Морето ме обгръща със бурните вълни
При себе си ме вика: „Ела се завърни“
И тихо ми нашепва:
„Животът си върви!…“
Пусни го да изтича,
Пусни го да лети…
И ако имаш воля
Душата развържи и с него полети…
На слънцето се радвай,
на дивите цветя,
и викай с цяло гърло,
обичай без вина!
Бъди дете отново
и сметки не прави,
не мисли за отговорности
и не носи вини!
Бъди дете отново
Живей във ТУК,
Живей в СЕГА,
Мечтай и вярвай смело
Превръщай всичко във игра!
Бъди дете…
Прегръщай,
Обичай и се смей
Плачи и се ядосвай
Но все така живей!!!
И няма нищо лошо
Понякога грешим
Дошли сме да сме хора
Да учим, да вървим
Да вярваме в илюзии
Да търсим принцове
Да плачем неуморно
И пак да продължим
Дошли сме да сме хора
А сме забравили да сме деца
Пораснали сме твърде бързо
Живеем в рутина…
Забравихме, че всичко свършва
Че всичко непрестанно се мени
Че ден със ден не е еднакъв
Но всеки ден изпълнен е със красоти!
Бъди дете отново
Сърцето си широко отвори
Сътворявай чудесата и
Душата нека да лети!…
– Стефи Божилова –
11.09.2013
СТРАХОТНО Е! ИСТИНСКО, ПРЕЖИВЯНО, МЪДРО!!! БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
Звучи познато и като ново.
От „Две хубави очи“ на Яворов до „Човекът – Божествен отново“ на Багрина Кларк имаме все откровенията на Богомилите…
Тук и СЕГА се случват чудесата по български – като в „Бяла есен“ по-горе
и в „Лотос бял е твоята душа“ и в „Планета на благодат – ти си Сътворителят“… СВЕТЛИНА!!!