Съботна вечер, горят свещи, звучи вълшебната музика на Snatam Kaur, разлива се топлина и уют и мен ме наляга обичайната и очаквана декемврийска, предпразнична меланхолия, така присъща за последните дни от всяка година.
След много изпълнен с хора социален ден като вчера, днес не ми се прави нищо, не ми се излиза никъде, не ми се мърда много, не ми се говори. Навътре съм и наблюдавам. Себе си. Докато чистя леща, впрочем, и всяко зрънце е като един ден от отиващата си година…

Аз съм доста меланхоличен човек, въпреки че знам, че това не си личи отстрани за хората, които не ме познават лично… По-скоро би било точно да се каже, че имам много лица, настроения, характери и личности в себе си и различните външни фактори и среда предизвикват различни качества и състояния да се проявяват от мен.
И точно тази меланхолия ме обзема през студените, зимни, обърнати навътре, без слънчева светлина месеци…
„Боря“ я с движение, със сокчета, със свежа храна, с музика, с чай, с ароматерапия, с какво ли не, за да не ме обземе изцяло и да не потъна надълбоко, както само една Риба може да потъне.. в дълбините на вътрешния си объркан емоционален раним свят.

Мисля, разбира се, за изминалата 2013 година и толкова толкова много неща идват на ума ми, че спонтанно отварям лаптопа и започвам да пиша, за да излезе вън от мен. Тази 2013 година, която се оказа много по-бурна, трансформираща, неочаквана, изненадваща отколкото смятахме, че ще бъде така обсъжданата 2012. Мне, 2013 би всички очаквания и много мои близки, приятели и познати чакат с нетърпение да свърши, защото донесе не много приятни (но може би нужни) промени и размествания на вътрешните пластове на душата и на чисто физическите външни пластове в живота ни.

Обръщам се назад и виждам себе си отстрани и съм толкова толкова различна през различните периоди на годината. Буквално имам предвид, дори на най-външен физически план. Снимките от януари до декември показват няколко „мен“. И ако това е отвън, човек само може да си представи какво е отвътре…

Много сокове бяха изпити през тази година, много салати бяха изядени, много рецепти написани, много Йога беше направена и споделена с прекрасни хора. Вярвам също така, че помогнах на много хора да си отговорят на терзаещи ги въпроси, като ги преведох в регресия през далечно и не толкова далечно минало и ключови за настоящето им животи. Спомени, които оказваха своето влияние на настоящето, си бяха спомнени, разбрани и освободени.

Много статии бяха написани в този сайт – сбъдната мечта! – който се роди в началото на годината. Много споделяния бяха изляти от дълбините на душата и много от тях останаха неразбрани и далечни, а други докоснаха чужди души и влязоха в тях и донесоха отговори или просто синхроничност и чувството, че някой някъде там те разбира и не си сам.

Много уроци бяха научени, много поуки бяха взети, много рани бяха излекувани и много рани бяха провокирани. Разбира се, много грешки бяха направени, ако допуснем, че има такова нещо като „грешки“. И те най-вероятно са грешки само от сегашната ми гледна точка, след 5 години надали ще смятам, че са били грешки!…

Много мили, нежни, любящи и подкрепящи думи казах и чух!, но бях и провокирана да кажа много обидни, тежки, горчиви и гневни думи, за да се сблъскам със Сянката в себе си и да имам възможност да я отработвам.
БлагоДаря – и за сладкото и за горчивото и за различното.

„Прости на онези, които са те наранили! Когато не им прощаваш, ти се обръщаш срещу своето собствено бъдеще. Когато простиш – започваш да вървиш напред!“

Много приятелства бяха завързани и се преоткрих с много прекрасни вдъхновящи различни души.
В същото време много приятелства бяха и развързани и с много души се разделихме и всеки тръгна по своя път. Някъде това се случи с лекота и разбиране, някъде не, някъде се случи „задкулисно“ и тихо, без дори да бъде обсъждано.
А някои генерални раздели още не са отработени и преглътнати, въпреки че са били плод на осъзнат избор и належаща нужда за промяна, и ще се отработват във времето, защото то, както знаем, лекува всички болки, рани и изоставяния и ги трансформира в благодарност и поуки.
А пък и с времето разбираш, че няма „правилен“ и „грешен“ избор, няма „добър“ и „лош“, има само това, което Е и той е най-доброто, на което сме способни и то винаги има смисъл в цялостната по-голяма картина когато го погледнем в перспектива и отдалече, след време…

Много неочаквани спонтанни пътувания „от днес за утре“, палатки, лагеруване, сън под звездите или на скалите до вълните, много фестивали, много приятели и много много, ама наистина много смях и споделяне! 🙂
И такива едни незабравими спомени, които остават завинаги в теб и ти носят осъзнаването, че животът си тече – постоянно, без да спира, без да те изчаква да го настигнеш – и ти отново имаш ИЗБОР – ще се пуснеш ли по течението, или ще зациклиш на едно място. Ще мислиш ли много, ще планираш ли излишно или ще решиш да следваш сърцето и интуицията си и ще им се довериш да те отведат право във вълшебството на Живота!

Признавам си, че бях наранена от хора, от които не очаквах и чух думи, които ме жегнаха дълбоко и разбрах, че въпреки цялата вътрешна работа, личностна терапия, Йога, медитации, четене, писане, мислене, сблъскване и отработване на различни аспекти от „себе“-то.. разбрах, че Пътят е толкова толкова дълъг. Че трансформацията се случва цял живот. Че вътре дълбоко в себе си ние всички все още сме малки, раними, крехки деца… и разбрах за пореден път, че думите нараняват повече от всичко друго и че силата на думите е неимоверна. 

И се стремя съзнателно да съм все по-премерена в думите си, защото езикът ми по рождение е остър и може да жили, ако му позволя.
Стремя се винаги да казвам това, което мисля, защото съм си обещала, че ще бъда вярна на себе си и няма да замълчавам, защото така е по-удобно или по-приемливо.
Но се стремя редом с това да не наранявам и да не обиждам никой. Да изразявам лично мнение и позиция без това да вреди или да хапе някой.
Границата е много тънка и дори в един виртуален разговор във Фейсбук толкова много хора започват да обиждат и да нападат и да си вадят крайни изводи за теб и личността ти, на базата на един твой коментар или изразено мнение по конкретен въпрос, примерно. Не се обсъжда този въпрос и различните гледни точки, обсъжда се ТИ какъв си щом мислиш това. Всеки гледа от собствената си призма и от собствената си камбанария. Това е тежко и не смятам, че трябва да бъде така.
Умереност в думите – пет пъти мисли, веднъж кажи 🙂
Или най-добре – замълчи и със себе си поговори.

По този повод се сетих и за тази статия – Техники за ясна комуникация – която смятам, че е една от най-добрите статии, които съм писала.

Има толкова толкова много от тази 2013 година, че думите не стигат.
Човешките думи от човешкия език имам предвид….
Душата усеща и говори на един много фин език, но него не можеш да го напишем в wordpress платформа… Той се пише на друго място…

Едно от най-силните и разтърсващи събития в личен план беше, че „загубих“ човек, с който си мислех, че ще бъда цял живот (ех тази илюзия за вечност, втълпена ни в детството от детските приказки… ) и „намерих“ човек, за който дори не подозирах, че ще влезе в живота ми така изненадващо.
Това, разбира се, ако вярваме, че се „намираме“ и „изгубваме“ толкова лесно. Че се „разделяме“ и „събираме“ толкова лесно.
Че се „влюбваме“ и „разлюбваме“ толкова лесно…

Защото аз вярвам, че не е така – вярвам, че душите ни са си имали свой план много преди да дойдат тук, план за срещи и раздели, за учене и израстване, за предизвикателство и трансформации, но понеже ние сме много откъснати от душите си и не можем да чуем шепота им, си мислим, че нещата стават изневиделица и шокиращо. А то не е така. Всичко е по много по-висш план. 

Безопасно е да пуснете Любовта в живота си!

И последно вече и привършвам тази ретроспекция 🙂

Разбрах, че мечтите не работят, освен ако не работиш и ти!
Разбрах, че силата на позитивното мислене не помага, ако не си помогнеш сам.
И разбрах че ако лежиш по цял ден в леглото и мечтаеш за нечий чужд живот или пък за един свой възможен бъдещ живот, в който ще си по-успял, по-уверен, по-изживял, по-балансиран, по-себе си… няма да се получи. И ще си останеш с мечтите.
Да мечтаеш е прекрасно, особено преди заспиване, а още по-прекрасно е след събуждане да станеш, да си измиеш лицето със студена вода и да тръгнеш да сбъдваш мечтите си. Всеки ден, ден след ден.
Въпреки всичко и въпреки критиката и въпреки разубеждаването и въпреки чуждите неуспехи. Натрупай си свои! И успехи и неуспехи и разочарования и постижения. Само това се брой за лична опитност. Другото е куха теория.

И така. 🙂
Благодаря Ви от сърце за всички писма, за всички споделяния, за обажданията, за всички окуражаващи мили думи, за това, че виждам че от този сайт и писането в него наистина има смисъл.
Ако по някакъв начин съм наранила, провокирала, обидила някой от Вас през изминалата година – извинявам се! – не е било умишлено по никакъв начин.
Ще се радвам да продължите да пишете и да споделяте себе си, да се свързваме, да обменяме опит, да си задаваме въпроси, да си даваме отговори, да общуваме колкото и както можем.

Желая Ви светли празнични почивни дни с любимите хора или със себе си, в града или в планината или на морето – няма значение. Важното е да има Любов в сърцата, усмивки на лицата и светлина в душата! 🙂

– Стефи Божилова –