Локацията на контрола е психологически термин, въведен от Ротър, и отразява личностната вяра дали външни или вътрешни фактори причиняват успеха или неуспеха в живота на човека. Някога, когато за пръв път учихме за това в университета, помня как бях безкрайно ентусиазирана сякаш съм открила топлата вода и после се прибрах вкъщи и цяла нощ четох статии на английски по темата. За съжаление на български няма много подробни статии, а пък още по-малко съм си представяла как един ден аз ще седя и ще пиша за това….
Kaкто и да е, думата ми беше, че тогава за пръв път си обясних тооооолкова много неща от живота си – защо реагирам винаги еди-как-си, защо все се виня за щяло и нещяло, защо съм силно депресивна личност, защо имам саморазрушителни наклонности, защо вечно прощавам на всички, а само на себе си не мога да простя. Сякаш целият пъзел на характера ми си дойде на мястото. Чудех се защо не го учим това още в училище, не е като да е много сложно, нали…. И така :
При хората с вътрешна локализация на контрола (интернали; интроверти), събитията се окачествяват като подвластни на техния собствен контрол.
Вътрешната локализация на контрола е склонност да се разглеждат събитията, независимо дали са положителни, или отрицателни, като намиращи се под личен контрол и зависещи от собственото поведение.
Мога да пиша безкрайно много за това, тъй като аз съм точно такъв човек. Всички неуспехи приписвам на себе си, цялото нещастие на света е по моя вина, аз съм отговорна за всичко и затова съм вегетарианка, веганка, активистка, лектор за здравословно хранене и какво ли още не – барем оправя нещата в света. 😀
Когато нещо в личните, приятелските или професионалните ми отношения се прецака, все аз се изкарвам виновна и по цяла нощ (или цели месеци и години) си блъскам главата къде сгреших и какво обърках.
Такива хора – с вътрешна локация – са склонни към депресия и самообвинения, към меланхолия и самоунищожителни импулси. В същото време са склонни на много по-силна воля, упоритост, решителност, мотивация и амбиция за постигане на резултати и преследване на цели. Те разбират, че всичко си зависи само и единствено от тях самите!
Те никога не биха казали фрази от рода на:
– „Съдбата ме прецака“; – „Бог ме наказа“; – „Късметът е на моя страна днес“ и др.
Тях не можеш лесно да ги хванеш на въдицата с някой белобрад старец, който седи високо в небето на своя трон и ръкомаха с жезъла и раздава наказания и награди. Не вярват в случайностите на съдбата, нито в понятия като „ад“ и „рай“. Те по-скоро вярват в концепцията за кармата – демек каквото сам си направиш, това ще си получиш. Български поговорки с вътрешна локация на контрола са:
– „Каквото посееш, това ще пожънеш“
– „Каквото сам си надробиш, това ще сърбаш“
Най-вероятно сте чели и много други мои статии от този сайт и сте забелязали, че всички те са с вътрешна локация на контрола и носят заглавия като:
– „Нямаш нужда от външен авторитет и признание, за да се чувстваш значим!“
– „Аз съм господар на живота си и сътворявам собствената си Реалност!“
– „Не винаги получаваш това, което искаш, но винаги получаваш това, което си си изработил!“
Какво да направя 😀 Това съм аз и в това вярвам, съответно и за това пиша 🙂
Типична фраза за интровертите: „Всичко е по моя вина!“
При хората с външна локализация на контрола (екстернали; екстроверти), събитията се окачествяват като зависими и следствие единствено от външни обстоятелства. Външната локализация на контрола представлява възприемане на положителните и отрицателните събития като подчинени на външни причини и независими от поведението на човека.
Например, студентите с ясно изразен вътрешен локус на контрола приемат, че постиженията им зависят единствено от собствените им способности и усилия, докато студентите със силен външен локус на контрола смятат, че напредъка и постиженията им зависят от сляпата случайност, настроението на преподавателя и външните обстоятелства и като следствие от това е много по-малко вероятно да се трудят здраво за развитието си.
От тук следва и очевидната разлика между двата типа по отношение на мотивацията за постижения, като индивидите с вътрешна локализация на контрола имат по-силна нужда от постижения. Като следствие на външната локализация на контрола, екстерналите са склонни да смятат, че имат по-малък контрол върху съдбата си, по-податливи са на стрес и депресия.
Типични фрази за хората с външна локация са:
– „Днес имах голям късмет“
– „Откъде ми дойде сега това на главата“
– „С какво съм заслужил това наказание?“
– „В това променливо време е нормално да се разболея“
– „Заради еди-кой-си съм на това дередже, той е виновен!“
– „Бог е милостив – ако достатъчно дълго се моля, ще ми даде това, което искам“
– „Дано съдбата бъде благосклонна към мен..“
и много други все в стила на ролята на жертвата – човекът, от който никога нищо не зависи.
Това има много общо и с нашата народопсихология!
Едно изследване посочва, че 86% от българите са с външна локация на контрол и това се е превърнало в национална черта. Тя кара общественият дебат да е съсредоточен върху темите: как правителството ще се справи с кризата (а не как моята фирма ще се справи с нея), дали европейците ще отпуснат пари (а не дали ще ги заслужим), кога ще започнат да отпускат кредити (а не дали ще привлека капитал за начинанието си) и т.н. Не е случайно, че масово всички мрънкат, оплакват се и все винят някой за положението си. И като се замислиш – от 20-30-40 години все някой друг ти е виновен, а ти все си жертва. Не е нормално…
Типична фраза за външната локация: „Нейна/Негова/Тяхна е вината. Аз не съм виновен“
Кой тип локализация на контрола е по-желателен в крайна сметка?
Най-общо казано, в психологическите кръгове е прието да се смята, че вътрешната локализация на контрола е по-желателна.
Вътрешният локус на контрола може да бъде дефиниран като вътрешна дисциплина, самоконтрол, самоувереност и амбициозност.
Изследванията достигат до следните факти:
– Мъжете като цяло са по-често интернали отколкото жените
– С напредване на възрастта тенденцията към засилване на вътрешния локус на контрола се засилва – хората осъзнават, че те дирижират собствения си живот
– Индивидите заемащи по-високи постове в организационните структури – мениджъри, шефове, управители – имат по-силен вътрешен локус на контрола (Mamlin, Harris and Case, 2001)
Не трябва обаче да се преувеличава желателността на вътрешния локус на контрола:
– Интерналите могат да бъдат психически нестабилни и невротични, когато обективните външни обстоятелства прекомерно възпрепятстват амбицията и нуждата им от постижения. Освен това вътрешната локализация на контрола трябва да бъде съпроводена от адекватна компетенция, лична ефективност и интелигентност, за да може личността действително да приложи самоконтрола и отговорността си в реалните ситуации. Хората със силно изразена вътрешна локализация на контрола, на които им липсва подходящата компетенция, когнитивна и емоционална интелигентност, ефикасност, както и обективни възможности, стават невротични, тревожни и често се депресират. С други думи, интерналите трябва да имат реалистична представа за сферата си на въздействие, за да осъществят нуждата си от постижения.
– Хората с външна локализация на контрола често водят безгрижен, релаксиран и щастлив живот. Те много по-лесно се пускат по течението на живота и обстоятелствата, много по-рядко си задават неудобни въпроси и много по-малко се напъват. Те умеят да се наслаждават на макс и не затормозяват психиката си с излишно напрежение – каквото и да стане, то идва отвън, а не от тях самите, което снема отговорността и гузната съвест от плешките им.
А вие от кой тип хора сте? И харесва ли ви? 🙂
Ако тази статия Ви е харесала и докоснала, моля споделете я, за да достигне до повече хора! Благодаря!
– Стефи Божилова –
Много хубава картинка!!!
Ние сме букет от сложни взаимодействия във времето и пространството. Много наслоявания имаме в личната ни съдба, натрупани от поколения назад-да не говорим пък за въздействието пряко на родителите и средата, в която сме израствали. Според мен е невъзможно да се определят точно всичките неща-то е като точна прогноза за климата-никой не е в състояние да я даде. Всичко е с налучкване, хазарт и предположения. И минимален процент верни разсъждения.
Да, нещата за нас „интровентните“ са винаги по-сложни / деликатни… сами си ги правим такива – имам чувството понякога, че сам си създавам препятствия и ги преодолявам … не мирясвам… дори често рискувам връзка с любим човек, който ми казва , че си измислям сценарии ….
Напоследък чета много психо- и трансцедентални сюжети от известни автори… Случайно попаднах на този великолепен профил – явно имаме сродни разбирания и интереси … ще го следя , както и страницата ти -Стефи- във ФБ.
Нещо интересно като идея за размисъл :
„Животът е пълноценно съвместно съществуване на всички противоположни ценности. Аз съм цялостен и ги приемам. Моля се Душата ми (не Егото) да ме води в този лабиринт на Живота.“
Поздрави
Здравей Антони 🙂 Благодаря за коментара!
Това, което описваш е абсолютно същото и при мен – „сам си създавам препятствия и ги преодолявам“.
Открай време в трудни моменти съм се питала: Нямаше ли да е по-лесно ако просто не мислех, като толкова много други хора? Ако просто се носех по повърхността на нещата, без да задълбавам, да питам, да търся, да ровя надълбоко?…
Ще се радвам да оставяш мненията и коментарите си под материалите, които са ти интересни. Поздрави и от мен!
Pingback: За емоционалната болка и как да се справим с нея | Стефи Божилова
Blagodarq vi za kachenoto interesno info dano da uspeq na izpita po psihologiq !
Pingback: Аз съм господар на живота си и сътворявам собствената си Реалност! | Стефи Божилова
Pingback: За игнорирането на способността да мислим и за заучаването на погрешно поведение | Стефи Божилова
Mnogo hubavo i mnogo viarno ,no samo chasticho. Neshtata ,kakto i horata sa kompleksni i sadarzhat vsichko-bialo i cherno liavo i diasno i t.n.-trudno se pridvizhva chovek samo s edin krak , bilo toi liav ili desen(dobar ili losh)-nuzhni sa mu i dvata v harmonichno dvizhenie(simvolat in i ian ne e statichen a v dvizhenie ,balans, harmonia)
Pingback: За залитането в крайности, намирането на баланса и осъзнаването | Стефи Божилова
Всъщност при мен е малко по-странно, защото се лутам от едната крайност в другата. Например днес ми се случва да направя нещо не както съм си мислила, че трябва да се случи, и после мога със седмици да се обвинявам как съм могла, следователно се чувствам зле. А пък друг път пак става нещо не както съм искала и аз почвам да си мисля защо все на мене и подобни.
Имам предвид, че ту съм с вътрешна локация на контрола, ту съм с външна локация.
И то във всичко залитам от една крайност в друга. С емоциите е същото. Често сменям настроенията си, без видима причина.
Сложно е, но хората като цяло сме сложни.
Иначе поздравления за сайта, наскоро го открих, обаче много ми харесва. Имах чувството, че е правен от моя връстничка (18г.), някак е младежки и зрял в същото време. Е, оказа се, че си малко по-голяма, ала явно си с младежки дух! Успех и занапред!
Благодаря 🙂 Радвам се, че сайтът ти харесва!
Хубаво е човек никога да не изгубва младежкото в себе си 🙂
Повечето хора са смесен тип, но може би у повечето единият тип преобладава и е водещ в поведението и стремежите им като цяло, освен това има разлика в изявите им в личния живот (с партниора и семейството) и навън!Общо взето хората с вътрешна локация ги окачествяваме като цяло като по-отговорни и сериозни, а тези с външна като по-ненадеждни и несериозни, но все пак нека не забравяме,че ние виждаме действителността според нашите ментални отпечатъци, според нашите „очила“ а всеки носи различни очила:) в този смисъл смятам, че хората с вътрешна локация успяват повече във всичко,защото разбират,че всичко е по силите и възможностите им,и винаги могат да се учат и напредват, винаги могат и да си сменят „очилатата“ и да видят друга действителност и друг „свят“..всичко е вътре в нас,а не навън,който търси навътре, намира всичко,което търси, който търси навън, просто бърка посоката:)
Здравей! Хареса ми статията като цяло, особено извадените цитати от нашата култура за описание на двата типа локус на контрола. Искам само да подчертая, че използването на термините „екстраверт“ и „интроверт“ във връзка с локуса не е правилно. Екстраверсията и интроверсията се определят от това откъде индивидът черпи енергията си – от социалните обстановки или от усамотението. Съответно е погрешно да се каже, че екстравертите са с външен, а интровертите са с вътрешен локус на контрола.
По принцип рядко се срещат хора, които са чист тип – независимо дали говорим за екстраверсия/интроверсия, или за вътрешен/външен локус на контрола – и те са патологичен случай. Нормално е да проявяваме и двете черти.Това, което ни определя, е тенденцията да проявяваме едната черта в повечето ситуации.
Напълно съм съгласна с вас! Много благодаря за включването и за уточнението! 🙂
Според мен тези локации на контрола при всеки човек са разпределени спрямо различните сфери от живота – в една сфера може да се проявява като „интроверт“, например да се обвинява, че не е възпитал добре детето си, а в друга като „екстроверт“ – до е оставил в професионален план нещата да се случват от само себе си. Като цяло нито първата, нито втората група са „лоши“ или грешни, истината е по средата – да правиш това, което се изисква от теб, но и да не ставаш свръхконтролиращ и вманиачен – все пак да успяваш да оставяш вратичка, т.е. да вярваш, че нещата ще се подредят по най-добрия за теб начин, независимо, че точно в момента не изглеждат сякаш са в твоя полза. И двете групи си имат неприятни странични ефекти, ако се фокусираме изключително само върху едната от двете – при първата това е самообвинението в резултат на убеждението, че съществува само един правилен начин и ние задължително трябва да се впишем в рамката му. В такъв случай отсъства състраданието и нежното отношение към самите себе си – важни предпоставки за психично здравата и пълноценна личност. При втората група отрицателен ефект може да бъде обвинението насочено към другите – когато човекът не желае да поеме никаква отговорност за действията, думите и мислите си. Тези хора са склонни към твърде много сочене, осъждане и критика. Но както се знае, другите винаги са огледалото, в което се оглеждаме самите ние, макар и стъклото доста често да е увеличително:)
Прекрасен коментар!!! Много благодаря за включването! 🙂
Четейки частта за интровертите, за миг се усъмних, че са публикували хороскопа ми за годината. До толкова се преоткрих – вините ми, волята ми, войните ми със себе си и други \“в\“-та. Т.е. аз ще съм последният човек, който би се усъмнил в правотата на теорията за локализацията на контрола. Е, за цвят разпускам като екстроверт, но това не променя основното. Чудех се, след като съм се локализирала контролно, т.е. знам откъде духа вятъра, как да си улесня живота; може би и други са си задали въпроса. Ако някой има отговори, моля споделете.