Сама вървя по пътя си човешки

Позволявам си да правя даже грешки

Не искам рамки, норми, правила

Не искам никакви вериги,

Само доза ударна – венозно свобода!

Ако може и адреналин, не бих отказала

От емоции, чувства, щастие и радост

Понякога от болка, разочарование, тъга..

Но нима това цена е за независимостта?

Сама вървя, дори понякога да има много хора

Но всички искат някак да те оковат

Да вземат част от теб и на врата ти да висят

Да вземат красотата ти за себе си, да те държат във клетка…

Да култивират светлината ти само за тях да свети

Но аз съм твърде горда, за да съм саксиино цвете

Или пък птиче в златна клетка

Или пък слънце със дозатор и със копче.

Не!

По-скоро бурен див съм или пък кактус

Бодлива… Само-Дива… понякога горчива.

Аз светя силно, даже заслепявам

И когато искам мога само с поглед да изпепелявам

И късам здравите вериги на сигурността

На рутината, на стабилността.

Не, много ви благодаря!

Бийте ми ударно венозно свобода!

Писано на: 17.септември.2011
Автор: Стефи Божилова