Знаете как понякога животът ви среща с едни такива хора…. прекрасни! Които изпълват сърцето ви с Любов и ви карат да вярвате (въпреки всичко!) в изначалната Добра природа на човешката душа. Рядко наистина срещаме такива хора, но ми се иска да вярвам, че всеки един от нас познава поне по няколко такива. Човеци с главно „Ч“…

Отдавна ми се искаше да пиша за Димитър и Мария Стоянови – едно чудесно семейство – но все не намирах подходящите думи да започна. Трябва да ми дойде импулс и вдъхновение, иначе не се получава. И днес, след вчерашното гости в къщата с бамбука, Любовта и Вдъхновението още туптят с пълна сила в сърчицето ми и няма как да не ви „запозная“ виртуално с тези хора. А пък ако вие усетите порив – винаги може да им звъннете и да им отидете лично на гости. Обещавам, че няма да ви върнат! Те не връщат никой… 🙂

Ако трябва да ги опиша само с 3 думи, то тези думи са:
Топли, сърдечни и госториемни.
Хора с огромни сърца и изключително добри души! 

Помня когато за пръв път се запознах с тях – отидохме им на гости зимата на 2010. За един ден само, колкото да поговорим и да научим от тях поне малко за принципите на биодинамичното земеделие по системата на Рудолф Щайнер – една изключително интересна и дълбока наука.

Посрещнаха ни в къщата с бамбука с топъл чай и ябълки, уютна атмосфера, гушкав оранжев котарак и широки усмивки. 🙂
Направи ми много силно впечатление когато леля Мария ни попита:
„Кажете сега, вие вегетарианци, вегани или суровоядци сте?“,
на което ние прихнахме в смях, защото бяхме трима и бяхме един вегетарианец, един веган и един суровоядец. 😀
Тя се усмихна топло и каза:
„Толкова много млади и будни деца като вас ни идват на гости – запознати сме с всички хранителни режими, за да можем винаги да ви нагостим подходящо“.

Мисля, че още в онзи момент ги заобичах. То на душата не й е нужно много, за да заобича. Едно силно вътрешно чувство, което те облива с топлина и ти вече знаеш, че с тези хора ще се виждаш още много пъти и ще учиш толкова много от тях.

А миналото лято 2012 бяхме щастливци да прекараме с тях няколко дена, в които учихме за биодинамичното земеделие, помагахме в градината с каквото можем и дните ни преминаваха в разговори, усмивки и споделяне. 🙂
А нощите ни бяха изпълнени с песните на щурците, ромонът на реката пред къщата и шумоленето на високия бамбук пред прозореца. Приказка от Бачково…. 🙂

Ето в тази статия Калоян Гичев е качил някои снимки от нашето гостуване тогава:
http://zdravjivot.org/3966/на-гости-на-чичо-митко-лято-2012/

Режа листа от черница, които отиват в компоста – нещо много полезно за всяка една градина!

Ето го и видеото, което заснехме, за приготвянето на компост:
http://zdravjivot.org/8158/приготвяне-на-компост-с-чичо-митко/

Ето тук пък, ако имате интерес, може да разгледате една презентация за тяхната биодинамична ферма и да се запознаете с повече подробности:
http://www.slideshare.net/gorichka/ss-3475508

А ето тук, може да гледате запис на лекцията на чичо Митко от Форум Здраве през 2010 год. Тогава за пръв път го видях и го слушах, но само като гост в залата.
http://vimeo.com/18395322

По-късно през 2011 година с Калоян Гичев организирахме първият ни семинар „Здравословно хранене“ и тогава, вече като организатори, поканихме чичо Митко да ни гостува като лектор. А той има много много какво да разкаже 🙂

А ето тук може да прочетете дълго интервю с него:
http://zdravjivot.org/2819/интервю-с-димитър-стоянов-чичо-митко/

В него той казва нещо, което ми е много на сърцето 🙂 А именно:

„Дейностите, трябва да се извършват в определен от космоса и цялата природа район в зависимост от културите /групите растения/ във фермата. По-точно и по-просто казано трябва да се съобразяват с импулсите, идващи от зодиакалните съзвездия, планетите и Луната. Особена роля тук играе Луната, която препредава тези импулси на нашата планета. Извършвайки определени дейности в “точното време”, ние отваряме земята за тях и подпомагаме растенията да изграждат по-добри защитни сили срещу вредителите.“

И всеки, който е ходил или реши да им отиде на гости в Бачково, сам ще има възможност да се убеди колко е уникален вкуса на плодовете и зеленчуците, отгледани по този начин – в съзвучие с импулсите на Космоса и планетите. Енергията в тях се усеща толкова силно и тези плодове хранят не само грубото ни физическо тяло, ами хранят и другите ни финни тела.

Чичо Митко също така казва:

„Практиката показва, че няма друга човешка дейност, която така да щади земята, както биоземеделието. Голяма част от болестите, особено сред младото поколение, се дължат на нечистата, на отровената храна. В динамичните биостопанства не се говори за количество, за добив от декар, за големина на плода. Ако се тръгне с комерсиална цел, няма да бъдат постигнати добри резултати. Трябва да се приеме философията, че човек е част от природата и трябва да се пригоди, а не да властва над растителните и животинските видове. Да живее по нейните закони. Това ние със съпругата ми вече сме го разбрали. Животът е в качествената храна, в чистата земя, в чистата вода, в чистия въздух, а биоземеделието се съобразява с това. То запазва и умножава биоразнообразието. На тези три декара, които ние обработваме, над 65 вида растения живеят задружно, заедно.“

Чичо Митко и леля Мария не поддържат свой собствен уебсайт, защото времето им преминава в работа на градината, в срещи с хора, в лекции, семинари, обучения. Те винаги са готови да помогнат, винаги са готови да приютят доброволци, винаги ще отделят няколко часа, за да седнете на терасата – до високия бамбук и дървото Гинко Билоба – да пиете ароматен чай или кафе и да си говорите за нещата от живота. 🙂
Има обаче страница във Фейсбук, която споделя информация, свързана с биодинамичното земеделие и тяхната работа:
http://www.facebook.com/pages/Димитър-Стоянов-чичо-Митко-от-Бачково-Биодинамичното-земеделие/338712442901503

Аз мога да пиша още много, но ще спра до тук. За някои неща думите не стигат – те трябва да се почувстват със сърцето в личен контакт.
Последният брой от месец юни на „Списание 8“ е посветен на чичо Митко и биодинамичното земеделие, може да си го купите отвсякъде ако ви е интересно 🙂

„Докато хората все повече се сгъстяваме, пъплейки по тясната Земя, несъмнено все повече ще се говори за това има ли какво да ядем.  В същото време за нашите ширини пренаселването на пръв поглед не е проблем – даже обратното. Намаляваме прогресивно, но това не ни помага да използваме пълноценно територията си – дори напротив. Имаме изключително плодородни земи, много от които пустеят, а всички се мръщим на все по-пластмасовите домати от другия край на Земята. Житата отдавна не са толкова блеснали пред нас, а сме се скупчили в градовете, като че ли само там е животът…“ – пишат в сп. 8. И май имат право….

– Стефи –