Темата за страха е много дълга и аз много отдавна искам да пиша по нея, но все отлагам. Затова сега, попадайки последните дни „случайно“ на няколко неща и снимки, свързани с тази тема, реших че моментът вече е назрял да пусна статия и то първата в раздела „Психология“.

Страховете в нас – осъзнати и в голямата си част неосъзнати – са именно това, което спира развитието ни, блокира потенциала ни и спъва всичките ни добри намерения и мечти. Цели животи хората прекарват страхувайки се от отхвърляне, провал, присмех, загуба… Цели животи на пропиляни възможности.

Тази статия със сигурност няма да обхваща целия външен и вътрешен спектър на проблема със страха, но поне ще обърне внимание на някои основни негови проявления и характеристики.

Като психолог и като привърженик на Фройд и психодинамичната теория, искам първо да обясня от такава гледна точка какво е това страх, как се поражда и какви са основните му защитни механизми на проявление в живота ни. Много е интересно и е много вярно, ако се замислим!

Тревожност / Страх – по Анна и Зигмунд Фройд

Фройд казва: “Животът не е лесен!”

Аз-ът стои между някои доста мощни сили – реалността, обществото, представено от Супер-Аз-а и биологичното, представено от То (Подсъзнанието). Когато те имат конфликтуващи искания, спрямо горкия Аз е напълно разбираемо защо той, или в случая – вие, се чувствате заплашени и претоварени, сякаш ще се сринете под целия този товар. Това усещане е наречено „тревожност“ и служи за сигнал на Аз-а, че неговото, а оттам и оцеляването на целия организъм, са в опасност.

Фройд споменава три различни вида тревожност/страх: първата е реалистичната тревожност, която ние с вас бихме нарекли “страх”. Всъщност, и той я нарича така – на немски. Но преводачите му сметнали, че “страх” е твърде “проста” дума! И все пак, ако ни хвърлят сред отровни змии или паяци, ще изпитаме реалистична тревожност.

Следващата е моралната тревожност. Изпитваме я когато заплахата идва не от външния, физически свят, а от интернализирания социален свят на Супер-Аз-а. Тя в действителност е друго название на чувства като срам, вина и страх от наказание.

Последната е невротичната тревожност. Това е страхът да бъдеш претоварен от импулси, идващи от То (Подсъзнанието). Ако някога сте се чувствали сякаш сте на път да излезете извън контрол, да загубите разсъдъка си, значи сте усещали невротична тревожност. Фройд се занимава най-вече с този вид и затова обикновено я наричаме просто “тревожност” – кратко и ясно.

Защитни механизми

Аз-ът се справя с исканията на реалността, на То и на Супер-Аз-а, доколкото може. Но когато тревожността стане твърде непосилна, той трябва да се защити. Постига го като несъзнателно блокира импулсите, или като ги изопачава в по-малко заплашителна, по-приемлива форма. Тези техники се наричат “защитни механизми на Аз-а” и Фройд, а и дъщеря му Анна, описват някои от тях:

ОТРИЧАНЕТО представлява блокирането на външни събития от осъзнаване. Ако някоя ситуация е прекалено тежка, за да се справи с нея, човек просто отказва да я преживее. Както може да си представите, това е първична и опасна защита – никой, който е отрекъл реалността не е стигнал далече! Отричането може да действа само по себе си или най-често в комбинация с други, по-хитри механизми, които го подпомагат.

ПОДТИСКАНЕТО, което Анна Фройд нарича и “мотивирано забравяне”, е да не можеш да си спомниш заплашваща ситуация, човек или събитие. Това също е опасно и е част от повечето други защитни механизми.

Има много примери. Анна Фройд разкрива един такъв, който сега ни се вижда чудат – младо момиче, което се чувства гузно заради доста силните си сексуални желания и забравя името на гаджето си, дори когато се опитва да го представи пред приятелите си! Или алкохолик, който не може да си спомни опита си за самоубийство, твърдейки че сигурно е имал “бяло петно”. Или някой, който едва не се е удавил като дете и не може да си спомни това дори когато другите се опитват да му го припомнят, но все още има страх от водоеми!

Имайте предвид, че истинският защитен механизъм действа несъзнателно. Обикновено нерационалните страхове, които наричаме фобии, произлизат от подтискането на травмите.

АСКЕТИЗМЪТ или отричането от нуждите е нещо, за което повечето хора не са чували, но напоследък отново предизвиква внимание с проявата на едно разстройство, наречено “анорексия”. Ако децата в ранно юношество се почувстват заплашени от появяващите се сексуални желания, може несъзнателно да се опитат да се защитят като отричат не само тях, но и всички останали желания. Така те започват да водят един вид аскетичен (като на монасите) начин на живот, в който отхвърлят нещата, на които другите се наслаждават.

Днешните момчета силно се интересуват от самодисциплината на бойните изкуства. За щастие, бойните изкуства не само не те нараняват, но дори и може да ти помогнат. За нещастие, днешните момичета често развиват силно желание да станат част от стандарт за красота, в който са прекалено и нереално слаби. Според фройдистката теория, отричането на желанието им за храна, всъщност е замаскиране на отричането на сексуалното им развитие.

Анна Фройд разглежда и по-лека форма на това, която нарича “ограничаване на Аз-а”. При него човек губи интерес към даден аспект на живота и го насочва другаде, за да избегне срещата с реалността. Младо момиче, отхвърлено от обекта на чувствата си, може да загърби женствеността си и да се превърне в “асексуална интелектуалка”, например.

ИЗОЛАЦИЯТА (която понякога се нарича „интелектуализация“) е откъсване на емоцията от болезнен спомен или заплашващ импулс. Някой може доста безцеремонно да признае, че е бил насилван като дете или да покаже чисто интелектуално любопитство към новооткритата си сексуална ориентация. Нещо, което е наистина важно, се разглежда все едно че не е.

При крайно напрегнати ситуации, мнозина откриват, че са съвсем спокойни и съсредоточени, докато напрежението не отмине и тогава те просто губят контрол над себе си. Нещо ви казва, че по време на такава ситуация, не можете да си позволите да падате духом. Често можете да видите някой, който е тотално погълнат от социалните задължения, свързани със смъртта на близък човек. Юношите често минават през фаза, в която са запалени от филми на ужасите, може би за да могат да се справят със собствените си страхове. Нищо не демонстрира изолацията по-ясно от театър, пълен с хора, които се смеят истерично докато актьорите пресъздават как някой бива разчленяван.

ЗАМЕСТВАНЕТО е пренасочването на импулс към цел-заместител. Ако импулсът, желанието, е приемливо за вас, но човекът, към когото го насочвате е твърде заплашващ, може да го замените с някой или нещо, което да ви служи като символичен заместител.

Човек, който мрази майка си може да подтисне тази омраза, но да я прехвърли, да кажем, към жените като цяло. Друг, който не е имал възможността да обича някого, може да насочи любовта си към кучета и котки, вместо към хора. Ако някой се смущава от сексуалното си желание към реален човек, може да фокусира страстта си върху фетиш. А този, който е разочарован от шефа си, може да се прибере вкъщи и да ритне кучето или да набие член на семейството си, или да хулиганства.

ОБРЪЩАНЕТО СРЕЩУ СЕБЕ СИ е много специална форма на заместване, в която човек става собствената си цел-заместител. Обикновено се използва по-скоро във връзка с омраза, гняв и агресия, отколкото с по-позитивни импулси и това е фройдисткото обяснение за повечето от чувствата ни за малоценност, вина и депресия. Идеята, че депресията често е резултат от гняв, който отказваме да признаем, е приета от мнозина – и фройдисти, и нефройдисти.

ПРОЕКЦИЯТА, която Анна Фройд нарича „заместване извън“, е почти пълната противоположност на обръщането срещу себе си. Тя включва склонността да виждаме собствените си неприемливи желания у другите. Така да се каже, желанията все още са си там, но вече не са ваши. Признавам, че винаги когато чуя някой разпалено да обяснява колко агресивни и извратени са всички, се чудя дали този човек няма агресивна или сексуална черта, която не иска да приеме.

Нека ви дам няколко примера. Един съпруг, добър и верен, усеща, че е ужасно привлечен от чаровната и флиртуваща съседка. Вместо да признае собствените си, съвсем естествени желания, става крайно ревнив към жена си, постоянно е загрижен дали му е вярна и т.н. Или жена, която открива, че има леко сексуални желания към приятелките си. Вместо да приеме тези чувства, като доста нормални, тя става прекалено обезпокоена от наличието на лесбийки в обществото.

Или това, за което отдавна се говори в духовната литература – когато някой или нещо ни дразни, нека първо погледнем в себе си дали това нещо го няма дълбоко подтиснато в нас и този човек да се явява в живота ни просто като огледло….

АЛТРУИСТИЧНОТО СЕБЕОТДВАНЕ е форма на проекция, която на пръв поглед изглежда като своята противоположност: тук човек се опитва да задоволи нуждите си чрез някой друг.

Типичен пример за това е приятелят (всички сме имали такъв), който докато не търси партньор за себе си, постоянно тласка другите да създават връзки и е особено любопитен да научи „какво се случи снощи“ и „как вървят нещата“. Крайната форма на алтруистична жертва е човек, който живее целия си живот за и чрез другите. Но това не идва от висшата същност и мисия на душата му, а от дълбоко подтиснатите травми и страхове. 

РЕГРЕС – това е движение назад към психологическото минало при хора, подложени на стрес. Когато сме притеснени или изплашени, поведението ни често става детинско или примитивно. Например, ако на дете се наложи да лежи в болница, то може да започне отново да си смуче пръста или да се напишква в леглото. Тийнейджърите може да започнат да се кикотят неудържимо, ако попаднат в социална ситуация, включваща представители на противоположния пол. Първокурсник в университета може да си донесе стара играчка от вкъщи. Група цивилизовани хора може да се превърне в буйна тълпа, ако научат, че поминъкът им е в опасност. Или възрастен мъж, който е прекарал двадесет години, работейки за дадена фирма и след пенсионирането си се усеща като ненужен, може да се оттегли в изолация и да стане детински зависим от съпругата си.

Къде се връщаме щом се сблъскаме със стрес? Според теорията на Фройд – в последния момент от живота си, в който сме се чувствали спокойни и сигурни.

РАЦИОНАЛИЗАЦИЯТА е когнитивното изопачаване на “фактите”, с цел даден импулс да стане по-малко заплашителен. Правим го често на доста съзнателно ниво, когато си измисляме извинения за разни неща. За много хора с чувствителен Аз, измислянето на извинения и оправдания е толкова лесно, че дори не си дават сметка, че го правят. С други думи, мнозина са съвсем подготвени да вярват в собствените си лъжи и то за цял живот. Това е поведението на „жертвата“ и всички познаваме такива хора. Често ги обвиняваме и нападаме, но се оказва, че и те са просто изплашени дълбоко в себе си и ги е страх от Промяната, от Новото и от Непознатото.

Полезен начин да разберем защитните си механизми е да ги разгледаме като комбинация от отричане и подтискане с различни видове рационализации.

Всички защитни механизми са, разбира се, лъжи, дори да не съзнаваме, че ги правим. Но това не намалява опасността от тях – всъщност дори я увеличава.
Лъжите пораждат лъжи и все повече ни отдалечават от истината, от реалността. След известно време Аз-ът вече не може да се грижи за всички искания на То (Подсъзнанието) или да взима под внимание Супер-Аз-а. Тогава тревогите се връщат с пълна сила и вие се пречупвате.

И въпреки това, според Фройд, защитите са необходими. Не може да очаквате някой и най-вече едно дете, да понесе цялата тъга на живота! Докато някои фройдисти твърдят, че всички защити може да се използват по позитивен начин, според самия Фройд, има само една позитивна защита и това е сублимацията.

СУБЛИМАЦИЯТА е превръщането на неприемлив импулс, бил той желание за секс, гняв, страх или каквото и да е, в социално приемлива, дори продуктивна форма. Така човек, който е много враждебен, може да стане ловец, месар, футболист или наемен войник. Друг, който страда от силна тревожност в един неясен свят, може да стане например организатор, бизнесмен или учен. Ако някой е със силни сексуални желания, може да стане например художник, фотограф, писател и т.н. За Фройд в действителност всички позитивни съзидателни дейности са продукт на сублимации и то най-вече на сексуалното желание.

Знам, че точно тук тази теория може да ви дойде в повече, но когато човек задълбае дълбоко в темата, в себе си, в подсъзнанието си, когато мине известни часове терапия започва да ги осъзнава едно по едно нещата. Те изплуват, ти се сблъскваш с тях, неприятно е и боли, но ги приемаш, прегръщаш, прощаваш и продължаваш. Какъв е смисълът? Да се извисиш над тях, да станеш по-добър човек, да разгърнеш пълния си потенциал, без стари травми и подтиснати проблеми да те спъват цял живот. Разбирането и приемането на собствените проблеми дава свобода! Ултимална свобода!

И тук вече идва място и за видеото от Нийл Доналд Уолш – ВИДЕО ТУК – кратко, но много точно и много замислящо. Прочетете и книгите му, ако не сте ги чели – „Разговори с Бога“ – със сигурност ще се окажат ключов момент на осъзнаване в живота ви. 🙂

– Стефи –