Станислав Гроф (Stanislav Grof), роден на 1 юли 1931 г. в Прага, Чехословакия, е психолог и психиатър, създател на холотропната терапия. Той е посветил повече от 40 години на изследвания в областта на изменените състояния на съзнанието и духовното израстване.

Гроф се явява един от основателите на трансперсоналната психология. По мнение на редица експерти, той е сред най-крупните реформатори на психологията и психиатрията през XX век, наред със Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Вилхелм Райх и Артур Янов, полагащи основите на психологията на бъдещето.

Станислав Гроф и неговата работа ми е не само любима, а и безкрайно интересна, затова и записах курс по интегрален Life Couching към Унгарската интегрална академия, където в подробности се разглежда, изучава и интегрира в професионалната практика неговия труд и всичко безценно, до което е достигнал в изследванията си. Откъсът по-долу е взет от книгата на М. Толбот „Холографската вселена“.

„Представата, че ние сме в състояние да се доберем до образи от колективното
несъзнавано или даже да посещаваме паралелни сънувани вселени, бледнее пред
изводите на друг изтъкнат изследовател, повлиян от холографския модел. Той се
казва Станислав Гроф, ръководител на психиатричните изследвания в Мерилендския център за психиатрични изследвания и асистент по психиатрия в медицинския колеж на университета „Джон Хопкинс“.
След повече от тридесет години изследвания на необикновени състояния на съзнанието Гроф стига до извода, че пътищата за проучване, достъпни за нашите души посредством холографската взаимосвързаност, са повече от необятни. Те действително са безкрайни.

За пръв път Гроф се заинтересува от необикновени състояния на съзнанието
през 50-те години, докато изследва клиничните приложения на халюциногена ЛСД в Психиатричния научен институт в родния му град Прага (Чехословакия). Целта на изследването му била да определи дали ЛСД има някакво терапевтично приложение.
Когато Гроф започва работата си, мнозина учени смятат, че ЛСД
преживяването е само една стресова реакция, начин на реагиране на мозъка спрямо вредния химикал.
Но когато Гроф изучава записите на преживяванията на пациентите, той не открива
доказателство за някаква повтаряща се стресова реакция. Вместо това, налице е
определена приемственост между сеансите на пациента.

„Вместо да бъдат несвързани и произволни, съдържанието на преживяванията изглежда представя последователно разбулване на все по-дълбоки равнища на несъзнаваното“, казва Гроф.

Това показва, че повтаряните ЛСД сеанси имат важни последици за
практиката и теорията на психотерапията и дават на Гроф и неговите колеги стимула, от който те се нуждаят за продължаване на изследването.
Резултатите са впечатляващи! Бързо става ясно, че серията от ЛСД сеанси е в състояние да ускори психотерапевтичния процес и скъсява времето, необходимо за лечение на много болести. Травматизиращите спомени, които с години преследват пациентите, са изваждани наяве и подлагани на терапия, а понякога дори сериозни заболявания, от рода на шизофрения, са излекувани.

Но още по-изумителното е, че мнозина от пациентите бързо прескачат отвъд свързани с тяхното заболяване проблеми в области, които са неизследвани от западната психология.

Едно обичайно преживяване е възкресяването на усещанията в утробата.
Отначало Гроф мисли, че това са само въображаеми преживявания, но тъй като
данните продължават да се натрупват той разбира, че познанията за ембриологията, които се съдържат в описанията, често пъти далеч надвишават образованието на пациента в тази област. Пациентите точно описват определени характеристики на сърдечните тонове на тяхната майка, природата на акустичните явления в перитонеалната кухина, специфични подробности относно кръвообращението в плацентата и даже детайли за различните клетъчни и биохимични процеси, които се извършват. Те също описват важни мисли и чувства, които има тяхната майка по време на бременността, и събития от рода на физически травми, които тя е преживяла.

Винаги, когато е възможно, Гроф разследва тези твърдения и в определени
случаи е в състояние да ги провери, като разпитва майката и други хора, които имат
отношение. Психиатри, психолози и биолози, които преживяват пренатални спомени
по време на своето участие в програмата (всички терапевти, които участват в
изследването също трябва да преминат през няколко сеанса на ЛСД
психотерапия) изразяват сходно удивление от очевидната автентичност на преживяванията.

Най-смущаващите сред всички били тези преживявания, в които съзнанието на пациентите изглежда се разширява отвъд обикновените граници на Его-то и изследва това, което като че ли засяга други живи същества и дори други обекти.

Например Гроф има една пациентка, която неочаквано се изпълва с убеждението, че е приела самоличността на едно женско праисторическо влечуго. Тя не само дава богато на детайли описание на това, което е усещала, докато е пребивавала в подобна форма, но отбелязва, че частта от анатомията на мъжкарите от този вид, която тя намира за най-сексуално възбуждаща, е зона от цветни люспи върху страничната част на главата им.
Въпреки че жената не притежава предварително познание за такива неща, един разговор, който Гроф провежда по-късно със зоолог, потвърждава, че при
определени видове влечуги оцветените области върху главата наистина играят
важна роля като пускови механизми на сексуалното възбуждане.

Пациентите са в състояние да проникнат в съзнанието на техни сродници и
предшественици.
Една жена преживява това, което вероятно е изпитвала нейната майка на тригодишна възраст и точно описва събитие, което е изплашило и сполетяло майка й по това време. Жената дава и точно описание на къщата, в която майка й е живяла, както и на бялата престилчица, която е носила с всички детайли, които майката по-късно потвърждава и твърди, че никога не е говорила за това преди.

Други пациенти дават също толкова точни описания на събития, които сполетяват
техни предшественици, живели десетилетия и дори столетия по-рано.

Други преживявания включват в себе си достъп до расова и колективна памет.
Хора от славянски произход имат преживяването като че ли участват в
завоевателните походи на монголските орди на Чингис хан, танцуват в транс с
бушмените от Калахари, биват подложени на ритуалите на инициация на
австралийските аборигени и умират като жертви в жертвоприношения на ацтеките. И отново описанията често съдържат неизвестни исторически факти и степен на познания, която често изобщо не се връзва с образованието на пациента, с расата му и с предишни изложения по темата.

Например един необразован пациент дава богато на подробности описание на техниките, използвани в египетската практика за балсамиране и мумифициране, включително формата и значението на различни амулети и саркофази, списък с материали, използвани за придаване на трайност на дрехата на мумията, размера и формата на превръзките на мумията и други езотерични страни на египетските погребални церемонии.

Други лица се настройват на вълната на културите от Далечния Изток и не само дават впечатляващи описания на това, което изглежда да е японска, китайска или тибетска душа, но също разясняват различни даоистки или будистки учения.

Всъщност изглежда, че няма никаква граница, отвъд която ЛСД пациентите на Гроф да не могат да проникнат. Те като че ли са способни да узнаят какво е да е си някакво животно и дори растение от еволюционното родословие, да преживеят какво е да си кръвна клетка, атом, термоядрен процес в слънцето и даже съзнанието на целия Космос.

Нещо повече, те демонстрират способността да преминават отвъд
пространство и време и понякога разказват свръхестествено точна ясновидска
информация.

В едно още по-странно разположение на духа те понякога се натъкват
на нечовешки разум по време на своите интелектуални пътешествия, безплътни същества, духовни водачи от „по-висши планове на съзнанието“ и други свръхчовешки същества.

Понякога участниците в експеримента пътешестват в области, които изглежда
да са други вселени и други равнища на реалността.

В един определено разстройващ сеанс млад мъж, страдащ от депресия, се озовава в нещо, което изглежда да е друго измерение. Той е обгърнат от страхотна бляскава светлина и въпреки че не може да види никого, усеща, че е заобиколен с множество безплътни същества. Изведнъж усеща нечие присъствие много близо до него и за негово удивление то започва да общува с него телепатично. То го моли да установи връзка с едно семейство в моравския град Кромериц и да им каже, че за техния син Ладислав се грижат добре и всичко е наред. След което му дава името на семейството, адреса и телефонния номер.
Информацията не говори нищо нито на Гроф, нито на младия мъж и изглежда
абсолютно несвързана с проблемите на пациента и с неговото лечение. Все пак Гроф не може да си го избие от главата.

„След известно колебание и със смесени чувства, най-накрая реших да направя това, което несъмнено щеше да ме превърне в мишена за шегите на моите колеги, ако те разберат, казва Гроф. Аз отидох до телефона, набрах номера в Кломериц и попитах дали може да говоря с Ладислав. За мое изумление жената от другата страна на линията започна да плаче. Когато се поуспокои, тя ми каза с пресеклив глас: „Нашият син вече не е с нас; той си замина, ние го загубихме преди три седмици.“

През 60-те години Гроф получава работа в Центъра за психиатрични
изследвания в Мериленд и се премества в САЩ. Центърът също извършва
контролирани изследвания на психотерапевтични приложения на ЛСД и това
позволява на Гроф да продължи своите изследвания. В допълнение към проучването на въздействията на повтарящи се ЛСД сеанси върху хора с различни психични заболявания, центърът изследва и въздействията върху „нормални“ доброволци като: лекари, медицински сестри, художници, музиканти, философи, учени, свещеници и теолози.

Все така Гроф открива същия вид феномени, които отново и отново се
появяват. Почти изглежда като че ли ЛСД дава на човешкото съзнание достъп до своего рода безкрайна тунелна система, лабиринт от тунели и странични пътища, налични в потайните пространства на несъзнаваното, и която буквално свързва всичко във вселената с всичко останало.

След като лично ръководи над три хиляди ЛСД сеанса (всеки от които трае поне пет часа) и изучава записите на повече от две хиляди сеанса, проведени от колеги, Гроф става непоколебимо убеден, че се случва нещо изключително.

„След години на идейна борба и объркване, аз стигнах до извода, че данните от ЛСД изследванията показват настоятелната необходимост от драстично преразглеждане на съществуващите парадигми на психологията, психиатрията, медицината и може би на науката изобщо!, казва той.
Понастоящем за мен няма съмнение, че нашето съвременно разбиране на Вселената, на природата на реалността и особено на
човешките същества е повърхностно, неправилно и непълно.“

Гроф изковава термина трансперсонален, за да опише подобни явления и 
преживявания, в които съзнанието трансцендира обичайните граници на личността, а в края на 60-те години той се свързва с неколцина други професионалисти единомишленици, включително психологът и педагогът Ейбрахам Маслоу, за да основе изцяло нов клон на психологията, наречен трансперсонална психология.

– XОЛОТРОПНАТА ТЕРАПИЯ – 

Може би най-значимото откритие на Гроф е, че едни и същи феномени,
описани от хора, приели ЛСД, могат да бъдат преживяни и без прибягване до
наркотици от какъвто и да е вид.

За тази цел Гроф и съпругата му Кристина разработват проста, ненаркотична техника за предизвикване на тези холотропни, или необичайни състояния на съзнанието.
Те определят холотропното състояние на съзнанието като състояние, в което е възможно навлизането в холографския лабиринт, свързващ всички аспекти на съществуването.
Те са биологичната, психичната, расовата и духовната история на човека, миналото, настоящето и бъдещето на света, други равнища на реалността и всичките други опитности, вече обсъждани в контекста на ЛСД преживяването.

Станислав и Кристина Гроф наричат своята техника холотропна терапия и
използват бързо и контролирано дишане, емоционално наситена музика, масаж и
физическа тренировка, за да предизвикат променящи се състояния на съзнанието.

До днес хиляди хора са посетили техните курсове и описали преживявания, които са
също толкова поразителни и емоционални дълбоки, колкото описаните от
изследваните хора в предишната дейност на Гроф с прилагане на ЛСД.“

Гроф описва своята досегашна работа и представя подробен преглед на своите методи в книгата си „Приключението да откриеш себе си“, издадена на български език през 2000-та година. Заслужава си да прочетете тази книга!!! 🙂

– Стефи – 

* Курсове и сеанси по холотропно и трансперсонално дишане се провеждат редовно в София.