготвено ли е над определени градуси, то вече става вредно и неестествено за нашия организъм.
Критичната температура за различните хранителни продукти е различна като варира около 90 градуса – температура, над която храната вече става даже канцерогенна. Още по-лошо е когато пържим или печем в мазнина, тогава се образува токсинът акриламид, който е един от виновниците за почти всички възпаления в тялото ни.
Следва да се досетим, че когато сме болни не е добре да се храним с нищо, което е термично обработено, тъй като още повече затрудняваме и забавяме оздравителния процес. В такива периоди е по-подходящо да приемаме прясноизцедени сокове и плодове, богати на витамин С – кивита, лимони, ягоди, чушки, домати и други.
При консумацията на сурова храна или такава, която е приготвена по принципите на суровоядството, хранителна левкоцитоза не се наблюдава. Затова е необходимо минимум 70 % от менюто ни да е сурова храна, а когато обядваме или вечеряме да започваме винаги с прясна салата. Така поне подготвяме организма си за храносмилане, внасяме известно количество ензими със суровите зеленчуци и левкоцитозата или не се проявява, или е в много по-малка степен.
Ензимният дефицит и системната консумация с термично обработена храна води до хронична умора, бързо състаряване, апатия, понижаване на имунната система, цялостен здравословен дисбаланс и едни от главните причини за почти всички болести. За хората е изключително трудно да се откажат от готвената храна, но ако се намали до поне 20 % от менюто ни това ще подобри значително здравето ни.
Нека обобщим начините как да намалим ефекта хранителна левкоцитоза:
* поне 70% от менюто ни да е съставено от пресни плодове и зеленчуци
* обяда ни или вечерята да започват със свежа салата, а закуската може с пресен плод
* да приемаме допълнително хранителни ензими докато се храним (вече се продават на много места)
* по-често да си приготвяме кълнове, които да добавяме към ежедневното ни меню
* ако например не сме суровоядци, може да предприемем следното – всеки месец за 5-7 дена да преминаваме изцяло на растителна храна (суровоядство) – така хем ще заздравим организма си, хем ще го пречистим и ще му дадем възможност да си възстанови ензимните запаси.
Ако хранителните ензими са разрушени, ние трябва да добавяме значителни количества храносмилателни ензими, а нашия пълен ензимен капацитет се влошава много по-бързо с напредване на годините, нещо което няма да се случи при суровоядството. По такъв начин с възрастта се развиват и дегенеративни заболявания, които иначе могат да се избегнат. Хранителните и храносмилателните ензими не само разлагат и абсорбират храната, но и запазват нашия организъм чист от натрупани “ лоши” мазнини и протеини, като по този начин възпрепятстват развитието на атеросклероза и рак. Приложени големи дози от протеини и хранителни ензими често се използват в натуралната ракова терапия за разрушаване на тумора.
Чудесна книга за ензимите е тази на д-р Хироми Шиния:
Съвременните начини за обработка на храните в повечето случаи са комбинация от негативните за здравето влияния на готвената, рафинираната и химизирана храна. Консервираната храна например, причинява даже по-голямо количество левкоцитози от нормално сготвената храна, което показва, че тя е по-токсична. Еднакво вредна е и микровълновата храна, доколкото този процес е свързан с яростно разтърсване и усукване на деликатните молекулярни структури. Ненормални отклонения в кръвта и имунната система са отбелязани след консумация на такава храна.
Скорошни изследвания свързват рака дирекно с липсата на достатъчно ензими в организма и с употребата на микровълнови фурни и прекалено термично обработена храна. Това създава паразите в човешкия организъм, които пък водят до появата на рак в определена група от клетки.
Статията е взета и обогатена от Мер от сайтът Земя на Заем.
Обогатена е с преводи на материали от Walter Last и лични размисли.
Pingback: Алкално-киселинен баланс на организма | Стефи Божилова
Pingback: Ястия с Тофу | Стефи Божилова
Това са картофки „Стефи“ ,картофките „соте „са много скучни ,и не се правят така:)
Според мен са си картофки соте 😀 Ама ти защо си коментирала за картофките под статията за хранителната левкоцитоза? 😀
Pingback: Сайтан със сметанов сос с гъби + картофки соте | Стефи Божилова
Pingback: Ориз с праз и гъби | Стефи Божилова
Pingback: Суровата храна дава крила! | Стефи Божилова