Това е писано на 14.юни.2012 год.

Днес ми е един много много замислен ден. В главата ми има толкова много мисли, че направо жужат като кошер с пчели…

За какво си мисля ли? За ИЗБОРА. За изборите, които ние правим. Всеки ден, всяка секунда от живота си. Някои са маловажни, незабележими, правим ги механично и после забравяме на момента, но други са големи, важни, съдбоносни така да се каже. Изискват да спрем за секунда забързаното си рутинно ежедневие и да се запитаме накъде да продължим.  Понякога живота ни изважда от унеса с една силна плесница и с въпроса „Ами сега?“

Няма да забравя когато за пръв път преди години прочетох книгите на Барбара Марчиняк с послания от Плеядите и там пишеше следното:

„Това е планета на Свободната воля. Това е едно от много малкото места във Вселената където е зона на СВОБОДНАТА ВОЛЯ и никой няма право да се намесва, освен ако не сте му дали вашето изрично позволение. Ето защо, ако имахте зрението да видите, щяхте да разберете, че около планетата ви има толкова много зрители – от различни раси и измерения – те наблюдават какво се случва, какви избори правите, как управлявате живота си, как ще се развие бъдещето на вас и на планетата ви.”

Много силно впечатление ми направи. Направо ме разтърси! Осъзнах, че наистина ние създаваме нашата собствена реалност. Това не е клише от new age филмите.

ТУК & СЕГА каквото и да се случва, ние сме го предизвикали. Понякога много обичаме да го играем жертви и влизаме в ролята на оплакващи се от всичко, което ни се случва. Обвиняваме хората, родителите си, Бог, съдбата, провидението… По никакъв начин не поемаме отговорност. Но истината е, че ако можехме да се откъснем и да погледнем цялостната картинка отгоре, щяхме да разберем, че всичко има смисъл и причина. ВСИЧКО! И не само това – че ние, преди да слезем тук в това физическо тяло и да забравим откъде идваме, сме предначертали Пътя си, избрали сме трудностите, с които да се сблъскваме, за да израстнем по определен начин.

Ние сме взели решенията какво да ни се случи и сме избрали събитията, които в момента ни се струват като наказания.

Само че никой не ни наказва за нищо. На небето няма белобрад старец, чиято единствена задача е да ни гледа как се мъчим. Никой не си играе на зарове с живота ни. Над нас стой само нашият Висш Аз – многоизмерна същност от Светлина – и знае отговорите на въпросите ни. Знае Истината.

Изборът е наш. И всеки един избор води до различни неща. Всичко, което се случва наистина е за наше добро, дори в момента да не го разбираме. След време винаги се обръщаме назад и сме благодарни. Всеки избор е един Път. И в крайна сметка всеки път е едно пътешествие – а lifetime journey of self-discovery. И не на последно място – изборите трябва да ги взимаме сами за себе си. В никакъв случай не трябва да оставяме свойте избори (просто защото са трудни) на най-добрите приятелки, на майките, на гаджетата или на страха в нас (което доста често се случва).

Изборът трябва да дойде отвътре, от дълбините на душата ни, там където е Истината. Независимо от обстоятелствата в живота ни, ние знаем, дълбоко в себе си, кое е Истина и кое не. Кое трябва да бъде и кое не. И ако останем насаме със себе си, в тишина, в уединението на присъствието си, тогава ще можем да чуем гласа на душата си, който ни нашепва накъде да поемем. Ако се оставим да бъдем водени от Любовта, не от страха.

Но накъдето и да е това, ще бъде за Добро!

Автор: Стефи Божилова