Източник на снимка: http://www.dailymail.co.uk/

Замисляли ли сте се дали един ден, когато остареете, ще се обърнете назад и ще харесате начина, по който сте живели?
Замисляли ли сте се за колко пропуснати възможности ще съжалявате, за колко грешки ще се вините, за колко пъти когато сте се уплашили ще ви е горчиво?…
Дори сега когато се обърнем назад винаги се намира нещичко, за което съжаляваме – че не сме изживели, че не сме направили, че не сме поели като риск…. а представяте ли си след 50-60 години?

Аз често правя този ментален скок напред във времето и именно заради това упражнение съм направила 90% от нещата, които съм направила досега.
От пътешествията, от грешките, от влюбванията, от разлюбванията, от поемането на рискове, от лудия живот, от „безразсъдните“ действия….

Последното такова, което си спомням, е когато бяхме на обмен в Sanliurfa и пътувахме с корабче по р. Ефрат – спряхме за половин час на един кей и всички слязоха. Останахме само аз, Вивиан и още едно момиче. Чудехме се дали да скочим в ледените води и да плуваме. Беше студено, нямахме дрехи за преобличане, нито бельо, нищо… Имаше едни турци, които ни гледаха и трябваше да се съблечем пред тях… Аз се зачудих, но после си казах „Хей! Кога пак ще имам шанса да плувам в р. Ефрат, а?!“
И скочихме 🙂 По бельо, пред опулените турци, в ледената вода, където буквално костите ни се смръзнаха. Ходихме върху покрива на потопена джамия и беше уникално. Ако не го бях направила, ако си бях казала „Оо не, срам ме е“ или „Водата е ледена, ще изстина“ или „Не е редно, никой не го прави“ сега щях да съжалявам горчиво.

А ето какво казва Надин Стеър, 87-годишна жена, по този повод, ако е можела да изживее живота си отново:

„Ако можех да изживея живота си отново щях да се оставя да направя повече грешки, бих живяла по-спокойно, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна – както ви харесва.
Щях да приемам нещата по-малко сериозно.
Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих предприела повече пътешествия, бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
И бих съзерцавала повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко фасул.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.
Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми. Сигурно сте разбрали – аз съм една от онези, които живяха разумно и практично, час след час, ден след ден, година след година.
О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден, година след година. Вместо да изживявам толкова много години, ден след ден…
Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, грейка, дъждобран и парашут.
Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била; бих правила неща, които никога не съм правила; бих пътувала още по-надалеч.
Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя боса още рано напролет и бих продължила така до късна есен.
Бих бягала повече от училище и нямаше да имам толкова шестици освен случайно, разбира се.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.“

А какво бихме направили ние различно, ако в момента бяхме на 87 и гледахме назад?
Всеки ден ще си представям, че съм на 87 и гледам назад към този ден – какво ще направя различно?
Дали ще лежа в леглото с лаптоп или ще изляза на студа в парка и ще си играя със снега докато не ми измръзнат пръстите?
Дали ще пропусна да уловя дори и един слънчев лъч през зимата?
Дали ще се чудя дали да дам последните си спестени пари за далечно пътешествие и ще харча до дупка и ще оставя на Вселената да ми помага след това?

Имайте щури, диви, необмислени и щастливи дни! 😉

– Стефи –