Докато бях в Бургас се видяхме с различни хора и приятели и говорихме на най-различни теми. Все хубави добри хора. Но два разговора оставиха силно впечатление в мен и ме замислиха. Ще ви споделя, защото продължават да се въртят в главата ми и явно имат нужда да излязат навън. 🙂
Единият разговор беше за пътуването на стоп. Няколко човека срещу мен твърдяха, че това е изключително рисково и опасно занимание, че хората са много много лоши в днешно време и че като нищо ще те убият или изнасилят или оберат. Казаха, че не трябва нито да се пътува така, нито да се качват стопаджии. По никакъв повод.
Е, аз пътувам така от повече от 3 години и съм се качвала все при добри услужливи хора, някои са разказвали много интересни истории, други са мълчали и просто са искали да услужат. Нямам нито една лоша случка, казвам го с ръка на сърцето! И не само това – много мои приятели пътуват така от години, в нас идват през couchsurfing хора, които пътуват на стоп из целия свят и все невероятно интересни истории разказват. Teзи хора, наистина са позитивни, наистина живеят един различен и толкова интересен живот, те наистина са с отворено съзнание и толерантност към различията.
Когато някой ми каже кооолко са лоши хората и кооолко е опасно навън в света, чак мигам неразбиращо и се чудя в един и същи свят ли живеем?!…
Вторият разговор, който ме впечатли беше с един мъж, който има малко детенце. С него си говорихме и той ми обясняваше колко е важно детето да се дава на ясла след 1 годинка, защото така се социализирало, а и родителите не се занимавали. Също ми говореше за голямата полза от ваксините и колко наложителни са за здравето на детето. Питах го не се ли притеснява, че детенцето, което дори не говори още се стресира като се отделя от майката, през деня тя не го кърми, там им дават повече от ужасна готвена храна, не знае какво яде детето му, питах го как едно неваксинирано дете е опасно за всички други ваксинирани деца… Той нямаше отговор на нито един от моите въпроси, но не само това – дори не се беше замислял никога върху тях. Каза ми: „Не ги мисля аз толкова нещата, детето се чувства добре.“
Най-добрият ми приятел пък чака бебе (йеей!) и когато преди няколко месеца исках да му дам една книга за бременност той ми каза: „Ооо не! Няма да промиваш мозъка на жена ми с твоите глупости за храненето! Ние слушаме какво казва докторката и това е.“ ……
И пак се почувствах все едно живея в друг свят. Едно усещане, което съм имала милион пъти през живота си.
Мисля, премислям още отсега, чета тонове информация, имам папка на компютъра си „Бременност и майчинство„, ходя на лекции и семинари по темата, знам наизуст сайтове като Vaksini.eu и Новата германска медицина.
Ужасявам се дори от идеята да си дам някъде детето, което е толкова малко и толкова имащо нужда от мен и от близост, без да знам как ще го хранят там и как ще се отнасят лелките с него, на какво ще го учат и как ще му промиват мозъка.
В такива моменти се чувствам като човек, който мисли твърде много. И който (си) задава твърде много въпроси. Когато водя такива разговори ме гледат странно защо питам и мисля за неща, за които повечето хора нито мислят, нито питат. Казвали са ми, че сама си усложнявам живота – било много лесно да не питаш много, а просто да правиш това, което всички правят. Сериозно ли?!
Не знам дали е за радост или за съжаление, но в този живот съм бунтар от малка, не спирам да питам, не се съгласявам с авторитети, правя проблеми, задавам неудобни въпроси, ходя по протести, живея по някаква моя си логика, а не по общо установената. Опитвам се да използвам мозъка си по предназначение, нищо че съм руса 😉
Слава богу, Фейсбук и не само той ме срещна с много сродни души, с които сме на една вълна и които си блъскат главите и се притесняват върху същите тези теми, та не се чувствам съвсем извънземно.
Не мога да си представя живот, в който не питам хиляди въпроси на ден и не търся хиляди отговори. В който не чета десетки и стотици книги и нямам свое мнение по всеки един въпрос, най-често мнение тотално различно от масовото. Не мога да си представя живот, в който съм оставила някой друг да мисли и да решава вместо мен, а аз НЕ контролирам нещата. Да, да знам, че съм control freak 🙂 , но няма как да не съм в лудия свят, в който живеем с преобърнати ценности и изкривени истини.
Изобщо не знам защо ви пиша всичко това. 🙂
Сигурно просто, за да споделя, понеже тези разговори ми се въртяха в главата. Сигурно ви пиша, за да чуя: „Не, не си луда, и ние мислим по тези въпроси и ние изискваме отговори. И ние не се съгласяваме. Много сме!“.
Човекът е социално същество и ако не се чувства част от група със сродни интереси и разбирания за света, то ще му е много тъжно и самотно.
Благодаря, че Ви има, мили хора! Че пишете, че споделяте, че коментирате, че мислите, че действате, че НЕ се примирявате и че заЕДНО градим и се борим за един по-различен свят!!! 🙂
– Стефи –
„Не е мярка за добро здраве да си добре приспособен към дълбоко болно общество!“
– Кришнамурти –
Стефи, продължавай да задаваш въпроси. Аз лично дори се забавлявам когато задавам противоречиви въпроси и внасям смут в света на другия. Почти винаги го правя, не за да наложа моето мнение, а за да накарам отсрещната страна да изложи доводите си и в крайна сметка да се замисли. Покрай гледането на дете обаче съм установила, че просто няма никакъв смисъл (не става въпрос редно ли е или не, то просто няма смисъл) да казваш кое според теб е правилно. Общо взето коментирам с хора, които или искат съвет, тоест са объркани в методите си на възпитание, или се оплакват, което автоматично значи че искат някакъв род успокоение. Моя близка роди в седми месец и в началото водеха детенцето с риск от детска церебрална парализа, имаше изоставане в моторното развитие. Тук се намеси лекаря хомеопат, при който и аз водя моето дете, която каза, че последващи ваксини само могат да усложнят положението, ако и досегашните да не са го довели до това състояние. Тя категорично отказа да ваксинира детето си повече, в момента то е здраво и право, говори, тича и се смее, а за всякакви болести има (както и аз) пълно доверие на хомеопата. Аз се доверявам на този метод на лечение, докато мои колеги казват, какво ще се мъча, предпочитам да си пийна антибиотика. Както и тъпчат до безобразие децата си с антибиотици. Но аз не мога да негодувам, няма как, просто всеки си носи последиците от избора – рано или късно. Затова съм установила, че покой от недоумяващите си терзания относно гледните точки на другия, намирам при хора, които мислят като мен.
Искам да добавя тук едно видео (тъй като в статията ти стана въпрос за ваксините), което взех от групата във facebook https://www.facebook.com/groups/161283897242551/ – за или против задължителните ваксини. В тази група има доста полезна информация за ваксините и по-скоро отказването им от тях. Ако имам второ дете сега, изборът ми би бил да няма нито една ваксина (отказът става с подпис на съответните документи, при което подлежиш на глоба от 150 лв. ако съответние органи решат да се занимават с теб, защо не си васинирал детето). За съжаление първото беше имунизирано както си му е реда. Някак си мисля, че информацията против ваксините, започна да набира сили едва последните 2-3 години. Нашия лекар-хомеопат е на твърдото мнение, че именно те са забавили говорното му развитие, което в момента „чистим“ с логопеди и хомеопатия. Около мен има доста деца, които си казвам – ето на него всичко му е бито пък му няма нищо. Е да – говори нормално, няма аутизъм, ходи си и т.н., но имат постоянни и хронични заболявания, които водят до тъпчене с антибиотици, премахване на сливици и т.н.
http://vimeo.com/92714242#at=0
Здравей Стефи, както винаги много хубава и искрена статия! Мисля като теб и с удоволствие чета всичко, което публикуваш. Страхотна си, толкова интересно и увлекателно разказваш за всичко, продължавай да споделяш с нас. Ти обогатяваш света!
Твой фен 🙂
Аз съм същия като теб!:)Не си сама!Аз съм на път да спра храненето!Колкото по-малко се храня,толкова по-добре се чувствам!
Много сме, и най-хубавото е, че ставаме повече. Дано така продължава:)
Написаното е so me! 🙂 Благодаря. Пиша с една ръка, защото кърмя бебока и мн. се радвааам.
И на мен много ми е познато да ме вземат за извънземна! Отдавна съм се отказала да споря с колежките си по много въпроси. Но за щастие имам сестра -близначка, с която си споделяме всичко и се допълваме! С нея сме вегетарианките в семейството. Още като малка любимият ме въпрос беше „Защо?“ и според майка ми е трябвало да стана адвокат , защото много питам и задълбавам. Радвам се , че в този сайт има и други „извънземни “ като мен. Ето и една поговорка:“Недей да спориш със глупак, защото така ставате двама!“
Здравей Стефи!Не си сама! Ура!И аз не съм сама! Мисля като теб.А иначе ако ние сме извънземни, останалите са подземни.
Здрасти Стефи
Много полезна статия и много важни откровения.
И аз и жена ми сме като теб и ти благодарим за всичко което правиш.Като прочетох статията ти се зарадвах ,че има толкова много хора като мен.Наричат ни откачени и ненормални или пък сектанти или извратеняци или пък какви ли не още.
Не се безпокой-това е знак ,че сме на правилен път.Няма да задавам въпроси кои са по здрави или по радостни и щастливи.За храната има много писано ,но е важно човек да не се насилва.При нас нещата се случиха от само себе си преди 4-5 години и сега се храним с кълнове семена и ядки плодове и зеленчуци(вегетарианци сме),правим ежедневно упражнения, петте тибетеца(и някои асани) и се чувстваме прекрасно.Здрави сме и освен това всичко в живота ни потръгна и сега сме радостни,че тръгнахме по този път.Предлагам на тук четящите да направим опит да се събираме в някакъв сайт или някакъв форум и да се подкрепяме взаимно.Но не във фейсбук-не харесвам фейсбук от самото начало,макар да имам профил там,фейсбук е една хвалипръцковщина(така мисля аз,може и да греша).За ваксините също има много писано в нета ,но не можеш да помогнеш на никого,ако той не иска.Повечето искат да им помогнеш когато вече е късно.Лошото е обаче ,че съсипват здравето на собствените си деца,но това е свързано с егото и неспособността и нежеланието им за личностно развитие.Знаете ,че нищо не се случва без причина.Когато на мен ми се случи да коментирам на тази тема……аз винаги казвам на събеседниците си ,че хората ще заживеят радостни, щастливи и здрави когато ще се чудят ,защо се храните с месо,а не със зеленчуци и плодове.И за да завърша ,че ви кажа не се безпокойте и не се поддавайте на чуждо влияние, слушайте сърцето си ,в него е бога-само той може да ви посочи верния път.Бъдете смирени и обичайте всички и не искайте те да знаят това или пък с какво се храните.Те виждат светлина около вас ,но подсъзнателно и за това ги привличате ,но в същото време се страхуват от вас.Вегетарианци сме и никога не ще се върнем към предишната храна ,защото тогава сме живели в заблуда и невежество.Но това се дава от твореца и не можеш да си го наложиш или пък да се самоизмъчваш ако не ти идва от душата.Затова радвайте се и не го мислете живота и здравето на другите-всеки сам носи отговорност за себе си,ако е разбрал кой е и за какво му е даден този живот.Учете се да не се привързвате към нищо което е само временно на този свят,но привързвайте се към това което е вечно.
Николай, благодаря ти за изчерпателния прекрасен коментар!!!
Браво на Вас с жена ти за избора, който сте направили в живота си. Разбира се, че всичко ще ви потръгне, всичко е енергия и е свързано 🙂
Изпращам Ви сърдечни поздрави и прекрасни празници!
Здравей! И аз имам въпрос. Как така сме част от една холографска система, а пък се чувстваме „извънземни“? А аз не мисля, че си различна. Просто си настроена за други честоти. Някой слушат радио „Веселина“, а други „Z-Рок“. Пътя по който вървим – така еволюира човечеството. Имам любим виц: “ -Бабо, аз съм гей“ – „Значи си от тези дето не ядат месо… нали?“ – „Не. Тези са вегетарианци. Аз съм от тези дето правят секс с други мъже.“ – „Ааа добре! ТРЯБВА ДА СЕ ЯДЕ МЕСО!“
Поздрави!
Ето от тази статия се нуждаех, Стефи!
Не си сама, ако ти се пътува към Силистра, заповядай на гости 🙂
П.С имам домашни зеленчуци и фантазия, ха!
Много мило! Благодаря за поканата! 🙂
Здравей Стефи! Искам да попитам за мнението ти по повод препоръчителните ваксини ,когато се пътува в някои страни и по точно Южна Америка.Дъщеря ми ще ходи по доброволчески програми в Коста Рика и Перу и съм малко притеснена спрямо големия брой препоръчителни ваксинации.Смятам ,че с добра предварителна защита и добра лична хигиена,няма да има нужда ,но все пак става въпрос за детето ми и съм много объркана какво да предприема,като дъщеря ми отказва да се ваксинира и смята, че ще успее да се предпази чрез репеленти против комари и с повишено внимание към храната.Какво би ме посъветвала?
Здравей,
Извинявам се за късния отговор, сега виждам коментара.
Единствените страни, в които има задължителни ваксинации са някои държави в Африка. За много други страни – като тези от Южна Америка, Индия, Малайзия, Тайланд – те са само препоръчителни. Била съм 2 пъти в Индия, сумарно 4 месеца, и не съм си правила никакви ваксинации. Много добра лична хигиена, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО пиене на пробиотик всеки ден, да се пие само бутилирана вода, да се измиват всички плодове и зеленчуци и да се белят. Това е напълно достатъчно. Разбира се, най-вероятно ще има стомашни неразположения, диария… но това няма как да бъде избегнато с ваксини. Всъщност според мен да поставиш ваксина преди такова далечно пътуване е още по-лошо, защото дестабилизираш имунната система и организмът е още по-предразположен към всякакви вируси и бактерии.
Благодаря за отговора Стефи,междувременно се записа и за Замбия през ноември (за там също май няма задължителни),дано всичко е наред.Решила е да не се ваксинира и аз я подкрепям.Поздрави от Бургас и си остани все така слънчева и вдъхновяваща!:)
Благодаря! Според мен много добре е решила и е чудесно, че ще пътува по тези места! 🙂
Само отново казвам – много е важно да си купи пробиотик, който не се държи в хладилник и да пие ВСЕКИ ДЕН. Ние ползваме Линекс Форте когато пътуваме.