Бяла есен ме обгръща
Златни багри, смях и дъжд
Спомени за диво лято
И Любов сред златна ръж…
Август тихо си замина
И септември непоканен пак дойде
Бяла есен, бели дрехи, мъничко носталгия –
Сякаш вчера беше първото море…
Сякаш вчера беше юни –
топъл вихър от емоция
Много планове, приятели и трепет
Много летни дни пред нас..
Бяла есен тук пристигна
А след нея… бяла зима, много сняг…
Но сърцето ми на слънцето обречено
ще го чака тук да се завърне пак!
– Стефи Божилова –
19.09.2013
Бяла есен като „Бялата Одисея“! Музика и полет на духа… Красота!
Една жена, облечена със Слънцето. Чака кого?…
Може би самата себе си. А може би „сродната си душа“.
Всичко ще се реши за броени мигове… през пустинята… и
великата тъга.
СВЕТЛИНА!!!